Да се разделим със заблудата, че Русия е победена
Юджийн РУМЪР/Андрю С. УАЙС*
Докато съветският президент гледа към втората годишнина от нашествието против Украйна, самоувереността му е забележима отвред. Дълго чаканата украинска контраатака не съумя, което ускори позициите на Киев при възможни договаряния. Путин с съображение счита, че времето е на негова страна. Няма никакви данни, че на фронтовата линия Русия губи войната, която е към този момент война на безсилие. Руската стопанска система е в действителност разтърсена, само че тя не е в руини. Колкото и да е необичайно, властта на Путин е още по-стабилна след протеста на Пригожин през юни.
Обещанията на Запада за възкръсване на отбранителната им индустрия се сблъскаха с бюрократични блокади и компликации по веригата за доставки. А глобите против Москва и контролът върху съветския експорт попречват военните старания на Путин в доста по-малка степен от предстоящото. Руските военни фабрики усилват своята продукция и превъзхождат западните по производството на артилерийски снаряди.
Повишените цени на петрола, ненапълно с помощта на съдействието със Саудитска Арабия, пълнят съветската хазна, до момента в който Украйна е мощно подвластна от западните парични потоци. Увеличавайки вноса на съветски нефт и други първични материали, Китай и Индия осигуриха значима поддръжка за съветската стопанска система. Путин пресметна, че в икономическите връзки, в кратковременен проект, е по-изгодно да е младши сътрудник на Китай. Китайските артикули са съвсем 50% от съветския импорт, а съветските енергийни колоси към този момент се ориентират към продажби в Китай.
Нищо от казаното дотук не би трябвало да ни изненадва. Повече от половин година преди нахлуването в Украйна (24 февруари 2022 г.), Путин подписа нова Стратегия за националната сигурност на Русия. Водещата концепция в този документ е страната да се приготви за дълготрайна борба със Запада. Днес съветският президент може да разгласи пред нацията, че тази негова тактика е сполучлива.
Путин не е подложен на никакъв напън да спре войната и въобще не се тормози за способността си да я води несигурно време. С идването на зимата армията му стартира лимитирана сухопътна атака, засилвайки ракетните офанзиви и дейностите на дроновете против украинските градове, електроцентрали, фабрики и друга сериозна инфраструктура.
Като най-малко Путин има вяра, че с времето евро-атлантическата поддръжка за Украйна ще намалее, че украинците ще се срутен от съветския гнет и разрушенията и това ще му разреши да диктува изискванията за съглашение, с цел да разгласи победа във войната.
Руският президент ще прибегне до всичко, с цел да победи в Украйна. Той ще употребява всеки международен и районен проблем като лост за продобиване на войната против Украйна и Запада, без значение дали това е война сред Израел и Газа, продоволствени доставки или решения за климатичните промени.
Западните водачи не направиха нещо доста значимо - не обясниха на своите жители риска от трайната опасността от една ревизионистична Русия. Те доста постоянно имат вяра на заблуди, залагайки на наказания, на украинска контраатака или на даване на нови типове оръжия, с цел да принудят Кремъл да седне на масата за договаряния. Или наивно се надяват Путин да бъде свален с дворцов прелом.
През Студената война щатските стратези не залагаха на неочаквана смяна
на позицията на Кремъл или на срив на руската комунистическа система за една нощ. Те имаха вяра в дълготрайната визия за опълчване на този рисков режим и в нужните вложения в защитата и във военните качества на западните съюзи. Това бе политика, водена по класическата формула на Джордж Кенан за " търпеливо, само че твърдо и внимателно въздържане на съветската агресия ".
Днес политиката на въздържане значи продължение на западните наказания, дипломатическа изолираност на Русия, блокиране на съветската интервенция във вътрешната ни политика и подсилване на възпиращия и отбранителния потенциал на НАТО, което включва устойчиви вложения на Съединени американски щати и Европа в западната военно-индустриална база. Това обаче не значи, че още веднъж би трябвало да водим Студена война.
Днешната обстановка е радикално друга от времената на руската опасност. Европа не е опустошена, каквато бе след Втората международна война, НАТО одобри в своите редици Финландия и Швеция, а Путин би трябвало да чука за помощ по вратите на Пекин, Техеран и Пхенян. Съотношението на силите ясно се е наклонило във щета на Русия.
Единството и решимостта на западните съдружници ще е от основно значение за водачите от двете страни на Атлантическия океан, тъй като Кремъл владее изкуството да вбива клинове сред Съединени американски щати и техните съдружници. И би трябвало да сме извънредно внимателни, когато даваме преимущество на всяко ново управление в Кремъл. Някога президентът Рейгън трябваше да бъде убеждаван, преди да повярва, че
Горбачов е по-различен от своите прародители
Сегашното предизвикателство е доста по-трудно. Краят на войната, когато и да стане, надали ще потуши враждата сред Русия и Европа. Украинците и техните другари с съображение желаят да видят просперираща и самостоятелна Украйна, интегрирана в политическия и икономическия живот на континента. Но Путин и наследниците му ще възприемат това като проваляне и ще се опитат да го предотвратят по всевъзможен начин.
* Юджийн Румър е някогашен чиновник в съветския бранш на американското разузнаване към Националния съвет за разузнаване, в този момент е шеф на програмата " Русия и Евразия " във Фондация " Карнеги ".
