Йордан Караджов е роден на 20.01.1952 г. Първите си професионални

Йордан Караджов е роден на 20.01.1952 година Първите си професионални музикални стъпки прави в група " Кенари " в интервала 1969-1971 година От 1971 година е член на паметната за времето си група " Златни струни ", където се изявява като вокалист и втори китарист. С тази групировка през 1972 година Караджов прави и първия си професионален запис в Радио София, на песента " Дилмано, Дилберо ".

След близо 8 години в " Златни струни ", Караджов напуща групата и дружно с Румен Спасов и Христо Ламбрев основава " Сигнал ", където е и до през днешния ден, към този момент 45 години. Той и е композитор на множеството им песни. Едни от най-известните им шлагери са: „ Липсваш ми “, „ Сбогом “, „ Да те копнея “, „ Може би “. Данчо Караджов е дружно със брачната половинка си Мариана от 53 години. Те имат имат две деца, наследник - Даниел и щерка - Лора, която също е певица.

Вокалистът на именитата група „ Сигнал ” даде искрено изявление пред Lupa.bg и описа за идния концерт на групата, цената на славата, компликациите, дългогодишния си брак, децата и внуците.

-  На 1 юни отбелязахте 45 години от основаването на групата, направихте лятно турне, а в този момент се подготвяте за концерта ви в НДК на 7 декември. Какво да чакат почитателите ви? Ще има ли изненади?

- Както нормално, ще има най-голяма откровеност от наша страна. Интересното е, че концертът ще бъде подплатен от аранжименти от симфоничен оркестър, ще взе участие Русенската филхармония с диригент Димитър Косев. В една ария ще вземат присъединяване и националните певици от квартет „ Славей “ отпред със Светла Караджова. Желанието ни е във връзка нашия празник да подарим на нашите правилни почитатели, с помощта на които „ Сигнал “ е това, което е, един друг и имаме вяра забавен музикален подарък – спектакъла „ 45 години рок ".

- Вие сте единствената група с 45-годишна музикална кариера без спирания. Може ли да се каже, че сте българските " Ролинг Стоунс "?

- Много бих се радвал да се каже по този начин. Наистина има нещо такова, тъй като сме единствената група с толкоз години дейна кариера. В една дребна страна като България не е елементарно да издържиш 45 години. Ние се гордеем, че публиката продължава да ни следва и ни е толкоз вярна.

- Кои са били най-трудните ви моменти? През какво сте минали?

- През какво ли не, изключително през така наречен социализъм.

Бих споделил, че ние сме най-наказваната група тогава. Наказвани сме по 6-7 месеца, тъй като да вземем за пример сме били с дълги коси, необятни панталони или остри обувки. Това беше и преди 1982 година, и по-късно. Преживели сме неповторими неща, които не граничат със здравия разсъдък.

Живеехме в такива странни времена, не ми се споделя за този интервал... Когато човек знае какво търси, то няма значение строят, в който живее. Но не мога да кажа, че с идването на така наречен народна власт не сме имали компликации, само че в този момент е някак си по-интересно. Хубаво е, когато човек може да разчита на своите сътрудници и се усещаме като един тим. Неслучайно тези 45 години са надълбоко влезнали в подсъзнанието на феновете ни.



- Как успяхте да преодолеете компликациите?

- Когато знаем какво търсим и имаме поддръжката на публиката. В групата сме освен сътрудници, само че и другари, другояче не се получават нещата.

- Какво ви държи дружно 45 години?

- Това, че триумфът продължава да е налице и любовта към музиката. Също и това, че фамилиите ни повярваха в нас и знаеха, че триумфът зависи и от фамилната поддръжка.

- Може ли да се каже, че прекарвате повече време с групата, в сравнение с със фамилията си?

- Да, може да се каже. Има такова нещо.

- Споменахте фамилията. Вие имате един от най-здравите бракове в музикалните среди. Как успяхте да го запазите?

- Няма рецепта за сходно нещо.

Любов, орис, намерили сме се в точното време – преди 53 години. Тя постоянно е разбирала работата и отсъствията ми от у дома. Приема нещата по този начин, както би трябвало да ги приема една същинска брачна половинка. Нали споделят, че до всеки съумял мъж стои по една мощна жена. В моя случай това е Мариана.

