Анна Заркова предостави веществено доказателство, че журналистиката е жива
Ярките и надарени майстори от медийната гилидия се събраха за премиерата на „ Свободни в словото “
Едно от най-острите журналистически пера Анна Заркова събра сътрудници, другари и поклонници в изтънчен столичен клуб за премиерата на книгата си „ Свободни в словото “. Да почетат авторката пристигнаха героите на творбата Асен Йорданов, основен редактор на уеб страницата „ Биволь “, Валя Ахчиева, Миролюба Бенатова, издателят на уеб страницата „ Фрог Нюз “ Огнян Стефанов, Николай Стайков, а Генка Шикерова, която по същото време работеше над следващото горещо разобличаване, изпрати топли обятия на всички присъстващи. „ Свободни в словото “ споделя за трънливия път, който тези знакови имена са извървяли в отбрана на истината, отстоявайки свободата да я споделят на глас. Не инцидентно самата Заркова дефинира творбата си като „ материално доказателство “, че публицистиката е жива.
На премиерата блестеше омбудсманът Диана Ковачева дружно с шефката на Съвет за електронни медии Соня Момчилова и колежката й Маргарита Пешева. Синовна респект към именитата авторка засвидетелства министърът на правораздаването Крум Зарков. Той изненада майка си с прелестен букет, а дискретното му наличие го направи привлекателен център за кореспонденти, очакващи настоящи вести за правосъдната промяна. Макар и за малко, ген. Румен Миланов също удостои сбирката с наличието си. Заедно с сътрудника си от „ Биволь “, от Бургас дойде издателят на уеб страницата „ Либерта “, проверяващият публицист Стоян Тончев. Макар да не е измежду героите на книгата, той е образец за същински войник в отбрана на истината и наличието му беше повече от закономерно. Гилдията бе почтено показана от Албена Борисова, Маги Гигова, Пламен Енчев, Нина Норд и още десетки пишещи братя.
„ Написах тази книга с почит към Георги Тамбуев, Асен Йорданов, Николай Стайков, Огнян Стефанов, Валя Ахчиева, Генка Шикерова, Миролюба Бенатова и доста други публицисти, които наподобяват на тях. Написах я от любов към занаята и хората, които му се отдават “, показа Заркова пред микрофона на сътрудника си Емил Спахийски, който бе водещ на вечерта. „ Какви хора са тези, които избрах – те са забележителни водещи, кореспонденти, редактори. Обаче най-забележителното в тях е това, което не са. Те не са някакви наемници, послушни в малките екрани, уеб сайтове и радиа. Не са някакви глашатаи, душеприказчици и метреси на тоя и на оня управник. Те вършат изявленията, следствия, а не реклами на министри и министър председатели. Критикуват, а не ругаят “, безапелационна е Заркова. По думите й публицистиката е самотна работа. Ако си публицист по предопределение, не можеш в никакъв случай да бъдеш “бивш ”. Това е специалност, която не може да се работи без предопределение. А то е несъмнено като това да си куче надзирател на истината, на обществото, коректив на властта.
Разследващият публицист Асен Йорданов от „ Биволъ “ не спести похвалите си към Заркова. По думите му самото написване на „ Свободни в словото “ е героизъм, показващ, че съвестта на публицистиката в България не е мъртва, не е купена и не е маргинализирана. Книгата демонстрира, че в България към момента има аршин за положително и зло, за истина и за неистина. Йорданов описа по какъв начин самият той се е учил на поминък от Заркова и че е изучавал публикациите й, тъй като за него тя е и постоянно ще си остане аршин за същински професионализъм.
„ Разказите на героите в книгата, пък и на доста други публицисти, които наподобяват на тях, разкриват от първо лице механизмите, посредством които цензурата в медиите се освобождава от тези дръзките и неуместните – когато не съумява да ги опитоми. Тези разкази демонстрират по какъв начин те съумяват да продължат (някои даже с риск за живота си) да снимат, да пишат, да описват за корумпираната власт, превзетата страна, купените медии, кривите огледала.
Търсенето на вести не е лесна работа. Лесно е вземането им – когато някой ти ги подава. Интервюирането също не е елементарно, макар че наподобява обикновено в профил – репортерът държи пред устата на някого микрофон, а оня дава отговор. Но по този метод какво изявление се получава? Лошо. Добро изявление се получава тогава, когато се разменят мисли и познания сред питащия и отговарящия. Да си добър слушател е решаващо – да можеш да уловиш всяка дума като риболовец и да изтеглиш идната. За това би трябвало освен шанс, само че и гений “, споделя самата Анна Заркова във връзка написаната от нея книга.
