„Македонска звезда” – първото детско списание, предназначено за българчета извън пределите на родината
Ясно за всички през днешния ден е, че антибългарската нервност, която се „ вихри ” в земите на запад от София, наричани през времето Македония, Кутмичевица, Р Македония в състава на СФРЮ, БЮРМ(Бивша югославска република Македония) и през днешния ден, от към век насам в никакъв случай не е серпантина.
За мнозина европейци крамолите и неразбирателствата сред народите, населяващи Балканския полуостров са като ребус, който хем не може да бъде свестен, хем не може да бъде позволен. Затова и в дипломацията, пък и в политиката, се е наложил терминът „ балканизация ”, т. е. – „ огромна бъркотевица ”, а кандидат-дипломатите и студентите дипломати се молят да не им се пада този въпрос от конспекта.
Днес остаряла Европа е изправена пред следващата балканска алтернатива – кого да поддържа в един недотам неразбираем спор за езика на една недотам остаряла република.
И, в случай че „ до през вчерашния ден ”, в исторически проект, всички желаеха разпадането на комунистическите империи, измежду които беше и някогашна Югославия, и не се съмняваха, че това е изкуствено образувание, наречено СФРЮ, което по волята на Коминтерна играeше роля на „ дребен Съветски съюз ” на територията на Балканите, то през днешния ден Европейски Съюз НЕ РАЗБИРА казуса с изкуствено основаната страна Р Северна Македония, която преди към 75 години необичайно „ осъмна ” с коминтерновски „ език ” и „ народност ”.
Всъщност, истината е, че освен „ македонската бомба ” е заложена от Великите сили след разпада на Османската империя…Но, и на Запад, и на Изток добре знаят това.
И тук е мястото да предложим на сътрудниците от немските медии да се допитат за това по какъв начин се образуват нациите и езиците. Слава Богу в Германия има задоволително готови и почтени учени, историци и езиковеди, които биха могли да ги осветлят по въпроса.
А в този момент дано разкажем за едно списание, предопределено за децата с българско съзнание, останали отвън рамките на свободната татковина о началото на ХХ в., наречено „ Македонска звезда ”.
Списание „ Македонска звезда ”(1909-1910)
През юли 1908 година в се прави държавен прелом, прочут в историята като “Младотурски ”. Целта е да се ограничи властта на султан Абдул Хамид ІІ (1842-1918), да се демократизира империята, като се дават равни права на всички етноси в остатъчната към този момент османска страна. В нейните лимити към момента се намират елементи от географските области Македония и Тракия, населявани от епохи от българско население.
Макар и за малко, младотурският прелом „ способства за раздвижване на политическата активност измежду другите народностни групи в Македония и на първо място измежду християнското население ”,твърди унгарският историк Антонин Гиза. Всички етноси в империята, както и македонските българи, стартират да основават свои вестници, списания, клубове, печатници, основават се библиотеки и читални.
Освен тази активност, българите в Македония и, стартират да основават и самобитни клубове, наречени „ Юнашки сдружения ”, по образеца на към този момент съществуващите такива от 1895 година в свободната татковина.
През 1909 година, в Солун, се основава „ Юнашко сдружение ”, по чийто пример се построяват и останалите в другите градове на Македония. Тези сдружения просъществуват до края на Междусъюзническата война през 1913 година, и се трансформират във „ правилен страж на националните идеали ”, твърди откривателят Йосиф Разсуканов.
Точно в такова сдружение поражда и концепцията да се издава илюстровано детско списание, наречено „ Македонска звезда ”. Членовете на юнашкото сдружение „ Младеж ” в град Воден, през днешния ден град Едеса в Р Гърция, се сплотяват към нея и я осъществят. За редактор е избран журналистът и писателят Петър Завоев, македонски българин, родом от Щип. Той живее и работи в София, където по всякакъв начин подкрепя идеята на поробените си братя от, и осъществя издаването на списанието в рамките на Царство България.
