Ясновидецът Влайо Жечев от новозагорското село Коньово предсказвал бъдещето много

Ясновидецът Влайо Жечев от новозагорското село Коньово предсказвал бъдещето доста по-успешно от Ванга, само че пророчествата му донесли единствено неприятности. Това настояват негови близки пред „ 168 часа “. Легендарният феномен Влайчо Желев, или дядо Влайчо, е роден на 15 август 1894 година в Коньово, Новозагорско. Никой не написа за него приживе, само че измежду народа дядо Влайчо е извънредно известен. Наричат го Безсребреник, тъй като не вземал и стотинка, и споделят, че ясновидската му заложба била по-силна от тази на Ванга.
Едва 10-годишен, Влайчо предсказва Балканската война. „ Пасях воловете в гората и видях война. Прибрах се в селото и споделих, а те не ми имат вяра. Казват ми: Много знаеш… “, написа в спомените си феноменът.

Още на 22-23 години си пуска дълги коси и брада като Христос
Тогава го назовават чичо Влайчо, а на 28 години към този момент от почитание към качествата му се обръщали към него с „ Дядо Влайчо “.
Когато войната избухва, обикаля страната и споделя кой от мъжете ще се върне от фронта жив и здрав и кой – не. Пророкува и на бойното поле, където отива като доброволец през 1916 година. Отказва да носи пушка и да стреля по врага. Командирът го праща в тила, да готви и придвижва храната. Зачисляват му и полковото магаре. Странникът крачи начело с храната, а магарето – след него.
След завръщането си от фронта става почитател на Петър Дънов. Сам той стартира да основава сказки на разнообразни тематики, прави първите опити за окултни тълкувания, написа стихове и откровения. Макар че се дами, Дядо Влайчо не живее със брачната половинка си – отдал се е на непорочие.

Силата на дарбата му се отключва след тежко боледуване през 1920 година Необикновен сън води духа му в бяла мраморна стая, където го чакат учениците на Господ.
„ Апостолите ме видяха и ми приказваха. Аз чух диалога им. Каза някой от тях: „ Ще го върнем на Земята и ще му оказваме помощ, само че кой от нас ще бъде? Те избраха първомъченик Стефан. И аз потеглих по същия път “, споделя Влайчо пред роднините си.
През 1938 година по височайша покана в двореца във Враня Влайчо се среща даже с цар Борис III. Посредник на срещата е царският консултант Любомир Лулчев. Царят живо се интересува дали ще има правоприемник на трона. Пророкът предсказва,че престолонаследникът ще е от мъжки пол. Неблагоприятно е предсказанието за вероятностите пред наследника като цар на България. Говори се, че прогнозата на Влайчо била: „ Нито ще е цар, нито ще е величествен! “ Затова, макар че познал пола на детето, нямало метод пророкът да се хареса на височайшата персона и си останал незачитан и недолюбван.

Легенди се носят и за срещата му с Ванга при Петър Дънов от тези години.
„ Ти, брат Влайчо, какво виждаш за сестра Ванга “, незабавно сложил въпроса Дънов. Петричката пророчица преди малко се била омъжила. „ Ти скоро се омъжи, сестра Ванга, само че виждам, когато не е надалеч времето, че ще останеш вдовица. Домът ти ще стане като клуб и доста хора ще идват “, незабавно изрекъл той, а ясновидката от Рупите останала потресена. Дънов предиздвикал Ванга да предскаже бъдещето на Влайчо. Тя почнала да изяснява, че той обича природата и да гледа пчели, само че ще пристигна време вместо да събира мед, него да приберат. И се оказва права.

Заради известността му измежду народа комунистическата власт стартира да го тормози още в първите години след 9.09.1944 година Карат го да се признае за „ самозванец “ и да се откаже от изказванията, които не са съгласно материалистичната марксическа идеология. Амбициозен шеф на милицията в Нова Загора даже решил с на практика опит да потвърди, че Влайчо е измамник. Започнал да написа числа на гърба на цигарена кутия и карал ясновидецът да ги отгатва. Без съмнение феноменът му споделил кои са цифрите, а полицаят единствено изпсувал и захвърлил кутията.
Пуснали го, само че след случката почнали да го наблюдават още по-усилено. Следват обиски и нови арестувания, до момента в който най-после му намират виновност. Провинението му е, че в едно от виденията си през 1947 година Влайчо планува с акуратност скорошната гибел на Георги Димитров. Въпреки че познал датата, поради това знамение комунистите го афишират за национален зложелател.

И ясновидецът попада в шестгодишен пъкъл.
Минава през пернишките и бобовдолските мини. Накрая го изпращат и в страшния концлагер „ Белене “. Откаран е там единствено три месеца след кончината на Вожда – през месец ноември на 1949 година По свидетелства на някогашни лагеристи надзирателите не спирали да го изтезават. Още в самото начало полицаите го изправят на плаца в центъра на лагера. Времето било много студено. За наставление дядо Влайчо е без дрехи чисто гол пред погледите на останалите лагеристи. След това е вързан за авансово квалифициран прът. Плисват върху разтрепераното му тяло кофи с ледено студена вода. Някакъв милиционер-садист, облечен в топла шуба, стартира да се подиграва с ясновидеца, отнасяйки се присмехулно към дарбата му, мислейки че страдалецът е самозванец.

Тракайки със зъби, дядо Влайчо промълвил: „ Не си губи времето с мен, а побързай за у дома! Там в този момент имат доста по-голяма потребност от теб. “
Милиционерът стартира да му се подиграва още веднъж, заявявайки му, че скоро той ще се нуждае от свети Петър. Изглежда този нечовечен човек е мислел да остави Влайчо да почине. Но тогава дотърчал родственик на садиста и му съобщил, че боледуващото му от месеци дете е умряло.
Потресен, коравосърдечният надзорник се затичал към у дома. Но единствено след към минута, на тичешком се връща при клетия мръзнещ – разтрива го и го загръща в топлия си кожух.
Влайчо може би е един от дребното международни явления, които могат да предсказват и личното си бъдеще, тъй като в свои мемоари написа, че ще се измъкне жив от пъкъла на комунистическите лагери.

През 60-те години в. „ Работническо дело “ провежда народен конкурс – анкета за ясновидци. Първенец е новозагорецът, до момента в който пророчицата от Рупите остава втора.
Едва тогава комунистическата власт стартира да го търси за препоръки. Лично Людмила Живкова отива да го пита за ориста на околните си. Той обаче й споделя мрачни неща както за татко й, по този начин и за бъдещето на страната. Въпреки това й споделя, че ще има опит за атентат против Тодор Живков, като има поради проведения от Иван Тодоров-Горуня.
За дарбата му най-хубавите свидетелства са от хората, които са пращали многочислени благодарствени писма, съхранени до през днешния ден в специфичен музеен ъгъл, отдаден на пророка в родното му село, споделят околните на ясновидеца.

Повече от 20 години наследниците му се пробват да надникнат в тайната на агентурните разработки, да узнаят кой и защо е донасял против провиделеца и лечителя, само че досието му остава под ключ в архивите на Сливен, Стара Загора и София.
„ Искаме да разберем за какво е бил репресиран. Арестуван е в Ямбол, оттова го пращат в Бургас, откъдето пък е изпратен в Перник. Работил е в мините – в Бобов дол, само че никой не споделя за какво. 6 години – общо и в Белене – 1949 година – 1955 година В самите мини е избавил хора от сриване – споделил им през днешния ден да не вървят и те в действителност го послушали и се избавили. Срещата с царя фактически се е състояла.
Лулчев го е завел в двореца като медиатор.
Бях 13-годишен и също бях в София по това време, само че детайлности за диалога им не съм чувал. Освен това сигурно мога да кажа, че царят е идвал и в нашето село и е участвал на някаква женитба, като е дарил златни пари на булката, само че не зная дали особено за среща с чичо, споделя пред „ 168 часа “ единственият правоприемник на пророка, неговият племенник Жечо Жечев.

– Вярно е и за срещата с Ванга и Дънов, само че също не зная защо са говорили. Оставил е предсказания и за цели години – времето, политиката и т. н. Уважава Ванга.
В автобиографията си написа за нея като за „ миличката сестра Ванга “. Вярно е също, че е предсказал гибелта на Георги Димитров, само че надали това е повода да го изпратят в лагер. Поводи можеха да се намерят доста, тъй като както преди 9.09.1944 година при него идваха да се крият партизани, по-късно пък приютяваше горяни. “ Съпругата му Мария Жечева, която е създател на книга за ясновидеца, също удостовери невероятните обстоятелства към феномена.
„ Имаме доста благодарствени писма, тъй като с изключение на като оракул той се е изявявал като врач – доста хора е излекувал, дори се явявал в сънищата им, твърди Жечева. – Например на една жена, на чиято гърда излиза нещо и трябвало да я оперират и през нощта се явява и й споделя за някакво лекарство и тя се излекува. Жената е още жива. “

