Явно авторитетното сп. Тайм също си е задало този въпрос,

Явно авторитетното сп. " Тайм " също си е задало този въпрос, тъй като наскоро разгласи Кейт Бланшет за една от 12-те дами на годината - самопризнание, което евентуално в този момент ще утеши актрисата поради " изгубения " Оскар ".

Броени дни след връчването на американските кинонагради „ Оскар ”, не престават полемиките по какъв начин и за какво " Всичко на всички места едновременно " обра толкоз награди във водещите категории. И до момента в който хората се пробват да си отговорят на този въпрос, някак в сянка остана още един. А точно какво се случи с Лидия Тар? 

Допреди един месец филмът на Тод Фийлд " Тар " с Кейт Бланшет изглеждаше като циментиран любимец в една от водещите категории на премиите " Оскар " - тази за най-хубава основна женска роля за превъплъщението на Бланшет в персонажа на диригентката Лидия Тар. На 24 януари продукцията в действителност получи шест номинации за " Оскар " - за най-хубав филм, най-хубава постановка, най-хубава актриса за Кейт Бланшет, за най-хубав сюжет, най-хубаво операторско майсторство, най-хубав монтаж.  Но до момента в който в другите категории имаше подозрение, че " Тар " може да победи, то в категорията на Бланшет нямаше подозрение, най-много поради насъбраните до момента от нея награди.  

На Международния кинофестивал във Венеция през септември Бланшет бе удостоена с " Купа Волпи " за персонажа на Лидия Тар. В началото на януари Бланшет получи премията " Златен глобус " за най-хубава актриса в трагичен филм. В средата на януари сграбчи премията " Изборът на критиците " за ролята на Лидия Тар, през февруари завоюва и английската кино премия БАФТА още веднъж за същия персонаж. Ролята донесе на Бланшет и награди на редица сдружения на кинокритици, измежду които тези във Вашингтон, Сиатъл, Торонто, Сан Франциско, Ню Йорк, Бостън, Далас и Чикаго, както и на американското Национално сдружение на филмовите критици. За същата роля актрисата завоюва и премиите на кинофестивалите в Палм Спрингс и Санта Барбара. " Тар " беше избран за най-хубав филм на 2022 година от редица кино критици, измежду които такива, пишещи за " Венити феър ", " Гардиън ", " Холивуд рипортър ", " Атлантик ", " Ентертеймънт уикли ", " Скрийн дейли " и други А Американският кино институт сложи кино лентата в " Топ 10 " на филмите на 2022 г. 

За родената в Австралия Бланшет номинацията за " Оскар " за ролята на Лидия Тар бележеше персонален връх. Бланшет се трансформира в най-номинираната за тази премия австралийска актриса, с общо осем номинации за основна или второстепенна роля, две от които извоювани  - за " Син Жасмин "  и за " Авиаторът ". Останалите номинации на Бланшет, с изключение на тази за " Тар ", бяха за " Елизабет ", " Записки по един скандал ", " Не съм там ", " Елизабет: Златната ера " и " Каръл ".   

С такава богата предистория доникъде на февруари мнозина бяха уверени, че премията " Оскар "  е обезпечена за Бланшет. Докато не пристигна церемонията по връчване на премиите на американската Гилдия на екранните артисти. Там Бланшет също беше номинирана, само че в последна сметка оценката отиде при Мишел Йео за " Всичко на всички места едновременно ". Което породи първо подозрение, че може би Бланшет ще се размине с третия си " Оскар ". Обикновено знак за приемането на " Оскар " в актьорските категории е точно спечелването на оценката на актьорската колегия, само че също и продобиване на " Златен глобус ". Мишел Йео с изключение на премията на актьорската колегия тази година получи и премията " Златен глобус " за основна роля в комедия за " Всичко на всички места едновременно ". Това означаваше, че мачът сред Бланшет против Йео в навечерието на премиите " Оскар " беше с резултат 1 на 2, в случай че се съдеше по това при коя от двете отидоха водещите награди (един " Златен глобус " за Бланшет против един " Златен глобус " за Йео в двете водещи актьорски категории на тази премия плюс премията на Гилдията на екранните артисти за Йео). Към този резултат обаче се добавяше цялата тежест на премиите, получени от Бланшет за ролята на Лидия Тар до момента. Така мачът още веднъж беше с резултат в интерес на австралийската кинодива. 

