Йончо Цолов е починал на 130 години, което е рекорд

Йончо Цолов е умрял на 130 години, което е връх за Гинес

Човекът, живял най-дълго на Земята, може би е българин. До този извод е стигнал доктор Росен Гацин от Института по пробна морфология, патология и антропология с музей към Българска академия на науките.

Неговите проучвания са го отвели в мездренското село Лик, където се намира гробът на Йончо Цолов. Върху паметната плоча написа, че е живял 130 години.

Той е умрял на 8 януари 1907 година, както е посочено в акта му за умиране. Потвърждение за неговата възраст има и в родословното дърво на семейството. Предстои да се извърши превод на османските архиви в Цариград, с цел да се откри сигурно най-важното - датата му на раждане.
Дървото на Пеловския жанр, част от който е и Йончо Цолов – шестия дирек от долу на горе.
Ако данните се потвърдят, България може да кандидатства за международен връх по дългоденствие в Книгата на Гинес. Засега най-дълго живелият човек в света, вписан в нея, е французойката Жан Калман, умряла на 4 август 1997 година, когато е била на 122 години и 164 дни. Най-възрастният жив човек, приет от Гинес, пък е японката Томико Итоока – 116 година и 149 дни (към 20 октомври 2024).
Въпреки цигарите и алкохола Жан Калман доживява рекордните 122 години.
За откритието на доктор Гацин обществено заяви на стената си във фейсбук журналистката Мира Добрева. Тя води рубриката „ Столетниците на България “. „ Срещнах се със 131 столетници. Най-възрастният човек, пред който застанах, беше бай Неделчо от Свиленград, на 108. Мислех, че това число е най-голямото, което мога да сложа до годините на човек. После срещнах 101-годишната баба Боянка от сръбското село Радичѐвци, която ми описа за своя дядо, живял, по думите ѝ, 119 години! - Как 119, бабо?! Това са доста години!- Ами доста са, доста, ма те затуй нови зу̀бе му порасна̀а! Тогава не повярвах на баба Боянка. Както не повярвах, когато разбрах, че в България е живял човек на 130 години! Свързах се с Росен Гацин - културния антрополог, гл. ас. към Българска академия на науките, както и с един от родствениците на 130-годишния българин - Георги Пѐловски и по този начин стартира тази история “, написа Мира Добрева.
Баба Боянка от сръбското село Радичевци е на крайници, със свежа памет и всеки ден прекопава градината си.
Според надписа върху надгробната му плоча, столетници са и двамата сина на Цолов, които той е надживял. Кръстьо се е споминал на 106, а Иван – на 103 години. Преди него си е отишла и жена му. Самият Йончо е бил земеделец, е посочено в акта за умиране.
В акта за умиране като година на гибелта в началото е написана с думи хилядо деветстотин и шеста, а след това е поправено на седма.
Официалната статистика сочи, че най-дълго живелият българин – 128 години, е Кръстю Илянов от Пордим, роден през 1785-а и умрял през 1913 година Дядо Кръстю става прочут със фотография, на която е сниман на 125-годишна възраст. По нея в Германия изготвят 1000 пощенски картички и част от тях са изпратени в няколко български музеи като сувенири за посетителите. Той също се препитава със земеделие. В книгата на Любомир Буковски „ Плевен. Среща с предишното 1877 – 1944 “, където са изредени обстоятелства от живота му, написа, че Кръстю е бил извънредно трудолюбив и е избягвал кавгите и дрязгите сред хората в селото.
„ Немската “ фотография на Кръстю Илянов.
За разлика от голяма маса модерни българи, избягали зад граница при най-малкия проблем, прави усещане, че макар тежките времена, присъщи със своите епидемии, войни и апетит, нито Кръстю Илянов, нито Йончо Цолов емигрират. И все пак живеят рекордно дълго.
Д-р Гацин пред своето изобретение.
Д-р Росен Гацин се притеснява за ориста на гроба на дядо Йончо: „ Притеснявам се от опозоряване на паметника, когато се разчуе за откритието. Но въпреки всичко имам вяра в морала на публицистите в България и се надявам паметникът да остане на мястото си за безконечни времена и да припомня, че по нашите земи са живели хора с библейска възраст “.

Историята на възможния рекордьор по дългоденствие ще бъде показана в изложбата „ Кодове на еднаквост “, която Росен Гацин ще открие в Деня на Народните будители на 1 ноември в Институтът по пробна морфология към Българска академия на науките.