90 години от рождението на Йордан Янков
ЙОРДАН ЯНКОВ УРУМОВ е роден на 8 юни 1936 година в Сливен. Завършил е филологическо и журналистическо обучение. Работил е като преподавател по български и немски език и дълги години като публицист. Автор на над 20 книги с лирика. По негови текстове са основани над 1000 естрадни песни. Превеждал е произведения на Франсис Жам, Сумако Фукао, Олег Шестински, Николай Тихонов и други Негови стихове са преведени на доста езици. Носител на медал „ Кирил и Методий “ първа степен, на националната литературна премия „ Захарий Стоянов “, на премията за литература и изкуство „ Добри Чинтулов “. Член на Съюз на българските писатели. Умира на 25 май 2011 година /> ДОМ
Ще си имаме дом. Ти не вярваш ли? Аз ти го споделям
Щом на тебе го споделям, то значи - ще бъде... Напролет
ще разтваряме всички порти и прозорци -
да влязат
ветровете, които играят в треви и тополи.
Представи си течащият въздух по какъв начин бързо измива
от портретите в рамка
студената зимна мимика...
Представи си... Но ти ме разбираш. И виждам щастлива
и транспарантна усмивка в очите ти - виждам я ясно.
Впрочем, нашият дом със тераса ще гледа напряко
в планина,
по която ще слиза огромното време -
януари, април и декември... И отново януари...
Но усмивката, апелирам те, дори в съня си не снемай.
Нека тя да трепти на лицето ти. Тя е зората.
Всичко почва от нея...
Домът ни ще стъпи на остаряла
и корава земя, по която вървим... а нататък -
януари, април и декември... И отново януари...
Ще си имаме дом. Ти не вярваш ли? Аз ти го споделям
Щом на тебе го споделям, то значи - ще бъде... Напролет
ще разтваряме всички порти и прозорци -
да влязат
ветровете, които играят в треви и тополи.
Представи си течащият въздух по какъв начин бързо измива
от портретите в рамка
студената зимна мимика...
Представи си... Но ти ме разбираш. И виждам щастлива
и транспарантна усмивка в очите ти - виждам я ясно.
Впрочем, нашият дом със тераса ще гледа напряко
в планина,
по която ще слиза огромното време -
януари, април и декември... И отново януари...
Но усмивката, апелирам те, дори в съня си не снемай.
Нека тя да трепти на лицето ти. Тя е зората.
Всичко почва от нея...
Домът ни ще стъпи на остаряла
и корава земя, по която вървим... а нататък -
януари, април и декември... И отново януари...
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ




