България през 2021 година: Кирил Петков
Явлението Кирил Петков може да се опише през разминаването на действителност и социологически прогнози. Разминаване, което сподели по какъв начин действителността е доста по-изобретателна от простата статистика.
Прочит - реалност
През историческото лято на 2020 година, когато Триъгълника на властта долови площадния дух на 1989 година и съумя да събере млади и остарели, червени и сини на едно място, с една концепция, никой не си представяше постоянен кабинет едвам след година и половина. Малко си представяха градската десница " Демократична България " и все по-слабата ни левица Българска социалистическа партия в коалиция. Малко си представяха, че суверенът, дал своя вот на Референдума на шоуто, ще му удари подобен пестник, че от първа политическа мощ ще го накара да трансформират парламентарното си държание. И то, с цел да се запазят като политически индивид, преди те самите да се " самоизчегъртат ". Повече се ориентираха, че лозунгът на Христо Иванов от " Демократична България " за " дълбоки промени в правосъдната система " няма да бъде толкоз свестен, колкото лозунга на служебният министър на стопанската система и към този момент министър председател Кирил Петков за " нулева приемливост към корупцията ". Малцина бяха сигурни, че след министър председател с джипка ще пристигна по този начин дълго мечтаният ни образец, който може да бъде срещан на тротоара до улицата, на която живеем.
Никой не си представяше тези мъчно смилаеми исторически процеси, даже и социолозите, които изрично проспаха годината - дали поради методология, дали поради зеленото. Пример е подценяването на Трифонов на политическата сцена против ГЕРБ. Макар " ИТН " да е партия с неразбираеми позиции и некатегоризиран политически компас, след 12 години ръководство на Борисов, шоуменът осмивал най-вече него, няма по какъв начин да не бъде считан за политически фактор.
Така стана и с Кирил Петков. Личност като него не би следвало да е запренебрегване. Когато спасителят за мнозина Трифонов не съумя да образува за повторно държавно управление, а Петков набираше скорост и авторитет в първото за годината служебно държавно управление, това трябваше да е знак, че Рубикон отново ще бъде преминат.
Кирил Петков преди “Продължаваме смяната ”
През март 2019 година Кирил Петков е носителят на златния ритон на церемонията " Достойните българи ". Петков основава " Център за приложни проучвания и нововъведения " към Софийския университет, като подарява персонални 500 хиляди лв.. А дружно със своя състудент Асен Василев заплащат в продължение на 13 години със свои средства така наречен Харвардски курсове в Софийския университет.
Образът на Кирил Петков също е прочут като един от учредителите на " Да, България ". На 9 януари 2017 година е показан само като икономист от Христо Иванов и Петков става един от 14-те членове от управлението на новата партия. Там декларира: " Отказал съм на олигарси, на политици, хора като вас би трябвало да ни поддържат. Или ще се заемем с смяната на тази страна по същински метод, или ще гледаме в профил ". Името му се появява като създател в " Дневник ". Той обществено поддържа политиките и позициите на кръга към Христо Иванов и Иво Прокопиев. По-късно се отдръпва от партията, намеквайки, че не желае да влиза в статуквото.
Политическият изгрев на Кирил Петков
В доста връзки, без да бъдат плод на изчерпателен разбор, може да се каже за какво електоратът се довери на Кирил Петков. Основното - не наподобява с нищо на Бойко Борисов. Енергичен, ухилен, не се кара, до момента в който прави изказвания, никой не му е отговорен, не показва самовлюбеност. Много по-богата и сполучлива биография и липсва фактът, че е бил защита, даже доближен на Тодор Живков.
Видимата липса на такива връзки приказва за нов модел на ръководство, сложено от Кирил Петков. Обещание, което мъчно се случваше в ръководството обратно. Някога Борисов влезе във властта с девиза против " Модела Доган ", само че или този модел го пречупи, или в действителност му хареса, че чак се срасна с него. Сега мотото е " нулева приемливост към корупцията ". Но огромният въпрос е следният - към корупцията на тогавашното статукво или към въобще?
Случилото се дотук - необременен като длъжностен министър на стопанската система Кирил Петков посегна към Българската банка са развиване с пояснение да бъде спрян течът на пари към избрани елитни обременени (с големи капитали и тежко олигархично поведение) прослойки. Пусна на обществен търг първокласния длъжностен автомобил на Стоян Мавродиев, който беше знак на нормалните практики от Борисовото ръководство. Разкритията в ББР, по думи на Кирил Петков, не са най-големият проблем, а действителното прекъсване на заеми за 850 млн. лв., които са били в процедура на утвърждение и са били на финалната права да бъдат дадени, като междинният размер на заемите е бил над 50 милиона. Твърдението му беше коментирано от политици и публицисти, които акцентираха в свои изявления, че целият финансов запас в ББР е десетократно по-малък.
