100-годишният план: Япония крачи по внимателно подготвен път към върха във футбола
Японците стигнаха до 2:2 против Нидерландия на старта на присъединяване си в Мондиал 2026, като изравниха в последните секунди. Някои го нарекоха " изненада ". А не е такава никога. Няма да е никаква изненада и в случай че бият Тунис в неделя сутринта, че и шведите в третия мач в групата. Не се обзалагайте с другари, че Япония ще отпадне преди елиминациите. Това е тим, който има сили за съществени неща.
Преди да преминем към главната теза на текста за японската гражданска война във футбола, дано уточним. Думата " гражданска война " не е точна в тази ситуация, тъй като тя би означавала нещо бурно и непринудено, раздрусало статуквото и трансформирало нещата за къс интервал. Докато Япония си върви по добре проправения и начертан, утъпкан и квалифициран път към върха в играта, без да бърза. Темата тук е за " 100-годишния проект ". Да, в действителност има подобен.
Началото е в края на 80-те и началото на 90-те, когато страната се отваря към футбола с канал, който излъчва мачове от Серия А и британската Първа дивизия. Герои като Марадона, Зико, Линекер, Барнс, Матеус, Гулит, Ван Бастен и останалите към този момент са пред очите на японските почитатели всеки уикенд.
По това време лигата е слаба, посещаемостта - реципрочна на качеството на мачовете, а националният тим в никакъв случай не се е класирал на Мондиал. Никога не е излизал от груповата фаза на Азиатската купа даже. Държава - софтуерен водач, а футболно джудже.
Всичко се трансформира генерално с семейството на точно тази Купа на Азия през 1992 година Изведнъж страната като че ли се разсънва, освен това в хода на шампионата. Първата среща с ОАЕ е посетена от 9000 фенове, само че на финала със Саудитска Арабия в Хирошима има над 60 хиляди. Япония печели с 1:0 и подвига трофея, макар че в тима са единствено играчи от локалното състезание, международно незнайни.
Скоро това ще се промени - Казу Миура, най-хубавият в този отбор, отива в италианския Дженоа след шампионата. Това е първата суперзвезда на Япония и човек с голяма заслуга страната да се възпламени по футбола. Очакването всяка неделя на мача от италианската Серия А с присъединяване на японец - това е нещо изцяло ново като тръпка.
Миура играе и през днешния ден, което е изцяло шокиращо. Той е на 59 години, само че е регистриран професионално в третодивизионния тим Фукушима Юнайтед. Най-възрастният професионален футболист в света. Легенда и мит.
Събуждането от шампионата през 1992 година е част от общото неспокойствие, което е почнала с привличането на Зико в Кашима Антлерс в края на 1991 година Бразилският кумир безусловно подлудява страната. Появява се на комикси, в телевизионни шоута, а постерите с него са в метрото, из кафетата на Токио... на всички места. Япония към този момент е инфектирана с бацила. Но е още футболно джудже.
Треската за билети към мачовете на Кашима, както и на Нагоя, където пък идва Гари Линекер като суперзвезда след две мощни международни шампионати с Англия, довежда до първата фаза на концепцията - основаване на Джей лигата. Супер професионална, с високи условия за лицензиране на клубове и игрища. С право на 6 чужденци, които в идващите 5 сезона да бъдат понижени до трима.
През 1993 година планът започва и взривът е явен. Средна посещаемост от над 19 000 фенове, а и няколко в действителност огромни имена.
Зико е в Кашима, Линекер е в Нагоя, аржентинецът Рамон Диас е в Йокохама, германците Уве Ран и Михаел Румениге - в Урава, а сънародникът им Пиер Литбарски - в ДЖЕФ Юнайтед. В Гамба Осака играят две забавни имена от Източна Европа - българинът Кирил Метков, пристигнал от ЦСКА, както и Сергей Алейников, минал и през Ювентус. Той бе и състезателен шеф на Локо (Пд) за един интервал предходната година.
