Явор Божанков за ДЕБАТИ: На вратата чукат реформи, а отново се инвестира време в Изборния кодекс
Явор Божанков е роден през 1990 година в Горна Оряховица. Юрист, приключил Великотърновски университет „ Св. св. Кирил и Методий “. Депутат в 44-то, 45-то, 46-то, 47-ото и 48-ото Народно заседание от парламентарна група „ Българска социалистическа партия за България “. Независим народен представител, след изразените си позиции в поддръжка оръжието за Украйна и против съветската експанзия.
Разумно ли беше съгласно Вас даването на повече време на Народното събрание от президента Радев, с тезата, че депутатите би трябвало да имат време да вземат значимите за страната решения – видяхме това и преди връчването на първия мандат, виждаме го и преди втория?
Законодателният развой е блокирал. Само по Плана за възобновяване и резистентност са над 60 законопроекта. Както и да го погледнем, е доста малко евентуално да се одобряват половината, камо ли всичките. Необходимо е време.
В идеалния вид, постоянен кабинет приема всички законопроекти по Плана за възобновяване и България усвоява средствата. Но освен поради средствата, тези законопроекти са ни нужни на нас като страна – и за правосъдната система, и за доста други цели.
Ако приемем обаче действителността – че най-вероятно ще има предварителни избори, тогава има аргумент да се даде време, най-малко колкото и каквото може да се одобри. Не бих споделил, че е някаква покруса. Парламентът работи не неприятно, одобри не малко законопроекти, тъй че има смисъл.
Парламентът в действителност одобри значими решения, да вземем за пример за минималната работна заплата на първо четене и за предоставяне на оръжие за Украйна, само че в това време и искрено нездравословни – като връщането на хартиената бюлетина. Защо се бави работата по Плана за възобновяване?
Дебатът за хартиената бюлетина продължи много дълго. Той не беше същински спор, а болшинството силово одобри нещата и се оказа, че няма да се съобрази с никой.
В петък има ново разглеждане, тъй като има наложено несъгласие. Ще има диспути по тематиката още веднъж. Хората имат право да недоволстват – на вратата чука бюджет, има проблеми, цели групи в обществото стачкуват за заплати и за промени, а в това време много време беше вложено в Изборния кодекс. По този въпрос няма какво да кажа, и аз съм на същото мнение.
Знаем, че и последното постоянно държавно управление, и служебният кабинет внесоха законопроекти и за КОКОНПИ, и за промени, свързани с основния прокурор. Кой пречи на прокарването на това законодателство – новото болшинство, което се оформи към хартиената бюлетина или нещо друго?
Като знам какъв отпор имаше по-рано при закриване на спецсъдилищата, или при каквато и да е друга смяна в правосъдната система, имам чувството, че по-скоро целият парламент ще се срути и нищо няма да се одобри, в сравнение с да се създадат промени в правосъдната система.
Но пък добра вест е, че в този парламент или в идващия, тези неща ще се случат. За страдание не тъй като сме узрели задоволително, с цел да осъзнаваме нуждата от тях, а тъй като извън много ни натискат това да стане.
Има ли заплаха измененията да се случат по мним метод, както сме виждали в предишното – приема се промяна на хартия, само че тя няма изключително приложение?
Това е една от аргументите да гласоподавам против кабинета на ГЕРБ. Те не демонстрираха безусловно никаква подготвеност за действителен спор по правосъдната система. Обявяват декларативно, че са подготвени на промени, само че на какви – диалогът завършва.
Това значи да създадем кабинет, колкото ГЕРБ да си върне властта, скрита зад експертен кабинет, и от там нататък никакво желание да трансформират каквото и да е.
В този смисъл – да, има риск да опитат, осъзнавайки обстоятелството, че е неизбежно да се създадат промени, да ги създадат по някакъв мним метод по този начин, че да нямат резултат. Възможно е, само че пък в последна сметка по тази причина няма една политическа мощ в България. Другите би трябвало да се борят против сходни практики.
Има ли някаква догадка, в която се появява опция да се прокара ново антикорупционно законодателство и Народното събрание да се отпуши, или по-скоро вървим към нови избори?
Звучи ми като да отиваме към нови избори. Без значение дали е първи, втори или трети мандат, никой до момента не е посочил схващане – изключително първата политическа мощ ГЕРБ, че те са позволили някакви неточности. Самият факт, че се скриха зад експертен кабинет, значи едно – не могат да получат поддръжка нито в Народното събрание, нито в обществото и би трябвало другите да се създадат на простаци, че не знаят, че това си е кабинет на ГЕРБ.
Кой има вяра в обяснението, че професорът самичък си избирал министрите без да ги съгласува с Борисов? То е обидно. Като вземем поради, че по този метод подхожда първата политическа мощ, оттова нататък с втория мандат Политическа партия не могат да съберат болшинство. Логичната мисъл е, че по-скоро се отива към нови избори.