- Помните ли първите си участия?

- Не мога да кажа сигурно, само че аз произхождам от групата „ Златни струни “ и с нея са ми първите участия. 1972 година излязохме на „ Златният орфей “. По това време „ Златният Орфей “ беше сцена, на която доста хора мечтаеха да стъпят. Впоследствие загуби своята мощ като въздействие, само че в тези години, първоначално си, фестивалът беше доста сериозен.



- Каква е цената на известността?

- Има такава, в действителност има такава. Изминали сме милиони километри. Спали сме повече по хотелите, в сравнение с в домовете си. Това е част от цената, която се постанова да плащаме, само че това са неизбежни неща.

- Мислили ли сте по какъв начин би протекъл животът ви, в случай че се бяхте родили в Америка?

- Не, аз съм същински българин и подобен ще си остана до края. Америка в никакъв случай не ме е блазнела. Много пъти са ми задавали сходни въпроси. Ако бях в Америка можеше и да разпределям пици, а не да съм реализатор. Аз съм на мнение, че камъкът си тежи на мястото.

- Това ли беше детската ви фантазия? Да сте артист?

- Не, изрично. Господ ми е дал и различен гений. Имам опция да рисувам доста добре. Завърших колеж по художествени занаяти, където единствено се рисуваше. Идваха да ни преподават и изпитват професори, доценти и преподаватели от Националната художествена академия. Едва в следствие разбрах, че имам и различен гений, а точно да пея. Моите родители и баба ми Ката ми купиха китара, тогава бях на 10 години. Имах един другар Жоро Лозев, който ми сподели първите акомпанименти на китарата и по този начин започнаха нещата.

- А през днешния ден остава ли ви време да рисувате?

- Неее, от дълго време завърших с рисуването. Лъката ми е залиняла, само че може би в случай че стартира още веднъж да рисувам ще си завърна усета, само че към този момент мисля да се занимавам само с музика.

- Значи да не чакаме да се преориентирате към рисуването, както направи Васил Василев-Зуека?

- Категорично не, най-малко не и до момента в който съм деен на музикалната сцена.

- В момента е доста настоящо родните звезди да пишат книги. Вие мислили ли сте да пуснете своя автобиография?

- В никакъв случай. Много хора ме карат да издавам книга, само че за мен това е доста неуместно нещо. Аз съм съперник на автобиографиите. Не мисля, че би трябвало да си описвам живота и хората да четат за младежките ми нелепости. Евентуално някой ден като приключа с кариерата си, тогава може да седна с някой редактор и да напишем, само че сега съм прекомерно деен музикант и не бих се занимавал с тези неща.

- А бихте ли влезнали в риалити шоу?

- Не, изрично! За мен те са машинация от страна на продуцентите, които внушават на участниците, че ще станат звезди. Една звезда се става, когато си 50 години на сцена. Заради това от време на време се усмихвам ехидно на младоците, които считат, че с едно парче са към този момент убийствени звезди. Аз не обичам думата " звезда ", само че в случай че някой може да се назова по този начин, това у нас са единици, които имат 50-годишна кариера.

- Дъщеря ви Лора тръгна по вашите стъпки и е певица. Вие насърчавахте ли я да поеме по този път?

- Не, тя сама избра пътя си. Когато съм желал да й оказвам помощ ми е отказвала. „ Знам, че ти самичък си си постигнал нещата и желая и аз по този начин “ – това ми е казвала и съм я оставил на мира. Оставил съм я да прави каквото желае. Разбира се, в положителния смисъл на думата. Лора изобщо не ме позволява до кариерата си, а единствено до персоналния си живот и внучетата – Алиса и Матео.



Данчо Караджов с внучката си Алиса и щерка си Лора

- Какъв дядо е Данчо Караджов?

- Страхотен! (смее се) Много ги обичам. Няма подобен дядо като мен. Аз имам и по-голяма внучка от сина ми Даниел – Ния, на 12 години. Тримата са ми уязвимост. Винаги им споделям, че те са моето благосъстояние.