Йордан Бозов: Имах тежки моменти, но нещо ме буташе да продължа
Йордан Бозов гостува в предаването " Код Спорт " по ТВ+ седмица, откакто завоюва купата на България с баскетболния отбор на Рилски състезател. На 39 години той заслужи наградата за най-полезен състезател - MVP във финала против Левски-Лукойл и за трети път в кариерата си ликува с този трофей.
- Здравей, Данчо! Благодаря ти, че се съгласи да гостуваш на „ Код Спорт “ 24 часа, откакто бе осъществена намеса на менискуса ти. Игра с контузия на финала за купата на България против Левски-Лукойл преди седмица и ликува с твоя тим. Беше определен и за най-хубав състезател в тази среща. След мача ли се утежни травмата, с цел да се стигне до тази хирургическа интервенция?
- Не, преди този момент бяхме решили, че би трябвало да го създадем. На полуфиналната серия се случи по този начин, че на първия ни домашен мач против Академик Бултекс се получи едно извъртане на коляното. Трябваше да създадем проучвания и се откри, че ще би трябвало да бъда опериран. Просто изчакахме да мине финалът, с цел да може да се подложа на тази намеса.
- Вярваше ли, че Рилски състезател ще ликува с купата на България?
- Разбира се! Вярвах и на полуфинала, когато загубихме с 12 точки в първия мач, че можем да спечелим. Успяхме да го създадем като посетители. В седмицата преди финала се подготвяхме доста добре, бяхме доста съсредоточени и това ми даваше убеденост. Виждах огромно предпочитание в момчетата всеки да се потвърди и да бъде на топ равнище в съботната вечер.
- Няма ли да липсваш на тима на Рилски състезател в идните срещи? Треньорът Людмил Хаджисотиров съобщи, че ще се борите и за титлата…
- Рилски има огромни упоритости и ще се борим. Надявам се в мачовете за купата към този момент да играя баскетбол. Не мисля, че чак толкоз ще се отрази моето неявяване, тъй като тази година имаме необятен състав, с доста баскетболисти, които в разнообразни мачове способстват. Не залагаме на избрани единици, а имаме по-дълъг състав, което е част от формулата за триумфа ни.
- Знае ли се по кое време ще се завърнеш на терена? Каква е оптимистичната прогноза?
- Надявам се да е допустимо най-скоро. Тепърва стартира възобновяване ми. На мен това ми е трета интервенция и знам, че не могат да се дадат съответни периоди и дати. Винаги се получават някакви затруднения, уповавам се този път да ги няма. Трудно е да се даде някаква прогноза. Операцията не беше тежка и считам, че до към месец би трябвало всичко да е наред.
- Как успяваш на 39 години да демонстрираш такава форма? Имаш ли специфична стратегия, по която да работиш?
- Имам стратегия като всеки професионален баскетболист. Няма някаква загадка формула, само че съм експерт и по този начин съм теоретичен от дребен. Давам всичко от себе си всеки ден. Моята философия е такава, че в случай че искаш да бъдеш сполучлив освен в спорта, само че и във всяка сфера на живота, би трябвало да си 100% предан на това, което правиш. Откакто разбрах това, нещата се получават.
- Мислил ли си по какъв начин ще наподобява животът ти без да си на баскетболната площадка?
- Със сигурност ще е нещо напълно друго. Ако въобще не съм обвързван с баскетбола, ще бъде доста необичайно за мен. Вече 28 години съм на игрището. Ще бъде все едно някой човек да попадне в друго измерение. Така ще наподобявам аз, в случай че не съм около баскетбола.
- Ще те върна към началото на кариерата ти. Защо избра баскетбола и има ли присъединяване майка ти, която е някогашна състезателка в този спорт?
- Тя е основната „ виновница “. Заведе ме в залата 11-годишен на стадион „ Българска войска “. В началото имах едно краткосрочно клатушкане по футбола. Но още от първата подготовка доста харесах баскетбола. Спомням си, че когато за първи път влязох в залата, упражняваха мъжете на ЦСКА, а по това време бяха невероятни баскетболисти, имаше страхотни имена и от дребен останах впечатлен от нещата, които правеха. Исках и аз един ден да бъда на тяхното място.
- Казваш, че баскетболът е най-великата игра – за какво?
