Явор Нотев, зам.-председател на НС, пред „Труд“: Съдът няма как да се съобрази с лимитите на обезщетенията
Явор Нотев е измежду юристите с богат опит във връзка с каузи свързани с произшествия. Защитавал е потърпевши, близки на жертви при произшествия, както и застрахователи. Затова беседваме с него за противоречивите моменти в новите текстове на Кодекса за застраховането, за въведените предели на компенсации на разширения кръг от родственици и за въвеждането на системата „ бонус-малус “.
– Г-н Нотев, по време на гласуването на измененията в Кодекса за обезпечаване, стана ясно, че не сте съгласни с част от тях. Какви са обструкциите ви по текстовете като правист?
– Гласуваните от Народното събрание промени в Кодекса за застраховането опонират на член 52 от Закона за отговорностите и договорите, който е включен в общата уредба на института на непозволено увреждане. Той е фундаментален, не е променян и не е анулиран. Право на съда е да реши размера на вредите, които са породени, както и компенсацията, което се дължи. А то абсолютно се дължи, когато са отговорно породени тези вреди. С измененията, които бяха гласувани в Кодекса за застраховането, се прави опит да се ограничи отговорността до 5 000 лева
– Опитът стана факт, нали?
– Да, стана факт за разширения кръг лица, които са в по-далечна родствена връзка със починалото при злополука лице, или тези, които имат открита в действителност и житейски прочувствена връзка. На пръв взор сходно решение икономисва разноски на застрахователите, които заплащат компенсации от един публичен запас – този, който е събран от българските жители по силата на наложителното обезпечаване на тяхната „ Гражданска отговорност “. От тази страна, решението наподобява добре и допуска, че няма да се усили цената на застраховките. Очаква се те да останат на същите равнища, тъй като ограничаваме разходната част, т.е. застрахователите вместо 50 000 лева или 60 000 лева ще заплащат до 5 000 лева Ако обаче сложим ползите върху жителите, които се намират към този момент в обстановка на настъпило застрахователно събитие, тези които би трябвало да отговорят за породени от тях вреди, в качеството им на водачи, ситуацията не е толкоз удобно.
– Длъжен ли е съдът да се преценява с тавана на компенсацията, гласуван от Народното събрание?
– Ще се случи следното – водачите ще си спестят половината от цената на застраховката, т.е. вместо да платят 400 лева или 600 лева, ще платят 200 лева или 300 лева Но когато стане събитие, той ще би трябвало да се задоволи с 5000 лева от застрахователя за покриване на вредата и да се бръкне персонално в джоба и да се обърне към своето имущество, с цел да може да доплати още едни 40 000 лева, или 50 000 лева, според от решението на съда.
– Казвате, че съдът няма да се съобрази със записаното в Кодекса за застраховането?
– Съдът не може да се съобрази с написаното в методиката, която се дава обещание да се одобри, както и с краткотрайните ограничавания, така наречен предели на компенсациите, които са записани в преходните и заключителни разпореждания на Кодекса за застраховането. Тези предели могат да се разясняват като специфичен закон отговорността на застрахователите. Но те не могат да се отнасят в връзките сред лица, които са отвън кръга на застрахователите. Българските жители, въпреки и пожелателно да се споделя, че и те дават отговор в тези предели пред лицата, на които са породени болежка и страдалчество, ще бъдат наказани да платят вредата, която са предизвикали. Не виждам никаква друга опция. При състояние, че това не стори българският съд, това ще стане посредством използването на европейското право. Там няма сходни ограничавания. Залагаме извънредно огромен проблем тъкмо за ограничавания кръг от жители, които са с директно присъединяване в 600-700 катастрофи годишно със умрял човек. Говоря по статистиката за броя на починалите в ПТП-та годишно в България. Тези 600-700 индивида имат кръга от най-близки родственици, за компенсации на които не бяха въведени предели. Около случаите на починали има и още към 2-3 лица, които по новите правила, имат право на компенсации. Т.е. цифрата 600-700 би трябвало да го умножим по три. Наистина отговорностите на застрахователите стават непостижими. Застрахователите в този момент, сега могат да кажат, че са сюрпризирани и че не могат да отговорят на тези искания.
– Тълкувателното решение на Върховен касационен съд ли е в основата на казуса?