„ Македонска звезда ” публично е българско детско издание, което е утвърдено от Министерството на националното просвещение с окръжно № 5122 от 8 май 1909 година за ученическите библиотеки в Царство България и от Светата Българска Екзархия с писмо № 4408 от 15 май 1909 година за библиотеките на главните учебни заведения в Македония и Одринско и „ за учениците от тия учебни заведения ”. Тази поддръжка е изключително значима, тъй като точно Екзархията е формалният бранител на българското население в Османската империя.
Освен, че поставя грижи за българските църкви, Екзархията подкрепя и просветното дело измежду българското население в Македония и Одринско. До началото на Балканската война (1912-1913) въздействието й се простира в следните епархии: Охридска, Битолска, Скопска, Дебърска, Велешка, Струмишка, Неврокопска, Костурска, Леринска (Мъгленска), Воденска, Солунска, Поленинска (Кукушка), Серска, Мелнишка, Драмска и Одринска. Първите седем от тях се ръководят от български владици, а останалите - от екзархийски наместници.
Трябва да се означи, че до от октомври 1912 година, в посочените територии Екзархията се грижи - в Македония за 1,2 млн. българи, а в Одринско – за около 400 хиляди. В диоцеза й има към 1600 енорийски храма и параклиси, 73 манастира и 1300 свещеници. Развива се и голяма училищно-просветна активност посредством над 1300 учебни заведения с над 2200 преподаватели и 78 000 възпитаници (по данни на: Проватски свещеник Игнатий:2010; Маркова:1989). За осъществяването на тази голяма по количество и значение активност съществена заслуга има Екзарх Йосиф.
В първия брой на „ Македонска звезда ” от януари 1909 година редакцията разгласява самобитен зов, озаглавен: „ Към нашите спомоществуватели ”.
В него се споделя: „ По край многото детски списания, които от дълго време излизат в България и се пълнят с материал приспособен единствено за младежта от свободното царство, ние взехме решение да почнем това списание, което ще служи извънредно на македонската учаща се младеж; тъй като ще бъде близо до нея, ще се взира в живота й, в потребностите й и последователно, само че непрестанно ще я среща, с всичкото, което се отнася до хубавото наше родно място Македония.
…Надяваме се, че македонския българин, който постоянно е бил пръв в народполезните каузи, и в този момент няма да се поскъпи да даде на своите чада трайна и здрава духовна храна. ”
Тези редове с изключение на удостоверение за задачата на изданието, съдържат и блестящо доказателство, че списанието, предопределено за македонските българчета в остатъчната Османска империя се списва на книжовен български език. Апелът разкрива и безапелационната позиция на редакторите за етнокултурната еднаквост на македонските българи.
В тази първа брошура са показани също дилемите и задачите на изданието. Информацията е предопределена за учителите в Царство България, Македония и Одринско и е оповестена на предпоследната страница:
„ Списанието ще излиза във формат от 1 ½-2 печатни коли, на хубава хартия и ще съдържа илюстровани разкази, стихотворения и картини от видни наши писатели и художници, нагодени по духа и разпоредбите на педагогията.
Детското списание „ Македонска звезда ” ще бъде застъпено най-вече с материали из живота на македонския българин, пригодени във форма и език най-достъпни за македонския възпитаник.
В списанието ще намират здрава и трайна духовна храна освен дребните деца, само че и учениците от долните класове на гимназиите. ”
Това конкретизиране разкрива един неповторим аспект на изданието - то не е насочено единствено към една възрастова група – в него могат да се открият както творби за най-малките, материали за подрастващите, с цел да се доближи до четива, които засягат юношите. Факт, който би могъл да озадачи и родители, и учители.
От педагогическа позиция нарушаването на възрастовия принцип в детската литература, смесването на литературните и просветителните внушения, предопределени за разнообразни възрастови групи подрастващи, е погрешно. Това е научната позиция.