- Това е една сложна игра, в която има контакт. В баскетбола ме пленява това, че доста рядко една и съща обстановка може да се повтори. Един баскетболен мач е 40 минути и обстановките се менят. Съответно играчите би трябвало да реагират по друг метод. Много динамичен спорт, в който за секунди се вземат решение нещата. Може някой да наподобява победител и към този момент да предвкусва триумфа, само че най-после не се знае.
- Кой е треньорът, който ти е оказал помощ най-вече в първите години?
- В началото на кариерата ми доста ми оказа помощ Елена Кафалиева. Това е първата ми треньорка, която ме е обучавала и ми е дала „ А “ и „ Б “ в баскетбола. След това е брат ми Кирил Бозов. С него имах доста хубави младежки години. Имаме няколко трофеи дружно и беше наслаждение да бъда под негов контрол.
- Как се работи с треньор, който ти е брат?
- Бях при започване на кариерата си и беше елементарно. По-скоро за него е било по-трудно. Изпълнявал съм всичко, което ми каже, тъй като въпреки всичко той е по-голям от мен със седем години и ми беше треньор.
- Беше в мъжете на ЦСКА, когато треньор бе Росен Барчовски, а президент – Сашо Чакмаков. Защо по-късно тимът, който беше измежду най-хубавите в България, изчезна?
- Не мога да дам съответен отговор за какво е липсващ. Но в случай че погледнем развиването на ЦСКА през последните години, клубът мина през доста метаморфози, наложи се доста пъти да изчезва и да се гради отначало. Бяха хубави години за мен. Спомням си дербитата с Левски. „ Сините “ също имаха мощен баскетболен тим и зала „ Универсиада “ се пълнеше догоре, когато играеха Левски и ЦСКА – нещо, което сега липсва на българския баскетбол.
- Винаги си твърдял, че тимът на сърцето ти е ЦСКА. Защо обаче се стигна до прехвърлянето ти в Левски?
- Разбира се, че ЦСКА е тимът на сърцето ми. Аз съм израснал там, бях младеж на клуба. Това беше един миг, в който Бог да го елементарни Тони Божанков и Тити се свързаха с мен. Имаха една по-различна концепция за мен – да играя на плеймейкърската позиция. Смятам, че тогава взех вярното решение за себе си. Двете години, които прекарах там, ми помогнаха ужасно доста за бъдещето, тъй като по стичане на събитията се наложи да играя и на тази позиция.
- Разкажи за престоя ти в Съединени американски щати – за мнозина отиването зад океана наподобява като сбъдната фантазия. Защо устоя единствено една година?
- Може да прозвучи необичайно, само че любовта ме върна в България. Това е приятелката ми, от която в този момент имам две прелестни деца и имам необикновено семейство. Може би това е най-голямата движеща мощ в света. Радвам се, че животът ми се стече тъкмо по този метод. Тогава послушах сърцето си. Бях на 20 години, представях се добре в Америка, само че не скърбя за всички избори, които съм взел в живота си. Не скърбя, че съм се върнал и в този момент имам такова прелестно семейство.
- Усети ли разликата в баскетбола в Съединени американски щати и в България?
- Разбира се, тя е от земята до небето. Още тогава бях уплашен. И преди този момент бях имал допир с Америка посредством ЦСКА, играли сме мачове против американски колежи. Признавам, че първоначално ми беше мъчно да се приспособявам към този бърз, силов и доста нападателен баскетбол, само че с течение на времето съумях да го направя. Независимо, че бях единствено една година, във втората част на сезона, се показах доста добре.
- Играл си и в Израел, и в Испания. Къде се усещаше по-добре и каква е разликата сред тези две шампионати?
- И на двете места се усещах доста добре. Всички знаем, че баскетболът в Испания е вяра. Дълги години първата лига резервира топ равнище и е най-хубавото състезание в Европа. Навремето бях във втора дивизия в Испания, която по това време преди рецесията, беше измежду топ лигите на континента. Бюджетите бяха доста огромни, тимовете можеха да си разрешат положителни баскетболисти и се играеше на доста високо равнище – на огромна скорост и с техника. Всички треньори в това състезание бяха испанци, а имаше доста задгранични играчи. Израелската лига е малко по-различна. Характеризира се с това, че играят по-ниски баскетболисти. Случвало се е от време на време на игрището да има трима плеймейкъри. Там също баскетболът доста ми хареса, тъй като на игрището по едно и също време си сменяхме позициите. Много прекрасен опит за мен.
- Следва още веднъж български интервал – за какво си потегли наскърбен от Балкан (Ботевград)?
- Не мога да кажа, че си потеглих наскърбен от Балкан. Тези неща се случват и в живота, и в спорта. Не се разделихме по най-хубавия метод. Просто управлението в този миг реши, че би трябвало да се разделим. Не тая неприятни усеща към тях или към Балкан. Напротив – изкарах невероятни сезони там, имах удоволствието да изпитам чувството, когато влезеш в дребната зала час и половина преди мача да загряваш, тя да е цялостна и да видиш по какъв начин извън хората не престават да се блъскат на опашка, с цел да влязат. В тази зала ставаше невероятна атмосфера. Хората поддържат тима си без значение какво се случва през двата часа на мача. А това нещо в България доста рядко може да се види.
- Имал ли си тежки интервали в кариерата? Идвало ли ти е да кажеш: „ Спирам и повече не желая да бъда част от този спорт “?
- Със сигурност в никакъв случай не ми е минавало през мозъка да спра. Разбира се, имал съм тежки моменти в кариерата, тежки травми, само че сякаш тогава нещо от вътрешната страна ме е бутало. Някаква вътрешна мощ ми е казвала, че би трябвало да дам повече от себе си, с цел да мога да ги преборя. Имал съм и моменти, в които не съм играел толкоз доста, само че не съм обръщал внимание на това. Опитвал съм се да погледна от позитивната страна на нещата и да го употребявам като мотивация за себе си. Смятам, че всеки човек, когато се сблъсква с сложните моменти и ги огледа от призмата на нещо, което може да му бъде потребно, в действителност може да се окаже такова.
- А в тези тежки интервали затваряш ли се в себе си или търсиш хората към теб, с цел да споделяш тези неща?
- Не мисля, че се е стигало до миг да се затварям в себе си. Преживявал съм мъчно загубите или мои слаби игри, само че съм успявал да изляза от сложните моменти. Разбира се, фамилията постоянно ме е подкрепяло. И приятелката ми е баскетболистка и у дома непрекъснато се приказва за баскетбол. С нейната поддръжка всичко е наред.
- Какво друго ти даде Рилски състезател? Чувстваш ли обичта на публиката, която те аплодираше след мача във Велико Търново?
- Да, в действителност в последните няколко години тимът се развива. Всеки сезон се опитваме да надграждаме и се стремим да прибавим нещо към трофеите на Рилски състезател. Започнах да ставам различим, хората се интересуват, от време на време ме стопират и ме поздравяват. Видях една невероятна поддръжка освен към мен, само че и към целия тим преди седмица в Търново. Хората се раздадоха на трибуните, както ние го направихме на терена. Час и половина преди мача към този момент бяха на седалките. Влязохме преди Левски-Лукойл и когато публиката извика, почтено казано ме побиха тръпки. Беше необикновено чувство.
- Лесно ли се работи с Людмил Хаджисотиров?
- С него се познаваме доста от дълго време. Спомням си, когато дружно играехме баскетбол по площадките в неговия и в моя квартал, коментирахме НБА, седяхме в тях или у нас да гледаме касетки с мачове на звездите, опитваме се да копираме придвижванията на Майкъл Джордан. Честно казано не съм си мислил, че в миналото той ще ми бъде треньор, само че без значение от това, че съм с година по-голям от него, той е шефът и почитам всяко негово решение. Съобразявам се с всичко и се пробвам да покажа на другите играчи в тима, че без значение от обстановката, той е треньор и аз имам почитание към него. Много е значимо и останалите да го имат. Приятели сме и се познаваме от дълго време. Прекарахме две доста положителни години към този момент.
- От трибуните се вижда, че си благородник на площадката – бягаш от спорове, вършиш си работата без да издаваш доста страсти. Така ли е или греша?
- Опитвам се да бъда правилен на игрището. Винаги след даден мач приветствам противника, без значение дали съм спечелил или изгубил. Баскетболът е спорт на нерви, динамичен е и се е случвало да нагрубя някого, за което след това скърбя. Но това е обикновено, тъй като това е контактен спорт, в който има доста нерви и страсти. Но не съм човек, който ще седне да се разправя със съдии или с противникови играчи и да предизвика. Това го няма в мен.
