Явно нищо не плаши Кремъл повече от писател с достъп

Явно нищо не плаши Кремъл повече от публицист с достъп до интернет и съвест. Повече от танковете на НАТО. Повече от глобите. Повече от колабиращата рубла. Явно екзистенциалната опасност за империята на Путин е писател/журналист, който написа в заточение, или отстъпник, който драска редове ирония против Бащицата.

В края на този текст можете да прочетете едно отворено писмо (отпреди по-малко от 2 месеца) на съветски дисиденти, написано от затвора; и адресирано до международните водачи.

…

Доказателствата за страха на Кремъл са на всички места. От Пулицър‑овите есета на Владимир Кара‑Мурза, прекарани контрабандно отвън пандиза му, до Борис Акунин – най‑обичаният съветски създател на престъпни романи, към този момент разгласен за „ терорист “, тъй като подлага на критика войната. Режимът, който избива деца, третира думите като оръжие. Защото за империя, издигната напълно върху неистини, истината е най-смъртоносното оръжие.

Само преди няколко дни – на 22 август, английският Guardian го заключи брилянтно: последните наказания на Кремъл против задгранични публицисти не са просто алегорични, а са самопризнание. Статията се споделя „ Санкционирайки публицисти, Кремъл признава какъв брой боли истината “ (By sanctioning journalists, the Kremlin admits how much the truth hurts). Когато едно държавно управление се опасява от писателите/журналистите си, значи фасадата към този момент се пука.

Но човечето в Кремъл не стопира единствено до цензурата. В Русия свободната мисъл носи заточение, присъда или спокоен опит за ликвидиране.

Междувременно отвън Русия борбата продължава: в есета, документални филми, Telegram канали и така нататък Документалният филм на руско-американската режисьорка Юлия Локтев, My Undesirable Friends, наблюдава млади дами журналистки в Русия, жигосани като „ задгранични сътрудници “, единствено тъй като споделят истината. Да гледаш по какъв начин лавират сред закани, цензура и оклеветяване е все едно си попаднал в лента за Съветския съюз. Но филмът е от 2024 година, а това, което разказва, умерено може да си е и 2025 година (и евентуално още доста години напред).

Путин се е вкопчил в еднакъв справочник: Обяви критиците си за „ екстремисти “ и наричай личната си експанзия „ мироопазваща задача “; пренаписвай историята; преструвай се, че нахлуването в Украйна е „ избавление “; преструвай се, че писателите в пандиза са заплахата, а не бомбите по цивилни, по дами и по деца.

До всеки Кара‑Мурза, който оцелява след опит за отравяне, има и по един Илдар Дадин – руснакът от татарски генезис, затварян преди години поради мирни митинги, по‑късно причисли се към украинската опозиция и умрял на бойното поле. Дисидент, трансформирал се в войник. До такава степен някои към този момент се усещат притиснати в оная „ федерация “.

Telegram групи разобличават пропагандата в действително време. Изгнаници като Сергей Лебедев упорстват, че Русия първо би трябвало да се освободи от имперското си мислене, преди въобще да приказва за народна власт. Дори зад решетките Иля Яшин написа есета, толкоз избухливи, че минават цензурата като контрабандни искри.

Това е, което Путин не може да удържи: хрумвания без граници, истини, които протичат през огнени стени, и истории, които карат държавните подправени истории да се разпадат като влажен картон.

Вчера пък разбрахме, че хакери са блъснали телекомуникационните рестрикции в Русия и то по най-смешния/най-жестокия метод: заобикаляйки отбраните на един куп телевизионни снабдители и пускайки тричасов видеозапис, в който се споделя за съветската рецесия с горивата, дефицита на вода в окупираните елементи на Донецка област, украинските офанзиви против петролни рафинерии и военните загуби на Русия.

„ Твърди се, че минимум 50 000 фенове в Москва и други съветски райони са гледали записа, който е с дълготрайност над три часа.

