Йордан Йорданов: АЕЦ "Белене" е като парен локомотив в епохата на eлектромагнитните влакове
Йордан Йорданов, някогашен изпълнителен шеф на АЕЦ " Козлодуй "
© НАДЕЖДА ЧИПЕВА Още по тематиката
АЕЦ " Белене ": повече въпроси, в сравнение с отговори
Остава заплахата след изхарчените до момента 3 милиарда лева да потънат още 17 милиарда лв.
24 ное 2017
Държавата няма да влага повече средства в " Белене ", твърди Теменужка Петкова
Зад оптимизма на отрасловия министър личат съществени планове на ръководещите да опитат да съживят плана
19 ное 2017
Какво споделиха и какво разбрахме за АЕЦ " Белене "
Българска академия на науките залага огромно количество " в случай че " -та пред заключението за жизнеспособността на нуклеарния план
18 ное 2017 Йордан Йорданов е приключил компетентност " Атомни централи и установки " в Московския енергетичен институт, след което е назначен за инженер-оператор на II блок в АЕЦ " Козлодуй ". От 1983-а поредно заема разнообразни длъжности, а през април 2000 година става първият изпълнителен шеф на атомната централа след отделянето й като независимо сдружение. През 2002-ра основава консултантската организация " Нуклеон ".
Като човек, който повече от 35 години взе участие директно в нуклеарната енергетика на България, по какъв начин определяте последните събития в бранша, свързани с отчета на Българска академия на науките и възможното възкресяване на плана АЕЦ " Белене "?
Бих споделил, че с доста дребни изключения измежду хората, които се занимават с тази тематика, в този момент няма такива, които са строили, пускали, експлоатирали и даже спирали нуклеарни реактори. И това съществено ме безпокои. Защото виждам, даже и на високо равнище, или извънредно некомпетентни, или извънредно подвластни хора. Те водят нуклеарната енергетика на България към колапс.
Въпросният отчет на Българска академия на науките трябваше да очертае една същинска дълготрайна тактика за енергийната политика на страната. Да покаже къде сме в този момент и къде желаеме да отидем. Да отговори на въпроси като тези: нуждае ли се България от нуклеарни реактори и какви тъкмо да бъдат те, би трябвало ли да има диверсификация на нуклеарното гориво и разнообразни снабдители на оборудването?
Какви са отговорите на тези въпроси съгласно вас?
Най-важното е да се реши напълно съветско ли ще е оборудването. Защото това обвързва страната за идващите 80 години. Ето да вземем за пример в чешката АЕЦ " Темелин " реакторите са съветски, само че могат да работят и с американско нуклеарно гориво. Унгарците също се приготвят да строят съветски реактори, само че там още веднъж планът е за два типа гориво. А у нас никой не приказва за тези неща, макар че би трябвало да имаме опция за диверсификация на нуклеарното гориво. За толкоз дълъг интервал от време е допустимо да се случи всичко и в случай че нямаме опция, е прекомерно евентуално да пострадаме.
От техническа позиция има и още нещо значимо. Турбините за втория силует на чешката централа са локално произвеждане, генераторите са Siemens. Общо взето, употребявани са съставни елементи от разнообразни производители. И съгласно мен Българска академия на науките трябваше да каже точно това - че би трябвало да се търсят обособени снабдители на оборудването. Така освен излиза по-евтино, само че е и по-сигурно.
Моето мнение е, че в България може да се продължи развиването на нуклеарната енергетика единствено при съществуването на разнообразни снабдители на технологиите и опция за потреблението на друго гориво.
Да, само че към този момент имаме готово съоръжение за " Белене ".
Тук ще си разреша едно съпоставяне с железопътния превоз. В началото локомотивите бяха парни, по-късно се появиха дизеловите, а след тях и електрически. Сега най-модерни са влаковете, задвижвани посредством електромагнити. Реакторите за АЕЦ " Белене ", които имаме, са като парните локомитиви. Каквото и да приказват, технологията и методът им на работа са безпределно остарели. И това също трябваше Българска академия на науките да го каже. Като учени те би трябвало да бележит точно това, че има доста по-модерни неща - да вземем за пример реакторите на бързи неутрони. Такива към този момент работят, даже в Русия. Но и от тях има по-иновативни - дребните модулни реактори. Те са бъдещето на нуклеарната енергетика, защото за разлика от плануваните за " Белене " са маневрени, могат да покриват пикова мощ, могат бързо да се стопират и пускат, да работят с друго натоварване.