- Какво е равнището на баскетбола сега в България и не е ли тъжно, че има единствено три-четири тима?
- Наистина равнището на българския баскетбол се срина доста ниско. Вижда се, че е все по-трудно български тим да направи пробив в Европа. За мен казусът на българския баскетбол е един. Коренът е в това, че не се основават млади баскетболисти, които да бъдат обучавани по верния метод. Може треньорите на подрастващите да се обидят, само че не мисля, че те основават млади баскетболисти, а това е основата. Без да имаш млади играчи, които да идват изпод и да заменят другите, няма по какъв начин да стане.
- Смяташ ли, че чужденците, които играят в нашето шампионата подвигат равнището на баскетбола?
- Те подвигат равнището на Националната баскетболна лига, само че без производството на български баскетболисти, които да излязат в чужбина, да играят на високо равнище и да се върнат да водят националния тим като Везенков, ние няма да имаме добър баскетбол. Виждаме, че в Европа във всички лиги има доста чужденци, обикновено е и в България да има, с цел да могат останалите баскетболисти да се учат от тях и равнището на шампионата да е по-добро. Това, което тази година се вижда в женското направление, съгласно мен не е вярно.
- Според теб по кое време ще забележим националния тим на България при мъжете на огромен конгрес?
- Надявам се да е скоро. Сигурен съм, че това ще се случи рано или късно. Имаме капацитет, работи се вярно с младите. Има момчета, които излязоха в чужбина, има млади надарени баскетболисти. Вижда се, че сме доста близо. Тези квалификации са свеж образец и се вижда, че сме на една стъпка от тимовете, които всяка година вършат наложителни класирания на европейските шампионати. Смятам, че тази стъпка рано или късно ще бъде реалност.
- Съжаляваш ли за нещо, което не си постигнал в баскетбола?
- Единственото, което не съм реализирал с тим, е да бъда първенец на България. Иска ми се това да се случи с Рилски състезател, тъй като огромна част от кариерата ми съм прекарал тук. Имал съм доста хубави моменти, тимът е необикновено професионален, организиран на високо равнище. Рилски състезател го заслужава, хората, както и целият град, нашият президент и управлението. Всички доста го желаеме. Не съм сигурен дали в този момент ще е времето, само че ми се желае, тъй като моята кариера е към края си.
- Как се усеща Йордан Бозов с три дами у дома?
- Понякога се усещам като боксов рефер, тъй като в последно време децата имат много различия. Иначе е занимателно, чувствам доста огромна обич, която те ми дават и успокоение. Откакто се родиха децата ми, сякаш израснах като човек и като баскетболист. Нещо в мен се успокои и станах по-добър даже като състезател.
- Теодора Петрова е най-близо до теб, някогашна баскетболистка. Тя взе участие ли в анализа на мачовете ти? Прави ли ти забележки?
- Не мога да кажа, че ми прави забележки. С нея разясняваме след всеки мач. Ние сме баскетболно семейство и тя е отдала доста години на този спорт. Беше невероятна баскетболистка и е обикновено у дома да се приказва за баскетбол, да се гледат мачове.
- Кой те възпламени по езотериката?
- Запали ме Георги Давидов, актуалният треньор на Академик от Правец. Бяхме съотборници, свързани сме, тъй като той и неговата жена са кръстници на моите деца, а аз и Теодора сме кръстници на неговите. Той ме възпламени с една книга преди години. Това е една материя, която доста ми подхожда. Кара ме да бъда по-добър човек и да виждам света по друг метод, който ме отделя от всичко материално, което ни заобикаля сега. Откривам други полезности, които може би ще желая да предам и на моите деца.
- Какво е за теб другарството?
- Приятелството е нещо велико. Имам много познати и доста малко положителни другари. Това е нещо, което остава вечно и мъчно може да бъде разказано. Но с доста малко хора можем да бъдем същински и безконечни другари.
- Нещо за край на нашия разговор…
- Искам да пожелая шанс и здраве на цялата баскетболна общност. Всички баскетболисти да бъдат стимулирани, да изпитват наслаждение от играта и травмите да са надалеч от тях, въпреки че е невероятно.
