Роден икономист посочи коя технология ще ни избави от фалшивите новини
Явлението „ подправени вести “, което завладя света, основава неустановеност в бизнеса, защото е доста значимо да има достоверна информация за реакции и бизнес тонове. Това разяснява пред БГНЕС икономистът проф. Ганчо Ганчев.
„ Наличието на подправени вести усилва волатилността на пазарите, неустойчивостта и утежнява прогнозите “, добави той. Едно от нещата, което е непряко обвързвано с тези вести, е развиването на т.нар блокчейн технологии, при които информацията, която се генерира за покупко-продажби за цени, не може да бъде фалшифицирана.
Една от вероятните реакции да се защищити бизнесът е да се сътвори такава технология и осведомителни бази, които са утвърдени от всички участници, което значи, че са достоверни, счита икономистът. Проф. Ганчев не вижда метод по какъв начин страната би се справила с този проблем. При мощна интервенция би се трансформирало в цензура и възникване на още повече подправени вести.
„ Цензурата и формалната информация също съдържат в себе си мощни детайли на имитация и измислени неща, които не са тествани от никого. Така че, страната доста мъчно може да направи нещо по въпроса. Решението на казуса за бизнеса, по-специално с икономическата информация, е да се прави деликатен разбор на данните и да се уповава на блокчейн технологията, която не може да бъде манипулирана “, изясни Ганчев.
Според известния юрист Марин Марковски обаче страната би трябвало да сътвори специфичен закон против подправените вести: „ Този закон би трябвало да бъде зависещ и на правилото, че всяко деяние, което има съществени публични последствия за жителите, следва да откри своята глоба. Закон без глоба, то е благопожелание, девиз, желание, игра с искания, че ще се прави нещо. Разбира се, този закон би трябвало да бъде съществено премислен. Няма спънка в изключителни случаи да се одобри, че подправената вест, която е премислена, съставлява закононарушение и би трябвало да се потърси отговорност по Наказателния кодекс. В тази връзка е належащо да се включи в него и специфичен текст “.
„ Наличието на подправени вести усилва волатилността на пазарите, неустойчивостта и утежнява прогнозите “, добави той. Едно от нещата, което е непряко обвързвано с тези вести, е развиването на т.нар блокчейн технологии, при които информацията, която се генерира за покупко-продажби за цени, не може да бъде фалшифицирана.
Една от вероятните реакции да се защищити бизнесът е да се сътвори такава технология и осведомителни бази, които са утвърдени от всички участници, което значи, че са достоверни, счита икономистът. Проф. Ганчев не вижда метод по какъв начин страната би се справила с този проблем. При мощна интервенция би се трансформирало в цензура и възникване на още повече подправени вести.
„ Цензурата и формалната информация също съдържат в себе си мощни детайли на имитация и измислени неща, които не са тествани от никого. Така че, страната доста мъчно може да направи нещо по въпроса. Решението на казуса за бизнеса, по-специално с икономическата информация, е да се прави деликатен разбор на данните и да се уповава на блокчейн технологията, която не може да бъде манипулирана “, изясни Ганчев.
Според известния юрист Марин Марковски обаче страната би трябвало да сътвори специфичен закон против подправените вести: „ Този закон би трябвало да бъде зависещ и на правилото, че всяко деяние, което има съществени публични последствия за жителите, следва да откри своята глоба. Закон без глоба, то е благопожелание, девиз, желание, игра с искания, че ще се прави нещо. Разбира се, този закон би трябвало да бъде съществено премислен. Няма спънка в изключителни случаи да се одобри, че подправената вест, която е премислена, съставлява закононарушение и би трябвало да се потърси отговорност по Наказателния кодекс. В тази връзка е належащо да се включи в него и специфичен текст “.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