Тоест, в случай че ние в този момент удължим експлоатациония период на 5-и и 6-и реактор в АЕЦ " Козлодуй " и тръгнем да строим АЕЦ " Белене " или 7-и и 8-и реактор в остарялата централа, още десетилетия наред ще си останем на равнището на парните локомотиви. Сами виждате какъв брой бързо се развиват технологиите и по какъв начин ще изостанем пагубно от останалите страни. Тези заключения обаче липсват в аналзиите на Българска академия на науките.
При това състояние може ли бъдещата централа в " Белене " в действителност да бъде конкурентоспособна?
Не съм съперник на " Белене ". Дори не съм съперник да има още такива централи у нас. Аз съм нуклеарен експерт и съм " за " развиването на нуклеарната енергетика. Но считам, че е доста по-икономически преференциално да се създадат два нови блока в " Козлодуй ", в сравнение с цяла централа в Белене. Там имаме подготвена площадка и налични всички спомагателни уреди, което прави реализацията доста по-бърза и евтина.
Никак не е за пропускане и това, че за АЕЦ " Белене " не сме получили публично единодушието на румънската страна, защото нямаме лицензиран план. Единствено площадката е лицензирана. На Румъния би трябвало да бъде показан повсеместен лицензиран план за нуклеарна централа, с цел да може тя да си извърши оценка на въздействието на околната среда.
Тук има и нещо друго, което би трябвало да се вземе под внимание. Според разнообразни разбори към 2050 година запасите на уран в света ще намалеят доста, добивът ще се оскъпи, а от това ще последва и повишаване на крайната цената на суровината, която се употребява за нуклеарно гориво. При подобен сюжет сензитивно ще се утежни конкурентоспособността на атомните електроцентрали, които съществуват към този миг и употребяват такова нуклеарно гориво, каквато ще бъде и напълно подвластната от съветско нуклеарно гориво АЕЦ " Белене ". За разлика от тях реакторите на бързи неутрони, които загатнах, употребяват като суровина плутоний, който се получава вследствие от работата на нуклеарните реактори на уран. А що се отнася до дребните модулни реактори - те могат да работят на всевъзможен тип нуклеарно гориво, в това число и на торий. Не инцидентно в Китай сега се построяват 200 такива модулни реактора.
Сега от отчета на Българска академия на науките се схваща, че в бъдеще ще има дефицит на ток. Това може ли да е аргумент за построяването на " Белене "?
Всички разбори за бъдещите потребности от електричество се оказаха лъжливи. Дори и тези, в които участвах и аз. Ще ви дам образец - когато се водеха договарянията за присъединението ни към Европейски Съюз, в частта енергетика бяхме заложили средногодишен растеж от 4 на 100. Тогава ни обясняваха, че това няма да се случи и даже ще има спад, само че аз настоявах, че сходно нещо е невероятно. Реалността обаче ме опроверга и потреблението в действителност падна.
Освен че бяха закрити доста предприятия, технологиите станаха доста по-ефективни. Дори в бита - електроуредите, осветлението, санирането и други пестят сила. В бъдеще потреблението ще се намали даже още повече. В композиция с новите технологии за запазване на електрическа енергия, които се развиват с извънредно бързи темпове, хоризонтът от 20-30 години изобщо не допуска дефицит.
Плюс това към този момент сме част от общата европейска система. Ток има задоволително, въпросът е единствено от кое място ще го купиш и къде ще го продадеш.
А по какъв начин стоят нещата с радиоактивните боклуци и отработеното нуклеарно гориво? В дълготраен проект Русия отхвърля да приема назад тези рискови детайли.
За ниско и приблизително дейните боклуци в Козлодуй против атомната централа се строи национално вместилище. Проектът се финансира с грант от Европейски Съюз в размер 70 млн. евро. При отработеното гориво обаче има проблем. Когато се строеше АЕЦ " Козлодуй ", имахме контракт с руснаците освен да го взимат, само че даже да ни заплащат за това - поради съдържащия се в него плутоний. След това покупко-продажбите станаха по нулева стойност. А от 90-те години към този момент ние им плащаме, с цел да взимат и съхраняват отработеното гориво. През последните години обаче заради липса на свободни средства в АЕЦ " Козлодуй ", защото на процедура централата спонсорира цялата енергетика, отпадъците не се извозват в Русия. Съхраняват се на място в централата, където изградихме особено вместилище с потенциал за 100 години.
А какво става освен това състояние с плутония?
Той остава в съхранените боклуци за идващите генерации. Това действително е суровина, която може да бъде задействана даже след 100, двеста, триста или повече години. Тя да вземем за пример би могла да се употребява за дребни модулни реактори.
В последна сметка очаквате ли да стартира строителството на атомна централа в Белене?
Аз съм изцяло сигурен, че до стартирането на АЕЦ " Белене " в употреба няма да се стигне. И то не тъй като не желая, а тъй като са такива изискванията.