След влизането на новото управление на ББР, безапелационното мнение на служебния министър на стопанската система беше, че Българската банка за развиване не раздава високорискови и необезпечени заеми. " Банките не престават да имат 50% от риска. С други думи, парите ще отидат там, където самите банки също разчитат, че въпреки всичко ще се върнат. Така че това е безусловно погрешна информация, че надали не имат доста високорискови заеми ".
Дали постъпката му е дръзка или популистка - мъчно може да бъде окачествена в година, изпълнена с предизборни акции. Но това, с което Кирил Петков се отличи, е новият му модел на преписка с електората. Ако " ИТН ", " Изправи се, БГ/Мутри вън (Ние идваме) " и " Демократична България " залагаха на основно вербална акция антииГЕРБ, то групировката на Кирил Петков " Продължаваме промяната " имаше за цел да покаже действителните дейности. Недоволството против модела на ГЕРБ и Движение за права и свободи същестуваше, само че не по този начин токсично изчегъртано деклариран както при останалите. Кирил Петков си взе поука от чашите студена вода, изпити от Слави Трифонов, Христо Иванов и Мая Манолова. Соченето с пръст печели краткотраен електорат, само че щом се сочи с пръст, би следвало да се взима и отговорност за направените политически ходове. И не с цената на сляпото доверие, че електоратът още веднъж би те избрал.
Голямата черната точка
Безспорно приказваме за проблема с канадското поданство на Кирил Петков. Тук основните събития бяха две. Първо, че указът на президента Румен Радев, с който Петков беше назначен за длъжностен министър на стопанската система, беше разгласен за противоконституционен от Конституционния съд. От това значимо решение обаче не последва де факто нищо и при тежкия въпрос щом един президентски декрет е противоконституционен, това не значи ли, че президентът нарушава Конституцията? А президент, който нарушава Конституцията, следва ли да бъде свален от поста с процедура по импийчмънт? Въпроси, които даже не бяха съществено дебатирани в обществото. Румен Радев несъмнено извади и политически късмет - той към този момент беше в акция за втори мандат и нямаше за по кое време да бъде свалян от поста. Не бива обаче да забравяме по какъв начин Радев опита да убеди Конституционният съд, че няма за какво да приключва делото " Петков " с решение - тъй като Петков към този момент не бил министър и служебното държавно управление завършило мандата си?!
Освен това - опцията да бъдат обжалвани решенията на Петков като длъжностен министър на стопанската система. Също - и на първото за годината служебно държавно управление, въпреки че по този въпрос бяха изказани мнение, че няма по какъв начин, тъй като приказваме за групови решения, не за еднолични на Петков. И тук нищо не се случи - нито за едноличните дейности на новия министър председател като министър на стопанската система, нито за решенията на първия кабинет " Янев ".
Второ - прокуратурата реши, че няма да повдига обвиняване на Петков за декларацията му, че няма друго поданство, с изключение на българско. А по тази сюжетна линия беше признато и, че президентът нямал за обвързване да инспекции дали когато номинира даден човек за длъжностен министър, той (случайно) лъже в декларацията си. Странно?! Или не?!
В последна сметка остана въпросът - Кирил Петков и " Продължаваме промяната " желаят да върнат върховенството на закона в България. Искат да върнат справедливостта? А ще го създадат ли, когато справедливостта е в техен ущърб? Защото добра или неприятна, Конституцията е висшият закон - Конституционният съд реши. И остана чувството, че в тази ситуация персоналният честен кодекс беше предпочетен пред този, който би трябвало да е преди всичко за всички българи, без значение дали им харесва или не, дали го утвърждават или не.
Действителност - очакване
Кабинетът Петков пристигна със съществени поръчки на политическата сцена. С демонстрирано предпочитание за дълбоки промени, за нулева корупция и за по-висок стандарт на живот. В това парламентарните представителите на " Продължаваме промяната " частично наподобяват на лицата от Национална движение „Симеон Втори". Юпитата - млади, получили своето обучение в чужбина, не толкоз познати на българското общество, само че със забележителни познания в сферата им на развиване.
Макар и на юпитата да беше гледано с очакване, те донесоха доста отчаяние на изстрадалото българско общество. Но нито една социологическа статистика не може да мери българското отчаяние. Защото спасителите от време на време ни карат да съжаляваме, че те са били на власт. Царят, Бойко, Слави. Сега, в ролята си на избавител, е Кирил Петков. И носи, без може би да е изискал даже, най-тежката и трънлива корона. Защото ръководството не е единствено процентно доверие от изборите. А работа по обещаното.
Обещанията са доста - 4-годишен мандат, премахването на Гешев и Цацаров и правосъдна промяна, която да донесе правдивост, електронно държавно управление, работеща здравна система. Зад всички тези бъдещи процеси стои ликът на Кирил Петков, а за тяхното несъблюдение - силите от съдружното съглашение.
