Явор Дачков разговаря с Андрей Райчев и Кънчо Стойчев за

Явор Дачков беседва с Андрей Райчев и Кънчо Стойчев за еврозоната, войната в Украйна, злополуката на европейския хайлайф и избора на България.

Акценти:

Кънчо Стойчев: Две неща са ясни. Еврозоната е неизбежна, защото към този момент сме поели този ангажимент. И на второ място – в този момент не е точният миг, защото нито България е в отлична форма (знаем по какъв начин се изсмукват от пръстите разнообразни показатели), нито светът е в добра форма. Европа е в доста тежка рецесия. Основният ни стопански сътрудник, от който страната директно зависи – Германия – върви надолу. Не съм прочел нито една прогноза на икономисти, които да настояват, че става дума за класическата циклична рецесия, която минава за 8–10 месеца. Става дума за доста по-голяма рецесия.

Като приказваме за по-големия свят, в подтекста на дрънкането на оръжия, се сещам за приказката: „ Ум цари, разум робува, разум патки пасе “. Имам поради Англия. Хората там са доста умни, само че имат нещастието да бъдат ръководени от група, за която ще избегна квалификациите.

Възниква огромният въпрос: какво коства валутата на съюз, който се готви за война с Русия – най-въоръжената с нуклеарни ракети мощ? Какво схваща този съюз под израза „ ще победим руснаците “?

В тази конюнктура на подготовка на Европа за война, залозите няма да са в посока на европейската валута. Това е ясно за всеки, който най-малко малко употребява главата си.

Относно обстановката у нас – нямам доверие на изнасяните данни за инфлацията. Сегашните ръководещи си разрешават да барникат под дърво и камък. Отделно, че данните включват всевъзможни артикули – обувки, мебели. Ако попитате който и да е българин на улицата за същинската инфлация, ще ви каже напълно разнообразни неща. Истинската инфлация е тази, която хората усещат в супермаркета. Всички виждаме какво става с главните артикули за бита.

Инфлацията ще се усили в резултат на приемането на еврото. Знам, че платената агитация гласи противоположното, само че няма нито един теоретичен факт, който да потвърждава техните тези. Казват, че ще забогатеем. Да, евентуално след 20 години ще забогатеем. Но имаме пресния образец на Хърватия и на балтийските страни, тъй че повишението на инфлацията е неизбежно. Въпросът е – с какъв брой.

Ако имаме една прикрита инфлация от към 10% и се появят едни спомагателни 10% – 20% ще бъдат значителен потрес. Това изяснява и държанието на президента Радев, който въобще не е срещу еврото. Той добре знае, че е подписал документ и знае съответния ангажимент. Тези, които не желаят да чуват, не чуват: той споделя, че не е в този момент моментът. И концепцията на оферти референдум беше за датата на присъединение – дали да е от 1 януари 2026 година

Той има мощни причини, и ние ще ги разберем. Нашите политици са от тези хора, които към момента ни изясняват, че началниците са в Брюксел, и отхвърлят да преглеждат България като независима страна. Настоящата Европейска комисия също има своя интерес от присъединението ни.

Ако всичко това се случи, ще пристигна ден, в който Радев ще се окаже прав.

Андрей Райчев: Основният проблем на обществото ни е поляризацията. Изчезват рационалните, нюансираните отзиви и се образуват две крайни и безобразно погрешни.

Ковидът, да вземем за пример, след опитите на разнообразни хора да внесат рационалност, ни раздели на „ гей с маска “ против „ фашист с тайна доктрина “. Това е неуместен избор, само че на процедура се случи тъкмо по този начин.

Същото следим и във връзка с Украйна. Едните споделят: „ Прекрасният Путин ще победи “ (малък % от българите, само че ги има). Другите споделят: „ Това е фашист, нахлул в Украйна “ и така нататък Двете тези узурпираха цялото пространство.

Третата теза – в тази ситуация тази на президента Радев – беше прилепена към тази на путинистите. Той не е възхвалявал Путин. Той сподели, че няма да победим Русия по боен път. Това е теза, която е явно рационална и която е отвън политиката. Това е военна имитация. Така и стана.

Подобен е и диалогът за еврото – или че е ужасно, или че ще ни потопи. Нюансиран спор не се получи. Нюансирана беше тезата на Радев: не че не трябва да го одобряваме, а че не трябва да го вършим, без народът да го желае. Той сподели това.

Аз не съм склонен с него. Смятам, че бързо би трябвало да приемем еврото. Ние се натискаме за Европа, не тя за нас.

За мен главният мотив е, че ние се отказахме от лв. през 1997 година, като го закачихме за марката, след това марката – за еврото и впрочем. И това даде доста добър резултат, тъй като българската власт престана да може да си купува време с отпечатване на пари. Преди правеше тъкмо това – печаташе пари и си печелеше още една година, като бързо усилваше заплати и пенсии, хората се радваха и не разбираха, че след това сметката я заплащат те.

Всякакво възобновяване на самостоятелността на българското държавно управление за отпечатване на пари е неточност. Еврото ни слага под по-голям надзор. Четирите най-големи банки ще бъдат под контрола на ЕЦБ. Застрахователните сдружения и пенсионните фондове също ще бъдат следени. Аз съм за това нашите финансови управляващи да изгубят мощ.

Кънчо Стойчев: Ние не успяхме да стигнем европейците, само че те съумяха да ни стигнат доста добре. Така, както нашите политици до 1997 година безсистемно си играеха с лв., печатаха пари и по този начин си купуваха политическо време – същото следим в Европа. Тази политическа върхушка прави същото.