Джей лигата е величествен триумф в първия си сезон и светът обръща внимание. Но пропуща нещо значимо. Правилата за нейното основаване, написани през 1992-ра, са единствено част от " 100-годишния проект ". Той е създаден благодарение на треньори и някогашни играчи от Европа и Южна Америка, а персонално императорът Акихито дава благословия, откакто се поучава с министри и светила от разнообразни сфери на живота в страната.
Днес анализите демонстрират, че това е най-успешната дълготрайна спортна тактика в историята. Дотук всичко, заложено за този интервал, е изпълнено. Крайната цел? Япония да бъде международен първенец по футбол. Само че не през 2092 година, както бихте помислили от това, че проектът е стогодишен. А до 2050-а.
Планът работи, тъй като Япония през днешния ден се трансформира от футболно джудже в безспорен хегемон на Азия и постоянен участник в елиминациите на международните шампионати. Победите над Германия, Испания, Дания, Колумбия на последните издания на Мондиали са безапелационни причини в интерес на напредъка на " сините самураи ". Те към този момент не отиват на международно с мисълта да се показват почтено и да вземат точки.
Основната философия на проекта е елементарна, само че гениална:
" Футболът не би трябвало да бъде държавен политически план, а обществена културна стойност, която би трябвало да носи благополучие на хората в всекидневието. " Това е прецизен откъс.
Планът се крепи на три фундаментални стълба:
1. Правило за локалното разделяне, което действително цели да изолира корпоративните ползи от футбола като взимане на решения. До 1992 година японските тимове са благосъстоятелност на фабрики и компании от ранга на Mitsubishi и Nissan. Това не може да се случва след старта на Джей Лигата. Отборите одобряват името на своя град - Урава Ред Дайъмъндс или Йокохама Ф. Маринос и други.
Това ускорява обществената роля и отговорност. Всеки клуб е задължен да поддържа спортни уреди, отворени за жителите, и да развива освен футбол, а и други спортове за локалната общественост. Така хората започнаха да одобряват клубовете като част от своето семейство, връзката стана двустранна и през днешния ден зад огромните клубове в Джей лигата седят десетки, стотици хиляди фенове в техните райони.
2. Изграждане на съвършената клубна пирамида
Първо бе категоризирано и строго се съблюдава лицензирането. За да влезе в професионалната Джей лига, всеки клуб би трябвало да потвърди финансова непоклатимост, да има личен съвременен стадион и сертифицирана детско-юношеска академия. Няма по какъв начин да си " купиш " място там.
Планът търси повсеместност, като се цели в основаването на най-малко 100 професионални и полупрофесионални клуба в цялата страна до 2092 година Япония върви повече от решително по този график, като към този момент има над 60 професионални тима, разпределени отмерено във всички префектури.
3. Училищната футболна система
Създаден е народен шампионат за гимназии. Така вместо да разчита единствено на клубни скаути, Япония трансформира ученическия футбол в фетиш. В наши дни финалът на Общояпонския гимназиален шампионат (All Japan High School Tournament) е грандиозно събитие за страната, като се играе пред 50 000 фенове на националния стадион в Токио и се предава по малкия екран със студия, разбори, изявленията към него... Сякяш гледаш най-важния мач от шампионата на експертите.
Най-добрите играчи от учебните заведения или отиват в университетските лиги (които в Япония са на извънредно високо професионално ниво), или непосредствено подписват с клубове от Джей лигата още на 16-17 години.
На доктрина всичко наподобява добре, ще кажете. Кой няма проекти във футбола? Нали и ние разписвахме не една Национална тактики от 1999 година насам?
Ключовете за триумфа на този в Япония са ясни за всеки, който познава националния нрав и народопсихологията на тази страна:
- Търпение и поредност. Японците не търсят бързи резултати. Те одобриха през 1992 година, че са изостанали фрапантно. И първите 20-30 години ще отидат единствено за полагане на основите и понижаване на изоставането от огромните футболни сили.
- Взимане на опит от най-хубавите.
В началото на 90-те години Зико възпламени страната, внесе ново схващане за футбола, а след това стана и народен треньор, с цел да приложи на процедура знанията си. Хора като Дунга и Литбарски също работиха в Япония, а и самият Арсен Венгер - който през 1993-94 година бе треньор в Джей лигата, преди да иде в Арсенал и да реализира блестящи триумфи.
