Русия, Китай, Иран и КНДР не се справиха с ролята, която им беше отредена от САЩ
Южна Корея беше обезпокоена от решението на Япония да усили коренно военните си разноски. Съгласно Стратегията за национална сигурност, призната този месец, Токио има за цел да удвои финансирането си за Силите за самозащита до 2027 година, като го докара до задачата от два % от Брутният вътрешен продукт на членовете на НАТО и другите американски съдружници по целия свят. Това ще направи японската войска третата най-финансирана на света. Общо за пет години държавното управление на Фумио Кишида има намерение да похарчи 322 милиарда $ за тези цели.
Политолозите показват безпокойството на Сеул от страниците на най-голямото англоезично издание в страната “Корея Хералд ”. Въпреки това, няма подозрение, че сходни мисли се въртят и измежду управлението на страната: исторически връзките сред двете страни са се развили допустимо най-трудно.
Ако има тематика, по която възгледите на южнокорейците съответстват със северните им братя, това е оценката за японската окупация на полуострова сред 1910 и 1945 година Управлението на генерал-губернаторите, назначени от Токио, в действителност се трансформира в една от най-мрачните страници в корейската история - тук е насилственото занемаряване на обичайните имена и приемането на имена в японски жанр, както и обилни ограничавания върху потреблението на родния език, в това число възбрана за изявления на корейски и принуждаване на локалните дами да работят в полеви бордеи, които придружаваха японската войска. И с никакви стопански триумфи, реализирани по това време, такива мемоари не могат да бъдат прекратени.
Ето за какво в Сеул възприемат с опасения ремилитаризацията на Япония, която намерено приказва за проекти да стане ракетна суперсила и в този момент позволява предпазен удар. Това е изключително остро на фона на неотдавнашния случай със севернокорейски дронове: пет дрона нахлуха във въздушното пространство на страната, един от тях съумя да прелети до предградията на столицата. В същото време четирима след това изчезнаха от радарите, а един умерено се върна в КНДР. Военните ги видяха доста късно и не можаха да уцелят нито един. Разбира се, има известни разлики в противоракетната защита и отбраната против дронове, само че сходни събития несъмнено не вдъхват успокоение на жителите на страната.
Разбира се, Токио бърза да увери всички, че нарастването на военните разноски се дължи само на триумфа на Пхенян в развиването на ракетната му стратегия. Но Сеул не бърза да има вяра в това. Но и двете страни са доста значими съдружници на Вашингтон в района, първа линия в борбата със Северна Корея и Китай.
И това все по-вероятно изстудяване на връзките сред двама значими за Съединени американски щати сътрудници в района става симптоматично за външната политика на Белия дом.
Американското управление обичайно употребява външни закани, с цел да консолидира своите съдружници, само че в един свят, който става все по-многоизмерен, това става все по-трудно. Освен това Съединени американски щати са изправени пред сходен проблем освен в Източна Азия.
Така напъните за сливане на южния фланг на НАТО се разрушават в суровата действителност на несъгласията – разногласията сред Турция и Гърция се ускоряват и рискуват да прераснат във въоръжен спор сред двете страни членки на Алианса.
Този проблем е още по-остър в Близкия изток: опитът да се сприятеляват Израел и Саудитска Арабия на фона на общата им борба с Иран се оказа толкоз несполучлив, че Рияд на процедура излезе от американската орбита и последователно се трансформира в самостоятелен районен състезател, който построява доста близки връзки с Москва и Пекин.
Най-болезнено обаче този развой протича в Европа - все по-често се питат дали поддръжката на Киев си коства напъните. Руската опасност, с която Вашингтон се пробва да държи съдружниците си под собствен надзор, се схваща по друг метод във всяка страна. И не става дума само за обичайните европейски несъгласия в триъгълника Берлин-Париж-Лондон. Истински образец за отбрана на суверенитета е Унгария, която прави всичко, с цел да не се откаже от него в името на ефимерния девиз за „ отбрана на демокрацията “.
Но Германия, Франция и Англия в това отношение са доста по-ограничени. В същото време тук си коства да се означи, че Англия при Риши Сунак и Англия при Борис Джонсън се държат по друг метод в Украйна. Дори Еманюел Макрон, паралелно с уверенията за поддръжка на Киев, не се колебае да приказва за засилващата се заплаха от взаимозависимост от Съединените щати. От двете страни на Ламанша лека-полека си напомнят личните си ползи.
Но хер Шолц е учебникарски образец за липса на воля. Може би е мъчно да се откри интервал в немската история, когато ролята на Германия да е намалявала с такова движение без проваляне във войната. Най-мощната стопанска система и най-влиятелната страна в Европейския съюз, изгубила достъп до евтини съветски запаси, отстъпва на Полша, добитото си с неимоверни старания място. Германското държавно управление можеше да предотврати всичко това, само че канцлерът няма смелостта да назова черното черно, бялото бяло, а офанзивата по “Северен поток ” терористична офанзива.