Европа умира от двуличие. Това е най-лицемерната цивилизация, която се е раждала на планетата. Не става въпрос за това, че всяка една политическа активност наложително съдържа актьорски детайли и че политиците едно приказват, друго вършат – няма по какъв начин и да бъде иначе. Става въпрос за едно двуличие, което разлага тъканта на обществото. Европейският разказ е срамен. Хората се разсънват, обаче – виждаме го по изборите в обособените страни.

Огромният боязън на Европа във връзка със протичащото се в Украйна не е, че Русия ще отиде до Берлин – тя си взема решение някакъв собствен въпрос – а че в мига, в който войната свърши, този европейски хайлайф си отива. Краят на войната в Украйна значи завършек на този хайлайф.

Андрей Райчев: Не съчувствува на управлението на Украйна. Но в моите очи украинците към този момент са спечелили, тъй като потвърдиха, че са народ. Биха се и не престават да се бият героично. Това наподобява на българската победа в Сръбско-българската война. Без малко нашите капитани да влязат в Белград – стопира ги Австрия, не друго. Подобен развой виждаме.

Въпросът в Украйна се свежда до дреболия – дали Европа свършва на Днепър или свършва на Дон. Друг въпрос няма. За популацията сред Дон и Днепър това е доста трагичен въпрос. Но това не може да е въпрос, по който да настъпи краят на света. Дълбоко уверен съм, че изходът е в отстъпки и договаряния. Като преговаряш, не можеш да диктуваш.

В момента меморандумите са ултимативни, налице е диктат. За да може Европа да се контракти с Русия, би трябвало обикновено почитание към нейните права и ползи. Няма метод две страни, които не се почитат взаимно, да се договорят.

За жал, народите на Европа поддържат това.

Кънчо Стойчев: Може би най-прекрасната концепция на човечеството – Обединена Европа, родена след редица тежки войни, попадна в ръцете на едни безобразници, които не са определени от никого. Те стартират да изкривяват този план по този начин, както си желаят, и да го разрушават от вътрешната страна. Това наподобява на самоубийство на нашата цивилизация. Говорим за нарушители. Вече е налице публична информация по отношение на ориста на парите за Ковид – половината бяха изхвърлени, другата половина – откраднати. Платихме милиарди за всичко това. Интересно е, че от телефона на Урсула фон дер Лайен липсват тъкмо данните, касаещи „ публичната поръчка “ за имунизациите.

Става дума за хайлайф, който напълно се е откъснал от хората, които би следвало да съставлява. В такива обстановки, с овълчени за самоцелна власт хора, се стига до войни. Тези хора затриват може би най-хубавия план на човечеството.

Само този, който същински обича европейския план и европейската концепция, по обвързване в днешно време би трябвало да е сериозно, даже революционно надъхан. Никой няма да пристигна и да избави нашия Европейски Съюз, в случай че сами не го спасим.

Андрей Райчев: Не съм сигурен, че Съединени американски щати считат да поправят политиката си, тъй като я намират за неразумна. Възможен е сюжет, в който вземат решение, че харчат прекалено много за европейците. Но е допустимо и друго – моделът на Съединени американски щати е в рецесия, задълженията им порастват всекидневно. Перманентното отпечатване на пари води до дълг, който те в никакъв случай няма да изплатят.

Ако приемем, че те фактически не се оправят с ролята си на хегемон и ще паднат от това място, се оформя един многополюсен свят. В тази обстановка на тях им би трябвало съдружник.

Вижда се, че още веднъж се пробват да бъдат първенци в областта на технологиите. Ако не съумеят да качат този връх и Китай ги изпревари, ще бъдат втори по мощ. И когато си един от двата полюса, неизбежно ти би трябвало съдружник. Затова не им е преференциално да се карат с Европа.

Кънчо Стойчев: Европа е с двата крайници във войната. Въпросът не е какво ще направи Европа, а докога ще устоят нервите на Русия. Завидни нерви – от стомана. Прогнозата ми е, че руснаците ще продължат да си сдържат нервите. Това е политиката, която е сполучлива – студенина, неприбързаност, нереактивност. Всяка една реактивност припомня на терористите. Сериозните играчи не прибързват и не вършат нелепости. Несериозно е да се счита, че в случай че всички европейци стартираме от заран до вечер да приказваме за украинците, те ще станат по-силни. В действителния живот не става по този начин, а разположението на силите на шахматната дъска е ясно. Видимо не съумяха опитите да бъдат разпаднати съюзите, в които взе участие Русия. Стана тъкмо противоположното – усилиха се основанията те да съществуват.

Няма по-голяма нелепост от това да назовеш китайците за зложелател. Няма по-голяма нелепост от това, че в Европейски Съюз не бяха признати Русия и Турция. Това щеше да направи Съюза извънредно всесилен.

Андрей Райчев: Не можем да приказваме за власт на олигархията в Европа – тя е надълбоко откъсната от своята промишленост, от своите капиталисти. Тя не ги съставлява. Не може да има никакви европейски олигарси, тъй като Европа не развива нищо огромно, а се движи около американците. Ако в действителност бъде тласната към лично развиване, в това число военно, до 10–12 години може и да се появят сходни неща. Сега и дума не може да става, че Европа е олигархия. Европа е отвратителна, размазана народна власт, която, вместо да се грижи за труда и капитала (което е работа на всяка демокрация), се грижи за малцинствени групи. Вместо инвалидите да са около служащите, служащите са около инвалидите. Вместо гей проблематиката да е около капиталистите, капиталистите са около гей проблематиката.

Налице е отвратителна, изцяло откъснала се от ползите на Европа политическа сфера, която се грижи само и единствено за себе си и си е станала самодостатъчна.