Дебат не е воден и за национални цели. Дори тематиката Шенген, която би трябвало да е безспорен консенсус, стана полесражение. В България главните политически сили не са в положение да образуват националния интерес. Те не реализират консенсус към такива тематики, с цел да стартират най-малко там да образуват болшинство на кардинална основа и полезности. Щом това не е налице, не виждам към какво ще се събере болшинство.
Споменахте Шенген, преди няколко дни пък за еврозоната. Дали ще имат опция политическите сили да убедят обществото, че еврозоната е една нужна и нужна стъпка, която би трябвало да се случи?
Въпросът е политически. Когато изслушвахме специалистите от Българска народна банка, тяхното мнение беше тъкмо това – въпросът е политически.
Хората няма да си изгубят спестяванията, България няма да загуби суверенитета си, нищо няма да нарастне, а в противен случай – кредитният рейтинг на страната ще се увеличи, евентуално лихвите ще се намалят малко. Ефектът върху стопанската система ще бъде добър. Но фактът, че огромна част от нашите жители не са осведомени дава поле за агитация, подправени вести и страхове, които се експлоатират политически.
Партии като „ Възраждане “ паразитират върху тази тематика и върху страха на хората. Единственото, което ние може да създадем от другата страна, е да обясняваме и да приказваме умерено, тъй като България е приела еврото и е част от Шенген. Въпросът е механически – в кой миг се подвига митническия надзор и в кой миг влиза единната валута.
Аз позволявам, че е допустимо с изключение на нашите вътрешни политически тематики, да има интервенция извън. Въпросът е и геополитически. Когато България направи тези две стъпки, тя става необратимо част от западния свят и европейското семейство. Но има хора и сили, които няма да са доста щастливи.
Имате поради Русия, нали по този начин?
Да, това имам поради.
Ясна е страната на „ Възраждане “ и на силите, които желаят да ни държат на страна от окончателната ни европейска интеграция. Има ли някаква формула, по която другата страна от политиците да обяснят, че фактически това е пътят на развиване?
Информационна акция, в това число на държавно равнище, може да бъде извършена и няма да е непотребна. Съдя по себе си – и в персоналния, и в обществения си профил обявявам и виждам, че една част от хората изобщо не са злонамерени. Те просто нямат информация. Трябва да разберем и за какво изпитват този боязън. Те са губили спестяванията си, претърпели са свръхинфлация, видели са банкрута на КТБ с очите си. Те са претърпели толкоз доста, че е обикновено да изпитват съмнение и даже боязън. Единственото лекарство е да приказваме умерено и да опитаме да притеглим и да успокоим колкото може повече от тях. Това е формулата.
Разумно ли беше съгласно Вас даването на повече време на Народното събрание от президента Радев, с тезата, че депутатите би трябвало да имат време да вземат значимите за страната решения – видяхме това и преди връчването на първия мандат, виждаме го и преди втория?
Законодателният развой е блокирал. Само по Плана за възобновяване и резистентност са над 60 законопроекта. Както и да го погледнем, е доста малко евентуално да се одобряват половината, камо ли всичките. Необходимо е време.
В идеалния вид, постоянен кабинет приема всички законопроекти по Плана за възобновяване и България усвоява средствата. Но освен поради средствата, тези законопроекти са ни нужни на нас като страна – и за правосъдната система, и за доста други цели.
Ако приемем обаче действителността – че най-вероятно ще има предварителни избори, тогава има аргумент да се даде време, най-малко колкото и каквото може да се одобри. Не бих споделил, че е някаква покруса. Парламентът работи не неприятно, одобри не малко законопроекти, тъй че има смисъл.
Парламентът в действителност одобри значими решения, да вземем за пример за минималната работна заплата на първо четене и за предоставяне на оръжие за Украйна, само че в това време и искрено нездравословни – като връщането на хартиената бюлетина. Защо се бави работата по Плана за възобновяване?
Дебатът за хартиената бюлетина продължи много дълго. Той не беше същински спор, а болшинството силово одобри нещата и се оказа, че няма да се съобрази с никой.
В петък има ново разглеждане, тъй като има наложено несъгласие. Ще има диспути по тематиката още веднъж. Хората имат право да недоволстват – на вратата чука бюджет, има проблеми, цели групи в обществото стачкуват за заплати и за промени, а в това време много време беше вложено в Изборния кодекс. По този въпрос няма какво да кажа, и аз съм на същото мнение.
Знаем, че и последното постоянно държавно управление, и служебният кабинет внесоха законопроекти и за КОКОНПИ, и за промени, свързани с основния прокурор. Кой пречи на прокарването на това законодателство – новото болшинство, което се оформи към хартиената бюлетина или нещо друго?