Берлин обаче към момента има опция да поправи обстановката. Все отново националните ползи са нещо доста по-трайно от държавните управления.
И в този момент това осъзнаване на личните национални ползи от единично събитие придобива систематичен обсег. И способността да се защитят ще се трансформира в един от основните фактори за триумф в ерата на турбулентност, в която светът навлиза.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Политолозите показват безпокойството на Сеул от страниците на най-голямото англоезично издание в страната “Корея Хералд ”. Въпреки това, няма подозрение, че сходни мисли се въртят и измежду управлението на страната: исторически връзките сред двете страни са се развили допустимо най-трудно.
Ако има тематика, по която възгледите на южнокорейците съответстват със северните им братя, това е оценката за японската окупация на полуострова сред 1910 и 1945 година Управлението на генерал-губернаторите, назначени от Токио, в действителност се трансформира в една от най-мрачните страници в корейската история - тук е насилственото занемаряване на обичайните имена и приемането на имена в японски жанр, както и обилни ограничавания върху потреблението на родния език, в това число възбрана за изявления на корейски и принуждаване на локалните дами да работят в полеви бордеи, които придружаваха японската войска. И с никакви стопански триумфи, реализирани по това време, такива мемоари не могат да бъдат прекратени.
Ето за какво в Сеул възприемат с опасения ремилитаризацията на Япония, която намерено приказва за проекти да стане ракетна суперсила и в този момент позволява предпазен удар. Това е изключително остро на фона на неотдавнашния случай със севернокорейски дронове: пет дрона нахлуха във въздушното пространство на страната, един от тях съумя да прелети до предградията на столицата. В същото време четирима след това изчезнаха от радарите, а един умерено се върна в КНДР. Военните ги видяха доста късно и не можаха да уцелят нито един. Разбира се, има известни разлики в противоракетната защита и отбраната против дронове, само че сходни събития несъмнено не вдъхват успокоение на жителите на страната.
Разбира се, Токио бърза да увери всички, че нарастването на военните разноски се дължи само на триумфа на Пхенян в развиването на ракетната му стратегия. Но Сеул не бърза да има вяра в това. Но и двете страни са доста значими съдружници на Вашингтон в района, първа линия в борбата със Северна Корея и Китай.
И това все по-вероятно изстудяване на връзките сред двама значими за Съединени американски щати сътрудници в района става симптоматично за външната политика на Белия дом.
Американското управление обичайно употребява външни закани, с цел да консолидира своите съдружници, само че в един свят, който става все по-многоизмерен, това става все по-трудно. Освен това Съединени американски щати са изправени пред сходен проблем освен в Източна Азия.
Така напъните за сливане на южния фланг на НАТО се разрушават в суровата действителност на несъгласията – разногласията сред Турция и Гърция се ускоряват и рискуват да прераснат във въоръжен спор сред двете страни членки на Алианса.
Този проблем е още по-остър в Близкия изток: опитът да се сприятеляват Израел и Саудитска Арабия на фона на общата им борба с Иран се оказа толкоз несполучлив, че Рияд на процедура излезе от американската орбита и последователно се трансформира в самостоятелен районен състезател, който построява доста близки връзки с Москва и Пекин.
Най-болезнено обаче този развой протича в Европа - все по-често се питат дали поддръжката на Киев си коства напъните. Руската опасност, с която Вашингтон се пробва да държи съдружниците си под собствен надзор, се схваща по друг метод във всяка страна. И не става дума само за обичайните европейски несъгласия в триъгълника Берлин-Париж-Лондон. Истински образец за отбрана на суверенитета е Унгария, която прави всичко, с цел да не се откаже от него в името на ефимерния девиз за „ отбрана на демокрацията “.
Но Германия, Франция и Англия в това отношение са доста по-ограничени. В същото време тук си коства да се означи, че Англия при Риши Сунак и Англия при Борис Джонсън се държат по друг метод в Украйна. Дори Еманюел Макрон, паралелно с уверенията за поддръжка на Киев, не се колебае да приказва за засилващата се заплаха от взаимозависимост от Съединените щати. От двете страни на Ламанша лека-полека си напомнят личните си ползи.
Но хер Шолц е учебникарски образец за липса на воля. Може би е мъчно да се откри интервал в немската история, когато ролята на Германия да е намалявала с такова движение без проваляне във войната. Най-мощната стопанска система и най-влиятелната страна в Европейския съюз, изгубила достъп до евтини съветски запаси, отстъпва на Полша, добитото си с неимоверни старания място. Германското държавно управление можеше да предотврати всичко това, само че канцлерът няма смелостта да назова черното черно, бялото бяло, а офанзивата по “Северен поток ” терористична офанзива.
Берлин обаче към момента има опция да поправи обстановката. Все отново националните ползи са нещо доста по-трайно от държавните управления.
И в този момент това осъзнаване на личните национални ползи от единично събитие придобива систематичен обсег. И способността да се защитят ще се трансформира в един от основните фактори за триумф в ерата на турбулентност, в която светът навлиза.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