И тъкмо тогава се появи една шумно коментирана публикация в сп. " Вог ". В нея се констатираше, че повече от две десетилетия небяла актриса не е печелила " Оскар " и се задаваше въпросът дали 2023 година няма да промени нещата. В нея се споделяше, че конкуренцията сред Бланшет и Йео е изключително оспорвана за " Оскар " в категорията за най-хубава женска роля. " Критици биха споделили, че осъществяването на Бланшет е по-силно -  безспорно ветеранката на актьорското майсторство е невероятна в ролята на проспериращата диригентка Лидия Тар ", написа изданието. Но добави: " Трябва да се означи, че Бланшет към този момент завоюва две награди " Оскар ". Трета премия би удостоверила статута й на исполин в промишлеността, само че поради нейното обстойно и несравнимо творчество, има ли потребност от още едно удостоверение ". След което " Вог " добави, че за Мишел Йео спечелването на " Оскар " би било смяна в живота й, тъй като оттук нататък името й постоянно ще бъде предшествано от уточнението " Носителката на премията на Американската киноакадемия " и за нея това ще докара до приемане на по-съдържателни функции след десетилетие, през което тя е била малко ангажирана в продукции в Холивуд, което изданието определяше като " незаконно " неуважение към нея.   

Тази публикация породи много размисъл за недооценяването на актьорите от азиатско родословие в американското кино, нормално асоциирани с функции, свързани с азиатски бойни изкуства, с азиатски исторически филми, с азиатските обичаи. Равносметката за сходно недооценяване на Азия в американското кино пристигна в миг, в който Съединени американски щати се стремят да утвърдят въздействието си точно в Азиатско-тихоокеанския район и да уверят такива собствен съдружници там, като Япония, Южна Корея, Индонезия или пък Малайзия, че няма да ги изоставят пред световните закани. А Мишел Йео е родена точно в Малайзия. 

Статията на " Вог " подсети на мнозина и за абсурда, подбуден от непредвидената поява измежду номинираните за " Оскар " на бялата актриса Андреа Райзбъро вместо предстоящото " небяло " наличие там на чернокожата Вайола Дейвис. 

Тези две събития, взети дружно, подхраниха подозрението и у най-заклетите почитатели на Кейт Бланшет, че тя може би ще бъде пожертвана в името на политическата уместност, на гузната съвест и на настоящата геополитика. 

След което самата Мишел Йео позволи лека неточност, като разгласява в профила си в " Инстаграм " фотография с фрагмента от публикацията на " Вог ", в който се анализираше за какво Бланшет е по-добре да не получава трета премия " Оскар ", напомня в. " Ню Йорк пост ". Така Йео евентуално позволи нарушаване на правилото на Американската киноакадемия номинираните да не загатват на обществено място имената на други кандидати за " Оскар " преди церемонията. Йео явно си даде сметка за това и бързо изтри поста си в обществената мрежа. Но за този гаф се приказва също дълго време. И той наля също масло в огъня на реваншистките визии, че небяла жена би трябвало тази година да завоюва премията в категорията за най-хубава женска роля. 

Но да се твърди, че Лидия Тар е станала жертва на расизма, би било прекомерно опростено пояснение на нещата. Защото не " небялата " Мишел Йео, а самата Лидия Тар лиши от " Оскар " Кейт Бланшет.  

Лидия Тар е измислена жена диригент на фамозен оркестър – една труднодостъпна за дамите и до през днешния ден специалност. Тя е на върха на кариерата  и славата, тя е богата и фамозна, тя поражда удивление и благоговение.  Лидия Тар е създателят в непрекъснато търсене на съвършенството в изкуството. Във кино лентата тя се готви за знаково осъществяване под нейното дирижиране на фамозната " Пета симфония " на Малер, за която едно време диригентът Херберт декор Караян декларира, че " да изпълниш ужасно " Петата симфония " на Малер това е едно трансформиращо индивида прекарване ". Ролята на Лидия Тар  - една съумяла жена на изкуството -  има всичко належащо за продобиване на " Оскар ". В допълнение на това Лидия Тар е и лесбийка, което пък препраща към тематиките за многообразието, правата на ЛГБТ общността и толерантността в изкуството.  

За кино лентата на Тод Фийлд, отдаден на Лидия Тар, фамозният режисьор Мартин Скорсезе съобщи, че съзира в него " светлина на вярата в един тъмен интервал, през който минава киното ". А самото преобразяване на Бланшет бе дефинирано като " съвършено и като по ноти " ( " Ротън томатоус " ) или като " нов пик в кариерата на Бланшет " ( " Холивуд рипортър " ). Редица издания и критици нарекоха осъществяването на Бланшет " ослепително ", " необикновено ", " разтърсващо ", " шедьовър " и " майскорски клас на екрана ". Не бива да се не помни, че Тод Фийлд е основал ролята на Лидия Тар особено за Бланшет и на няколко пъти той показа, че в случай че тя не беше харесала персонажа, то филм въобще нямаше да има. А самата Бланшет пък показа пред " Обзървър " преди месец, че когато първо се е докоснала до ролята на Лидия Тар, незабавно е осъзнала, че до момента не се е сблъсквала с сходен персонаж. 

