Южната вискаша (Lagidium viscacia) е един от най-необичайните гризачи в

Ю жната вискаша (Lagidium viscacia) е един от най-необичайните гризачи в Андите, фамозна със своята " постоянно разочарована " физиономия. С отпуснати клепачи и извити надолу устни това планинско животно постоянно наподобява тъжно, въпреки в действителност да е съвършено приспособено към един от най-суровите климатични региони на Земята.

Вискaшите населяват скалисти проломи и студени, сухи плата на височина сред 2500 и 5000 метра в Аржентина, Боливия, Чили и Перу. Въпреки мрачното си изражение, те са мощно обществени животни.

Тези животни живеят в колонии и поддържат връзка между тях посредством звуци и ритуали на взаимно разчистване.
               

Защо южната вискаша е неповторима:

" Разочарованото " лице. Отпуснатите очи и извити надолу устни придават печален тип, само че това е просто специфичност на анатомията - евентуално акомодация против мощното слънце, праха и вятъра.
Козината на животното е предназначена за необработен климат
 Гъстата и вълниста четина ги защищава от смразяващите нощи, снега и дъжда.
Пестене на вода
 В сухите високопланински региони водата е нищожна. Вискашите оцеляват, като отделят мощно съсредоточена урина и извличат влага от растенията, с които се хранят.
Роля в екосистемата
Те пасат алпийски треви, популяризират семена и служат за плячка на лисици, диви котки и грабливи птици.
Социален живот
​ Рядко живеят сами. Колониите обезпечават отбрана, а грижата за козината и звуковите сигнали укрепват връзките сред тях.

На пръв взор " намръщени " , южните вискаши в действителност са знак на устойчивост и пригодливост. Те претърпяват рисков мраз, липса на вода и дефицит на О2 с помощта на гъвкави биологични механизми. Макар популацията им да е постоянна, климатичните промени и загубата на местообитания в бъдеще могат да се окажат предизвикателство.

Южната вискаша ни припомня, че даже най-тъжно изглеждащите същества могат да опишат вдъхновяващи истории за оцеляване.