Проектът „ Македонска звезда ” обаче постанова и един различен взор към неговата реализация. Историческите и политическите условия в България и на Балканите при започване на ХХ век задават на списанието задания, които надвишават нормалните цели на издание за деца. Голямата цел, смисълът на неговото битие, е младото потомство във и отвън Отечеството да комуникира на общ, книжовен български език, да познава и да съхранява етнокултурната си еднаквост посредством спецификата и проявленията както на локалната, по този начин и на към този момент разрастващата се в европейски подтекст просвета на самостоятелната част от общата татковина – Царство България. По този метод „ Македонска звезда ” равнопоставя читателите си от двете страни на границите.
Няма по какъв начин да не се означи, че редакторът Петър Завоев събира важен интелектуален кръг от български създатели, които ще оставят значима диря в развиването и културния живот на България.
В публицистичното каре са маркирани имената на: Александър Балабанов (виден български литературовед, преводач и критик, професор по класическа лингвистика в Софийския университет), Никола Г. Данчов (писател и лексикограф, единият от двамата братя Данчови, основатели на първата българска енциклопедия), Симеон Радев(писател, посланик, историк, строител на модерна България), Цанко Церковски(политик, създател на Български земеделски народен съюз, писател), Трифон Кунев(писател и общественик), Борис Гологанов (журналист и държавник, произхождащ от видния македонски жанр Гологанови, Неврокопско) Владимир Ковачев(военен, бунтовник, публицист, произхождащ от видния македонски жанр Ковачеви от Щип), Цоньо Калчев(учител, един от най-известните и най-публикувани детски писатели от това време) и други, начеващи своя път в литературата създатели.
От изключително значение за цялостната визия на едно издание е и единството сред текст и графично оформление. Несъмнен е усетът на редактора Петър Завоев към детското усещане и неговата специфичност. Списанието е издържано в модерния за началото на ХХ в. жанр „ сецесион ” или именуван още „ Ар нуво ”. В този жанр се илюстрират книгите и периодиката и в „ огромната ” литература освен у нас, само че и в цяла Европа, и по този начин изданието се вписва изцяло в общата европейска графична идея. За да придобие още по-модерно звучене, с изключение на рисунки в него се поместват и фотографии.
И във връзка с илюстраторите Петър Завоев демонстрира забележителен журналистически усет. Сред неговия избор от млади по това време художници попадат създатели, които остават в историята като едни от най-големите майстори на епохата.
Това са: Хараламби К. Тачев, първият български художник-декоратор, един от най-ярките представители на „ сецесиона ” у нас, създател и първи ръководител на сдружение " Съвременно изкуство ". Той основава герба на София до момента в който е още студент, на 25 година и остава в българската история като основателят на графичната визия на Манифеста към българския народ, провъзгласен от цар Фердинанд на 22 септември 1908 година във Велико Търново, с който България става суверенна страна. Корицата на „ Македонска звезда ” и евентуално визията за цялостното графично оформление на списанието са дело точно на Хараламби Тачев.
Георги Машев(карикатурист и художник, илюстрирал диаболични и мистични сюжети и тематики. Основава сдружението на художниците в Цариброд(1914-1915г.), признат е за член на Дружеството на френските художници-хумористи(1931); Иван Енчев(Видю) - одобрен художник и живописен критик, създател на герба на Казанлък, откривател на българския национален кръст. И двамата художници са от кръга сътрудници на вестник „ Българан ”; Полски благородник, художникът Август Розентал взе участие в изписването на иконите в църквите в Батак, Пещера и Кремиковския манастир. Една от най-ярките му художествени прояви в интервала 1909 - 1912 година е изписването на някои от облиците в катедралата „ Свети Александър Невски “ в София; Петър Морозов, график и живописец, считан за първия български фоторепортер. Художници-сътрудници на изданието са още Константин Щъркелов, Петър Стайков, С. Стоянов и Павлов.
Не предстои на коментар приносът за развиването на българската просвета на всички изброени писатели и художници. Този факт трансформира „ Македонска звезда ” в единственото детско издание у нас, и до този миг, в списването, на което се реализира креативна връзка сред творбите на най-изтъкнатите интелектуалци от епохата. Художествен факт, който повече няма да се повтори в историята на периодическите издания за деца у нас.
