Южна и Северна Корея формално все още са във война,

Южна и Северна Корея официално към момента са във война, защото през 1953-а година се подписва помирение, само че не се подписва кротичък контракт. В изявление за предаването „ Събота 150 “ геополитикът проф. Клаус Зегберс , който управлява Центъра за световни политики в Берлин, е безапелационен, че появяването на севернокорейски тим в Пьончан би била добър сигнал:

Подобна поява на делегация от Северна Корея на олимпийските игри в Южна Корея може да бъде възприета на доктрина като насочна точка за следващи диалози. Това може да се окаже потребно, само че дали ще се случи - не можем да знаем. Все отново това не е въпрос единствено сред Северна и Южна Корея, а сред Северна Корея и другите страни. Когато Северна Корея има нуклеарно оръжие със междинен и огромен обсег, това не може да бъде позволено просто с едно присъединяване в олимпийски игри. Това обаче може да бъде евентуална основа за начало на диалозите.

Още предходната година Международният олимпийски комитет даде да се разбере, че ще допусне за присъединяване севернокорейските спортисти, които са пропуснали опцията да си завоюват място на олимпиадата по право. Освен това Рюм Тае Ок и Ким Ю Сик към този момент са спечелили квоти и могат да показват страната в дуетите по фигурно пързаляне. Въпросът обаче е напълно различен, безапелационен е Дженс Андерсън , шеф на отдела за интернационалните връзки в Датския институт за спортни изследвания:

Олимпийските игри - и в този момент, както и преди, са отлична платформа за агитация. Различните политически водачи ще дадат най-хубавото от себе си, с цел да се възползват от нея.

Повечето анализатори са безапелационни, че за Северна Корея положителното показване на спортистите на международните конгреси е извънредно значимо. Държавата не свети с особени триумфи, само че въпреки всичко има 56 медала, 16 от които - златни. В същото време неуспехът на международни спортни конгреси може да докара до големи последствия за спортистите - да вземем за пример, работа в затворнически лагери доживот. Военновъздушни сили цитира роман на избягал от Северна Корея джудист, защото го е грозял живот в каменновъглищна мина. Подобна орис се приписва и на футболистите, които се показаха доста едва на международното състезание през 2010-та година:

Колко в действителност знаем за Северна Корея и какво се случи с футболния й тим? Чували сме истории, само че не знам за какъв брой от тях има действителна документи. Мисля, че ние би трябвало да се почувстваме задоволени от мисълта, че всеки спортист по света в някаква степен е обект на народен напън. Това важи и за българските спортисти. Когато приказваме за спортист от страна с властнически режим, несъмнено сами разбирате, че едно положително спортно достижение може да се окаже основно за бъдещето му - за опцията да получи обучение или работа, да стане обект на медийно внимание. Така че ще обобщя отговора си по този начин - няма спортист по света, който да не е подложен на политически и народен напън, само че при тези, произхождащи от по-авторитарни страни, натискът е неведнъж по-голям.

В самия спорт има доста проблеми. На олимпиадата в Рио преди две години съветските спортисти бяха уличени в използването на допинг. От съветска страна това да беше разчетено като политическа офанзива, само че съгласно проф. Клаус Зегберс надали геополитическият аспект на казуса е толкоз сериозен:

Мисля, че главният въпрос за Световното състезание по футбол е дали ще имаме „ по-чист “ откъм допинг конгрес. Знаете какъв брой огромен е казусът с допинга през последните години. Това, което научихме през последните години, е, че допингът може да не е самостоятелен въпрос за някой състезател, който да бъде осъден. Приемането на допинг от даден тим може да е проведено от страната. Знаете какво стана през последните години и това беше ясно от доста оповестена документи. Ако имаме по-чист откъм допинг състезателен конгрес, това ще бъде сериозен напредък в това отношение. Ако приказваме за другите огромни въпроси към Русия - като анексирането на Крим, въпроса с Източна Украйна, присъединяване на страната в Сирия и други, не чакам, че ще има развиване, обвързвано със международното състезание по футбол тази година.

И въпреки всичко - в спорта, с изключение на политически послания, има и доста пари. Или казано по различен метод.

Ние видяхме, че индивидът, който беше забъркан с предходните допинг кавги зам.-министър ръководителя Виталий Мутко се отдръпна като президент на съветския футболен съюз и от управителния пост на организационния конгрес на международното състезание. Това обаче може да се окаже заслон, тъй като анонсира отдръпване за шест месеца, което значи, че той може да се върне тъкмо в точния момент за международното състезание. Има обаче още един аспект от казуса - дали ФИФА ще удостовери, че систематичното приемане на допинг от съветските спортисти е тествано по нейните лични правила. Възможно е да си затвори очите, тъй като знае, че Русия е извънредно мощна страна, когато приказваме за спорт и че е невероятно или съвсем невероятно да бъде определен президент на ФИФА без гласа на Русия. Настоящите президенти на ФИФА и УЕФА са определени с поддръжката на Русия, както и президентът на Международния олимпийски комитет Томас Бах, безапелационен е Дженс Андерсън от Датския институт за спортни изследвания.
Целия репортаж чуйте в звуковия файл.