КРАСИМИР МИНЕВ/ВЛАДИМИР ПАМУКОВ/ТВ+
- Здравей, Данчо! Благодаря ти, че се съгласи да гостуваш на „ Код Спорт “ 24 часа, откакто бе осъществена намеса на менискуса ти. Игра с контузия на финала за купата на България против Левски-Лукойл преди седмица и ликува с твоя тим. Беше определен и за най-хубав състезател в тази среща. След мача ли се утежни травмата, с цел да се стигне до тази хирургическа интервенция?
- Не, преди този момент бяхме решили, че би трябвало да го създадем. На полуфиналната серия се случи по този начин, че на първия ни домашен мач против Академик Бултекс се получи едно извъртане на коляното. Трябваше да създадем проучвания и се откри, че ще би трябвало да бъда опериран. Просто изчакахме да мине финалът, с цел да може да се подложа на тази намеса.
- Вярваше ли, че Рилски състезател ще ликува с купата на България?
- Разбира се! Вярвах и на полуфинала, когато загубихме с 12 точки в първия мач, че можем да спечелим. Успяхме да го създадем като посетители. В седмицата преди финала се подготвяхме доста добре, бяхме доста съсредоточени и това ми даваше убеденост. Виждах огромно предпочитание в момчетата всеки да се потвърди и да бъде на топ равнище в съботната вечер.
- Няма ли да липсваш на тима на Рилски състезател в идните срещи? Треньорът Людмил Хаджисотиров съобщи, че ще се борите и за титлата…
- Рилски има огромни упоритости и ще се борим. Надявам се в мачовете за купата към този момент да играя баскетбол. Не мисля, че чак толкоз ще се отрази моето неявяване, тъй като тази година имаме необятен състав, с доста баскетболисти, които в разнообразни мачове способстват. Не залагаме на избрани единици, а имаме по-дълъг състав, което е част от формулата за триумфа ни.
- Знае ли се по кое време ще се завърнеш на терена? Каква е оптимистичната прогноза?
- Надявам се да е допустимо най-скоро. Тепърва стартира възобновяване ми. На мен това ми е трета интервенция и знам, че не могат да се дадат съответни периоди и дати. Винаги се получават някакви затруднения, уповавам се този път да ги няма. Трудно е да се даде някаква прогноза. Операцията не беше тежка и считам, че до към месец би трябвало всичко да е наред.
- Как успяваш на 39 години да демонстрираш такава форма? Имаш ли специфична стратегия, по която да работиш?
- Имам стратегия като всеки професионален баскетболист. Няма някаква загадка формула, само че съм експерт и по този начин съм теоретичен от дребен. Давам всичко от себе си всеки ден. Моята философия е такава, че в случай че искаш да бъдеш сполучлив освен в спорта, само че и във всяка сфера на живота, би трябвало да си 100% предан на това, което правиш. Откакто разбрах това, нещата се получават.
- Мислил ли си по какъв начин ще наподобява животът ти без да си на баскетболната площадка?
- Със сигурност ще е нещо напълно друго. Ако въобще не съм обвързван с баскетбола, ще бъде доста необичайно за мен. Вече 28 години съм на игрището. Ще бъде все едно някой човек да попадне в друго измерение. Така ще наподобявам аз, в случай че не съм около баскетбола.
- Ще те върна към началото на кариерата ти. Защо избра баскетбола и има ли присъединяване майка ти, която е някогашна състезателка в този спорт?
- Тя е основната „ виновница “. Заведе ме в залата 11-годишен на стадион „ Българска войска “. В началото имах едно краткосрочно клатушкане по футбола. Но още от първата подготовка доста харесах баскетбола. Спомням си, че когато за първи път влязох в залата, упражняваха мъжете на ЦСКА, а по това време бяха невероятни баскетболисти, имаше страхотни имена и от дребен останах впечатлен от нещата, които правеха. Исках и аз един ден да бъда на тяхното място.
- Казваш, че баскетболът е най-великата игра – за какво?