Излъчването се е появило и в приложения през Apple Store, Гугъл Play, Smart TV и други кабелни мрежи “.

…

Авторитарните режими умират два пъти: първо, когато изгубят връзка с действителността, и след това – когато хората престанат да имат вяра в лъжите им.

Да, Москва може и да не разрешава гласа на публицисти, да гони създатели в заточение и да трови критици. Може да препълва пандизите с несъгласни и да ги клейми като „ терористи “. Но колкото по-силна става репресията, толкоз по-ясно е признанието: боязън ги е.

Страх ги е от свободната мисъл. Страх ги е от сатирата. Страх ги е от историите, които не съумяват да управляват и не съумяват да фалшифицират.

Присъдата на историята постоянно идва – рано или късно. Но в никакъв случай не е мъглива или неразбираема. Можеш да гориш книги, можеш да заглушаваш писатели, можеш да тровиш публицисти. Но не можеш да убиеш изречението, което към този момент е написано.

Както написа Кара‑Мурза от пандиза: „ Всяка тирания се опасява от историята, тъй като историята помни “.

А ето го и писмото, за което загатнах първоначално (препубликувано от Ройтерс):

…

„ Открито писмо до международните водачи от арестувани съветски дисиденти

Ние, съветски политически пандизчии, се обръщаме към всички интернационалните водачи, които се вълнуват от страданията на хората, преследвани поради убежденията си.

В Русия през днешния ден понятието за правдивост и правораздаване не съществува; всеки, който дръзне да мисли сериозно, може да се окаже зад решетките.

Ограничителните закони, целящи да заглушат всяко противоречие, се стягат поредно от 2012 година От 2018 до 2022 година бяха признати най-малко 50 репресивни закона, а след 24 февруари 2022 година – още над 60.

Прекратявания на присъди (в оправдателни решения) при политически стимулирани каузи в Русия на практика няма. Жестокостта на наказванията расте; никого не изненадват 10-, 15‑ и 20‑годишни присъди. Държавната дума постоянно упорства за въвеждане на смъртното наказване.

Шансовете за обективен развой пред съветските съдилища бяха дребни и преди, а с отхвърли на Русия да извършва решенията на Европейския съд по правата на индивида от 2022 година те на практика изчезнаха.

Съвременните правозащитни институции в Русия са изцяло сменени от структури, имитиращи отбрана на правата на индивида. В резултат здравето и животът на пандизчиите са изложени на риск, наказванията стават още по-брутални, а постоянно въобще не се проверяват или санкционират злоупотребите. Политическите пандизчии са държани при по-строги условия и лишени от благоприятни условия за условно освобождение и омекотен режим. Обичайна е практиката за пускане на нови престъпни каузи по доноси от други пандизчии.

Въпреки всичко, не сме изгубили гласа си, не сме изпаднали в давност. Поддържаме гражданската си позиция, която считаме за значима:

Призоваваме за неотложен продан „ всички против всички “ на военнопленници и цивилни сред Русия и Украйна, в това число украинските цивилни заложници.

Настояваме за незабавното и абсолютно освобождение на болните политически пандизчии, които умират в съветските затвори.

Разчитаме на политици от разнообразни страни да основат условия за освобождението на всички, преследвани в Русия по политически аргументи.

Призоваваме медиите в другите страни да не мълчат, а да отразяват интензивността на съветските жители, които не престават да рискуват живота си в битка за независимост и народна власт.

Молим политиците от демократичните страни да поддържат битката на руснаците и да одобряват резолюции от името на парламентите си и политическите си партии.

Само дружно можем да приближим времето на независимост и мир.

Подписали:

Алексей Горинов, Анна Архипова, Владимир Домнин, Борис Кагарлицки, Дария Козирева, Дмитрий Пчелинцев, Андрей Трофимов, Иля Шакурский, Александър Шестун, Артьом Камардин, Азат Мифтахов “.

________________________

Този коментар показва персоналното мнение на създателя
и може да не съответствува с позициите на редакцията на Novini.bg.