– Проблемът не е от през вчерашния ден. Питането ми е за какво през 2016 година се образува дело с съответни въпроси за правата на тези лица, а застрахователите реагират чак през 2018 година с предложение за гратисен интервал и период за разработване на методика, на разпоредба и така нататък Т.е. съобразяването на приходната част на бюджета, от който се заплащат компенсациите, би било редно да стане доста по-рано и е било грижа на самите застрахователи, на институциите, които е следвало да проследят този развой и да предвиждат какво ще се случи при тълкувателното решение на Върховен касационен съд. Ще направя и още едно конкретизиране – решението на Върховен касационен съд не трансформира кръга от лицата, по този начин както този кръг е заложен в закона. В закона е казано, че всеки, който претърпи вреди, има право да бъде възмезден. Ограничението идваше от едно разпореждане на Върховния съд на Народна република България от 60-те години, в което се споделяше, че отвън низходящите и възходящите родственици и съпрузи, различен няма право да претендира. С това не беше изменен законът, само че беше наложена правосъдна процедура, която с тълкувателното решение на Върховен касационен съд от лятото беше изменена. Изходът беше прекомерно вероятен и в този смисъл не беше мъчно да се предвижда.
– Чуха се изказвания по време на дебатите, че част от новите текстове са противоконституционни. Има ли съображение за офанзива на измененията пред Конституционен съд?
– Пряк спор с Конституцията не виждам. По-скоро ми се коства, че офанзивата към противоречивите текстове ще бъде ориентирана през Европейския съд за правата на индивида – там където ще може да се разяснява дали правомерно са лимитирани правата на жителите с текстове от националното законодателство, които няма по какъв начин и не трябва да опонират на европейските правила.
– Как опонират на европейските правила, нали ни уверяваха, че в доста страни има предели на компенсациите?
– Да, има предели, само че те са доста по-различни. Г-жа Менда Стоянова ги загатна – 10 млн. евро за всички събития и 1 млн. евро за едно събитие. Ще поясня – 10 млн. евро в случай че става въпрос за събитие с доста жертви, примерно автобусна или влакова злополука. Обичайният случай в България е да се присъждат надалеч по-ниски суми. Ако на някой му се виждат високи, одобрените в правосъдната процедура суми за компенсации на околните на починали при произшествия, би трябвало да могат да се разясняват.
– Не разбрах. Моля ви, обяснете за лимитите от 1 млн. евро и 10 млн. евро.
– Това са граници, в които застрахователят е задължен да може да отговори. Не че ще ги заплати, Това ни праща към другия трагичен въпрос – за края на календарната и финансова година. За нуждата да се провизират тези искания, които са нововъзникнали. Т.е. застрахователят, с цел да може да продължи да упражнява тази своя активност и да има лиценз за нея, би трябвало да потвърди, че може да отговори и на новите финансови искания.
– Как ще отговорите на обвиняването, че лобирате за юристите, защото самият вие сте юрист и защитавате родственици на жертви от произшествия?
– Въпросът за лобизъм и спор на ползи е безусловно неудобен като става дума за процесуално посланичество, упражнено по силата на практикуване на специалността. В съда съм представлявал и близки на потърпевши, и застрахователи, според от уговорката по съответния проблем. Тук става въпрос за разискване на законопроект, чиято цел е да урегулира връзките сред застрахователи, застраховани и трети лица, които имат отношение към проблематиката на застраховките. В този подтекст няма съображение да се различавам като лице, което има спор на ползи. Напротив, блазня се да мисля, че съм наясно с материята и се пробвам да бъда потребен в регулирането на тези връзки с съответно присъединяване в законодателния развой.
– Застрахователи оповестиха, че в Народното събрание има депутати, които адвокатстват на близки на жертви на произшествия и вземат галактически възнаграждения. Получавал ли сте галактически хонорар?
– Категорично нямам сходен случай в практиката. Говоря за процедура, финансовата страна на която се основава на наредбата и на минималното адвокатско заплащане. Убеден съм, че причини в противна посока могат да бъдат показани. Трудно се спори с анонимни съперници – някой бил споделил, или някой бил предположил. Становището ми в пленарна зала се основаваше на следното: Българските жители желаят да имат годна застраховка „ Гражданска отговорност “. Да знаят, че когато бъдат наказани да платят обезщетение, вместо тях това ще стори застрахователят. Действието на този принцип, който е от дълги години, се лимитира с признатите промени в Застрахователния кодекс. Те лимитират отговорността на застрахователя, а не на жителя, който персонално би трябвало да дава отговор, тогава когато е направил нарушаване с потърпевш различен участник в придвижването. И това е доста неприятно и ужасно, тъй като трансформира правилото на застраховането.
– С измененията в Кодекса за застраховането, които гласувахте, не обезсмислихте ли „ Гражданската отговорност “?
– Силно казано е по този начин, тъй като по време на разискванията се направиха доста взаимни отстъпки. Уреждането на връзките, най-малко до приемането на методиката става по досегашния метод. Пряко се засягат опциите на лицата от разширения кръвен кръг, които до момента не можеха изобщо да претендират за компенсации. Връщаме се към началото на диалога – за искания над 5 000 лева няма проблем те да преследват персонално направилия нарушаването и предизвикал вредата. Ето това е мината, която бе заложена в застрахователното дело. Задължителната застраховка не подсигурява нито потърпевшите да вземат претендираното обезщетение, нито пък причинителя на това увреждане, че някой различен ще заплати вместо него, при изискване, че той е прецизен и е платил наложителната застраховка и е изправен във връзка с условията на закона.
– Ще ви помоля да коментирате и въвеждането на дълго чаканата система „ бонус-малус “. Нормално ли е общинските и държавни коли да се освобождават от нея?
– Темата е безпределно необятна и безпределно неразработена. На този стадий бих се въздържал да взема мнение по неписани текстове. Системата цели реализиране на правдивост в аспекта по-високи цени на полиците за недисциплинирани водачи. Но разногласието се изнася още първоначално върху въпроса автомобилът ли е застрахован или лидерът, който би трябвало да подписа застраховката „ Гражданска отговорност “. Оттам потеглиха и операциите за досие на автомобила, за коли с неприятна известност. Предстои доста работа, а моят апел е да си дадем време за необятно публично разискване.
– Разбрах, че имате обструкции и по налозите за старите коли.
– Ветото на президента даде съображение за доста съществени отговори тъй като ние сме поредни във визията си, което беше показано в пленарна зала от господин Павел Шопов. Преждевременно е да се трансферира тежестта върху по-бедните жители, които не могат да си разрешат да си сменят колите с по-нови. Имаме уверенията, че законови промени в тази част ще настъпят в отговор на публичното напрежение и в посоката, която ние пожелаваме – да бъдат облекчени притежателите на остарели коли.
Нашият посетител
Явор Нотев е роден на 10 юли 1957 година в София. Завършва право в СУ “Св. Климент Охридски ” с отличие. Пет години работи като следовател в отдела за “Разследване на тежки повреди и произшествия ”. От 1988 година е юрист от Софийска гилдия и работи по наказателни каузи. Народен представител от парламентарната група на Политическа партия АТАКА в 41-то, 42-то, а в 43-то и 44-ото Народно заседание е заместник-председател на Народното събрание.
– Г-н Нотев, по време на гласуването на измененията в Кодекса за обезпечаване, стана ясно, че не сте съгласни с част от тях. Какви са обструкциите ви по текстовете като правист?
– Гласуваните от Народното събрание промени в Кодекса за застраховането опонират на член 52 от Закона за отговорностите и договорите, който е включен в общата уредба на института на непозволено увреждане. Той е фундаментален, не е променян и не е анулиран. Право на съда е да реши размера на вредите, които са породени, както и компенсацията, което се дължи. А то абсолютно се дължи, когато са отговорно породени тези вреди. С измененията, които бяха гласувани в Кодекса за застраховането, се прави опит да се ограничи отговорността до 5 000 лева
– Опитът стана факт, нали?
– Да, стана факт за разширения кръг лица, които са в по-далечна родствена връзка със починалото при злополука лице, или тези, които имат открита в действителност и житейски прочувствена връзка. На пръв взор сходно решение икономисва разноски на застрахователите, които заплащат компенсации от един публичен запас – този, който е събран от българските жители по силата на наложителното обезпечаване на тяхната „ Гражданска отговорност “. От тази страна, решението наподобява добре и допуска, че няма да се усили цената на застраховките. Очаква се те да останат на същите равнища, тъй като ограничаваме разходната част, т.е. застрахователите вместо 50 000 лева или 60 000 лева ще заплащат до 5 000 лева Ако обаче сложим ползите върху жителите, които се намират към този момент в обстановка на настъпило застрахователно събитие, тези които би трябвало да отговорят за породени от тях вреди, в качеството им на водачи, ситуацията не е толкоз удобно.
– Длъжен ли е съдът да се преценява с тавана на компенсацията, гласуван от Народното събрание?
– Ще се случи следното – водачите ще си спестят половината от цената на застраховката, т.е. вместо да платят 400 лева или 600 лева, ще платят 200 лева или 300 лева Но когато стане събитие, той ще би трябвало да се задоволи с 5000 лева от застрахователя за покриване на вредата и да се бръкне персонално в джоба и да се обърне към своето имущество, с цел да може да доплати още едни 40 000 лева, или 50 000 лева, според от решението на съда.
– Казвате, че съдът няма да се съобрази със записаното в Кодекса за застраховането?
– Съдът не може да се съобрази с написаното в методиката, която се дава обещание да се одобри, както и с краткотрайните ограничавания, така наречен предели на компенсациите, които са записани в преходните и заключителни разпореждания на Кодекса за застраховането. Тези предели могат да се разясняват като специфичен закон отговорността на застрахователите. Но те не могат да се отнасят в връзките сред лица, които са отвън кръга на застрахователите. Българските жители, въпреки и пожелателно да се споделя, че и те дават отговор в тези предели пред лицата, на които са породени болежка и страдалчество, ще бъдат наказани да платят вредата, която са предизвикали. Не виждам никаква друга опция. При състояние, че това не стори българският съд, това ще стане посредством използването на европейското право. Там няма сходни ограничавания. Залагаме извънредно огромен проблем тъкмо за ограничавания кръг от жители, които са с директно присъединяване в 600-700 катастрофи годишно със умрял човек. Говоря по статистиката за броя на починалите в ПТП-та годишно в България. Тези 600-700 индивида имат кръга от най-близки родственици, за компенсации на които не бяха въведени предели. Около случаите на починали има и още към 2-3 лица, които по новите правила, имат право на компенсации. Т.е. цифрата 600-700 би трябвало да го умножим по три. Наистина отговорностите на застрахователите стават непостижими. Застрахователите в този момент, сега могат да кажат, че са сюрпризирани и че не могат да отговорят на тези искания.
– Тълкувателното решение на Върховен касационен съд ли е в основата на казуса?
– Проблемът не е от през вчерашния ден. Питането ми е за какво през 2016 година се образува дело с съответни въпроси за правата на тези лица, а застрахователите реагират чак през 2018 година с предложение за гратисен интервал и период за разработване на методика, на разпоредба и така нататък Т.е. съобразяването на приходната част на бюджета, от който се заплащат компенсациите, би било редно да стане доста по-рано и е било грижа на самите застрахователи, на институциите, които е следвало да проследят този развой и да предвиждат какво ще се случи при тълкувателното решение на Върховен касационен съд. Ще направя и още едно конкретизиране – решението на Върховен касационен съд не трансформира кръга от лицата, по този начин както този кръг е заложен в закона. В закона е казано, че всеки, който претърпи вреди, има право да бъде възмезден. Ограничението идваше от едно разпореждане на Върховния съд на Народна република България от 60-те години, в което се споделяше, че отвън низходящите и възходящите родственици и съпрузи, различен няма право да претендира. С това не беше изменен законът, само че беше наложена правосъдна процедура, която с тълкувателното решение на Върховен касационен съд от лятото беше изменена. Изходът беше прекомерно вероятен и в този смисъл не беше мъчно да се предвижда.
– Чуха се изказвания по време на дебатите, че част от новите текстове са противоконституционни. Има ли съображение за офанзива на измененията пред Конституционен съд?
– Пряк спор с Конституцията не виждам. По-скоро ми се коства, че офанзивата към противоречивите текстове ще бъде ориентирана през Европейския съд за правата на индивида – там където ще може да се разяснява дали правомерно са лимитирани правата на жителите с текстове от националното законодателство, които няма по какъв начин и не трябва да опонират на европейските правила.
– Как опонират на европейските правила, нали ни уверяваха, че в доста страни има предели на компенсациите?
– Да, има предели, само че те са доста по-различни. Г-жа Менда Стоянова ги загатна – 10 млн. евро за всички събития и 1 млн. евро за едно събитие. Ще поясня – 10 млн. евро в случай че става въпрос за събитие с доста жертви, примерно автобусна или влакова злополука. Обичайният случай в България е да се присъждат надалеч по-ниски суми. Ако на някой му се виждат високи, одобрените в правосъдната процедура суми за компенсации на околните на починали при произшествия, би трябвало да могат да се разясняват.
– Не разбрах. Моля ви, обяснете за лимитите от 1 млн. евро и 10 млн. евро.
– Това са граници, в които застрахователят е задължен да може да отговори. Не че ще ги заплати, Това ни праща към другия трагичен въпрос – за края на календарната и финансова година. За нуждата да се провизират тези искания, които са нововъзникнали. Т.е. застрахователят, с цел да може да продължи да упражнява тази своя активност и да има лиценз за нея, би трябвало да потвърди, че може да отговори и на новите финансови искания.
– Как ще отговорите на обвиняването, че лобирате за юристите, защото самият вие сте юрист и защитавате родственици на жертви от произшествия?
– Въпросът за лобизъм и спор на ползи е безусловно неудобен като става дума за процесуално посланичество, упражнено по силата на практикуване на специалността. В съда съм представлявал и близки на потърпевши, и застрахователи, според от уговорката по съответния проблем. Тук става въпрос за разискване на законопроект, чиято цел е да урегулира връзките сред застрахователи, застраховани и трети лица, които имат отношение към проблематиката на застраховките. В този подтекст няма съображение да се различавам като лице, което има спор на ползи. Напротив, блазня се да мисля, че съм наясно с материята и се пробвам да бъда потребен в регулирането на тези връзки с съответно присъединяване в законодателния развой.
– Застрахователи оповестиха, че в Народното събрание има депутати, които адвокатстват на близки на жертви на произшествия и вземат галактически възнаграждения. Получавал ли сте галактически хонорар?
– Категорично нямам сходен случай в практиката. Говоря за процедура, финансовата страна на която се основава на наредбата и на минималното адвокатско заплащане. Убеден съм, че причини в противна посока могат да бъдат показани. Трудно се спори с анонимни съперници – някой бил споделил, или някой бил предположил. Становището ми в пленарна зала се основаваше на следното: Българските жители желаят да имат годна застраховка „ Гражданска отговорност “. Да знаят, че когато бъдат наказани да платят обезщетение, вместо тях това ще стори застрахователят. Действието на този принцип, който е от дълги години, се лимитира с признатите промени в Застрахователния кодекс. Те лимитират отговорността на застрахователя, а не на жителя, който персонално би трябвало да дава отговор, тогава когато е направил нарушаване с потърпевш различен участник в придвижването. И това е доста неприятно и ужасно, тъй като трансформира правилото на застраховането.
– С измененията в Кодекса за застраховането, които гласувахте, не обезсмислихте ли „ Гражданската отговорност “?
– Силно казано е по този начин, тъй като по време на разискванията се направиха доста взаимни отстъпки. Уреждането на връзките, най-малко до приемането на методиката става по досегашния метод. Пряко се засягат опциите на лицата от разширения кръвен кръг, които до момента не можеха изобщо да претендират за компенсации. Връщаме се към началото на диалога – за искания над 5 000 лева няма проблем те да преследват персонално направилия нарушаването и предизвикал вредата. Ето това е мината, която бе заложена в застрахователното дело. Задължителната застраховка не подсигурява нито потърпевшите да вземат претендираното обезщетение, нито пък причинителя на това увреждане, че някой различен ще заплати вместо него, при изискване, че той е прецизен и е платил наложителната застраховка и е изправен във връзка с условията на закона.
– Ще ви помоля да коментирате и въвеждането на дълго чаканата система „ бонус-малус “. Нормално ли е общинските и държавни коли да се освобождават от нея?
– Темата е безпределно необятна и безпределно неразработена. На този стадий бих се въздържал да взема мнение по неписани текстове. Системата цели реализиране на правдивост в аспекта по-високи цени на полиците за недисциплинирани водачи. Но разногласието се изнася още първоначално върху въпроса автомобилът ли е застрахован или лидерът, който би трябвало да подписа застраховката „ Гражданска отговорност “. Оттам потеглиха и операциите за досие на автомобила, за коли с неприятна известност. Предстои доста работа, а моят апел е да си дадем време за необятно публично разискване.
– Разбрах, че имате обструкции и по налозите за старите коли.
– Ветото на президента даде съображение за доста съществени отговори тъй като ние сме поредни във визията си, което беше показано в пленарна зала от господин Павел Шопов. Преждевременно е да се трансферира тежестта върху по-бедните жители, които не могат да си разрешат да си сменят колите с по-нови. Имаме уверенията, че законови промени в тази част ще настъпят в отговор на публичното напрежение и в посоката, която ние пожелаваме – да бъдат облекчени притежателите на остарели коли.
Нашият посетител
Явор Нотев е роден на 10 юли 1957 година в София. Завършва право в СУ “Св. Климент Охридски ” с отличие. Пет години работи като следовател в отдела за “Разследване на тежки повреди и произшествия ”. От 1988 година е юрист от Софийска гилдия и работи по наказателни каузи. Народен представител от парламентарната група на Политическа партия АТАКА в 41-то, 42-то, а в 43-то и 44-ото Народно заседание е заместник-председател на Народното събрание.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