До огромна степен наличието на „ Македонска звезда ” продължава традициите на детския периодически щемпел като главните тематики не престават да утвърждават добродетелите на патриархалната добродетелност – труда, родолюбието, ученолюбието, привързаността към родния дом и околните, любовта към народа. Списанието обаче предлага и истински рубрики, с което трансформира и залага други функционалности на детските медии.
Такава е интегративната функционалност, която то извършва посредством представянето на градовете на Македония, с което се цели да се покаже както локалната специфичност, по този начин и единството на българското етническо землище. Произведенията, отдадени на фолклорните празници напомнят и разкриват културния код както на локалната, по този начин и на националната общественост. Ярък акцент са материалите, отдадени на подвизите на националните герои и на делата на огромните българи. В този подтекст съвременен принос са и оповестените персонални спомени(меморати), засягащи значими обществено-политически събития от живота на българите от епохата. Специалната осведомителна графа – „ Вести за децата ”, е нова за времето си наклонност за противоположна връзка сред редактори и читатели.
Уникална по своята същина е и рубриката „ При дядо ”, в която се разяснява устройството на модерната страна, обясняват се понятия от политическия и публичния живот като парламент, партия, конституция и така нататък Всичко това трансформира „ Македонска звезда ” от издание за деца в издание за всички в фамилията, изпълнявайки медийната функционалност за политическо обучение.
Поради тези аргументи планът „ Македонска звезда ” излиза от класическата визия за детска медия и придобива над-образователни и над-възпитателни задания. Историческите и политическите условия в България и на Балканите при започване на предишния век задават на списанието огромна цел - да пропагандира и популяризира обща етнокултурна еднаквост посредством литературния български език, на който се списва, да очертае сакралиите на общото етническо землище и да построи стабилно чувство за българска национална еднаквост.
В този подтекст уточнението по отношение на възрастовата ориентировка на изданието, посочена още в първата брошура, придобива смисъл и го трансформира в артефакт, който утвърждава национална еднаквост и културна памет.
Ето по този начин списание „ Македонска звезда ” разкрива ролята и смисъла на медиите за деца в избрани обществено-политически условия както за обособената персона, по този начин и за съответната национална общественост.
Автор: Доц. доктор Таня Казанджиева
За мнозина европейци крамолите и неразбирателствата сред народите, населяващи Балканския полуостров са като ребус, който хем не може да бъде свестен, хем не може да бъде позволен. Затова и в дипломацията, пък и в политиката, се е наложил терминът „ балканизация ”, т. е. – „ огромна бъркотевица ”, а кандидат-дипломатите и студентите дипломати се молят да не им се пада този въпрос от конспекта.
Днес остаряла Европа е изправена пред следващата балканска алтернатива – кого да поддържа в един недотам неразбираем спор за езика на една недотам остаряла република.
И, в случай че „ до през вчерашния ден ”, в исторически проект, всички желаеха разпадането на комунистическите империи, измежду които беше и някогашна Югославия, и не се съмняваха, че това е изкуствено образувание, наречено СФРЮ, което по волята на Коминтерна играeше роля на „ дребен Съветски съюз ” на територията на Балканите, то през днешния ден Европейски Съюз НЕ РАЗБИРА казуса с изкуствено основаната страна Р Северна Македония, която преди към 75 години необичайно „ осъмна ” с коминтерновски „ език ” и „ народност ”.
Всъщност, истината е, че освен „ македонската бомба ” е заложена от Великите сили след разпада на Османската империя…Но, и на Запад, и на Изток добре знаят това.
И тук е мястото да предложим на сътрудниците от немските медии да се допитат за това по какъв начин се образуват нациите и езиците. Слава Богу в Германия има задоволително готови и почтени учени, историци и езиковеди, които биха могли да ги осветлят по въпроса.
А в този момент дано разкажем за едно списание, предопределено за децата с българско съзнание, останали отвън рамките на свободната татковина о началото на ХХ в., наречено „ Македонска звезда ”.