- Това е една сложна игра, в която има контакт. В баскетбола ме пленява това, че доста рядко една и съща обстановка може да се повтори. Един баскетболен мач е 40 минути и обстановките се менят. Съответно играчите би трябвало да реагират по друг метод. Много динамичен спорт, в който за секунди се вземат решение нещата. Може някой да наподобява победител и към този момент да предвкусва триумфа, само че най-после не се знае.
- Кой е треньорът, който ти е оказал помощ най-вече в първите години?
- В началото на кариерата ми доста ми оказа помощ Елена Кафалиева. Това е първата ми треньорка, която ме е обучавала и ми е дала „ А “ и „ Б “ в баскетбола. След това е брат ми Кирил Бозов. С него имах доста хубави младежки години. Имаме няколко трофеи дружно и беше наслаждение да бъда под негов контрол.
- Как се работи с треньор, който ти е брат?
- Бях при започване на кариерата си и беше елементарно. По-скоро за него е било по-трудно. Изпълнявал съм всичко, което ми каже, тъй като въпреки всичко той е по-голям от мен със седем години и ми беше треньор.
- Беше в мъжете на ЦСКА, когато треньор бе Росен Барчовски, а президент – Сашо Чакмаков. Защо по-късно тимът, който беше измежду най-хубавите в България, изчезна?
- Не мога да дам съответен отговор за какво е липсващ. Но в случай че погледнем развиването на ЦСКА през последните години, клубът мина през доста метаморфози, наложи се доста пъти да изчезва и да се гради отначало. Бяха хубави години за мен. Спомням си дербитата с Левски. „ Сините “ също имаха мощен баскетболен тим и зала „ Универсиада “ се пълнеше догоре, когато играеха Левски и ЦСКА – нещо, което сега липсва на българския баскетбол.
- Винаги си твърдял, че тимът на сърцето ти е ЦСКА. Защо обаче се стигна до прехвърлянето ти в Левски?
- Разбира се, че ЦСКА е тимът на сърцето ми. Аз съм израснал там, бях младеж на клуба. Това беше един миг, в който Бог да го елементарни Тони Божанков и Тити се свързаха с мен. Имаха една по-различна концепция за мен – да играя на плеймейкърската позиция. Смятам, че тогава взех вярното решение за себе си. Двете години, които прекарах там, ми помогнаха ужасно доста за бъдещето, тъй като по стичане на събитията се наложи да играя и на тази позиция.
- Разкажи за престоя ти в Съединени американски щати – за мнозина отиването зад океана наподобява като сбъдната фантазия. Защо устоя единствено една година?
- Може да прозвучи необичайно, само че любовта ме върна в България. Това е приятелката ми, от която в този момент имам две прелестни деца и имам необикновено семейство. Може би това е най-голямата движеща мощ в света. Радвам се, че животът ми се стече тъкмо по този метод. Тогава послушах сърцето си. Бях на 20 години, представях се добре в Америка, само че не скърбя за всички избори, които съм взел в живота си. Не скърбя, че съм се върнал и в този момент имам такова прелестно семейство.
- Усети ли разликата в баскетбола в Съединени американски щати и в България?
- Разбира се, тя е от земята до небето. Още тогава бях уплашен. И преди този момент бях имал допир с Америка посредством ЦСКА, играли сме мачове против американски колежи. Признавам, че първоначално ми беше мъчно да се приспособявам към този бърз, силов и доста нападателен баскетбол, само че с течение на времето съумях да го направя. Независимо, че бях единствено една година, във втората част на сезона, се показах доста добре.
- Играл си и в Израел, и в Испания. Къде се усещаше по-добре и каква е разликата сред тези две шампионати?
- И на двете места се усещах доста добре. Всички знаем, че баскетболът в Испания е вяра. Дълги години първата лига резервира топ равнище и е най-хубавото състезание в Европа. Навремето бях във втора дивизия в Испания, която по това време преди рецесията, беше измежду топ лигите на континента. Бюджетите бяха доста огромни, тимовете можеха да си разрешат положителни баскетболисти и се играеше на доста високо равнище – на огромна скорост и с техника. Всички треньори в това състезание бяха испанци, а имаше доста задгранични играчи. Израелската лига е малко по-различна. Характеризира се с това, че играят по-ниски баскетболисти. Случвало се е от време на време на игрището да има трима плеймейкъри. Там също баскетболът доста ми хареса, тъй като на игрището по едно и също време си сменяхме позициите. Много прекрасен опит за мен.