- Масов износ на играчи, с цел да вземат ноухау на най-високо равнище от огромните лиги и клубове.
В Джей лигата пари има, само че съзнателно се поддържа уравновесена политика на възнаграждение, което стимулира клубовете и най-хубавите японски футболисти да търсят прехвърляния в Европа още на 19-20 години. Там могат да се развиват на друго равнище. И по този начин подвигат класата на националния тим, стимулират идващите млади играчи да работят крепко, с цел да последват пътя им и така нататък Ефект на доминото.
Хидетоши Наката е японският Дейвид Бекъм - той мина през Рома и остави ярка диря в Италия, а известността му по света е несравнима за странатаСнимка: Getty Images
Към днешна дата Япония е изпълнила първата половина от плана — тя е непрекъснат фактор на международната сцена. Никой не гледа на нейния народен тим като на " приветлив новобранец ". И на този Мондиал " сините самураи " демонстрираха към този момент против любимец какво могат.
Видимите резултати във обстоятелства:
- японски клубове стигнаха на 8 от последните 10 финала в Азиатската шампионска лига. А тя е доста мощна с клубовете от Корея, Саудитска Арабия, ОАЕ...
- националният тим завоюва 3 пъти Купата на Азия след оня успех от 1992 година, а загуби и още един край. Никоя нация няма повече титли за този интервал на континента.
- след като не бяха се класирали за Мондиал в историята си до появяването на проекта, японците дебютираха през 1998 година От тогава не са пропущали международно състезание - към този момент осем следващи. Четири пъти излязоха от групите в елиминациите. Записаха победи над Русия, Камерун, Дания, Колумбия, Германия и Испания на Мондиали.
- в сегашния им състав на международното има футболисти от Аякс, Байерн, Фейенорд, Селтик... Плюс капитана Ендо, който е в Ливърпул, само че пропуща международното с контузия. Износът на гении върви с цялостна мощ.
До 2050 година има доста време. До 2092-ра - още повече.
Ние може и да не доживеем да забележим Япония международен първенец по футбол, само че образецът, който страната дава в търсене на напредъка в най-великата и обичана на човечеството игра, е индикативен.
Преди да преминем към главната теза на текста за японската гражданска война във футбола, дано уточним. Думата " гражданска война " не е точна в тази ситуация, тъй като тя би означавала нещо бурно и непринудено, раздрусало статуквото и трансформирало нещата за къс интервал. Докато Япония си върви по добре проправения и начертан, утъпкан и квалифициран път към върха в играта, без да бърза. Темата тук е за " 100-годишния проект ". Да, в действителност има подобен.
Началото е в края на 80-те и началото на 90-те, когато страната се отваря към футбола с канал, който излъчва мачове от Серия А и британската Първа дивизия. Герои като Марадона, Зико, Линекер, Барнс, Матеус, Гулит, Ван Бастен и останалите към този момент са пред очите на японските почитатели всеки уикенд.
По това време лигата е слаба, посещаемостта - реципрочна на качеството на мачовете, а националният тим в никакъв случай не се е класирал на Мондиал. Никога не е излизал от груповата фаза на Азиатската купа даже. Държава - софтуерен водач, а футболно джудже.
Всичко се трансформира генерално с семейството на точно тази Купа на Азия през 1992 година Изведнъж страната като че ли се разсънва, освен това в хода на шампионата. Първата среща с ОАЕ е посетена от 9000 фенове, само че на финала със Саудитска Арабия в Хирошима има над 60 хиляди. Япония печели с 1:0 и подвига трофея, макар че в тима са единствено играчи от локалното състезание, международно незнайни.
Скоро това ще се промени - Казу Миура, най-хубавият в този отбор, отива в италианския Дженоа след шампионата. Това е първата суперзвезда на Япония и човек с голяма заслуга страната да се възпламени по футбола. Очакването всяка неделя на мача от италианската Серия А с присъединяване на японец - това е нещо изцяло ново като тръпка.
