Юбилеите не трябва да се изчерпват с венци, цветя и

Юбилеите не би трябвало да се изчерпват с венци, цветя и публични слова, а да бъдат мотив за диалог за личността и творчеството на огромните български създатели. Това сподели поетът, литературовед и книжовен критик доцент Йордан Ефтимов по време на полемиката „ Пенчо Славейков през днешния ден “, проведена от Българската телеграфна организация в Националния пресклуб на Българска телеграфна агенция в Гоце Делчев във връзка 160-ата годишнина от рождението на поета. е част от поредност диалози, които Българска телеграфна агенция организира във всичките си 33 национални пресклуба в страната.

Според Ефтимов самодейността на Българска телеграфна агенция, почнала след сходната акция за Алеко Константинов през 2023 година, има за цел да промени метода, по който обществото отбелязва годишнините на бележити персони. „ Обикновено юбилеят е един ден, в който се сервират венци и цветя, споделят се красиви, само че постоянно празни думи. На идващия ден цветята към този момент са увехнали и като че ли забравяме индивида. Когато обаче диалозите продължат месеци наред и завършат със особено издание на списание ЛИК, юбилеят придобива продължителност и смисъл “, сподели той.

Литературоведът означи, че Пенчо Славейков постоянно е определян като „ метафизичен стихотворец “, „ елитарен създател “ и „ основоположник на българския модернизъм “, само че сходни избрания затрудняват учениците. „ Първата среща на децата с него е посредством „ Неразделни “ и те се влюбват в тази поема. После обаче идват комплицираните метафизичен текстове и доста възпитаници стартират да възприемат Славейков като сложен създател “, сподели Ефтимов. По думите му задачата на полемиките е творбите на поета да бъдат сложени в техния исторически и културен подтекст, с цел да станат по-достъпни за актуалните читатели.

Доц. Ефтимов обърна внимание, че самият Пенчо Славейков е бил срещу превръщането на огромните персони в недосегаеми знаци. „ Той употребява думата „ мраморосване “ – взета от философа Фридрих Ницше – за отношението, при което историческите персони се трансформират в музейни експонати. Ние можем да спорим с тях, да не сме съгласни с тях, да ги харесваме – това значи, че се отнасяме към тях по жив метод “, уточни литературоведът.

Макар Пенчо Славейков да не е посещавал Неврокопския край, Ефтимов акцентира, че той и съидейниците му от кръга „ Мисъл “ са тясно свързани с Македония. Той даде образец с доктор Кръстьо Кръстев, който като учебен контрольор и шеф на гимназията в Скопие работи за разпространението на български книги и култура в Македония. „ Всеки един от хората в кръга „ Мисъл “ по някакъв метод е съизвършител в концепцията, че в Македония би трябвало да има култура и познание за българската просвета и литературна традиция “, сподели той.

Ефтимов означи още, че в творчеството на Пенчо Славейков участват Солун, пейзажи и облици, близки до този край, а творби като „ Кървава ария “ демонстрират мащаба на неговото творчество надалеч оттатък няколкото изучавани в учебно заведение стихотворения. „ Ако прочетем единствено едно стихотворение, мъчно можем да разберем какво е направил един създател. Нужно е да разгърнем цялостен том, с цел да забележим благосъстоянието на тематиките, облиците и концепциите му “, сподели той.

Литературоведът открои и ролята на поета Борис Христов, който живее в село Лещен край Гоце Делчев, като един от актуалните създатели, които поредно работят за преоткриването на българските класици. Според Ефтимов антологиите, които Христов сформира, предизвикват нов прочит на създатели като Иван Вазов, Пенчо Славейков, Кирил Христов и Димчо Дебелянов и припомнят, че огромните създатели би трябвало непрестанно да бъдат препрочитани.