Художникът Ясен Гюзелев: Какво е добрият вкус?
Ясен Гюзелев е художник, илюстратор, известен освен в България, само че е зад граница. Той е наследник на международно известния оперен бас Никола Гюзелев, популяризирал Родината ни по света.
Тайната вечеря не е картина на Леонардо да Винчи. Това е епизод от по този начин наречените Страсти Христови, разказани в евнгелията. Преди Леонардо да нарисува своя стенна живопис на тази тематика, този епизод, сцена, е изобразяван стотици, може би хиляди пъти от най - разнообразни художници и школи измежду целия християнски свят. Общо взето Леонардо се придържа към към този момент основания канон, само че със своите нововъдения, несъмнено. След него има нови хиляди тълкования на тази тематика. Все отново неговата версия е известна по целия свят, даже в нехристиянския.
Алюзията, която се прави, когато наредиш в сходен ред група хора, е неизбежна и търсена. Това го схващат хората от целия свят.
Пародията, подигравката също са явни.
Аз персонално, не се усещам афектиран, разбирам контекстуално, че това е възможно, само че не всички християни по света схващат като мен. Изключително смешно беше това, че някой направи отпратка към никому незнайна картина на никому незнаен холандски художник (освен на тесни специалисти) владеене на незнаен музей в малко прочут френски град. Изобразената сцена на тази картина, с изключение на за експертите, е малко позабравена част от Елинската митология. Съмнявам се, че режисьорът в миналото я е виждал.
Това беше опит да се смекчи очевидната насмешка,
изключително от страна на нашите високи интелектуалци, които незабавно хванаха другия подтекст.
Не драги, няма различен подтекст. Тази никому незнайна картина не може да оправдае категоричен екстаз към спектакъла и неговите послания. А те са ясни: към този момент се трансформира в всекидневен химн красивата ария на Джон Ленън Imagine на всички сходни събития. Джон хубаво и поетично ни предава смисъла на Комунистическия Манифест на Карл Маркс. Обичам тази ария, само че там се загатва и and no religion too.
Показаха ни и другите, наподобяват ми всички идентични, само че стига с тези плакатни и явни внушения.
Спектакълът имаше доста положителни измислици:
реката, градът, музеите, дворците, площадите и така нататък Накрая Много положителната Селин Дион и кулата.
Всичко беше примес от положителни фрагменти и от пошли и кичозни. Последните две неща от дълго време се възприемат като Високо изкуство, тъй че някой може да се възмущава, а различен да ръкопляска. Всичко беше един миш маш, от който запомних едвам три четвърти. Не съм забелязал даже тази сцена, която ми е мотив да пиша.
Да оставим посланията настрани. Какво е положителният усет?
Някои споделят: възприятието за мярка. През тези 4 часа шоу, видяхме, че възприятието за мярка е изпуснато.
Чувството за мярка от дълго време е изпуснато и от спорещите по каквато и да е тематика тук във ФБ или въобще. Това е липса на усет, както и на обикновено образование. Хайде, при простаците и Ганювците е ясно, само че същото се следи и при високата интелигенция.
Аз не съм ерудит или някакъв интелектуалец. Имам такива другари и близки. Момента, в който те стартират да упражняват своята подигравка и жлъч, даже когато са разбрали, че не са били напълно прави, ги принизява до равнището на техните съперници. Така е по всички тематики. А, техните съперници нормално са доста елементарни и примитивни хора. Но не постоянно. Има елементарни и интелигентни хора. Има образовани и интелигентни хора, които са на друго мнение. Те не са безусловно Путинисти или антиваксъри или каквото щете там.
Много дълго стана.
Клишетата, с които човек се пробва да се пребори, стават от ден на ден и повече.
Заглавието е на редактора