Интервюто взе Ивайло Станчев
© НАДЕЖДА ЧИПЕВА Още по тематиката
АЕЦ " Белене ": повече въпроси, в сравнение с отговори
Остава заплахата след изхарчените до момента 3 милиарда лева да потънат още 17 милиарда лв.
24 ное 2017
Държавата няма да влага повече средства в " Белене ", твърди Теменужка Петкова
Зад оптимизма на отрасловия министър личат съществени планове на ръководещите да опитат да съживят плана
19 ное 2017
Какво споделиха и какво разбрахме за АЕЦ " Белене "
Българска академия на науките залага огромно количество " в случай че " -та пред заключението за жизнеспособността на нуклеарния план
18 ное 2017 Йордан Йорданов е приключил компетентност " Атомни централи и установки " в Московския енергетичен институт, след което е назначен за инженер-оператор на II блок в АЕЦ " Козлодуй ". От 1983-а поредно заема разнообразни длъжности, а през април 2000 година става първият изпълнителен шеф на атомната централа след отделянето й като независимо сдружение. През 2002-ра основава консултантската организация " Нуклеон ".
Като човек, който повече от 35 години взе участие директно в нуклеарната енергетика на България, по какъв начин определяте последните събития в бранша, свързани с отчета на Българска академия на науките и възможното възкресяване на плана АЕЦ " Белене "?
Бих споделил, че с доста дребни изключения измежду хората, които се занимават с тази тематика, в този момент няма такива, които са строили, пускали, експлоатирали и даже спирали нуклеарни реактори. И това съществено ме безпокои. Защото виждам, даже и на високо равнище, или извънредно некомпетентни, или извънредно подвластни хора. Те водят нуклеарната енергетика на България към колапс.
Въпросният отчет на Българска академия на науките трябваше да очертае една същинска дълготрайна тактика за енергийната политика на страната. Да покаже къде сме в този момент и къде желаеме да отидем. Да отговори на въпроси като тези: нуждае ли се България от нуклеарни реактори и какви тъкмо да бъдат те, би трябвало ли да има диверсификация на нуклеарното гориво и разнообразни снабдители на оборудването?
Какви са отговорите на тези въпроси съгласно вас?
Най-важното е да се реши напълно съветско ли ще е оборудването. Защото това обвързва страната за идващите 80 години. Ето да вземем за пример в чешката АЕЦ " Темелин " реакторите са съветски, само че могат да работят и с американско нуклеарно гориво. Унгарците също се приготвят да строят съветски реактори, само че там още веднъж планът е за два типа гориво. А у нас никой не приказва за тези неща, макар че би трябвало да имаме опция за диверсификация на нуклеарното гориво. За толкоз дълъг интервал от време е допустимо да се случи всичко и в случай че нямаме опция, е прекомерно евентуално да пострадаме.
От техническа позиция има и още нещо значимо. Турбините за втория силует на чешката централа са локално произвеждане, генераторите са Siemens. Общо взето, употребявани са съставни елементи от разнообразни производители. И съгласно мен Българска академия на науките трябваше да каже точно това - че би трябвало да се търсят обособени снабдители на оборудването. Така освен излиза по-евтино, само че е и по-сигурно.
Моето мнение е, че в България може да се продължи развиването на нуклеарната енергетика единствено при съществуването на разнообразни снабдители на технологиите и опция за потреблението на друго гориво.
Да, само че към този момент имаме готово съоръжение за " Белене ".
Тук ще си разреша едно съпоставяне с железопътния превоз. В началото локомотивите бяха парни, по-късно се появиха дизеловите, а след тях и електрически. Сега най-модерни са влаковете, задвижвани посредством електромагнити. Реакторите за АЕЦ " Белене ", които имаме, са като парните локомитиви. Каквото и да приказват, технологията и методът им на работа са безпределно остарели. И това също трябваше Българска академия на науките да го каже. Като учени те би трябвало да бележит точно това, че има доста по-модерни неща - да вземем за пример реакторите на бързи неутрони. Такива към този момент работят, даже в Русия. Но и от тях има по-иновативни - дребните модулни реактори. Те са бъдещето на нуклеарната енергетика, защото за разлика от плануваните за " Белене " са маневрени, могат да покриват пикова мощ, могат бързо да се стопират и пускат, да работят с друго натоварване.
Тоест, в случай че ние в този момент удължим експлоатациония период на 5-и и 6-и реактор в АЕЦ " Козлодуй " и тръгнем да строим АЕЦ " Белене " или 7-и и 8-и реактор в остарялата централа, още десетилетия наред ще си останем на равнището на парните локомотиви. Сами виждате какъв брой бързо се развиват технологиите и по какъв начин ще изостанем пагубно от останалите страни. Тези заключения обаче липсват в аналзиите на Българска академия на науките.
