Коментар: Диана Димитрова е пионка в големия план
ЯВОР ДАЧКОВ*
Акцията на актрисата Диана Димитрова е напълно политическа и за жалост, няма нищо общо със справедливостта, насилието и прочие. Това стана ясно от несвързаното ѝ изявление по Би Ти Ви в неделя вечерта, което трябваше да бъде нещо като манифест на новопръкналото се придвижване #me too на родна почва. Понеже актрисата е слаба, главните опорни точки в този манифест бяха издекламирани без подтекст и непохватно, което издаде и замисъла.
На въпроса за какво в този момент, дамата си сподели в прав текст, че е лице на акция. Преди години Димитрова не е подала тъжба в полицията, нито си е извадила здравно удостоверение, което би било изцяло разумно предвид на справедливостта и правосъдните процедури.
Този случай се вади в този момент, тъй като в него има забъркано известно име, с цел да притегли медийното внимание. И това не е просто безусловно подражателство на американските ексцесии след разобличаването на продуцента Харви Уайнстийн. В последните месеци Европейската комисия и останалите европейски институции отпуснаха големи средства под предлог за битка с домашното принуждение, а в действителност за агитация на джендър идеологията. В последните месеци имаше и нова резолюция на Екологичен потенциал, която с заповеднически звук подкани всички европейски страни да одобряват Истанбулската спогодба.
В речта на новоизбрания ръководител на ПЕС Стефан Льовен, която произнесе в Берлин преди два месеца, приемането на Истанбулската спогодба от всички страни членки на Европейски Съюз бе посочено като главен приоритет. Очевидно е, че натискът се ускорява, а по интензивните изявления в избрани медии се вижда, че и парите са почнали да идват.
Слабата актриса, която са избрали за лице на този напън, е пионка в огромния проект и нейните осъществявания би трябвало да се гледат само в тази светлина. Сълзливите истории в медиите са средство за прокарването на напълно разнообразни от справедливостта цели. А с цел да има правдивост в съответния случай, ще би трябвало да чуем и другата страна. Както и какво е предизвикало това отношение.
Това, което съм чул по този проблем, е потресаващо и слабата актриса би трябвало да е удовлетворена, че се е разминала леко (ако ще си приказваме с недомлъвки). Новината за мен тук е, че Истанбулската спогодба се завръща с нова мощ, по-агресивно и по-лукаво отпреди, тъй като ще ни приложат всички отвратителни мостри на пошлата американска медийна циничност, паразитираща върху късосъединителните страсти на публиката, вманиачено занимавана от същите медии единствено с долницата на индивида и разпалваща най-отвратителните инстинкти без грам сдържаност към поднесените сюжети и никакъв интерес към истината.
С две думи - няма мърдане. Боя се, че сме заклещени, само че се надявам, че здравият български скепсис този път ще се прояви за положително.
* Коментарът на Явор Дачков е оповестен на персоналната му страница във Facebook. Заглавията са на Lupa.bg
Акцията на актрисата Диана Димитрова е напълно политическа и за жалост, няма нищо общо със справедливостта, насилието и прочие. Това стана ясно от несвързаното ѝ изявление по Би Ти Ви в неделя вечерта, което трябваше да бъде нещо като манифест на новопръкналото се придвижване #me too на родна почва. Понеже актрисата е слаба, главните опорни точки в този манифест бяха издекламирани без подтекст и непохватно, което издаде и замисъла.
На въпроса за какво в този момент, дамата си сподели в прав текст, че е лице на акция. Преди години Димитрова не е подала тъжба в полицията, нито си е извадила здравно удостоверение, което би било изцяло разумно предвид на справедливостта и правосъдните процедури.
Този случай се вади в този момент, тъй като в него има забъркано известно име, с цел да притегли медийното внимание. И това не е просто безусловно подражателство на американските ексцесии след разобличаването на продуцента Харви Уайнстийн. В последните месеци Европейската комисия и останалите европейски институции отпуснаха големи средства под предлог за битка с домашното принуждение, а в действителност за агитация на джендър идеологията. В последните месеци имаше и нова резолюция на Екологичен потенциал, която с заповеднически звук подкани всички европейски страни да одобряват Истанбулската спогодба.
В речта на новоизбрания ръководител на ПЕС Стефан Льовен, която произнесе в Берлин преди два месеца, приемането на Истанбулската спогодба от всички страни членки на Европейски Съюз бе посочено като главен приоритет. Очевидно е, че натискът се ускорява, а по интензивните изявления в избрани медии се вижда, че и парите са почнали да идват.
Слабата актриса, която са избрали за лице на този напън, е пионка в огромния проект и нейните осъществявания би трябвало да се гледат само в тази светлина. Сълзливите истории в медиите са средство за прокарването на напълно разнообразни от справедливостта цели. А с цел да има правдивост в съответния случай, ще би трябвало да чуем и другата страна. Както и какво е предизвикало това отношение.
Това, което съм чул по този проблем, е потресаващо и слабата актриса би трябвало да е удовлетворена, че се е разминала леко (ако ще си приказваме с недомлъвки). Новината за мен тук е, че Истанбулската спогодба се завръща с нова мощ, по-агресивно и по-лукаво отпреди, тъй като ще ни приложат всички отвратителни мостри на пошлата американска медийна циничност, паразитираща върху късосъединителните страсти на публиката, вманиачено занимавана от същите медии единствено с долницата на индивида и разпалваща най-отвратителните инстинкти без грам сдържаност към поднесените сюжети и никакъв интерес към истината.
С две думи - няма мърдане. Боя се, че сме заклещени, само че се надявам, че здравият български скепсис този път ще се прояви за положително.
* Коментарът на Явор Дачков е оповестен на персоналната му страница във Facebook. Заглавията са на Lupa.bg
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