Йохан Себастиан Бах е навсякъде. Сватби? Бах. Къща с призраци?

Йохан Себастиан Бах е на всички места. Сватби? Бах. Къща с призраци? Бах. Църкви? Бах. Дори размазващи сола на електрическа китара? Пак Бах!

Бароковият композитор основава повече от 1100 творби – от литургични неща за орган до всемирски кантати за оркестър, а концепциите му за музикалната форма и естетика не престават да въздействат на генерации музиканти.

Ето обаче някои обстоятелства, които може би не знаете за индивидът, който стои зад толкоз доста известни творби.

Някои хора честват рождения ден на Бах на 21 март. Други пък – на 31 март. Правилната дата обаче още не е тъкмо открита. Бах е роден в Тюрингия през 1685 година, когато немската страна към момента съблюдава Юлианския календар. Днес използваме Григорианския календар, който измества датите с 11 дни. И до момента в който множеството му биографи се стопират на датата 31 март, откривателят Кристофър Волф е твърдо уверен, че е 21 март. „ Вярно е, че животът му в действителност е бил с 11 дни по-дълъг, тъй като протестантска Германия приема Григорианския календар през 1700 година – споделя той – само че това става със законовата спогодба, че всички дати преди 31 декември 1699 година си остават както са. “

Прадядото на Бах е бил пианист, дядо му е бил велможа музикант, татко му е бил цигулар, органист, велможа тромпетист и китарист, най-малко двама от чичовците му са били композитори, имал е петима братя – всички на име Йохан – и тримата, които са доживели до зрелост, са станали музиканти. Й. С. Бах лично имал и 20 деца и от тези, които са доживели детска възраст, най-малко петима са станали професионални композитори. Според сина на Бах – Карл Филип Емануел Бах, „ почвайки от Файт Бах, бащата-основател на семейството, всички негови потомци до седмо коляно са се посветили на музикалната специалност, единствено с няколко изключения. “

През 1705 година 20-годишният Бах минал 450 километра пешком от град Арнщат до Любек в Северна Германия, с цел да чуе концерт на авторитетния органист и композитор Дитрих Букстехуде, след което останал четири месеца, с цел да учи при него. Бах се надявал да наследи Букстехуде като органист на църквата „ Света Мария “ в Любек, само че едно от условията за приемане на длъжността било брак с една от дъщерите му. Композиторът отказал и се върнал още веднъж пешком назад у дома.

Една от първите работи на Бах е като църковен органист в Арнщат. Когато се записва за тази работа обаче, никой не му споделя, че би трябвало да преподава и на училищен хор и оркестър – отговорност, която той ненавижда. Бах, който не е човек, дето ще си спести някому нещо, един ден губи самообладание към непохватния фаготист Йохан Гайерсбах и го назовава „ zippelfagottist “, т.е. „ фаготист-коза “. Това са ужасно обидни думи и няколко дни по-късно Гайерсбах атакува даскала си с бастун. Бах пък вади кинжал. Скандалът прераснал в същинско сборичкване, което наложило двамата да бъдат разтървавани.

Когато през 1708 година Бах постъпва на работа като камерен музикант в двора на херцога на Саксония-Ваймар, той още веднъж поема куп отговорности, за които не знае. Този път той приема всичко с лекост, вярвайки, че упоритата му работа ще докара до покачването му в капелмайстор. Но след пет години висшият пост е поверен на сина на някогашния капелмайстор… Бесен, Бах подава оставка и се причислява към конкурентен двор. За възмездие херцогът го вкарва в пандиза за четири седмици. Бах прекарва времето си там в писане на прелюдии за орган.

Около 1721 година Бах е началник на придворната музика на принц Леополд от Анхалт-Кьотен. За страдание композиторът не се схваща с новата брачна половинка на принца и почнал да си търси нова работа. За задачата той полира няколко от концепциите си и ги изпраща на евентуален шеф – Кристиан Лудвиг, маркграф на Бранденбург. Тази пратка, която включвала Бранденбургските концерти – през днешния ден считани за едни от най-важните оркестрови композиции на бароковата ера – не съумява обаче да му обезпечи позицията.

то

Бах явно е обичал кафето задоволително, с цел да напише ария за него: „ Schweigt stille, plaudert nicht “ („ Бъди спокоен, стой да бъбриш “). Изпълнена през 1735 година в Кафенето на Цимерман в Лайпциг, песента споделя за захласната от напитката жена, чийто татко желае тя да спре да пие от нея. Дамата обаче се бунтува и пее тази строфа: