Проф. Дарина Григорова: България реализира националния си идеал само в съюз с Русия
Явор Дачков беседва с проф. Дарина Григорова за 3 март, геополитическите измерения на българската история, задачите на Путин и войната в Украйна. Разговорът е записан на 27 февруари 2026 година в Ехо Медия Студио преди войната в Иран.
Санстефанска България е съветският геополитически план за Балканите, а Берлинският контракт - европейският. Фундаментът на българската страна е подложен от Русия и българският народен блян съответствува с съветските стратегически ползи на Балканите. Дори в интервали на тежки политически спорове с Русия, в това число при ръководството на Стамболов или при започване на прехода при Съюз на демократичните сили, 3 март не се слага под подозрение като знак на българската държавност. Сегашната русофобия на властта в България е без аналог, само че няма капацитет да се трансформира в господстваща идеология, тъй като българската еднаквост е надълбоко обвързвана с православието и славянския свят, а историческите връзки с Русия са трайни и не могат да бъдат заличени политически.
Войната в Украйна е част от по-широка борба сред Русия и Запада с риск от предстоящ европейски боен конфликт. Балканите остават зона на стратегическо напрежение. Русия е най-голямата православна страна и цивилизационен център. Противопоставянето ѝ със Запада има освен геополитически, само че и духовни измерения. Путин е либерал и сдържан водач и може да пристигна време Западът да си спомня с носталгия за него.
Още акценти:
3 март не е просто дата от българската история, а пиедестал на държавността на всички балкански нации, възкръснали с помощта на войните на Руската империя с Османската империя. Самото разбиране „ държавност “ на Балканите се възражда посредством съветската политика. Санстефанска България е единственият геополитически план, който съответствува с българския народен блян и с съветските стратегически ползи в района, тъй като неговите граници на практика съответстват с границите на Българската екзархия.
Исторически българските национални цели могат да се осъществят трайно единствено в съюз с Русия , тъй като европейските геополитически планове на Балканите са свързани с ограничение на българската страна или с цената на борба с Русия. Временни съвпадения на ползи с други сили са вероятни само в изключителни обстановки, най-често по време на война, само че цената на сходни съюзи неизбежно е стратегически спор с Русия, което прави тези решения нестабилни и рискови в дълготраен проект.
Германската идея за Mitteleuropa планува надзор над пространството от Балтийско до Средиземно море, а самодейността „ Три морета “ , подкрепяна от Англия посредством Полша, също включва България като част от антируски пояс. Присъединяването към сходни тактики слага страната в позиция на инструмент в непознати геополитически проекти, които не съответстват с българските национални ползи.
Съвременната русофобия е от някогашни русофили и съветофили. Това е въпрос на специалност , само че не отразява публичните настроения. Исторически даже в интервали на остри политически спорове с Русия, в това число при ръководството на Стамболов или по време на Втората международна война, 3 март се отбелязва тържествено от страната, църквата и обществото. Дори политически сили с антируска ориентировка не отхвърлят освободителната роля на Русия. Сегашното идеологизиране на русофобията няма исторически аналог и не може да се трансформира в устойчива преобладаваща позиция. Българското общество резервира по-сложно и многопластово отношение към Русия, учредено на историческа памет, културна непосредственост и религиозна общественост.
Противопоставянето против Русия има освен политически аргументи, само че е обвързвано и със злоба към ресурсите, територията и цивилизационната автономия на страната.
Както споделя Фурсов, въпреки че още е безбожник: „ Руснаците са на колене, единствено когато се молят “.
Конфликтът в Украйна е резултат от дългогодишно напрежение, като Русия в продължение на години се пробва да избегне военна ескалация. Войната не е ненадейно събитие, а развой, който последователно доближава неизбежна точка . Русия няма да приключи спора без реализиране на стратегическите си цели и той ще бъде доведен до край, без значение от времето, което ще е належащо. Конфронтацията има по-широк геополитически подтекст и е част от опълчването сред Русия и Запада, което може да докара до предстоящ европейски боен конфликт. Ескалацията зависи от фактори като стопански решения, конфискация на съветски активи или офанзиви против енергийна инфраструктура.
Украинският спор има освен геополитически, само че и цивилизационни измерения, свързани с опълчването против православието. Преследването на каноничната Украинска православна черква и поддръжката за различни религиозни структури се преглеждат като част от по-широк идеологически план, ориентиран към спиране на историческата и духовната връзка с Русия. Русия остава най-голямата православна страна и притежател на православната цивилизационна традиция, изключително в исторически интервали, когато другите православни нации са били под непозната власт. Затова опълчването против нея се възприема освен като политически напън, само че и като нравствен спор.
Думите на Илияна Йотова, че Русия е агресор, са - осъзнато или не - груба неточност. Дали е спонтанна реакция или презастраховане, само че беше изцяло ненужно. Дали би могла президент Йотова да каже това нещо на Алеята на ангелите в Донецк? Да отиде и да го каже на тези хора: „ Русия е агресор “. На избитите деца след 2014 година. Може би си коства да намерения за това.
Русия е суперпрезидентска република, само че федералната ѝ конструкция обезпечава автономност на районите и запазване на локалните култури и езици. Не съществува систематична политика на русификация на малцинствата, а в противен случай - има държавни стратегии за опазване на културната еднаквост на дребните нации. Това основава друг модел на многонационална държавност спрямо процесите на национално унифициране в други елементи на Европа.
В съветското общество съществува забележителна степен на консолидация , в това число измежду политическия хайлайф. Въпреки спора със Запада, вътрешната система резервира демократични детайли — медийно многообразие, културни среди с разнообразни позиции и неявяване на всеобщи политически репресии. Образът на Русия като изцяло затворено общество не подхожда на действителността.
Владимир Путин се стреми да поддържа баланс сред историческите пластове на съветското общество - наследството на „ белите “ и „ алените “ , което остава надълбоко разделяне в националното схващане. Политиката му заобикаля коренно отказване на предишното, тъй като сходни дейности могат да провокират вътрешна неустойчивост. Русия не стартира от нулата при всяка историческа смяна, а съхранява паметта си и извлича поучения от другите интервали. В този подтекст Путин се преглежда като относително сдържан и прагматичен водач, а при възможната му промяна Западът може да се окаже изправен пред доста по-твърдо съветско управление.
Световните процеси демонстрират последователно изместване на центъра на цивилизационното развиване към Изтока , в това число усилване на стратегическите връзки сред Русия и Китай. Тази наклонност се преглежда като дълготрайна и мъчно обратима, без значение от настоящите политически спорове.
Санстефанска България е съветският геополитически план за Балканите, а Берлинският контракт - европейският. Фундаментът на българската страна е подложен от Русия и българският народен блян съответствува с съветските стратегически ползи на Балканите. Дори в интервали на тежки политически спорове с Русия, в това число при ръководството на Стамболов или при започване на прехода при Съюз на демократичните сили, 3 март не се слага под подозрение като знак на българската държавност. Сегашната русофобия на властта в България е без аналог, само че няма капацитет да се трансформира в господстваща идеология, тъй като българската еднаквост е надълбоко обвързвана с православието и славянския свят, а историческите връзки с Русия са трайни и не могат да бъдат заличени политически.
Войната в Украйна е част от по-широка борба сред Русия и Запада с риск от предстоящ европейски боен конфликт. Балканите остават зона на стратегическо напрежение. Русия е най-голямата православна страна и цивилизационен център. Противопоставянето ѝ със Запада има освен геополитически, само че и духовни измерения. Путин е либерал и сдържан водач и може да пристигна време Западът да си спомня с носталгия за него.
Още акценти:
3 март не е просто дата от българската история, а пиедестал на държавността на всички балкански нации, възкръснали с помощта на войните на Руската империя с Османската империя. Самото разбиране „ държавност “ на Балканите се възражда посредством съветската политика. Санстефанска България е единственият геополитически план, който съответствува с българския народен блян и с съветските стратегически ползи в района, тъй като неговите граници на практика съответстват с границите на Българската екзархия.
Исторически българските национални цели могат да се осъществят трайно единствено в съюз с Русия , тъй като европейските геополитически планове на Балканите са свързани с ограничение на българската страна или с цената на борба с Русия. Временни съвпадения на ползи с други сили са вероятни само в изключителни обстановки, най-често по време на война, само че цената на сходни съюзи неизбежно е стратегически спор с Русия, което прави тези решения нестабилни и рискови в дълготраен проект.