При това състояние може ли бъдещата централа в " Белене " в действителност да бъде конкурентоспособна?
Не съм съперник на " Белене ". Дори не съм съперник да има още такива централи у нас. Аз съм нуклеарен експерт и съм " за " развиването на нуклеарната енергетика. Но считам, че е доста по-икономически преференциално да се създадат два нови блока в " Козлодуй ", в сравнение с цяла централа в Белене. Там имаме подготвена площадка и налични всички спомагателни уреди, което прави реализацията доста по-бърза и евтина.
Никак не е за пропускане и това, че за АЕЦ " Белене " не сме получили публично единодушието на румънската страна, защото нямаме лицензиран план. Единствено площадката е лицензирана. На Румъния би трябвало да бъде показан повсеместен лицензиран план за нуклеарна централа, с цел да може тя да си извърши оценка на въздействието на околната среда.
Тук има и нещо друго, което би трябвало да се вземе под внимание. Според разнообразни разбори към 2050 година запасите на уран в света ще намалеят доста, добивът ще се оскъпи, а от това ще последва и повишаване на крайната цената на суровината, която се употребява за нуклеарно гориво. При подобен сюжет сензитивно ще се утежни конкурентоспособността на атомните електроцентрали, които съществуват към този миг и употребяват такова нуклеарно гориво, каквато ще бъде и напълно подвластната от съветско нуклеарно гориво АЕЦ " Белене ". За разлика от тях реакторите на бързи неутрони, които загатнах, употребяват като суровина плутоний, който се получава вследствие от работата на нуклеарните реактори на уран. А що се отнася до дребните модулни реактори - те могат да работят на всевъзможен тип нуклеарно гориво, в това число и на торий. Не инцидентно в Китай сега се построяват 200 такива модулни реактора.
Сега от отчета на Българска академия на науките се схваща, че в бъдеще ще има дефицит на ток. Това може ли да е аргумент за построяването на " Белене "?
Всички разбори за бъдещите потребности от електричество се оказаха лъжливи. Дори и тези, в които участвах и аз. Ще ви дам образец - когато се водеха договарянията за присъединението ни към Европейски Съюз, в частта енергетика бяхме заложили средногодишен растеж от 4 на 100. Тогава ни обясняваха, че това няма да се случи и даже ще има спад, само че аз настоявах, че сходно нещо е невероятно. Реалността обаче ме опроверга и потреблението в действителност падна.
Освен че бяха закрити доста предприятия, технологиите станаха доста по-ефективни. Дори в бита - електроуредите, осветлението, санирането и други пестят сила. В бъдеще потреблението ще се намали даже още повече. В композиция с новите технологии за запазване на електрическа енергия, които се развиват с извънредно бързи темпове, хоризонтът от 20-30 години изобщо не допуска дефицит.
Плюс това към този момент сме част от общата европейска система. Ток има задоволително, въпросът е единствено от кое място ще го купиш и къде ще го продадеш.
А по какъв начин стоят нещата с радиоактивните боклуци и отработеното нуклеарно гориво? В дълготраен проект Русия отхвърля да приема назад тези рискови детайли.
За ниско и приблизително дейните боклуци в Козлодуй против атомната централа се строи национално вместилище. Проектът се финансира с грант от Европейски Съюз в размер 70 млн. евро. При отработеното гориво обаче има проблем. Когато се строеше АЕЦ " Козлодуй ", имахме контракт с руснаците освен да го взимат, само че даже да ни заплащат за това - поради съдържащия се в него плутоний. След това покупко-продажбите станаха по нулева стойност. А от 90-те години към този момент ние им плащаме, с цел да взимат и съхраняват отработеното гориво. През последните години обаче заради липса на свободни средства в АЕЦ " Козлодуй ", защото на процедура централата спонсорира цялата енергетика, отпадъците не се извозват в Русия. Съхраняват се на място в централата, където изградихме особено вместилище с потенциал за 100 години.
А какво става освен това състояние с плутония?
Той остава в съхранените боклуци за идващите генерации. Това действително е суровина, която може да бъде задействана даже след 100, двеста, триста или повече години. Тя да вземем за пример би могла да се употребява за дребни модулни реактори.
В последна сметка очаквате ли да стартира строителството на атомна централа в Белене?
Аз съм изцяло сигурен, че до стартирането на АЕЦ " Белене " в употреба няма да се стигне. И то не тъй като не желая, а тъй като са такива изискванията.
Интервюто взе Ивайло Станчев
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