Миура играе и през днешния ден, което е изцяло шокиращо. Той е на 59 години, само че е регистриран професионално в третодивизионния тим Фукушима Юнайтед. Най-възрастният професионален футболист в света. Легенда и мит.
Събуждането от шампионата през 1992 година е част от общото неспокойствие, което е почнала с привличането на Зико в Кашима Антлерс в края на 1991 година Бразилският кумир безусловно подлудява страната. Появява се на комикси, в телевизионни шоута, а постерите с него са в метрото, из кафетата на Токио... на всички места. Япония към този момент е инфектирана с бацила. Но е още футболно джудже.
Треската за билети към мачовете на Кашима, както и на Нагоя, където пък идва Гари Линекер като суперзвезда след две мощни международни шампионати с Англия, довежда до първата фаза на концепцията - основаване на Джей лигата. Супер професионална, с високи условия за лицензиране на клубове и игрища. С право на 6 чужденци, които в идващите 5 сезона да бъдат понижени до трима.
През 1993 година планът започва и взривът е явен. Средна посещаемост от над 19 000 фенове, а и няколко в действителност огромни имена.
Зико е в Кашима, Линекер е в Нагоя, аржентинецът Рамон Диас е в Йокохама, германците Уве Ран и Михаел Румениге - в Урава, а сънародникът им Пиер Литбарски - в ДЖЕФ Юнайтед. В Гамба Осака играят две забавни имена от Източна Европа - българинът Кирил Метков, пристигнал от ЦСКА, както и Сергей Алейников, минал и през Ювентус. Той бе и състезателен шеф на Локо (Пд) за един интервал предходната година.
Джей лигата е величествен триумф в първия си сезон и светът обръща внимание. Но пропуща нещо значимо. Правилата за нейното основаване, написани през 1992-ра, са единствено част от " 100-годишния проект ". Той е създаден благодарение на треньори и някогашни играчи от Европа и Южна Америка, а персонално императорът Акихито дава благословия, откакто се поучава с министри и светила от разнообразни сфери на живота в страната.
Днес анализите демонстрират, че това е най-успешната дълготрайна спортна тактика в историята. Дотук всичко, заложено за този интервал, е изпълнено. Крайната цел? Япония да бъде международен първенец по футбол. Само че не през 2092 година, както бихте помислили от това, че проектът е стогодишен. А до 2050-а.
Планът работи, тъй като Япония през днешния ден се трансформира от футболно джудже в безспорен хегемон на Азия и постоянен участник в елиминациите на международните шампионати. Победите над Германия, Испания, Дания, Колумбия на последните издания на Мондиали са безапелационни причини в интерес на напредъка на " сините самураи ". Те към този момент не отиват на международно с мисълта да се показват почтено и да вземат точки.
Основната философия на проекта е елементарна, само че гениална:
" Футболът не би трябвало да бъде държавен политически план, а обществена културна стойност, която би трябвало да носи благополучие на хората в всекидневието. " Това е прецизен откъс.
Планът се крепи на три фундаментални стълба:
1. Правило за локалното разделяне, което действително цели да изолира корпоративните ползи от футбола като взимане на решения. До 1992 година японските тимове са благосъстоятелност на фабрики и компании от ранга на Mitsubishi и Nissan. Това не може да се случва след старта на Джей Лигата. Отборите одобряват името на своя град - Урава Ред Дайъмъндс или Йокохама Ф. Маринос и други.
Това ускорява обществената роля и отговорност. Всеки клуб е задължен да поддържа спортни уреди, отворени за жителите, и да развива освен футбол, а и други спортове за локалната общественост. Така хората започнаха да одобряват клубовете като част от своето семейство, връзката стана двустранна и през днешния ден зад огромните клубове в Джей лигата седят десетки, стотици хиляди фенове в техните райони.
2. Изграждане на съвършената клубна пирамида
Първо бе категоризирано и строго се съблюдава лицензирането. За да влезе в професионалната Джей лига, всеки клуб би трябвало да потвърди финансова непоклатимост, да има личен съвременен стадион и сертифицирана детско-юношеска академия. Няма по какъв начин да си " купиш " място там.
