Хирохито - императорът, който се отказа от божествеността
Японският император Хирохито, прочут още като император Шоува, е най-дълго служещият император (1926 - 1989). Той ръководи страната в продължение на малко повече от 62 години. Генералисимус на японските войски. Под негово управление Япония минава през Втората международна война, следвоенното възобновяване и последва икономическото знамение. Днес се навършват 120 години от рождението му.
Кой е император Хорихито
Роден е на 29 април 1901 година в Токио и получава името принц Мичи. Той е първият наследник на престолонаследника Йошихито, по-късно император Тайшо и принцесата Садако (императрица Теймей). Още единствено на два месеца той е изпратен да бъде отгледан от фамилията на граф Кавамура Сумийоши. За страдание Сумийоши почива три години по-късно, а ориста на дребния принц и на по-малкия му брат ги връща в Токио.
Император Хирохито като малко дете (на три години), возещ се на своя клатещ се кон
Снимка: БТА/AP
Когато принцът е на 11 години, дядо му - император Мейджи, умира и татко му става император Тайшо. Той не е съумява да управлява доста добре, тъй като постоянно го съпоставят с фамозния император Мейджи.
Хирохито посещава учебно заведение за деца от елита (от 1908 до 1914 г.), след което минава особено образование, с цел да бъде подготвен за поста император.
След като приключва учебно заведение, той става първият от императорската фамилия в японската история, който обикаля Европа в продължение на шест месеца - минава през Англия, Италия, Франция, Белгия и Холандия. Това прекарване оказва мощно въздействие върху мирогледа на 20-годишния Хирохито и той постоянно стартира да избира западна храна, увлича се по модата.
Когато Хирохито се завръща вкъщи, е разгласен за регент на Япония (на 25 ноември 1921 г.). Баща му е некадърен да управлява заради неврологични проблеми.
По време на регентството на Хирохито се случват редица основни събития - Договорът за четири сили със Съединени американски щати, Англия и Франция; огромното земетресение в Канто от 1 септември 1923 г.; случаят Тораномон, при който комунистически сътрудник се пробва да убие Хирохито; и разширение на правото на глас за всички мъже на 25 и повече години.
Хирохито се дами за императорската принцеса Нагако през 1924 г.
Император Хирохито
На 25 декември 1926 година Хирохито заема трона след гибелта на татко си. Ранните му години като император са определяни като извънредно бурни. Икономиката на страната изпадна в рецесия още преди да настъпи Голямата меланхолия, а военните стават все по-силни.
На 9 януари 1932 година корейски деятел за самостоятелност хвърля ръчна граната по императора и едвам не го убива при случая в Сакурадамон.
През 1936 година е изработен опит за боен прелом. Бунтовниците убиват редица висши държавни и армейски водачи, а това кара Хирохито да изиска от помощ от армията, с цел да се потуши протестът.
Император Хирохито
Снимка: Имперски списък на Япония
Втората международна война
След края на войната император Хирохито е потиснат и изобразен като нещастна пионка, само че в действителност демонстрира темперамент и е много по-активен участник във военните дейности.
Той персонално позволява потреблението на химическо оръжие против китайците в борбата при Ухан през 1938 година, а също по този начин и дава единодушието си за японската офанзива против Пърл Харбър в Хавай.
След като войната е в ход, Хирохито изисква военните да го осведомят постоянно и работи с премиера Тоджо, с цел да координира напъните на Япония.
Тази ангажираност като присъединяване от император е невиждана в японската история.
Когато имперските японски въоръжени сили минават през Азиатско-Тихоокеанския район през първата половина на 1942 година, Хирохито е същински разчувствуван от техния триумф.
Когато нещата стартират да се обръщат в борбата при Мидуей, императорът притиска военните да намерят друг път за дейстие.
По това време японските медии към момента регистрират всяка борба като огромна победа, само че обществеността стартира да подозира, че войната в действителност не върви добре.
Съединени американски щати стартират опустошителни въздушни набези. В края на юни 1944 година Хирохито издава заповед на народа на Сайпан, насърчавайки японските цивилни там да се самоубият, само че не и попаднат в плен на американците. Над 1000 индивида последват тази заповед, скачайки от скали през последните дни на борбата.
През първите месеци на 1945 година Хирохито към момента има вяра за победа във Втората международна война. След като Германия капитулира през май 1945 година, императорският съвет взема решение да продължи да се бие.
Президентът Хари Труман държи формалния японски документ за капитулация, подписан от император Хирохито
Снимка: gettyimages
През същата година Съединени американски щати пускат атомните бомби върху Хирошима и Нагасаки - през август. Тогава Хирохито афишира пред кабинета и императорското семейство, че ще се съобщи, стига изискванията за предаване да не компрометират позицията му на държател на Япония .
На 15 август 1945 година Хирохито прави радиообръщение, в което оповестява за капитулацията на Япония. За първи път елементарните хора чуват гласа на своя император. След това негово решение, фанатичните милитаристи се пробват да извършат прелом и да завземат Императорския замък, само че не съумяват.
След войната
Според конституцията императорът има цялостен надзор над военните. На това съображение доста наблюдаващи през 1945 година настояват, че Хирохито е би трябвало да бъде съден за военните закононарушения, осъществени от японските сили по време на Втората международна война.
Тогава обаче Съединени американски щати вземат решение, че се нуждаят от Хирохито, тъй като се опасяват, че редица милитаристични организации ще се вдигнат на протест, в случай че императорът бъде свален и изправен пред съд, а по този начин може в страната да настъпи безпорядък.
