Откриха следи от неизвестна досега човешка популация
Южна Америка е последният континент, заселен от хора, само че ново проучване разкри съществуването на незнайна до момента човешка популация в днешна Аржентина. Проучването, оповестено в английското списание " Нейчър ", запълва значима празнота в разбирането за генетичната история на района.
Първите хора са се появили в Аржентина преди към 12 000 години. Досега генетичните проучвания идентифицираха три съществени линии на южноамериканските популации: андска, амазонска и патагонска. Новото проучване се концентрира върху последната, която досега е била най-слабо проучена.
Учените анализирали геномите на 238 индивида, живели в района през последните 10 000 години, откривайки изненадващо следи от незнайна популация. „ Това е огромна част от историята на континента, която до момента не познавахме “, разяснява съавторът на проучването Хавиер Маравал-Лопес от Харвардския университет.
Резултатите демонстрират, че новоопределената група е живяла релативно изолирано от другите южноамерикански популации, взаимодействайки с тях най-вече в периферните региони. Причините за тази изолираност остават неразбираеми, защото в региона няма естествени бариери като планини или пустини. Въпреки това, популацията е устояла и нейният генетичен отпечатък се среща и измежду актуалните аржентинци. Дори продължителна суша сред 6000 и 4000 години не е довела до обилни промени в генетичната ѝ конструкция.
Изследователите акцентират, че тази история се разграничава доста от еволюционната динамичност в Европа, Азия и Африка, където културните и софтуерни промени постоянно са придружени от всеобщ приток на нови хора. В централна Аржентина даже прекосяването към растениевъдство преди към 1500 години не е довело до забележителна демографска смяна. Това допуска, че локалното население последователно е усвоявало новите практики, без радикални смесвания с други групи.
Първите хора са се появили в Аржентина преди към 12 000 години. Досега генетичните проучвания идентифицираха три съществени линии на южноамериканските популации: андска, амазонска и патагонска. Новото проучване се концентрира върху последната, която досега е била най-слабо проучена.
Учените анализирали геномите на 238 индивида, живели в района през последните 10 000 години, откривайки изненадващо следи от незнайна популация. „ Това е огромна част от историята на континента, която до момента не познавахме “, разяснява съавторът на проучването Хавиер Маравал-Лопес от Харвардския университет.
Резултатите демонстрират, че новоопределената група е живяла релативно изолирано от другите южноамерикански популации, взаимодействайки с тях най-вече в периферните региони. Причините за тази изолираност остават неразбираеми, защото в региона няма естествени бариери като планини или пустини. Въпреки това, популацията е устояла и нейният генетичен отпечатък се среща и измежду актуалните аржентинци. Дори продължителна суша сред 6000 и 4000 години не е довела до обилни промени в генетичната ѝ конструкция.
Изследователите акцентират, че тази история се разграничава доста от еволюционната динамичност в Европа, Азия и Африка, където културните и софтуерни промени постоянно са придружени от всеобщ приток на нови хора. В централна Аржентина даже прекосяването към растениевъдство преди към 1500 години не е довело до забележителна демографска смяна. Това допуска, че локалното население последователно е усвоявало новите практики, без радикални смесвания с други групи.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ




