Храмът, пред който огънят спря: Чудо ли спаси над 100-годишната църква в село Воден
Юли месец няма да бъде пропуснат за жителите на село Воден, където невъобразим пожар обхвана половината село. Огънят изпепели 35 къщи, умъртви животни и унищожи граденото от хората през целия им живот. Между пламъците оцеля 122-годишната православна черква в селото. История и вдъхновявала десетки туристи идвали на святото място, през днешния ден сплоти локалните поданици, заяви.
93-годишния дядо Иван оцелява в пожара в село Воден и вижда с очите си по какъв начин пламъците като че ли стопират пред църквата в селото. Дни след опустошителната буря храм „ Свети Георги “ се извисява на най-високото място в селото.
„ Зададе се червен облак, споделиха да бягаме ”, споделя дядо Иван.
Именно църквата възвестила, че би трябвало да има евакуация в село Воден.
„ Църквата е емблемата на селото, обикаляла съм на доста места. Но този вид черква, построена на тази височина. С нея се оповестяваше, тъпо че в този наш актуален век още веднъж се наложи да звъни камбаната. Не, че нямаше евакуация – жандармерията, хвала на хората, които измъкнаха моята майка, която е съвсем на легло. Хвала и на тези хора. Но и тук още веднъж биеше камбаната. Този път обезпокоително звъня ” , споделя Елена Банчева, гражданин на Воден.
Храмът към този момент е била опожаряван по време на руско-турската освободителна война. Елена пази записките от своя прапрадядо, в които той споделя за предишното и вярата.
„ На 1 януари 1878 година - против „ Сурва ” през селото ни минали гьочлии и башибозуци. Започнали да ограбват, изтезават и избиват популацията ни като на първо време запалили църквата. Ужасеното население се пръснало: едни побягнали из горите, а други подирили отбрана у турското население в прилежащите села Кайбилар и Оджакьой, където в действителност намерили избавление “ , написа Тодор Попжелязков.
Новият храм е построен след Освобождението и изографисан от майстори от Трявна.
„ Свършват пироните за черквата. Коват горе, коват. Дядо Андрея се качил на магарето и тръгнал към Ямбол за пирони. Купува там пирони, и се връща отново с магарето. Когато разтоварва дисагите с пироните, магарето умря на място ”, споделя дядо Иван.
В градежа преди епохи взе участие Георги Попиванов, чийто гроб през днешния ден е в двора на храма, тъкмо до където достигнали пламъците от опустошителната буря.
„ Нека замълчим в памет на предците, които са създали това, което ние сякаш ние не успяхме да запазим. Голяма е, голяма е вярата, че всичко това ще се преодолее. Защото всичко това е градено с доста старания, с непринуден труд на хората. И всички да бъдат дружно, да бъдат обединени ” , приканва Елена.
Храмът и до през днешния ден пази движимости и документи от вековете, скъпи и сантиментални за Елена Банчева. Тя има вяра, че силата на вярата и Божията помощ, ще съживи и възроди Воден.
„ С Божията помощ, благословия и с човешката – единство и заедност, дано Воден да оцелее. Воден е бил и Воден ще бъде. Макар и най-после на България, то е началото на Европа. Нека дружно обновим селото ”, прибавя още Елена.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
93-годишния дядо Иван оцелява в пожара в село Воден и вижда с очите си по какъв начин пламъците като че ли стопират пред църквата в селото. Дни след опустошителната буря храм „ Свети Георги “ се извисява на най-високото място в селото.
„ Зададе се червен облак, споделиха да бягаме ”, споделя дядо Иван.
Именно църквата възвестила, че би трябвало да има евакуация в село Воден.
„ Църквата е емблемата на селото, обикаляла съм на доста места. Но този вид черква, построена на тази височина. С нея се оповестяваше, тъпо че в този наш актуален век още веднъж се наложи да звъни камбаната. Не, че нямаше евакуация – жандармерията, хвала на хората, които измъкнаха моята майка, която е съвсем на легло. Хвала и на тези хора. Но и тук още веднъж биеше камбаната. Този път обезпокоително звъня ” , споделя Елена Банчева, гражданин на Воден.
Храмът към този момент е била опожаряван по време на руско-турската освободителна война. Елена пази записките от своя прапрадядо, в които той споделя за предишното и вярата.
„ На 1 януари 1878 година - против „ Сурва ” през селото ни минали гьочлии и башибозуци. Започнали да ограбват, изтезават и избиват популацията ни като на първо време запалили църквата. Ужасеното население се пръснало: едни побягнали из горите, а други подирили отбрана у турското население в прилежащите села Кайбилар и Оджакьой, където в действителност намерили избавление “ , написа Тодор Попжелязков.
Новият храм е построен след Освобождението и изографисан от майстори от Трявна.
„ Свършват пироните за черквата. Коват горе, коват. Дядо Андрея се качил на магарето и тръгнал към Ямбол за пирони. Купува там пирони, и се връща отново с магарето. Когато разтоварва дисагите с пироните, магарето умря на място ”, споделя дядо Иван.
В градежа преди епохи взе участие Георги Попиванов, чийто гроб през днешния ден е в двора на храма, тъкмо до където достигнали пламъците от опустошителната буря.
„ Нека замълчим в памет на предците, които са създали това, което ние сякаш ние не успяхме да запазим. Голяма е, голяма е вярата, че всичко това ще се преодолее. Защото всичко това е градено с доста старания, с непринуден труд на хората. И всички да бъдат дружно, да бъдат обединени ” , приканва Елена.
Храмът и до през днешния ден пази движимости и документи от вековете, скъпи и сантиментални за Елена Банчева. Тя има вяра, че силата на вярата и Божията помощ, ще съживи и възроди Воден.
„ С Божията помощ, благословия и с човешката – единство и заедност, дано Воден да оцелее. Воден е бил и Воден ще бъде. Макар и най-после на България, то е началото на Европа. Нека дружно обновим селото ”, прибавя още Елена.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