Кой язовир е голяма локва и кой реално важен – държавата не знае
Йордан Иванов е юрист, общински консултант в Пловдив, ръководител на ДСБ - Пловдив, и член на националното управление на партията. Текстът е от блога му. Заглавието е на " Дневник ".
Кризата в Перник е провокирана от политическа корупция, която би трябвало да бъде разследвана. Но е и добър мотив да приказваме за съвършеното размиване на отговорност във връзка с цялостната картина с язовирите в страната и неверните стъпки на страната.
Какво е статуквото с язовирите
Областни шефове, редица министерства, голям брой организации, дъргавни предприятия и общини са по едно и също време отговорни/безотговорни към язовирите в страната.
В България има близо 5300 язовира. Почти 90% от тях са благосъстоятелност на общините. Това е следващото обвързване, което е вменено от законодателя на общините, за което няма обезпечени финансови запаси. Проблемът с вменяването на отговорности на общините без обезпечаване на финансови запаси за осъществяването им, е тъкмо толкоз остарял, колкото и демокрацията в България. На годишна база, дейностите, за които общините имат отговорности, само че нямат обезпечени финансови запаси, са на стойност 200 млн. лева
Управленски е напълно правилно водоемите да се стопанисват от общините заради редица аргументи, измежду които най-основателната е, че по-близката до язовира власт познава най-добре неговата специфичност и потребности. А и най-лесно може да реализира надзор. Но общините нямат средства за това. Не се и плануват такива. Най-показателният образец е за нещо доста дребно – от началото на 2016 година притежателите на язовирите в страната са задължени да възложат поддръжката на оборудванията към водоема на хидроспециалист. Това през днешния ден никой не го съблюдава, тъй като няма запас за това.
Въпросът е от кое място могат да дойдат средства за тези действия, които в годините нееднократно потвърдиха, че засягат директно публичното здраве. Тези средства могат да бъдат обезпечени през промяна на налога върху прихода на физическите лица, който е най-равномерно разпределения налог в страната. Процент от въпросния налог би трябвало да остава в общините, а не по волята на един човек да бъде раздаван посредством прехвърляния от републиканския бюджет на доближени кметове за планове, още веднъж по волята на централната власт. Има голяма доза перверзия в това да вмениш отговорност за нещо на някого и да не му осигуриш опция да извърши задължението си.
Как " страната взема решение казуса "
В средата на 2019 година, Народното събрание призна казуса, като даде изцяло неправилно решение посредством законодателни промени. Даде се опция правото на благосъстоятелност върху язовирите, които са обществена общинска благосъстоятелност, да бъде прехвърляно на страната след решение на общинския съвет и следващо подписване на контракт сред общината и регионалния шеф. Централната власт, вместо да даде средства на общините да поддържат дейно язовирите и да търсят отговорност от тях за това, реши да ги вземе на ръчно ръководство.
Към момента няма изнесени обществени данни какъв брой такива язовири са трансферирани за 5 месеца. Но колкото и да са – това не може да реши казуса. Причината е елементарна. Централната власт не може да реализира грижа и надзор върху няколко хиляди уреди, при изискване на липса на потенциал по места и сериозна фактическа раздалеченост от водоемите.
Нещо повече – огромните язовири се поддържат от непрекъснат екип и разполагат със съществени механически запаси за идентифициране на опасности и тяхното разрешаване. Така ѝ е елементарно на страната отдалече да си мисли, че може да ръководи и множеството други общински язовири в страната. Но при общинските язовири обстановката е друга. Кой язовир е огромна локва и кой действително значим за публичното здраве, страната и до през днешния ден не знае. Имаме налице голям брой кадастрални карти, в които има най-разнообразна информация за язовирите в страната. Експерти от бранша настояват, че в до 80% от тях има неточности.
В умозаключение, може да твърдим обосновано, че в желанието си централната власт да не обезпечи запаси на общините, реши, че би трябвало тя да вземе ръководството на язовирите, като даде опция на общинските препоръки да ги трансферират на страната. Съвършено неправилна мярка.
Решението е просто
Проблемът се взема решение посредством еднопосочно вменяване на отговорност у кметовете за поддръжка на язовирите и обезпечаване на финансови запаси за това. Всякакви други решения, свързани с следващата концентрация на някакъв развой, с цел да може еднолично да бъдат разпределяни пари, е изцяло неправилен и няма да спре поредицата от рецесии, на които ставаме очевидци, свързани с неприятното ръководство на водоемите у нас.
