Йерусалим – На 7 октомври, когато Хамас атакува Южен Израел,

Йерусалим – На 7 октомври, когато Хамас нападна Южен Израел, 23-годишният Херш Голдбърг- Полин беше на празненство.

Израелският американец беше измежду 3000 празнуващи, доста от които танцуваха под звука на техно ритми в ранните утринни часове на към 5,3 километра (3,3 мили) от Газа, когато бойци на Хамас раздраха оградата, която разделяше анклава от Южен Израел, и се спуснаха на фестивала за електронна музика оттатък прашните полета към кибуц Реим.

Продължавайте да четете

лист от 4 детайла „ Искам го назад “: Семейства на израелци заложници упорстват държавното управление да ги избави Какво направи и сподели Организация на обединените нации по отношение на израелско-палестинския спор? Докато Съединени американски щати се опълчват на апелите за преустановяване на огъня, каква е крайната игра на Байдън в Газа? Семейство на бюрото на Ал Джазира в Газа шеф погубен при израелско въздушно нахлуване завършек на списъка

Херш, който беше с приятеля си Анер Шапира, избяга за прикритие в бомбоубежище, до момента в който бойците изстреляха градушка от патрони по територията на фестивала.

Бойците на Хамас започнаха да хвърлят гранати в убежището. Свидетели по-късно споделиха, че Анер подвигна няколко от гранатите, като ги изхвърли неведнъж от убежището, до момента в който една най-после детонира и го умъртви.

Когато бойци на Хамас влязоха в убежището и подредиха на тези, които към момента са живи, Херш беше сниман на филм с отрязана долна половина на лявата му ръка и открита кост; изглеждаше удивително спокоен, лицето му не показваше признаци на болката, която би изпитал в този миг.

Обучен в първа здравна помощ, той наподобява е направил спонтанен турникет от облекла, с цел да спре кървенето.

За последно той беше сниман на филм към обяд на 7 октомври, когато бойци на Хамас го качиха на пикап. Израелската полиция за финален път записва сигнал от телефона му в 12:45 ч. (10:45 GMT) на 7 октомври до границата с Газа.

Видеото, оповестено на уеб страницата на CNN, беше необятно публикувано онлайн и родителите му потвърдиха, че това е Херш. Оттогава израелското държавно управление публично го призна за пленник, един от към 240-те, държани в плен от Хамас. Семейството и приятелите на Хърш се грижат той да не бъде пропуснат.

Футболен фен-антирасист

Оттогава фамилията на Хърш се появи в разнообразни медии, призовавайки за освобождението му. Майка му, Рейчъл Голдбърг-Полин, приказва в Организация на обединените нации, където приказва за болката на фамилията и прикани международните водачи да подхващат дейности, с цел да обезпечат освобождението на пленените.

Но надалеч от светлината на прожекторите на медиите, приятелите на Хърш започнаха да популяризират свои лични почести из родния му град Йерусалим.

Животната пристрастеност на Хърш е футболът, изключително Апоел Йерусалим, политически ляв футболен клуб, затвърден в социалистическите правила.

Той е неразделна част от групата на последователите на клуба, отдадена група от почитатели, които оставят настрани години на слаби футболни достижения, вместо това се сплотяват към полезностите на клуба, които са в контрастност с десния политически мейнстрийм в града.

Дългогодишен почитател на клуба и заобикалящата го общественост, който предпочиташе да употребява псевдонима Денис заради политически сензитивната обстановка в Израел, разказа Херш като „ впечатляващ юноша, в действителност мъдро дете “ и разгорещен антирасист. Или, както се изрази Денис, „ левичар “.

Тези полезности са отразени в обичания му футболен клуб. Апоел Йерусалим е горчив противник на Бейтар Йерусалим, футболен клуб, който в никакъв случай не е подписвал с арабски състезател и има крайнодесен контингент от почитатели, които пеят „ Смърт на арабите “.

Това, което съставлява Бейтар Йерусалим, е всичко, против което се изправя Херш. Денис демонстрира фотография на детската стая на Хърш, с цел да илюстрира тази точка. Картината на стената демонстрира отчетливите контури на родния му град дружно с текста „ Йерусалим за всеки “ на британски, арабски и иврит.

Това е известие, което се е трансформирало в синоним на пленничеството на Хърш, неговите другари трансформират същата фотография в банер, който са популяризирали из целия град.

Денис назова Херш „ неразделна част от футболния клуб “, където единствено хардкор почитатели бяха останали с тима.

„ Можете ли да си визиите на стадион с 30 000 [места], единствено 3 000-4 000 биха били там на всеки мач “, изяснява Денис, добавяйки, че Херш ще бъде там, ще подскача нагоре-надолу по трибуните и ще пее от самото начало.

„ Върнете Херш вкъщи “

Когато не беше ден за мач, Херш можеше да бъде открит да се любува на пиво в обичания бар на последователите, мъчително заведение, покрито с левичарски плакати в централен Йерусалим.

Той даже беше кандидатствал за работа там, с цел да спести за фантазията си да пътува из Индия.

Сега приятелите му са създали фрески из града с графитно изображение на Херш до думите „ Върнете Херш вкъщи “.

Денис споделя, че се пробва да се утеши от обстоятелството, че Херш наподобява спокоен на последния сниман видеозапис с него и че към момента има задоволително мощ да се издърпа на камиона.

Ако бъде освободен, сподели Денис, той ще знае, че всичките му другари ще чакат да го прегърнат на трибуните на клуба му от детството.

Източник: Ал Джазира