Йети имитират бебешки викове и плач, за да примамят хората

Йети имитират бебешки крясъци и рев, с цел да примамят хората … Някои криптиди, изключително Йети, постоянно имат страховитата специфичност съзнателно да имитират бебешки крясъци, с цел да примамят хората. Защо го вършат – не е ясно … Може би, с цел да ги нападат, да отклонят вниманието им, да ги примамят и те да се изгубят, да ги заблудят или нещо друго … През 1964 година в дребния град Енис, Тексас, се оповестява за цяла поредност от срещи с двукрако космато създание с височина 2,5-3 метра. Прави усещане, че съвсем всички срещи са в региона на остарял и към този момент изцяло опустошен мост над потока, който локалните назовават Мостът на плачещото бебе. Мостът получава това име, тъй като до него постоянно се чуват детски крясъци, като че ли някъде под моста има дете, което плаче със сълзи. Когато хората виждат Йети там, те съвсем постоянно чуват този зов. Много очевидци се съгласяват, че „ плачът на бебето “ и Йети са свързани между тях, т.е. точно Йети издава тези звуци. Затова никой от тях не прави опити да търси дете под моста, тъй като знаят, че там няма такова. През 1969 година жителите на Енис стартират още веднъж да виждат Йети на остарелия мост и да чуват бебешки рев. Косматото създание е следено към пет седмици, само че до момента в който през 1964 година то върви изправено на два крайници като човек, през 1969 година мнозина го виждат да тича на четири крайници. Въпреки това, даже да се движи на четири крайници, чудовището наподобява хуманоидно. Очевидците твърдят, че не е мечка или диво куче. Недалеч от Енис се намира гробището Крайър Крийк и името му също се свързва със странни детски или женски крясъци, които се чуват по тези места най-малко от средата на XIX век. Много скептици считат, че суеверните поданици чуват виковете на лисици или други животни. Въпреки това, нормално локалните са наследствени ловци и са добре осведомени с горските животни, в това число техните звуци. Едва ли биха объркали лисичите крясъци с виковете на човешко бебе. Четете още: Разказ на мъж за срещата му с Бигфут: „ Аз бях неговата плячка! “ През октомври 1973 година откривателят на паранормални феномени Стан Гордън учи чудноват случай в Пенсилвания, при който група локални поданици по здрач виждат в полето да каца НЛО, като в това време чуват мощен тон, доста сходен на рев на бебе. Когато хората се доближават, те виждат огромен купол на тревата. Отново чуват “плача на бебето ” и се пробват да огледат обекта, с цел да схванат къде е детето. Тогава, за смут на очевидците, от тъмнината се появяват двама високи и космати Йети, които се насочват право към тях. Настъпва суматоха и мъжете побягват, стреляйки с оръжията си по съществата. Изглежда, че патроните нямат никакъв резултат върху създанията, само че те бързо изчезват, както и НЛО. По-късно хората претърсват цялото място, само че не намират никаква диря от дете. Като се има поради, че очевидците се доближават до НЛО, привлечени главно от виковете на бебето, наподобява, че това е била задачата на незнайните същества – да примамят хората. През януари 1972 година, на 39-ия мост на канала Шропшир Юниън в Англия, британецът Боб Карол персонално се сблъсква с сходен феномен. Един ден рано сутринта Карол кара към близкия град Нюпорт. Всичко е обикновено, до момента в който не се качва на 39-тия мост. Изведнъж мъжът стартира да се усеща доста извънредно и стопира колата. Няколко секунди по-късно той вижда пред себе си хуманоидно създание, покрито с четина от главата до петите. Създанието изскача иззад дърветата, изкусно и бързо се затичва от другата страна на моста и изчезва някъде. Височината на съществото не е доста огромна, метър и половина, само че наподобява доста мускулесто. Карол стопира на ръба, слиза от автомобила и стартира да оглежда моста. В този миг чува нещо, което му припомня на „ мощния и нервен рев на бебе “. Писъците са доста мощни, толкоз мощни, че мъжът може да ги чуе по какъв начин ехтят в близост. И макар, че изпитва инстинктивно предпочитание да помогне на детето, което евентуално е в неволя, Карол осъзнава, че там няма същинско дете. Той ясно асоциира виковете на бебето с това необичайно маймуноподобно създание, което преди този момент е изчезнало в региона на моста. Чувства, че това създание го следи и желае да го примами по-близо до себе си. Карол умно взема решение да се махне от това място и може би с това решение избавя живота си …