Още от ПОЛИТИКА:
Прочит - реалност
През историческото лято на 2020 година, когато Триъгълника на властта долови площадния дух на 1989 година и съумя да събере млади и остарели, червени и сини на едно място, с една концепция, никой не си представяше постоянен кабинет едвам след година и половина. Малко си представяха градската десница " Демократична България " и все по-слабата ни левица Българска социалистическа партия в коалиция. Малко си представяха, че суверенът, дал своя вот на Референдума на шоуто, ще му удари подобен пестник, че от първа политическа мощ ще го накара да трансформират парламентарното си държание. И то, с цел да се запазят като политически индивид, преди те самите да се " самоизчегъртат ". Повече се ориентираха, че лозунгът на Христо Иванов от " Демократична България " за " дълбоки промени в правосъдната система " няма да бъде толкоз свестен, колкото лозунга на служебният министър на стопанската система и към този момент министър председател Кирил Петков за " нулева приемливост към корупцията ". Малцина бяха сигурни, че след министър председател с джипка ще пристигна по този начин дълго мечтаният ни образец, който може да бъде срещан на тротоара до улицата, на която живеем.
Никой не си представяше тези мъчно смилаеми исторически процеси, даже и социолозите, които изрично проспаха годината - дали поради методология, дали поради зеленото. Пример е подценяването на Трифонов на политическата сцена против ГЕРБ. Макар " ИТН " да е партия с неразбираеми позиции и некатегоризиран политически компас, след 12 години ръководство на Борисов, шоуменът осмивал най-вече него, няма по какъв начин да не бъде считан за политически фактор.
Така стана и с Кирил Петков. Личност като него не би следвало да е запренебрегване. Когато спасителят за мнозина Трифонов не съумя да образува за повторно държавно управление, а Петков набираше скорост и авторитет в първото за годината служебно държавно управление, това трябваше да е знак, че Рубикон отново ще бъде преминат.
Кирил Петков преди “Продължаваме смяната ”
През март 2019 година Кирил Петков е носителят на златния ритон на церемонията " Достойните българи ". Петков основава " Център за приложни проучвания и нововъведения " към Софийския университет, като подарява персонални 500 хиляди лв.. А дружно със своя състудент Асен Василев заплащат в продължение на 13 години със свои средства така наречен Харвардски курсове в Софийския университет.
Образът на Кирил Петков също е прочут като един от учредителите на " Да, България ". На 9 януари 2017 година е показан само като икономист от Христо Иванов и Петков става един от 14-те членове от управлението на новата партия. Там декларира: " Отказал съм на олигарси, на политици, хора като вас би трябвало да ни поддържат. Или ще се заемем с смяната на тази страна по същински метод, или ще гледаме в профил ". Името му се появява като създател в " Дневник ". Той обществено поддържа политиките и позициите на кръга към Христо Иванов и Иво Прокопиев. По-късно се отдръпва от партията, намеквайки, че не желае да влиза в статуквото.
Политическият изгрев на Кирил Петков
В доста връзки, без да бъдат плод на изчерпателен разбор, може да се каже за какво електоратът се довери на Кирил Петков. Основното - не наподобява с нищо на Бойко Борисов. Енергичен, ухилен, не се кара, до момента в който прави изказвания, никой не му е отговорен, не показва самовлюбеност. Много по-богата и сполучлива биография и липсва фактът, че е бил защита, даже доближен на Тодор Живков.
Видимата липса на такива връзки приказва за нов модел на ръководство, сложено от Кирил Петков. Обещание, което мъчно се случваше в ръководството обратно. Някога Борисов влезе във властта с девиза против " Модела Доган ", само че или този модел го пречупи, или в действителност му хареса, че чак се срасна с него. Сега мотото е " нулева приемливост към корупцията ". Но огромният въпрос е следният - към корупцията на тогавашното статукво или към въобще?
Случилото се дотук - необременен като длъжностен министър на стопанската система Кирил Петков посегна към Българската банка са развиване с пояснение да бъде спрян течът на пари към избрани елитни обременени (с големи капитали и тежко олигархично поведение) прослойки. Пусна на обществен търг първокласния длъжностен автомобил на Стоян Мавродиев, който беше знак на нормалните практики от Борисовото ръководство. Разкритията в ББР, по думи на Кирил Петков, не са най-големият проблем, а действителното прекъсване на заеми за 850 млн. лв., които са били в процедура на утвърждение и са били на финалната права да бъдат дадени, като междинният размер на заемите е бил над 50 милиона. Твърдението му беше коментирано от политици и публицисти, които акцентираха в свои изявления, че целият финансов запас в ББР е десетократно по-малък.