Списание „ Македонска звезда ”(1909-1910)
През юли 1908 година в се прави държавен прелом, прочут в историята като “Младотурски ”. Целта е да се ограничи властта на султан Абдул Хамид ІІ (1842-1918), да се демократизира империята, като се дават равни права на всички етноси в остатъчната към този момент османска страна. В нейните лимити към момента се намират елементи от географските области Македония и Тракия, населявани от епохи от българско население.
Макар и за малко, младотурският прелом „ способства за раздвижване на политическата активност измежду другите народностни групи в Македония и на първо място измежду християнското население ”,твърди унгарският историк Антонин Гиза. Всички етноси в империята, както и македонските българи, стартират да основават свои вестници, списания, клубове, печатници, основават се библиотеки и читални.
Освен тази активност, българите в Македония и, стартират да основават и самобитни клубове, наречени „ Юнашки сдружения ”, по образеца на към този момент съществуващите такива от 1895 година в свободната татковина.
През 1909 година, в Солун, се основава „ Юнашко сдружение ”, по чийто пример се построяват и останалите в другите градове на Македония. Тези сдружения просъществуват до края на Междусъюзническата война през 1913 година, и се трансформират във „ правилен страж на националните идеали ”, твърди откривателят Йосиф Разсуканов.
Точно в такова сдружение поражда и концепцията да се издава илюстровано детско списание, наречено „ Македонска звезда ”. Членовете на юнашкото сдружение „ Младеж ” в град Воден, през днешния ден град Едеса в Р Гърция, се сплотяват към нея и я осъществят. За редактор е избран журналистът и писателят Петър Завоев, македонски българин, родом от Щип. Той живее и работи в София, където по всякакъв начин подкрепя идеята на поробените си братя от, и осъществя издаването на списанието в рамките на Царство България.
„ Македонска звезда ” публично е българско детско издание, което е утвърдено от Министерството на националното просвещение с окръжно № 5122 от 8 май 1909 година за ученическите библиотеки в Царство България и от Светата Българска Екзархия с писмо № 4408 от 15 май 1909 година за библиотеките на главните учебни заведения в Македония и Одринско и „ за учениците от тия учебни заведения ”. Тази поддръжка е изключително значима, тъй като точно Екзархията е формалният бранител на българското население в Османската империя.
Освен, че поставя грижи за българските църкви, Екзархията подкрепя и просветното дело измежду българското население в Македония и Одринско. До началото на Балканската война (1912-1913) въздействието й се простира в следните епархии: Охридска, Битолска, Скопска, Дебърска, Велешка, Струмишка, Неврокопска, Костурска, Леринска (Мъгленска), Воденска, Солунска, Поленинска (Кукушка), Серска, Мелнишка, Драмска и Одринска. Първите седем от тях се ръководят от български владици, а останалите - от екзархийски наместници.
Трябва да се означи, че до от октомври 1912 година, в посочените територии Екзархията се грижи - в Македония за 1,2 млн. българи, а в Одринско – за около 400 хиляди. В диоцеза й има към 1600 енорийски храма и параклиси, 73 манастира и 1300 свещеници. Развива се и голяма училищно-просветна активност посредством над 1300 учебни заведения с над 2200 преподаватели и 78 000 възпитаници (по данни на: Проватски свещеник Игнатий:2010; Маркова:1989). За осъществяването на тази голяма по количество и значение активност съществена заслуга има Екзарх Йосиф.
В първия брой на „ Македонска звезда ” от януари 1909 година редакцията разгласява самобитен зов, озаглавен: „ Към нашите спомоществуватели ”.
В него се споделя: „ По край многото детски списания, които от дълго време излизат в България и се пълнят с материал приспособен единствено за младежта от свободното царство, ние взехме решение да почнем това списание, което ще служи извънредно на македонската учаща се младеж; тъй като ще бъде близо до нея, ще се взира в живота й, в потребностите й и последователно, само че непрестанно ще я среща, с всичкото, което се отнася до хубавото наше родно място Македония.
…Надяваме се, че македонския българин, който постоянно е бил пръв в народполезните каузи, и в този момент няма да се поскъпи да даде на своите чада трайна и здрава духовна храна. ”
Тези редове с изключение на удостоверение за задачата на изданието, съдържат и блестящо доказателство, че списанието, предопределено за македонските българчета в остатъчната Османска империя се списва на книжовен български език. Апелът разкрива и безапелационната позиция на редакторите за етнокултурната еднаквост на македонските българи.
В тази първа брошура са показани също дилемите и задачите на изданието. Информацията е предопределена за учителите в Царство България, Македония и Одринско и е оповестена на предпоследната страница:
„ Списанието ще излиза във формат от 1 ½-2 печатни коли, на хубава хартия и ще съдържа илюстровани разкази, стихотворения и картини от видни наши писатели и художници, нагодени по духа и разпоредбите на педагогията.
Детското списание „ Македонска звезда ” ще бъде застъпено най-вече с материали из живота на македонския българин, пригодени във форма и език най-достъпни за македонския възпитаник.
В списанието ще намират здрава и трайна духовна храна освен дребните деца, само че и учениците от долните класове на гимназиите. ”
Това конкретизиране разкрива един неповторим аспект на изданието - то не е насочено единствено към една възрастова група – в него могат да се открият както творби за най-малките, материали за подрастващите, с цел да се доближи до четива, които засягат юношите. Факт, който би могъл да озадачи и родители, и учители.
От педагогическа позиция нарушаването на възрастовия принцип в детската литература, смесването на литературните и просветителните внушения, предопределени за разнообразни възрастови групи подрастващи, е погрешно. Това е научната позиция.
Проектът „ Македонска звезда ” обаче постанова и един различен взор към неговата реализация. Историческите и политическите условия в България и на Балканите при започване на ХХ век задават на списанието задания, които надвишават нормалните цели на издание за деца. Голямата цел, смисълът на неговото битие, е младото потомство във и отвън Отечеството да комуникира на общ, книжовен български език, да познава и да съхранява етнокултурната си еднаквост посредством спецификата и проявленията както на локалната, по този начин и на към този момент разрастващата се в европейски подтекст просвета на самостоятелната част от общата татковина – Царство България. По този метод „ Македонска звезда ” равнопоставя читателите си от двете страни на границите.
Няма по какъв начин да не се означи, че редакторът Петър Завоев събира важен интелектуален кръг от български създатели, които ще оставят значима диря в развиването и културния живот на България.
В публицистичното каре са маркирани имената на: Александър Балабанов (виден български литературовед, преводач и критик, професор по класическа лингвистика в Софийския университет), Никола Г. Данчов (писател и лексикограф, единият от двамата братя Данчови, основатели на първата българска енциклопедия), Симеон Радев(писател, посланик, историк, строител на модерна България), Цанко Церковски(политик, създател на Български земеделски народен съюз, писател), Трифон Кунев(писател и общественик), Борис Гологанов (журналист и държавник, произхождащ от видния македонски жанр Гологанови, Неврокопско) Владимир Ковачев(военен, бунтовник, публицист, произхождащ от видния македонски жанр Ковачеви от Щип), Цоньо Калчев(учител, един от най-известните и най-публикувани детски писатели от това време) и други, начеващи своя път в литературата създатели.
От изключително значение за цялостната визия на едно издание е и единството сред текст и графично оформление. Несъмнен е усетът на редактора Петър Завоев към детското усещане и неговата специфичност. Списанието е издържано в модерния за началото на ХХ в. жанр „ сецесион ” или именуван още „ Ар нуво ”. В този жанр се илюстрират книгите и периодиката и в „ огромната ” литература освен у нас, само че и в цяла Европа, и по този начин изданието се вписва изцяло в общата европейска графична идея. За да придобие още по-модерно звучене, с изключение на рисунки в него се поместват и фотографии.
И във връзка с илюстраторите Петър Завоев демонстрира забележителен журналистически усет. Сред неговия избор от млади по това време художници попадат създатели, които остават в историята като едни от най-големите майстори на епохата.