Но тук свършва светлата страна на Лидия Тар. С развиването на действието в психологическия трилър на Тод Фийлд Лидия Тар се разкрива като нарцистичен и деспотичен темперамент, с държание на полов и интелектуален див звяр, отбелязва Франс прес. Тя употребява преобладаващата си роля в дадена сфера, с цел да си играе със орисите на хората, възприемащи я като подстрекател и преподавател, тя егоистично смазва другите, с цел да не развият те гения си. Лидия Тар е занаятчия в един поминък, само че тя е главозамаяният от властта занаятчия, който не желае да показа тънкостите на този поминък с  другите, който употребява другите за персонални цели и задоволство, а след това ги захвърля. " Тар ", и по-специално персонажът на Лидия Тар, това е с изключение на олицетворение на устрема към съвършенство, и олицетворение на желанието и на злоупотребата с властта, разяснява швейцарското издание " Тан ". " Тар " е модерна аутопсия на механизмите на властта ", отбелязва профилираното френско издание " Пеперню ". Лидия Тар това е индивидът с властта, злоупотребяващ с нея, манипулиращ и унижаващ другите, тесногръд, самовлюбен, смятащ се за незаместим. Лидия Тар е един автократичен персонаж, появил се на екрана в миг, в който светът се сблъсква с дейностите на автократи.  

Персонажът припомня в частност за придвижването #Аз също и за свадите, раздрусали света на шоубизнеса, почнали с разкритията по отношение на хищническото държание на фамозния американски продуцент Харви Уайнстийн, излежаващ в този момент присъда точно за тези свои закононарушения. Скандали, свързани с хищническото държание от страна на властимащи над подчинени, опетниха и света на класическата музика, по-специално имената на диригентите Джеймс Левин, упрекнат от редица мъже в полово принуждение и умрял през 2021 година, и Шарл Дютоа, упрекнат от няколко дами в полови издевателства. Обвиненията за полов тормоз не задминаха и фамозния оперен артист Пласидо Доминго, напомня Франс прес. 

Персонажът на Лидия Тар въвлича фена в бездната на свадите, на падението, на унижението, само че и на културата на отхвърлянето. Последната от тези тематики също е доста настояща в този момент. В интервала на разкритията на придвижването #Аз също редица създатели, упрекнати в полови похищения, станаха обект точно на културата на отхвърлянето и заличаването. След тях бяха и Роман Полански, и Уди Алън. А когато някой от сътрудниците им откажеше да се причисли към това групово отменяне, то той също беше охулван, както се случи да вземем за пример с актрисата Фани Ардан, говорила позитивно за Полански през 2020 година, когато неговият филм " Офицер и разузнавач " беше огромният победител на френските кинонагради " Сезар ". Културата на отхвърлянето и заличаването и тези дни е настояща около съветската инвазия в Украйна. Днес има наклонност за отменяне на модерни съветски създатели, които не се разграничиха от дейностите на съветските управляващи, само че се заприказва и за отменяне на съветски композитори и писатели от по-далечното минало, като Достоевски, Толстой Пушкин, Чехов, Чайковски, Мусоргски  и др. 

Персонаж като този на Лидия Тар, който поради отрицателното си държание препраща към сложни полемични темиq мъчно би спечелил " Оскар " без значение от блестящото осъществяване на Бланшет. Защото възнаграждаването с влиятелна премия на един темперамент, въплъщаващ токсичната власт, би означавало, че токсичността се насърчава, колкото й фиктивен да е персонажът на Лидия Тар. 

Що се касае до фиктивността на персонажа, съгласно " Ню Йорк таймс " Лидия Тар е била частично въодушевена от американската диригентка Марин Алсоп. Тя е възприемана като един от пионерите в женското диригентско изкуство. Алсоп е първата жена диригент на фамозен оркестър в Съединени американски щати, този в Балтимор. Сега тя е отпред и на Симфоничния оркестър на Виенското радио, напомня Франс прес. Пред " Сънди таймс " 66-годишната Алсоп разяснява, че ролята на Лидия Тар е обидна за дамите, че това още един път е един мъжемразки портрет на овластената жена. Алсоп добави, че нейното мнение за персонажа няма нищо общо с мнението й за самата Бланшет, която, по думите й, е впечатляваща актриса. Но за кино лентата " Тар " Алсоп съобщи, че той е " антиженски ". Според Алсоп в историята на човечеството има доста образци за дами, достигнали до върха, по-специално на огромните театрални сцени и точно върху това би трябвало да се подчертава. Докато персонаж на диригентка, злоупотребяваща с властта си и въздействието си, единствено вреди на идеята на дамите. " Надявах се, че един филм, в който основната роля е на диригентка, ръководеща огромен интернационален оркестър, ще отвори вратите за повече дами към тази специалност ", акцентира Алсоп и добави, че измежду мъжете има толкоз образци за корист с властта, че не е било належащо да се избира женски персонаж, с цел да се илюстрира тази тематика. 