Германската идея за Mitteleuropa планува надзор над пространството от Балтийско до Средиземно море, а самодейността „ Три морета “ , подкрепяна от Англия посредством Полша, също включва България като част от антируски пояс. Присъединяването към сходни тактики слага страната в позиция на инструмент в непознати геополитически проекти, които не съответстват с българските национални ползи.
Съвременната русофобия е от някогашни русофили и съветофили. Това е въпрос на специалност , само че не отразява публичните настроения. Исторически даже в интервали на остри политически спорове с Русия, в това число при ръководството на Стамболов или по време на Втората международна война, 3 март се отбелязва тържествено от страната, църквата и обществото. Дори политически сили с антируска ориентировка не отхвърлят освободителната роля на Русия. Сегашното идеологизиране на русофобията няма исторически аналог и не може да се трансформира в устойчива преобладаваща позиция. Българското общество резервира по-сложно и многопластово отношение към Русия, учредено на историческа памет, културна непосредственост и религиозна общественост.
Противопоставянето против Русия има освен политически аргументи, само че е обвързвано и със злоба към ресурсите, територията и цивилизационната автономия на страната.
Както споделя Фурсов, въпреки че още е безбожник: „ Руснаците са на колене, единствено когато се молят “.
Конфликтът в Украйна е резултат от дългогодишно напрежение, като Русия в продължение на години се пробва да избегне военна ескалация. Войната не е ненадейно събитие, а развой, който последователно доближава неизбежна точка . Русия няма да приключи спора без реализиране на стратегическите си цели и той ще бъде доведен до край, без значение от времето, което ще е належащо. Конфронтацията има по-широк геополитически подтекст и е част от опълчването сред Русия и Запада, което може да докара до предстоящ европейски боен конфликт. Ескалацията зависи от фактори като стопански решения, конфискация на съветски активи или офанзиви против енергийна инфраструктура.
Украинският спор има освен геополитически, само че и цивилизационни измерения, свързани с опълчването против православието. Преследването на каноничната Украинска православна черква и поддръжката за различни религиозни структури се преглеждат като част от по-широк идеологически план, ориентиран към спиране на историческата и духовната връзка с Русия. Русия остава най-голямата православна страна и притежател на православната цивилизационна традиция, изключително в исторически интервали, когато другите православни нации са били под непозната власт. Затова опълчването против нея се възприема освен като политически напън, само че и като нравствен спор.
Думите на Илияна Йотова, че Русия е агресор, са - осъзнато или не - груба неточност. Дали е спонтанна реакция или презастраховане, само че беше изцяло ненужно. Дали би могла президент Йотова да каже това нещо на Алеята на ангелите в Донецк? Да отиде и да го каже на тези хора: „ Русия е агресор “. На избитите деца след 2014 година. Може би си коства да намерения за това.
Русия е суперпрезидентска република, само че федералната ѝ конструкция обезпечава автономност на районите и запазване на локалните култури и езици. Не съществува систематична политика на русификация на малцинствата, а в противен случай - има държавни стратегии за опазване на културната еднаквост на дребните нации. Това основава друг модел на многонационална държавност спрямо процесите на национално унифициране в други елементи на Европа.
В съветското общество съществува забележителна степен на консолидация , в това число измежду политическия хайлайф. Въпреки спора със Запада, вътрешната система резервира демократични детайли — медийно многообразие, културни среди с разнообразни позиции и неявяване на всеобщи политически репресии. Образът на Русия като изцяло затворено общество не подхожда на действителността.
Владимир Путин се стреми да поддържа баланс сред историческите пластове на съветското общество - наследството на „ белите “ и „ алените “ , което остава надълбоко разделяне в националното схващане. Политиката му заобикаля коренно отказване на предишното, тъй като сходни дейности могат да провокират вътрешна неустойчивост. Русия не стартира от нулата при всяка историческа смяна, а съхранява паметта си и извлича поучения от другите интервали. В този подтекст Путин се преглежда като относително сдържан и прагматичен водач, а при възможната му промяна Западът може да се окаже изправен пред доста по-твърдо съветско управление.
Световните процеси демонстрират последователно изместване на центъра на цивилизационното развиване към Изтока , в това число усилване на стратегическите връзки сред Русия и Китай. Тази наклонност се преглежда като дълготрайна и мъчно обратима, без значение от настоящите политически спорове.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