Памет за поета Петко Кицов
Юбилейната стихосбирка за 80-годишнината на Петко Кицов – стихотворец и публицист, трябваше да се появи тези дни. Съдбата обаче реши друго. Точно преди рождения си ден, на Петковден, поетът Петко Кицов се пресели в по-добрия свят.
Роден е на 21 октомври 1937 в с. Манастирище, Врачанско. Завършил българска лингвистика в Софийския университет „ Св. Климент Охридски ”. Работил в Българското национално радио и в Министерството на културата. Ще го запомним и като дълготраен основен редактор на тогавашната радиостанция „ Младост ”.
Негови стихове са оповестени в съвсем всички вестници, списания и литературни алманаси. Превеждан е на чешки, съветски, украински, молдовски, френски и сръбски. Дебютира през 1974 година с „ Кръстопът на птиците ”. Други негови поетични книги са: „ Вис против вятъра “, „ Сърце под корени ”, „ Далечни думи ”, „ Знак ”, „ Над светлината на душата ” и стихосбирката за деца „ Вятърче немирно ”.
Литературните критици не слагат името на Петко Кицов в листата на поетите от „ първия ешелон ”. Но поезията му е събрала философията на тестванията на живота и моралната концепция, скрити във безконечния блян на индивида към съвършенство – написа за него Александър Геров.
Томчето на издателство „ Български публицист ”, отдадено на Петко Кицов in memoriam , включва мнения на литературната рецензия, както и най-значимото от творчеството му дотук, дружно с няколко нови негови стихотворения.
Поклон пред паметта му!
Зимно слънце
Ако в спомен въздъхне безмълвна обич
И потръпне от удар сърдечната вена -
Не е време за болежка и за мраз непременно-
а е знак, че душатата има белег необработен.
Сред кръга на подозрения, любов и боязън
Ти стоиш и се блъскаш в една преграда.
Синьо утро и пламъче ще потрепери-
Туй е знак, че душата пази белег необработен.
Над далечния спомен с разкривени черти,
с сложен жест ти още веднъж живота бълнуваш,
а гласът ти прегракнал от нейде нахлува -
туй е знак, че душата твойто име шепти.
На живота през зимното, бурно море
Притисни се до мен и без боязън ще преминем.
Зимно слънце ще свети над Оназ гилотина.
Туй е знак, че без огън сърцето ще спре...
Петко Кицов
Роден е на 21 октомври 1937 в с. Манастирище, Врачанско. Завършил българска лингвистика в Софийския университет „ Св. Климент Охридски ”. Работил в Българското национално радио и в Министерството на културата. Ще го запомним и като дълготраен основен редактор на тогавашната радиостанция „ Младост ”.
Негови стихове са оповестени в съвсем всички вестници, списания и литературни алманаси. Превеждан е на чешки, съветски, украински, молдовски, френски и сръбски. Дебютира през 1974 година с „ Кръстопът на птиците ”. Други негови поетични книги са: „ Вис против вятъра “, „ Сърце под корени ”, „ Далечни думи ”, „ Знак ”, „ Над светлината на душата ” и стихосбирката за деца „ Вятърче немирно ”.
Литературните критици не слагат името на Петко Кицов в листата на поетите от „ първия ешелон ”. Но поезията му е събрала философията на тестванията на живота и моралната концепция, скрити във безконечния блян на индивида към съвършенство – написа за него Александър Геров.
Томчето на издателство „ Български публицист ”, отдадено на Петко Кицов in memoriam , включва мнения на литературната рецензия, както и най-значимото от творчеството му дотук, дружно с няколко нови негови стихотворения.
Поклон пред паметта му!
Зимно слънце
Ако в спомен въздъхне безмълвна обич
И потръпне от удар сърдечната вена -
Не е време за болежка и за мраз непременно-
а е знак, че душатата има белег необработен.
Сред кръга на подозрения, любов и боязън
Ти стоиш и се блъскаш в една преграда.
Синьо утро и пламъче ще потрепери-
Туй е знак, че душата пази белег необработен.
Над далечния спомен с разкривени черти,
с сложен жест ти още веднъж живота бълнуваш,
а гласът ти прегракнал от нейде нахлува -
туй е знак, че душата твойто име шепти.
На живота през зимното, бурно море
Притисни се до мен и без боязън ще преминем.
Зимно слънце ще свети над Оназ гилотина.
Туй е знак, че без огън сърцето ще спре...
Петко Кицов
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