Едно от най-острите журналистически пера Анна Заркова събра сътрудници, другари и поклонници в изтънчен столичен клуб за премиерата на книгата си „ Свободни в словото “. Да почетат авторката пристигнаха героите на творбата Асен Йорданов, основен редактор на уеб страницата „ Биволь “, Валя Ахчиева, Миролюба Бенатова, издателят на уеб страницата „ Фрог Нюз “ Огнян Стефанов, Николай Стайков, а Генка Шикерова, която по същото време работеше над следващото горещо разобличаване, изпрати топли обятия на всички присъстващи. „ Свободни в словото “ споделя за трънливия път, който тези знакови имена са извървяли в отбрана на истината, отстоявайки свободата да я споделят на глас. Не инцидентно самата Заркова дефинира творбата си като „ материално доказателство “, че публицистиката е жива.
На премиерата блестеше омбудсманът Диана Ковачева дружно с шефката на Съвет за електронни медии Соня Момчилова и колежката й Маргарита Пешева. Синовна респект към именитата авторка засвидетелства министърът на правораздаването Крум Зарков. Той изненада майка си с прелестен букет, а дискретното му наличие го направи привлекателен център за кореспонденти, очакващи настоящи вести за правосъдната промяна. Макар и за малко, ген. Румен Миланов също удостои сбирката с наличието си. Заедно с сътрудника си от „ Биволь “, от Бургас дойде издателят на уеб страницата „ Либерта “, проверяващият публицист Стоян Тончев. Макар да не е измежду героите на книгата, той е образец за същински войник в отбрана на истината и наличието му беше повече от закономерно. Гилдията бе почтено показана от Албена Борисова, Маги Гигова, Пламен Енчев, Нина Норд и още десетки пишещи братя.
„ Написах тази книга с почит към Георги Тамбуев, Асен Йорданов, Николай Стайков, Огнян Стефанов, Валя Ахчиева, Генка Шикерова, Миролюба Бенатова и доста други публицисти, които наподобяват на тях. Написах я от любов към занаята и хората, които му се отдават “, показа Заркова пред микрофона на сътрудника си Емил Спахийски, който бе водещ на вечерта. „ Какви хора са тези, които избрах – те са забележителни водещи, кореспонденти, редактори. Обаче най-забележителното в тях е това, което не са. Те не са някакви наемници, послушни в малките екрани, уеб сайтове и радиа. Не са някакви глашатаи, душеприказчици и метреси на тоя и на оня управник. Те вършат изявленията, следствия, а не реклами на министри и министър председатели. Критикуват, а не ругаят “, безапелационна е Заркова. По думите й публицистиката е самотна работа. Ако си публицист по предопределение, не можеш в никакъв случай да бъдеш “бивш ”. Това е специалност, която не може да се работи без предопределение. А то е несъмнено като това да си куче надзирател на истината, на обществото, коректив на властта.
Разследващият публицист Асен Йорданов от „ Биволъ “ не спести похвалите си към Заркова. По думите му самото написване на „ Свободни в словото “ е героизъм, показващ, че съвестта на публицистиката в България не е мъртва, не е купена и не е маргинализирана. Книгата демонстрира, че в България към момента има аршин за положително и зло, за истина и за неистина. Йорданов описа по какъв начин самият той се е учил на поминък от Заркова и че е изучавал публикациите й, тъй като за него тя е и постоянно ще си остане аршин за същински професионализъм.
„ Разказите на героите в книгата, пък и на доста други публицисти, които наподобяват на тях, разкриват от първо лице механизмите, посредством които цензурата в медиите се освобождава от тези дръзките и неуместните – когато не съумява да ги опитоми. Тези разкази демонстрират по какъв начин те съумяват да продължат (някои даже с риск за живота си) да снимат, да пишат, да описват за корумпираната власт, превзетата страна, купените медии, кривите огледала.
Търсенето на вести не е лесна работа. Лесно е вземането им – когато някой ти ги подава. Интервюирането също не е елементарно, макар че наподобява обикновено в профил – репортерът държи пред устата на някого микрофон, а оня дава отговор. Но по този метод какво изявление се получава? Лошо. Добро изявление се получава тогава, когато се разменят мисли и познания сред питащия и отговарящия. Да си добър слушател е решаващо – да можеш да уловиш всяка дума като риболовец и да изтеглиш идната. За това би трябвало освен шанс, само че и гений “, споделя самата Анна Заркова във връзка написаната от нея книга.
Източник: kliuki.net
КОМЕНТАРИ