По време на премиерата на " Тар " на кинофестивала във Венеция Бланшет съобщи, че въобще не се е замислила за пола на персонажа си и акцентира, че тук не става дума за филм за дамите, а за филм за човешките същества. Неотдавна пред радио Би Би Си 4 Бланшет реагира на думите на Алсоп, като съобщи, че " Тар " е медитация върху властта и добави, че властта няма пол. Бланшет също така увери, че персонажът на Тар е изцяло фиктивен. 

За подготовката на Бланшет за персонажа на Лидия Тар огромна роля е изиграла Натали Мъри Бийл. Родената през 1977 година в Австралия и живееща в Лондон маестра през годините е дирижирала Бетовенския оркестър в Бон и Оркестъра на Би Би Си. През 2020 година тя става и деветата жена диригент на зрелище на Кралската опера в Лондон. Именно тя е прекарала с Бланшет седмици наред, с цел да я приготви за персонажа на Лидия Тар. А след това е била и съветник на самия филм " Тар ".  На критиците на персонажа на Лидия Тар Натали Мъри Бийл споделя, че е значимо да бъдат показани и дами в властнически функции, както и да се притегли вниманието върху неуместното държание и злоупотребите на властимащите в културната сфера. Натали Мъри Бийл споделя, че самата тя се е сблъскала с сходно държание, по времето когато е учила за диригент в консерваторията, написа английското издание " Татлър ". 

Дали Кейт Бланшет е разочарована, че не е спечелила " Оскар " за ролята на Лидия Тар? Засега тя не е коментирала това. Привърженици на Бланшет споделят, че Американската киноакадемия е изгубила опцията да възнагради филм, в който посредством персонажа на Лидия Тар се разобличава злоупотребата на властимащите. Но критици на персонажа подчертават върху обстоятелството, че той може и да показва рисковото самозабравяне на властимащите, само че не съдържа детайла на изкуплението, на осъзнаването на прегрешението, с цел да бъде заплатен. Пред " Обзървър " на 12 февруари самата Кейт Бланшет съобщи: " Едно от рисковите и обезпокоителни неща по отношение на този филм е, че той не подтиква към благосклонност или не предлага лесни решения. Никой не е напълно добър и никой не е напълно почтен. Това е едно доста нюансирано проучване на покварената природа на институционалната власт, само че това е също и един доста човешки филм, тъй като в центъра на него има един човек в екзистенциална рецесия ". 

Дали в случай че историята на Лидия Тар не беше драма, а комедия, възможностите на Бланшет да вземе " Оскар " щяха да бъдат по-големи? Едва ли, споделят критици и като образец показват кино лентата " Дяволът носи Прада " от 2006 година В продукцията, основана по едноименния разказ на писателката Лорън Уайзбъргър, Мерил Стрийп се превъплъщаваше в персонажа на Миранда Пристли -  жена на върха на властта в стилната промишленост, която също като Лидия Тар е егоцентрична, главозамаяна от триумфа, принизяваща всеки, у който съзре признаци на оригиналност  и широкоскроено мислене. За ролята Мерил Стрийп получи доста награди, измежду които и " Златен глобус " за основен персонаж в комедия. Но премията " Оскар " тогава също ѝ се изплъзна. За разлика от персонажа на Лидия Тар, този на Миранда Пристли, колкото и противоположен да беше в своята същина, на моменти точно поради комедийния гений на Мерил Стрийп успяваше да стане приветлив. За съпоставяне в този момент фенът мъчно би симпатизирал на Лидия Тар. Но висша степен на изкуството, почтено за премия, не е ли точно това да си артист, предизвикващ удивление за осъществяването си на роля, която до края на кино лентата си остава недостойна за удивление? Явно авторитетното сп. " Тайм " също си е задало този въпрос, тъй като наскоро то разгласи Кейт Бланшет за една от 12-те дами на годината - едно самопризнание, което евентуално в този момент ще утеши актрисата поради " изгубения " Оскар ".

Инфо: Българска телеграфна агенция