Като знам какъв отпор имаше по-рано при закриване на спецсъдилищата, или при каквато и да е друга смяна в правосъдната система, имам чувството, че по-скоро целият парламент ще се срути и нищо няма да се одобри, в сравнение с да се създадат промени в правосъдната система.
Но пък добра вест е, че в този парламент или в идващия, тези неща ще се случат. За страдание не тъй като сме узрели задоволително, с цел да осъзнаваме нуждата от тях, а тъй като извън много ни натискат това да стане.
Има ли заплаха измененията да се случат по мним метод, както сме виждали в предишното – приема се промяна на хартия, само че тя няма изключително приложение?
Това е една от аргументите да гласоподавам против кабинета на ГЕРБ. Те не демонстрираха безусловно никаква подготвеност за действителен спор по правосъдната система. Обявяват декларативно, че са подготвени на промени, само че на какви – диалогът завършва.
Това значи да създадем кабинет, колкото ГЕРБ да си върне властта, скрита зад експертен кабинет, и от там нататък никакво желание да трансформират каквото и да е.
В този смисъл – да, има риск да опитат, осъзнавайки обстоятелството, че е неизбежно да се създадат промени, да ги създадат по някакъв мним метод по този начин, че да нямат резултат. Възможно е, само че пък в последна сметка по тази причина няма една политическа мощ в България. Другите би трябвало да се борят против сходни практики.
Има ли някаква догадка, в която се появява опция да се прокара ново антикорупционно законодателство и Народното събрание да се отпуши, или по-скоро вървим към нови избори?
Звучи ми като да отиваме към нови избори. Без значение дали е първи, втори или трети мандат, никой до момента не е посочил схващане – изключително първата политическа мощ ГЕРБ, че те са позволили някакви неточности. Самият факт, че се скриха зад експертен кабинет, значи едно – не могат да получат поддръжка нито в Народното събрание, нито в обществото и би трябвало другите да се създадат на простаци, че не знаят, че това си е кабинет на ГЕРБ.
Кой има вяра в обяснението, че професорът самичък си избирал министрите без да ги съгласува с Борисов? То е обидно. Като вземем поради, че по този метод подхожда първата политическа мощ, оттова нататък с втория мандат Политическа партия не могат да съберат болшинство. Логичната мисъл е, че по-скоро се отива към нови избори.
Дебат не е воден и за национални цели. Дори тематиката Шенген, която би трябвало да е безспорен консенсус, стана полесражение. В България главните политически сили не са в положение да образуват националния интерес. Те не реализират консенсус към такива тематики, с цел да стартират най-малко там да образуват болшинство на кардинална основа и полезности. Щом това не е налице, не виждам към какво ще се събере болшинство.
Споменахте Шенген, преди няколко дни пък за еврозоната. Дали ще имат опция политическите сили да убедят обществото, че еврозоната е една нужна и нужна стъпка, която би трябвало да се случи?
Въпросът е политически. Когато изслушвахме специалистите от Българска народна банка, тяхното мнение беше тъкмо това – въпросът е политически.
Хората няма да си изгубят спестяванията, България няма да загуби суверенитета си, нищо няма да нарастне, а в противен случай – кредитният рейтинг на страната ще се увеличи, евентуално лихвите ще се намалят малко. Ефектът върху стопанската система ще бъде добър. Но фактът, че огромна част от нашите жители не са осведомени дава поле за агитация, подправени вести и страхове, които се експлоатират политически.
Партии като „ Възраждане “ паразитират върху тази тематика и върху страха на хората. Единственото, което ние може да създадем от другата страна, е да обясняваме и да приказваме умерено, тъй като България е приела еврото и е част от Шенген. Въпросът е механически – в кой миг се подвига митническия надзор и в кой миг влиза единната валута.
Аз позволявам, че е допустимо с изключение на нашите вътрешни политически тематики, да има интервенция извън. Въпросът е и геополитически. Когато България направи тези две стъпки, тя става необратимо част от западния свят и европейското семейство. Но има хора и сили, които няма да са доста щастливи.
Имате поради Русия, нали по този начин?
Да, това имам поради.
Ясна е страната на „ Възраждане “ и на силите, които желаят да ни държат на страна от окончателната ни европейска интеграция. Има ли някаква формула, по която другата страна от политиците да обяснят, че фактически това е пътят на развиване?
Информационна акция, в това число на държавно равнище, може да бъде извършена и няма да е непотребна. Съдя по себе си – и в персоналния, и в обществения си профил обявявам и виждам, че една част от хората изобщо не са злонамерени. Те просто нямат информация. Трябва да разберем и за какво изпитват този боязън. Те са губили спестяванията си, претърпели са свръхинфлация, видели са банкрута на КТБ с очите си. Те са претърпели толкоз доста, че е обикновено да изпитват съмнение и даже боязън. Единственото лекарство е да приказваме умерено и да опитаме да притеглим и да успокоим колкото може повече от тях. Това е формулата.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