Планът търси повсеместност, като се цели в основаването на най-малко 100 професионални и полупрофесионални клуба в цялата страна до 2092 година Япония върви повече от решително по този график, като към този момент има над 60 професионални тима, разпределени отмерено във всички префектури.
3. Училищната футболна система
Създаден е народен шампионат за гимназии. Така вместо да разчита единствено на клубни скаути, Япония трансформира ученическия футбол в фетиш. В наши дни финалът на Общояпонския гимназиален шампионат (All Japan High School Tournament) е грандиозно събитие за страната, като се играе пред 50 000 фенове на националния стадион в Токио и се предава по малкия екран със студия, разбори, изявленията към него... Сякяш гледаш най-важния мач от шампионата на експертите.
Най-добрите играчи от учебните заведения или отиват в университетските лиги (които в Япония са на извънредно високо професионално ниво), или непосредствено подписват с клубове от Джей лигата още на 16-17 години.
На доктрина всичко наподобява добре, ще кажете. Кой няма проекти във футбола? Нали и ние разписвахме не една Национална тактики от 1999 година насам?
Ключовете за триумфа на този в Япония са ясни за всеки, който познава националния нрав и народопсихологията на тази страна:
- Търпение и поредност. Японците не търсят бързи резултати. Те одобриха през 1992 година, че са изостанали фрапантно. И първите 20-30 години ще отидат единствено за полагане на основите и понижаване на изоставането от огромните футболни сили.
- Взимане на опит от най-хубавите.
В началото на 90-те години Зико възпламени страната, внесе ново схващане за футбола, а след това стана и народен треньор, с цел да приложи на процедура знанията си. Хора като Дунга и Литбарски също работиха в Япония, а и самият Арсен Венгер - който през 1993-94 година бе треньор в Джей лигата, преди да иде в Арсенал и да реализира блестящи триумфи.
- Масов износ на играчи, с цел да вземат ноухау на най-високо равнище от огромните лиги и клубове.
В Джей лигата пари има, само че съзнателно се поддържа уравновесена политика на възнаграждение, което стимулира клубовете и най-хубавите японски футболисти да търсят прехвърляния в Европа още на 19-20 години. Там могат да се развиват на друго равнище. И по този начин подвигат класата на националния тим, стимулират идващите млади играчи да работят крепко, с цел да последват пътя им и така нататък Ефект на доминото.
Хидетоши Наката е японският Дейвид Бекъм - той мина през Рома и остави ярка диря в Италия, а известността му по света е несравнима за странатаСнимка: Getty Images
Към днешна дата Япония е изпълнила първата половина от плана — тя е непрекъснат фактор на международната сцена. Никой не гледа на нейния народен тим като на " приветлив новобранец ". И на този Мондиал " сините самураи " демонстрираха към този момент против любимец какво могат.
Видимите резултати във обстоятелства:
- японски клубове стигнаха на 8 от последните 10 финала в Азиатската шампионска лига. А тя е доста мощна с клубовете от Корея, Саудитска Арабия, ОАЕ...
- националният тим завоюва 3 пъти Купата на Азия след оня успех от 1992 година, а загуби и още един край. Никоя нация няма повече титли за този интервал на континента.
- след като не бяха се класирали за Мондиал в историята си до появяването на проекта, японците дебютираха през 1998 година От тогава не са пропущали международно състезание - към този момент осем следващи. Четири пъти излязоха от групите в елиминациите. Записаха победи над Русия, Камерун, Дания, Колумбия, Германия и Испания на Мондиали.
- в сегашния им състав на международното има футболисти от Аякс, Байерн, Фейенорд, Селтик... Плюс капитана Ендо, който е в Ливърпул, само че пропуща международното с контузия. Износът на гении върви с цялостна мощ.
До 2050 година има доста време. До 2092-ра - още повече.
Ние може и да не доживеем да забележим Япония международен първенец по футбол, само че образецът, който страната дава в търсене на напредъка в най-великата и обичана на човечеството игра, е индикативен.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