В работата си по книгата тя се е срещала с мнозина очевидци на дарбата на Влайчо:
„ Книгата не съм я писала за пари, а единствено с цел да се знае за него. За страдание след това я преписаха и романизираха, като са добавени разнообразни погрешни неща и измислици. В същото време огромна част от чудесата са истина. Отговаря на истината казусът с полицая в Белене, чието дете е умряло. Той е от пазарджишкия край и удостовери случката и пред нас. Началникът на милицията в Нова Загора също свидетелства за това, че го е изпитвал, и най-после от гняв е захвърлил кутията с цигари. “
„ Беше доста непретенциозен, с четвърто поделение, само че ни е оставил и своя автобиография. В нея написа: „ В Европа Ванга е втора, а първи е – многоточие, очевидно е желал да каже за себе си – споделя Мария Жечева. – Познаваше всичко.

Действително, като отидеше някой при него, той излизаше и го викаше по име.
На опашката нямаше ред. Извикваше хората съгласно потребността им. Била съм очевидец по какъв начин споделя: „ Да влезне Георги от Раднево! “, а хората стачкуват и ги запитвам какво става а те споделят този Георги пристигна в този момент доскоро и незабавно го одобри, а ние чакаме. И когато дядо Влайчо излезе от у дома и го изпрати, тогава им сподели: „ Недейте да протестирате, тъй като този мъж има болна жена и би трябвало да я води незабавно до София при избран доктор. Направо познаваше имената на хората и се обръщаше към тях. На нас също е познавал. Каза, че децата ни ще се изучат и в действителност – щерка ни е лекарка, а синът ни стана инженер “, споделя Жечева.
„ Много забавен е казусът с партизанския пълководец Чочоолу, който макар че не има вяра на такива неща, пристигна у нас “, споделя още тя. – И на него позна.

Той търсеше някакво изгубено дете
Чичо му сподели, че детето се намира край еди-кое си село в един остарял огромен бунар за поливане и отиват и го намират. Чочоолу доста се учудил, че в действителност има такива знания. Както по-късно един инженер от Стара Загора ми е разказвал, Чочоолу извикал един сътрудник от вестник „ Септември “ да опише този случай. След излизането на публикацията доста народ към този момент потегли у нас. А на хората, които идваха за помощ, в никакъв случай не вземаше пари. Даже когато му пращаха пари с писмо, той отговаряше на писмото и връщаше назад парите с отговора.
Много помагаше и на ТКЗС-то. Той работеше в ТКЗС-то най-после като пчелар и съвсем не вземаше пари – по-точно вземаше по-малко, с цел да има за другите да им се покачат заплатите. Имаше едно заболяване на захарното цвекло.

Той се срещна с ръководителя и агронома и им сподели: „ Вземете ограничения против тази болест, тъй като в противоположен случай нищо няма да вземете от това захарно цвекло. “ Те го послушали и през тази година село Коньово става народен отличник в производството на захарно цвекло “, споделя Жечева. – В лагера желали да го убият и го карали да излезе отвън очертанията на лагера, с цел да го гръмнат. Но той се обърнал към тях и им споделил: „ А, момчета, аз нямам желание да тичам – щом сте ме довели, значи тук ми е мястото, и се върнал. След това, с цел да му отмъстят, го затворили за една нощ при два доста буйни коня. Особено едната кобила била доста рискова. Вкарали го вечерта при тях и на сутринта били сигурни, че към този момент е погубен. А той прегърнал най-лудата кобила и рекъл – ще има едно мъжко конче. Разказва ми го един от Пазарджишко, който е бил лагерист в Белене.
„ Присъствал съм на доста от чудесата и нямам никакво подозрение в дарбата му.

Запазили сме и някои от предсказанията му по години, само че не всички, тъй като самите ние не сме считали, че ще пристигна време, когато тези неща ще съставляват интерес “, добавя брачният партньор й Жечо Жечев.
Въпреки мъченията в лагерите Влайчо доживява до 87 години. През целия си живот той живеел като монах – без доста ястие, алкохол, цигари, месо и сласт. Винаги казвал на хората да се радват на компликациите, тъй като те са мотор на живота.
„ Колкото по-извисена е една душа, през толкоз повече тествания би трябвало да премине “, добавял той.
Говори се, че малко преди да си отиде от този свят през 1981 година, пророкът на народа, както към този момент го наричали, разказал какво вижда за идващите десетилетия. Той обяснявал, че ще има политическа смяна и комунистите няма да ръководят България. Имал видения, че ще има екологично замърсяване, че от ден на ден ще стават регионите, в които ще има негодна почва. Затова давал препоръки да се ядат повече плодове и зеленчуци, които виреят на високо. По този метод нямало по какъв начин да поемем от отровите на земята.