След влизането на новото управление на ББР, безапелационното мнение на служебния министър на стопанската система беше, че Българската банка за развиване не раздава високорискови и необезпечени заеми. " Банките не престават да имат 50% от риска. С други думи, парите ще отидат там, където самите банки също разчитат, че въпреки всичко ще се върнат. Така че това е безусловно погрешна информация, че надали не имат доста високорискови заеми ".
Дали постъпката му е дръзка или популистка - мъчно може да бъде окачествена в година, изпълнена с предизборни акции. Но това, с което Кирил Петков се отличи, е новият му модел на преписка с електората. Ако " ИТН ", " Изправи се, БГ/Мутри вън (Ние идваме) " и " Демократична България " залагаха на основно вербална акция антииГЕРБ, то групировката на Кирил Петков " Продължаваме промяната " имаше за цел да покаже действителните дейности. Недоволството против модела на ГЕРБ и Движение за права и свободи същестуваше, само че не по този начин токсично изчегъртано деклариран както при останалите. Кирил Петков си взе поука от чашите студена вода, изпити от Слави Трифонов, Христо Иванов и Мая Манолова. Соченето с пръст печели краткотраен електорат, само че щом се сочи с пръст, би следвало да се взима и отговорност за направените политически ходове. И не с цената на сляпото доверие, че електоратът още веднъж би те избрал.
Голямата черната точка
Безспорно приказваме за проблема с канадското поданство на Кирил Петков. Тук основните събития бяха две. Първо, че указът на президента Румен Радев, с който Петков беше назначен за длъжностен министър на стопанската система, беше разгласен за противоконституционен от Конституционния съд. От това значимо решение обаче не последва де факто нищо и при тежкия въпрос щом един президентски декрет е противоконституционен, това не значи ли, че президентът нарушава Конституцията? А президент, който нарушава Конституцията, следва ли да бъде свален от поста с процедура по импийчмънт? Въпроси, които даже не бяха съществено дебатирани в обществото. Румен Радев несъмнено извади и политически късмет - той към този момент беше в акция за втори мандат и нямаше за по кое време да бъде свалян от поста. Не бива обаче да забравяме по какъв начин Радев опита да убеди Конституционният съд, че няма за какво да приключва делото " Петков " с решение - тъй като Петков към този момент не бил министър и служебното държавно управление завършило мандата си?!
Освен това - опцията да бъдат обжалвани решенията на Петков като длъжностен министър на стопанската система. Също - и на първото за годината служебно държавно управление, въпреки че по този въпрос бяха изказани мнение, че няма по какъв начин, тъй като приказваме за групови решения, не за еднолични на Петков. И тук нищо не се случи - нито за едноличните дейности на новия министър председател като министър на стопанската система, нито за решенията на първия кабинет " Янев ".
Второ - прокуратурата реши, че няма да повдига обвиняване на Петков за декларацията му, че няма друго поданство, с изключение на българско. А по тази сюжетна линия беше признато и, че президентът нямал за обвързване да инспекции дали когато номинира даден човек за длъжностен министър, той (случайно) лъже в декларацията си. Странно?! Или не?!
В последна сметка остана въпросът - Кирил Петков и " Продължаваме промяната " желаят да върнат върховенството на закона в България. Искат да върнат справедливостта? А ще го създадат ли, когато справедливостта е в техен ущърб? Защото добра или неприятна, Конституцията е висшият закон - Конституционният съд реши. И остана чувството, че в тази ситуация персоналният честен кодекс беше предпочетен пред този, който би трябвало да е преди всичко за всички българи, без значение дали им харесва или не, дали го утвърждават или не.
Действителност - очакване
Кабинетът Петков пристигна със съществени поръчки на политическата сцена. С демонстрирано предпочитание за дълбоки промени, за нулева корупция и за по-висок стандарт на живот. В това парламентарните представителите на " Продължаваме промяната " частично наподобяват на лицата от Национална движение „Симеон Втори". Юпитата - млади, получили своето обучение в чужбина, не толкоз познати на българското общество, само че със забележителни познания в сферата им на развиване.
Макар и на юпитата да беше гледано с очакване, те донесоха доста отчаяние на изстрадалото българско общество. Но нито една социологическа статистика не може да мери българското отчаяние. Защото спасителите от време на време ни карат да съжаляваме, че те са били на власт. Царят, Бойко, Слави. Сега, в ролята си на избавител, е Кирил Петков. И носи, без може би да е изискал даже, най-тежката и трънлива корона. Защото ръководството не е единствено процентно доверие от изборите. А работа по обещаното.
Обещанията са доста - 4-годишен мандат, премахването на Гешев и Цацаров и правосъдна промяна, която да донесе правдивост, електронно държавно управление, работеща здравна система. Зад всички тези бъдещи процеси стои ликът на Кирил Петков, а за тяхното несъблюдение - силите от съдружното съглашение.
Още от ПОЛИТИКА:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