Явор Дачков нахапа жестоко Лили Иванова! После изтри написаното. Журналистът

Явор Дачков нахапа грубо Лили Иванова! После изтри написаното. Журналистът Явор Дачков, който безспорно има потвърдено висок и изтънчен усет, ненавижда плиткостта и пошлостта в музикалното изкуство, нанесе фрапантен удар по примата на българската сцена Лили Иванова.

Проверка на сподели, че оповестения от него коментар през вчерашния ден по адрес на тачената от генерации българи през днешния ден сутринта към този момент не съществува. Ето какво написа той на 2-ри ноември. Вижте по какъв начин музикалната рецензия на Дачков се стовари върху Лили.

SafeNews разгласява целия текст без редакторска интервенция:

Лили Иванова е българската подигравка на американската фантазия за триумф и българското поверие за здраве и живот. Бездарна среда и мъчение за музикалното ухо. Кошмар за усета и копнежа по дълбочини и хубост.

Българщина в амбалажна социалистическа хартия. Гласът на Лили Иванова (с изключение на ранния ѝ интервал, когато имитираше Рита Павоне) е изтезание за музиката и наслада за социалистическата мярка. За мен е непрестанен призрачен сън от детството като дежурните бургии от съседите следобед, само че май по този начин и ще си умра.

 

SafeNews напомня, че през 2020 година Дачков разгласява още един абсурден коментар по адрес на Лили. Ето какво написа тогава той 1:1. Анализът към момента не е махнат от уеб страницата на журналиста „ Гласове “: Лили Иванова е обречена на триумф. Каквото и да направи, както и да пее, тя е нужна на избрана част от популацията. За доста българи тя е политическо и естетическо посланичество. Освен това е живата връзка с предишното им – доказателство, че са били живи и не престават да живеят в този все по-объркан свят. Да се спори за нейните музикални достолепия е безсмислено – тя не е музикален феномен. Тя е Лили Иванова – едно от дребното неща от предишното, което е годно и през днешния ден и което ще остане на следващия ден. Мисля, че по този начин я възприемат нейните фенове и с това си изяснявам неистовия й триумф. Във фейсбук беше цялостно с възторжени мнения за концерта в зала „ Арена Армеец “, както и доста клипове от събитието и то с положително качество. Всичко, което се изписа след концерта, беше в еуфоричен звук – имах възприятието, че става дума за друго събитие. Лили Иванова би трябвало да бъде поздравена за силата, дисциплината и упоритостта си, само че пеенето й е безспорен призрачен сън, който безусловно убива мозъчни кафези на всеки, дарен със способността да чува и усеща музиката. Тя не пее, а вика. На всичкото от горната страна произнася извънредно маниерно текстовете на песните си, което придава прочут хумор на ситуацията, а към това би трябвало да прибавим и цялостното музикално безстилие, включващо в себе си всичко – от социалистическа сцена до рок. Никой не може да каже какъв е стилът на Лили Иванова, само че е несъмнено, че кичът е непокътнатата й марка. От облеклото до подбора на репертоар. Тоноизвличането при нея идва от напъването на вратните жили, а в гласа й няма нито дълбочина, нито обертонове, нито мекост, нито цвят, да не приказваме за хубост. Глас равненка – само че за сметка на това мощен. Вече съм писал, че от дребен имам нещо като контузия от този глас. Нещо от бездарието на социализма и до момента ме лъха от него. Писал съм и за подмяната, която първата дама на българската сцена извърши с същинската, в това число и на ономастично равнище – Леа Иванова, а не Лили Иванова е огромната прима на българската сцена, която обаче не получи самопризнание и след време ще бъде забравена. В нейния глас имаше всичко, каквото би трябвало да има в този род – мелодия и история, носталгия и дрезгавост, светлина и артистичност, непукизъм на градската бохема и възприятие за подигравка, нюх към глупостта на времето – всичко това, което амбициозната здравна сестра от Кубрат не е. Тя го кара едно към едно и вие с цялостна двигателна сила баналните си песни. Наистина би трябвало да си скаран с музиката тотално, с цел да харесаш това нещо. Казвам го със страдание, тъй като виждам, че Лили Иванова е най-успешният български поп артикул и може би за дълги години ще остане номер едно, което е показателно за равнището на всеобщата кулутра у нас. Това, което ме впечатли от нейния концерт обаче, бяха музикантите, които свириха с нея. Бе подбрала най-хубавото, което също би трябвало да й се признае. Зад Лили Иванова в зала Арена Армеец “ имаше джаз-музиканти на международно равнище, които трябваше да свирят „ Черната овца “ на група и „ Ай Камино, Каминандо “ на знам си кой, тъй като това е ситуацията. Живко Петров на клавишните, Веселин Веселинов-Еко на бас, Мишо Йосифов на тромпет, Стоян Янкулов на ударни са единствено някои от имената, които безусловно би трябвало да бъдат казани, тъй като ги носят доста огромни музиканти и тъй като шансът да ги чуете в същинската им светлина в някой клуб е доста дребна, само че несъмнено си коства. Много, доста повече от безвкусицата в „ Арена Армеец “ Още вести четете в: Коментари, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News