Андрю С. Уайс е вицепрезидент по изследванията на " Карнеги ", специалист по Русия в президентските администрации на Джордж Буш и Бил Клинтън
Докато съветският президент гледа към втората годишнина от нашествието против Украйна, самоувереността му е забележима отвред. Дълго чаканата украинска контраатака не съумя, което ускори позициите на Киев при възможни договаряния. Путин с съображение счита, че времето е на негова страна. Няма никакви данни, че на фронтовата линия Русия губи войната, която е към този момент война на безсилие. Руската стопанска система е в действителност разтърсена, само че тя не е в руини. Колкото и да е необичайно, властта на Путин е още по-стабилна след протеста на Пригожин през юни.
Обещанията на Запада за възкръсване на отбранителната им индустрия се сблъскаха с бюрократични блокади и компликации по веригата за доставки. А глобите против Москва и контролът върху съветския експорт попречват военните старания на Путин в доста по-малка степен от предстоящото. Руските военни фабрики усилват своята продукция и превъзхождат западните по производството на артилерийски снаряди.
Повишените цени на петрола, ненапълно с помощта на съдействието със Саудитска Арабия, пълнят съветската хазна, до момента в който Украйна е мощно подвластна от западните парични потоци. Увеличавайки вноса на съветски нефт и други първични материали, Китай и Индия осигуриха значима поддръжка за съветската стопанска система. Путин пресметна, че в икономическите връзки, в кратковременен проект, е по-изгодно да е младши сътрудник на Китай. Китайските артикули са съвсем 50% от съветския импорт, а съветските енергийни колоси към този момент се ориентират към продажби в Китай.
Нищо от казаното дотук не би трябвало да ни изненадва. Повече от половин година преди нахлуването в Украйна (24 февруари 2022 г.), Путин подписа нова Стратегия за националната сигурност на Русия. Водещата концепция в този документ е страната да се приготви за дълготрайна борба със Запада. Днес съветският президент може да разгласи пред нацията, че тази негова тактика е сполучлива.
Путин не е подложен на никакъв напън да спре войната и въобще не се тормози за способността си да я води несигурно време. С идването на зимата армията му стартира лимитирана сухопътна атака, засилвайки ракетните офанзиви и дейностите на дроновете против украинските градове, електроцентрали, фабрики и друга сериозна инфраструктура.
Като най-малко Путин има вяра, че с времето евро-атлантическата поддръжка за Украйна ще намалее, че украинците ще се срутен от съветския гнет и разрушенията и това ще му разреши да диктува изискванията за съглашение, с цел да разгласи победа във войната.
Руският президент ще прибегне до всичко, с цел да победи в Украйна. Той ще употребява всеки международен и районен проблем като лост за продобиване на войната против Украйна и Запада, без значение дали това е война сред Израел и Газа, продоволствени доставки или решения за климатичните промени.
Западните водачи не направиха нещо доста значимо - не обясниха на своите жители риска от трайната опасността от една ревизионистична Русия. Те доста постоянно имат вяра на заблуди, залагайки на наказания, на украинска контраатака или на даване на нови типове оръжия, с цел да принудят Кремъл да седне на масата за договаряния. Или наивно се надяват Путин да бъде свален с дворцов прелом.
През Студената война щатските стратези не залагаха на неочаквана смяна
на позицията на Кремъл или на срив на руската комунистическа система за една нощ. Те имаха вяра в дълготрайната визия за опълчване на този рисков режим и в нужните вложения в защитата и във военните качества на западните съюзи. Това бе политика, водена по класическата формула на Джордж Кенан за " търпеливо, само че твърдо и внимателно въздържане на съветската агресия ".
Днес политиката на въздържане значи продължение на западните наказания, дипломатическа изолираност на Русия, блокиране на съветската интервенция във вътрешната ни политика и подсилване на възпиращия и отбранителния потенциал на НАТО, което включва устойчиви вложения на Съединени американски щати и Европа в западната военно-индустриална база. Това обаче не значи, че още веднъж би трябвало да водим Студена война.
Днешната обстановка е радикално друга от времената на руската опасност. Европа не е опустошена, каквато бе след Втората международна война, НАТО одобри в своите редици Финландия и Швеция, а Путин би трябвало да чука за помощ по вратите на Пекин, Техеран и Пхенян. Съотношението на силите ясно се е наклонило във щета на Русия.
Единството и решимостта на западните съдружници ще е от основно значение за водачите от двете страни на Атлантическия океан, тъй като Кремъл владее изкуството да вбива клинове сред Съединени американски щати и техните съдружници. И би трябвало да сме извънредно внимателни, когато даваме преимущество на всяко ново управление в Кремъл. Някога президентът Рейгън трябваше да бъде убеждаван, преди да повярва, че
Горбачов е по-различен от своите прародители
Сегашното предизвикателство е доста по-трудно. Краят на войната, когато и да стане, надали ще потуши враждата сред Русия и Европа. Украинците и техните другари с съображение желаят да видят просперираща и самостоятелна Украйна, интегрирана в политическия и икономическия живот на континента. Но Путин и наследниците му ще възприемат това като проваляне и ще се опитат да го предотвратят по всевъзможен начин.
* Юджийн Румър е някогашен чиновник в съветския бранш на американското разузнаване към Националния съвет за разузнаване, в този момент е шеф на програмата " Русия и Евразия " във Фондация " Карнеги ".
Андрю С. Уайс е вицепрезидент по изследванията на " Карнеги ", специалист по Русия в президентските администрации на Джордж Буш и Бил Клинтън
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