Това са: Хараламби К. Тачев, първият български художник-декоратор, един от най-ярките представители на „ сецесиона ” у нас, създател и първи ръководител на сдружение " Съвременно изкуство ". Той основава герба на София до момента в който е още студент, на 25 година и остава в българската история като основателят на графичната визия на Манифеста към българския народ, провъзгласен от цар Фердинанд на 22 септември 1908 година във Велико Търново, с който България става суверенна страна. Корицата на „ Македонска звезда ” и евентуално визията за цялостното графично оформление на списанието са дело точно на Хараламби Тачев.
Георги Машев(карикатурист и художник, илюстрирал диаболични и мистични сюжети и тематики. Основава сдружението на художниците в Цариброд(1914-1915г.), признат е за член на Дружеството на френските художници-хумористи(1931); Иван Енчев(Видю) - одобрен художник и живописен критик, създател на герба на Казанлък, откривател на българския национален кръст. И двамата художници са от кръга сътрудници на вестник „ Българан ”; Полски благородник, художникът Август Розентал взе участие в изписването на иконите в църквите в Батак, Пещера и Кремиковския манастир. Една от най-ярките му художествени прояви в интервала 1909 - 1912 година е изписването на някои от облиците в катедралата „ Свети Александър Невски “ в София; Петър Морозов, график и живописец, считан за първия български фоторепортер. Художници-сътрудници на изданието са още Константин Щъркелов, Петър Стайков, С. Стоянов и Павлов.
Не предстои на коментар приносът за развиването на българската просвета на всички изброени писатели и художници. Този факт трансформира „ Македонска звезда ” в единственото детско издание у нас, и до този миг, в списването, на което се реализира креативна връзка сред творбите на най-изтъкнатите интелектуалци от епохата. Художествен факт, който повече няма да се повтори в историята на периодическите издания за деца у нас.
До огромна степен наличието на „ Македонска звезда ” продължава традициите на детския периодически щемпел като главните тематики не престават да утвърждават добродетелите на патриархалната добродетелност – труда, родолюбието, ученолюбието, привързаността към родния дом и околните, любовта към народа. Списанието обаче предлага и истински рубрики, с което трансформира и залага други функционалности на детските медии.
Такава е интегративната функционалност, която то извършва посредством представянето на градовете на Македония, с което се цели да се покаже както локалната специфичност, по този начин и единството на българското етническо землище. Произведенията, отдадени на фолклорните празници напомнят и разкриват културния код както на локалната, по този начин и на националната общественост. Ярък акцент са материалите, отдадени на подвизите на националните герои и на делата на огромните българи. В този подтекст съвременен принос са и оповестените персонални спомени(меморати), засягащи значими обществено-политически събития от живота на българите от епохата. Специалната осведомителна графа – „ Вести за децата ”, е нова за времето си наклонност за противоположна връзка сред редактори и читатели.
Уникална по своята същина е и рубриката „ При дядо ”, в която се разяснява устройството на модерната страна, обясняват се понятия от политическия и публичния живот като парламент, партия, конституция и така нататък Всичко това трансформира „ Македонска звезда ” от издание за деца в издание за всички в фамилията, изпълнявайки медийната функционалност за политическо обучение.
Поради тези аргументи планът „ Македонска звезда ” излиза от класическата визия за детска медия и придобива над-образователни и над-възпитателни задания. Историческите и политическите условия в България и на Балканите при започване на предишния век задават на списанието огромна цел - да пропагандира и популяризира обща етнокултурна еднаквост посредством литературния български език, на който се списва, да очертае сакралиите на общото етническо землище и да построи стабилно чувство за българска национална еднаквост.
В този подтекст уточнението по отношение на възрастовата ориентировка на изданието, посочена още в първата брошура, придобива смисъл и го трансформира в артефакт, който утвърждава национална еднаквост и културна памет.
Ето по този начин списание „ Македонска звезда ” разкрива ролята и смисъла на медиите за деца в избрани обществено-политически условия както за обособената персона, по този начин и за съответната национална общественост.
Автор: Доц. доктор Таня Казанджиева
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