И да, драмата още веднъж се крие в ръководството на парите и отхвърли на централната власт да децентрализира обществените финанси в страната.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Водната рецесия в Перник (78)
Кризата в Перник е провокирана от политическа корупция, която би трябвало да бъде разследвана. Но е и добър мотив да приказваме за съвършеното размиване на отговорност във връзка с цялостната картина с язовирите в страната и неверните стъпки на страната.
Какво е статуквото с язовирите
Областни шефове, редица министерства, голям брой организации, дъргавни предприятия и общини са по едно и също време отговорни/безотговорни към язовирите в страната.
В България има близо 5300 язовира. Почти 90% от тях са благосъстоятелност на общините. Това е следващото обвързване, което е вменено от законодателя на общините, за което няма обезпечени финансови запаси. Проблемът с вменяването на отговорности на общините без обезпечаване на финансови запаси за осъществяването им, е тъкмо толкоз остарял, колкото и демокрацията в България. На годишна база, дейностите, за които общините имат отговорности, само че нямат обезпечени финансови запаси, са на стойност 200 млн. лева
Управленски е напълно правилно водоемите да се стопанисват от общините заради редица аргументи, измежду които най-основателната е, че по-близката до язовира власт познава най-добре неговата специфичност и потребности. А и най-лесно може да реализира надзор. Но общините нямат средства за това. Не се и плануват такива. Най-показателният образец е за нещо доста дребно – от началото на 2016 година притежателите на язовирите в страната са задължени да възложат поддръжката на оборудванията към водоема на хидроспециалист. Това през днешния ден никой не го съблюдава, тъй като няма запас за това.
Въпросът е от кое място могат да дойдат средства за тези действия, които в годините нееднократно потвърдиха, че засягат директно публичното здраве. Тези средства могат да бъдат обезпечени през промяна на налога върху прихода на физическите лица, който е най-равномерно разпределения налог в страната. Процент от въпросния налог би трябвало да остава в общините, а не по волята на един човек да бъде раздаван посредством прехвърляния от републиканския бюджет на доближени кметове за планове, още веднъж по волята на централната власт. Има голяма доза перверзия в това да вмениш отговорност за нещо на някого и да не му осигуриш опция да извърши задължението си.
Как " страната взема решение казуса "
В средата на 2019 година, Народното събрание призна казуса, като даде изцяло неправилно решение посредством законодателни промени. Даде се опция правото на благосъстоятелност върху язовирите, които са обществена общинска благосъстоятелност, да бъде прехвърляно на страната след решение на общинския съвет и следващо подписване на контракт сред общината и регионалния шеф. Централната власт, вместо да даде средства на общините да поддържат дейно язовирите и да търсят отговорност от тях за това, реши да ги вземе на ръчно ръководство.
Към момента няма изнесени обществени данни какъв брой такива язовири са трансферирани за 5 месеца. Но колкото и да са – това не може да реши казуса. Причината е елементарна. Централната власт не може да реализира грижа и надзор върху няколко хиляди уреди, при изискване на липса на потенциал по места и сериозна фактическа раздалеченост от водоемите.
Нещо повече – огромните язовири се поддържат от непрекъснат екип и разполагат със съществени механически запаси за идентифициране на опасности и тяхното разрешаване. Така ѝ е елементарно на страната отдалече да си мисли, че може да ръководи и множеството други общински язовири в страната. Но при общинските язовири обстановката е друга. Кой язовир е огромна локва и кой действително значим за публичното здраве, страната и до през днешния ден не знае. Имаме налице голям брой кадастрални карти, в които има най-разнообразна информация за язовирите в страната. Експерти от бранша настояват, че в до 80% от тях има неточности.
В умозаключение, може да твърдим обосновано, че в желанието си централната власт да не обезпечи запаси на общините, реши, че би трябвало тя да вземе ръководството на язовирите, като даде опция на общинските препоръки да ги трансферират на страната. Съвършено неправилна мярка.
Решението е просто
Проблемът се взема решение посредством еднопосочно вменяване на отговорност у кметовете за поддръжка на язовирите и обезпечаване на финансови запаси за това. Всякакви други решения, свързани с следващата концентрация на някакъв развой, с цел да може еднолично да бъдат разпределяни пари, е изцяло неправилен и няма да спре поредицата от рецесии, на които ставаме очевидци, свързани с неприятното ръководство на водоемите у нас.
И да, драмата още веднъж се крие в ръководството на парите и отхвърли на централната власт да децентрализира обществените финанси в страната.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Водната рецесия в Перник (78)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