- Следва още веднъж български интервал – за какво си потегли наскърбен от Балкан (Ботевград)?
- Не мога да кажа, че си потеглих наскърбен от Балкан. Тези неща се случват и в живота, и в спорта. Не се разделихме по най-хубавия метод. Просто управлението в този миг реши, че би трябвало да се разделим. Не тая неприятни усеща към тях или към Балкан. Напротив – изкарах невероятни сезони там, имах удоволствието да изпитам чувството, когато влезеш в дребната зала час и половина преди мача да загряваш, тя да е цялостна и да видиш по какъв начин извън хората не престават да се блъскат на опашка, с цел да влязат. В тази зала ставаше невероятна атмосфера. Хората поддържат тима си без значение какво се случва през двата часа на мача. А това нещо в България доста рядко може да се види.
- Имал ли си тежки интервали в кариерата? Идвало ли ти е да кажеш: „ Спирам и повече не желая да бъда част от този спорт “?
- Със сигурност в никакъв случай не ми е минавало през мозъка да спра. Разбира се, имал съм тежки моменти в кариерата, тежки травми, само че сякаш тогава нещо от вътрешната страна ме е бутало. Някаква вътрешна мощ ми е казвала, че би трябвало да дам повече от себе си, с цел да мога да ги преборя. Имал съм и моменти, в които не съм играел толкоз доста, само че не съм обръщал внимание на това. Опитвал съм се да погледна от позитивната страна на нещата и да го употребявам като мотивация за себе си. Смятам, че всеки човек, когато се сблъсква с сложните моменти и ги огледа от призмата на нещо, което може да му бъде потребно, в действителност може да се окаже такова.
- А в тези тежки интервали затваряш ли се в себе си или търсиш хората към теб, с цел да споделяш тези неща?
- Не мисля, че се е стигало до миг да се затварям в себе си. Преживявал съм мъчно загубите или мои слаби игри, само че съм успявал да изляза от сложните моменти. Разбира се, фамилията постоянно ме е подкрепяло. И приятелката ми е баскетболистка и у дома непрекъснато се приказва за баскетбол. С нейната поддръжка всичко е наред.
- Какво друго ти даде Рилски състезател? Чувстваш ли обичта на публиката, която те аплодираше след мача във Велико Търново?
- Да, в действителност в последните няколко години тимът се развива. Всеки сезон се опитваме да надграждаме и се стремим да прибавим нещо към трофеите на Рилски състезател. Започнах да ставам различим, хората се интересуват, от време на време ме стопират и ме поздравяват. Видях една невероятна поддръжка освен към мен, само че и към целия тим преди седмица в Търново. Хората се раздадоха на трибуните, както ние го направихме на терена. Час и половина преди мача към този момент бяха на седалките. Влязохме преди Левски-Лукойл и когато публиката извика, почтено казано ме побиха тръпки. Беше необикновено чувство.
- Лесно ли се работи с Людмил Хаджисотиров?
- С него се познаваме доста от дълго време. Спомням си, когато дружно играехме баскетбол по площадките в неговия и в моя квартал, коментирахме НБА, седяхме в тях или у нас да гледаме касетки с мачове на звездите, опитваме се да копираме придвижванията на Майкъл Джордан. Честно казано не съм си мислил, че в миналото той ще ми бъде треньор, само че без значение от това, че съм с година по-голям от него, той е шефът и почитам всяко негово решение. Съобразявам се с всичко и се пробвам да покажа на другите играчи в тима, че без значение от обстановката, той е треньор и аз имам почитание към него. Много е значимо и останалите да го имат. Приятели сме и се познаваме от дълго време. Прекарахме две доста положителни години към този момент.
- От трибуните се вижда, че си благородник на площадката – бягаш от спорове, вършиш си работата без да издаваш доста страсти. Така ли е или греша?
- Опитвам се да бъда правилен на игрището. Винаги след даден мач приветствам противника, без значение дали съм спечелил или изгубил. Баскетболът е спорт на нерви, динамичен е и се е случвало да нагрубя някого, за което след това скърбя. Но това е обикновено, тъй като това е контактен спорт, в който има доста нерви и страсти. Но не съм човек, който ще седне да се разправя със съдии или с противникови играчи и да предизвика. Това го няма в мен.
