Фискалната ситуация в България наистина е тежка, другото е манипулация

Фискалната обстановка в България в действителност е тежка, другото е операция и бягство от действителността. Истински разгорещена дискусия провокира публикацията ми от вторник, с която съпоставям определения метод към бюджетните проблеми през днешния ден с този, който Пламен Орешарски избра преди 16 години, когато беше финансов министър и България навлезе в рецесията, която последва международната финансова рецесия.

Огромната част от рецензиите съдържа две изказвания. Фискалната обстановка не е толкоз сериозна и облагане на свръхпечалбите в банковия бранш фактически се постанова с цел да бъдат осъдени банките за тяхната лакомия – печелят доста, поддържат високи лихви по бизнес заемите, не начисляват лихви по депозитите, с което не заплащат на вложителите и на всичко от горната страна не престават да покачват таксите си, макар че напредъкът на технологиите допуска тъкмо противоположното.

Първата част от аргументацията ми е обвързвана с фискалната обстановка и положението на стопанската система.

Като реакция против рецесията от 2009 година и нейните последици държавното управление на ГЕРБ изтегли заеми, с които да финансира дефицитите. В отношение към Брутният вътрешен продукт те бяха надлежно 2% през 2010 година и 1.3% през 2011 година.

При състояние, че стопанската система пораства и то с прилични темпове, съпоставено с други европейски страни, и през 2022 и през 2023, че и през тази година, България осъществя бюджетни дефицити близки до три % по отношение на брутния вътрешен артикул.

За тази година още не се знае дали ще се ограничи под трипроцентовата граница, а за следващата година е съвсем несъмнено, че тя ще се надвиши неколкократно.

Въпреки, че на доктрина по този начин страната способства за прегряването на стопанската система и конкурира частния бранш по предлагани хонорари, през 2022 година, при съществуване на стопански напредък, само че отново с недостиг, новоизтеглените заеми са равни на 4% от Брутният вътрешен продукт.

За предходната година (отново с порядъчен растеж) те са 2.4% от Брутният вътрешен продукт за годината, а през тази новите заеми към този момент са 5% от Брутният вътрешен продукт (отново с порядъчен растеж).

В взаимозависимост от това, коя дата изберем за начало на рецесията, можем да забележим и с какъв краен буфер в лицето на фискалния запас, тя се посреща. Към 30 септември 2008 година, две седмици след банкрута на „ Леман Брадърс “ фискалният запас е 11.9 милиарда лв. и това е съвсем 20% от Брутният вътрешен продукт.

Към 31 декември, когато към този момент действителната стопанска система се свива, запасът ни е 8.3 милиарда лв., или 13% от Брутният вътрешен продукт.

В главната си част това са средства, с които страната свободно може да разполага.
Днес се стягаме за общоевропейска година на тестване и в частност за България, заради очертаващата се голяма разлика сред доходи и разноски – до 9% по отношение на Брутният вътрешен продукт.

Фискалният запас към 31 октомври е 11.9 милиарда лв. или колкото през септември 2008 година.

Само че от този момент стопанската система утрои своя мащаб и запасът към този момент е единствено 6% от брутния вътрешен артикул. Половината от него са средства, които или законът не разрешава да се употребяват, или фискалното здравомислие изисква, даже да се посегне на тях, да се възстановят до месец.

Има ясно обрисувана процедура новоизтеглените заеми да варират с сред 2.5% и 5% по отношение на Брутният вътрешен продукт всяка година и наклонността е те да порастват с даже по-големи безспорни и относителни стойности.

Крайният ни буфер – фискалният запас е три пъти по-малък като отношение към Брутният вътрешен продукт и половината от него би трябвало да се употребява единствено по предопределение, което няма общо с антикризисни ограничения.

При тези действителности да се твърди, че ситуацията не е обезпокоително, си е чиста операция и закопаване на главата в пясъка. То бива пожелателно мислене и дипломатичност, само че хайде да държим сметка и за действителността.

През февруари даже Световната банка разгласява отчет, съгласно който, в случай че сегашните демографски трендове се запазят и не се подхващат промени в обществените финанси, България ще утрои задлъжнялостта си до 2045 година и ще мине прага за дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт от 60 на 100.

Към 2050 година задлъжняването ще е съвсем 80 на 100 от Брутният вътрешен продукт, в случай че при започване на тази година е едвам 21% и сме втората най-ниско задлъжняла страна на Европейския съюз.

Ниският дял на дълга по отношение на Брутният вътрешен продукт се дължи на всички държавни управления от 1997 до 2021 година, също по този начин на високата инфлация и номиналния скок на Брутният вътрешен продукт през 2022 година, само че това не може да продължава до безкрайност.

А когато в една година се наложи да теглиш двойно повече отколокото в миналата и пазарите виждат, че към този момент три години теглиш заеми в размер по няколко % по отношение на брутния си артикул, е доста евентуално финансовите пазари да те санкционират с големи лихви. Толкова големи, че да се почука на вратата на МВФ да наподобява рационално.

Свръхоблагането на банковите свръхпечалби

В естествена страна банката дава отговор на две условия – да е постоянна, с цел да са сигурни спестяванията на вложителите, и да печели, с цел да има смисъл акционерите да я основат. За първото критериите ги открива централната банка, надзирава ги, и когато би трябвало им оказва помощ с рефинансиращи интервенции. Ако не може, тогава банкрутират.

Поради систематичния срив от 1996, в условия на валутен ръб централната ни банка към този момент не оказва помощ на банките, в случай че ги види, че имат усложнения, а единствено постанова стандартите за непоклатимост и ги надзирава. Така българските банки дават отговор на едно условие повече.

Да са сигурни, да печелят и при потрес да са устойчиви, даже без помощ от централната банка.

Понеже еврозоната е в положението на България от средата на 90-те, някои от европейските банкови групи употребяват клоновете си тук като дойни крави и теглят до две трети от облагите им като дял. Изтегляният дял (като отношение, не като сума) надвишава в пъти този, който същите банки-майки изплащат на крайните си притежатели и илюстрира желанието да се теглят пари от България за подсилване на финансовите позиции в чужбина.

И на процедура демонстрира още едно условие пред родните финансови институции.

Всяка българска банка, в случай че желае да оцелее, допълнено към останалите условия,ътрябва да печели по този начин, че даже дивидентите към майката да не пречат на капитализирането ѝ тук.

Към всички тези условия от банките се прибавя и да съумяват да поддържат кредитиране, с цел да не замръзне стопанската система напълно. Банките са трансмисията, която трансформира спестяванията в вложения. Нямаме финансов пазар, по тази причина банките са единственият трансмисионен механизъм – спестявания – депозити – капиталови заеми.

За да се усилват заемите, банките би трябвало да имат по-висок капитал.

В последните седем години вложенията, съотнесени към Брутният вътрешен продукт, са на нивото от 1997-2001 година сред 15 и 20%. При този апетит за вложения, някой да предложи банките да рискуват статута си на трансмисия в стопанската система, с цел да внесат незначителна за очертаващия се проблем сума пари, само че задоволителна да компрометира напъните им за капитализация, демонстрира неверна класификация на целите.

Как тъкмо банките могат да отговорят на условието да са постоянни по принцип, постоянни, да се оправят сами, постоянни и поради майките си, които ги точат за дивиденти, и да поддържат кредитиране, и да са с глава „ над водата “.

Лихвите, дават приход, с който да се провизира кредитният риск за целия цикъл по обслужване на един заем. Таксите са кеш от през вчерашния ден за през днешния ден. Естествено, че банките ще имат потребност и от двете. А и облагите по този начин или другояче се таксуват.

Банките елементарно могат да стартират да начисляват лихви по депозитите. Но това значи да покачат лихвите по заемите.

Включително и по към този момент отпуснатите. Сигурни ли са хората, които виждат единствено ниските лихви по депозитите, че в случай че банките ни почнат да им дават лихви, и вдигнат тези по заемите, няма да се усилят проблематичните заеми и в последна сметка да се засегне сигурността на личните им депозити?

За лудостта и страха да постъпваш вярно

Да се бяга от верните решения и да се протяга ръка на тези, които към момента не са потънали, се трансформира в общоприета процедура. Подобно на закона за облагане на свръхпечалбите в банковия бранш у нас, лейбъристкото държавно управление в Обединеното кралство реши да вкара налог върху наследството за ферми и аграрни земи.

Всяка плантация, чиято стойност надвишава един милион паунда, към този момент ще се трансферира сред поколенията против налог. За информация, даже в Северна Англия, където цените са най-ниски, такава стойност имат къщите с прилежаща земя от 30 декара.

Има ясно обрисувана процедура новоизтеглените заеми да варират с сред 2.5% и 5% по отношение на Брутният вътрешен продукт всяка година и наклонността е те да порастват с даже по-големи безспорни и относителни стойности.

Посегателството против класи, които биха понесли, въпреки и мъчително, новото облагане отразява робуването пред табуто, да не се подвигат налози. Явно то е доста мощна спирачка, откакто даже лейбъристката партия, която в първата си година на власт и след размазваща победа против консерваторите не смее да огледа към по-значими ограничения.

Нарастващият популизъм в последните десетилетия се измества към това да се настройват едни прослойки против други.

Посяга се на тези, които имат пари без оглед на това какви са фискалните усложнения, каква е рецесията – на търсенето или на предлагането, има ли систематичен темперамент, краткотрайна ли е. Показва се отвращение за изправяне против действителността.

Данъчните промени ставата безредни, не почиват на нова философия, само че опонират на наложената. Още по-лошо е, когато ограниченията нямат нужния мащаб с цел да решат проблемите.

Тогава и компликациите остават и обезверението пораства.

Автор: Стефан Антонов, Гласове

Позицията в този коментар отразява персоналното мнение на създателя и може да се различава от тази на SafeNews

Още вести четете в: Коментари За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News