- Какво е равнището на баскетбола сега в България и не е ли тъжно, че има единствено три-четири тима?
- Наистина равнището на българския баскетбол се срина доста ниско. Вижда се, че е все по-трудно български тим да направи пробив в Европа. За мен казусът на българския баскетбол е един. Коренът е в това, че не се основават млади баскетболисти, които да бъдат обучавани по верния метод. Може треньорите на подрастващите да се обидят, само че не мисля, че те основават млади баскетболисти, а това е основата. Без да имаш млади играчи, които да идват изпод и да заменят другите, няма по какъв начин да стане.
- Смяташ ли, че чужденците, които играят в нашето шампионата подвигат равнището на баскетбола?
- Те подвигат равнището на Националната баскетболна лига, само че без производството на български баскетболисти, които да излязат в чужбина, да играят на високо равнище и да се върнат да водят националния тим като Везенков, ние няма да имаме добър баскетбол. Виждаме, че в Европа във всички лиги има доста чужденци, обикновено е и в България да има, с цел да могат останалите баскетболисти да се учат от тях и равнището на шампионата да е по-добро. Това, което тази година се вижда в женското направление, съгласно мен не е вярно.
- Според теб по кое време ще забележим националния тим на България при мъжете на огромен конгрес?
- Надявам се да е скоро. Сигурен съм, че това ще се случи рано или късно. Имаме капацитет, работи се вярно с младите. Има момчета, които излязоха в чужбина, има млади надарени баскетболисти. Вижда се, че сме доста близо. Тези квалификации са свеж образец и се вижда, че сме на една стъпка от тимовете, които всяка година вършат наложителни класирания на европейските шампионати. Смятам, че тази стъпка рано или късно ще бъде реалност.
- Съжаляваш ли за нещо, което не си постигнал в баскетбола?
- Единственото, което не съм реализирал с тим, е да бъда първенец на България. Иска ми се това да се случи с Рилски състезател, тъй като огромна част от кариерата ми съм прекарал тук. Имал съм доста хубави моменти, тимът е необикновено професионален, организиран на високо равнище. Рилски състезател го заслужава, хората, както и целият град, нашият президент и управлението. Всички доста го желаеме. Не съм сигурен дали в този момент ще е времето, само че ми се желае, тъй като моята кариера е към края си.
- Как се усеща Йордан Бозов с три дами у дома?
- Понякога се усещам като боксов рефер, тъй като в последно време децата имат много различия. Иначе е занимателно, чувствам доста огромна обич, която те ми дават и успокоение. Откакто се родиха децата ми, сякаш израснах като човек и като баскетболист. Нещо в мен се успокои и станах по-добър даже като състезател.
- Теодора Петрова е най-близо до теб, някогашна баскетболистка. Тя взе участие ли в анализа на мачовете ти? Прави ли ти забележки?
- Не мога да кажа, че ми прави забележки. С нея разясняваме след всеки мач. Ние сме баскетболно семейство и тя е отдала доста години на този спорт. Беше невероятна баскетболистка и е обикновено у дома да се приказва за баскетбол, да се гледат мачове.
- Кой те възпламени по езотериката?
- Запали ме Георги Давидов, актуалният треньор на Академик от Правец. Бяхме съотборници, свързани сме, тъй като той и неговата жена са кръстници на моите деца, а аз и Теодора сме кръстници на неговите. Той ме възпламени с една книга преди години. Това е една материя, която доста ми подхожда. Кара ме да бъда по-добър човек и да виждам света по друг метод, който ме отделя от всичко материално, което ни заобикаля сега. Откривам други полезности, които може би ще желая да предам и на моите деца.
- Какво е за теб другарството?
- Приятелството е нещо велико. Имам много познати и доста малко положителни другари. Това е нещо, което остава вечно и мъчно може да бъде разказано. Но с доста малко хора можем да бъдем същински и безконечни другари.
- Нещо за край на нашия разговор…
- Искам да пожелая шанс и здраве на цялата баскетболна общност. Всички баскетболисти да бъдат стимулирани, да изпитват наслаждение от играта и травмите да са надалеч от тях, въпреки че е невероятно.
КРАСИМИР МИНЕВ/ВЛАДИМИР ПАМУКОВ/ТВ+
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