Междувременно тримата по-малки братя на Хирохито го притискат да абдикира и да разреши на един от тях да служи като регент, до момента в който най-големият наследник на Хирохито - Акихито, навърши пълноправие.
Тогава обаче Хирохито би трябвало категорично да се отхвърли от личния си възвишен статус и той го прави на 1 януари 1946 година. Това " отричане от божествеността " няма огромен резултат в Япония, само че придобива международен отзив.
През 1945 година, когато войната завършва с цялостно проваляне за Япония, представителите на японския хайлайф са сложени в доста тежко състояние.
Безусловната капитулация лишава императора от каквито и да е благоприятни условия, да повлияе даже върху личното си бъдеще. През септември 1945 година Япония действително губи суверенитета си.
Властовите функционалности са предадени в ръцете на Върховното командване на съюзническите сили, които се оглавяват от военачалник Дъглас Макартър .
По време на бомбардировките от страна на Съединени американски щати Япония губи 98 от общо 206-те си града. Повече от 1/4 от жилищните здания са разрушени.
Генерал Макартър и император Хорихито
Снимка: U.S. Army
Генерал Макартър е решен радикално да промени Япония. Започва работа по промени в Конституцията Мейджи. Поправките официално предават властта на народа, не разрешават на Япония да взе участие във военни спорове и подсигуряват на популацията просторен набор от цивилен свободи.
За най-висш държавен орган на властта е провъзгласен Парламентът, който извършва функционалността на единствен законодателен орган в страната.
В новата политическа система на Япония на пръв взор няма място за императора. Но военачалник Макартър ненадейно взема решение, че Хирохито би трябвало да остане. Причина за това решение стават несъгласията в интернационален проект сред някогашните съдружници от победилата коалиция, които гладко минават в руслото на студената война.
В тези условия Макартър вижда опасност - в случай че японската монархия бъде тотално отстранена, левите сили може да вземат превес в страната и възможното доближаване на Япония със Съюз на съветските социалистически републики.
Разбира се, Макартър не може да допусне сходен процес на събитията. Така се стига до решението Хирохито да резервира императорската си купа , макар че Японската империя действително приключва съществуването си.
За това обаче американците слагат пред Хирохито редица условия. Той остава чисто представителна фигура, лишена от каквито и да е съществени компетенции и е напълно подвластен от волята на Народното събрание и държавното управление. Но най-важното, което американците желаят, е Хирохито да се отхвърли от божествения си генезис.
Император Хирохито слуша послание, прочетено от японския министър председател по време на честванията на 50-годишнината на японския парламент
Снимка: gettyimages
Това историческо събитие се случва на 1 януари 1946 година. На този ден е оповестена декларацията " Нинген-сенген ", в която са обединени Императорската заповед за устройството на нова Япония и Императорската заповед за възобновяване на нацията.
В документа се споделя: " Пребивавайки в единство със своя народ, Ние постоянно сме подготвени да поделим с него насладите и тегобите. Връзката сред Нас и народа постоянно се е основавала на взаимното доверие и обвързаност, а не просто на легенди и митове. Тази връзка не се основава и на лъжливата концепция за това, че императорът е превъплатено провидение (акицу-миками), нито, че японският народ стои над другите нации и предназначението му е да господства над света ".
По-късно, в едно изявление, обещано през 1977 година за авторитетно западно издание, Хирохито самичък декларира, че с декларацията " Нинген-сенген " е нямал за цел да отхвърля божествената си природа.
Въпросът за това от какво в действителност се отхвърля император Хирохито след известно време губи актуалността си. Той остава на трона още над 40 години, през време на които Япония съществено се трансформира, а стопанската система на страната процъфтява.
На 7 януари 1989 година император Хирохито умира от рак на дванадесетопръстника. Той бил болен повече от две години, само че обществеността е осведомено за положението му едвам след гибелта му. Хирохито е завещан от най-големия си наследник, принц Акихито.
Ритуалната част на процедурата по възкачването му на престола включва както държавната процедура, по този начин и религиозната гала на Императорския двор - дайдзьосай.
По време на този ритуал новият монарх се усамотява в скришен храм, където споделя леглото със слънчевата богиня Аматерасу, считана за прародителка на японската царска династия.
След този обред възкачващият се на престола монарх все едно е роден още веднъж от лоното на своята прародителка, само че към този момент е богочовек.
Някои експерти по Япония допускат, че с прекосяването през церемонията дайдзьосай Акихито дефинитивно е " отменил " действието на декларацията " Нинген-сенген ".
Приживе Хирохито обича доста морската биология и още през 20-те години на предишния век провежда научна лаборатория в императорския замък, в която организира проучвания и разгласява няколко писания по тази тематика.
През 1964 година, по време на ръководството му, Япония е хазаин на 18-те летни олимпийски игри, които се организират в Токио. През 1972 година Япония е хазаин на 10-те зимни олимпийски игри, които се организират в Сапоро.
Така японският император става третият политик в света, който открива Олимпийските игри два пъти.
Кой е император Хорихито
Роден е на 29 април 1901 година в Токио и получава името принц Мичи. Той е първият наследник на престолонаследника Йошихито, по-късно император Тайшо и принцесата Садако (императрица Теймей). Още единствено на два месеца той е изпратен да бъде отгледан от фамилията на граф Кавамура Сумийоши. За страдание Сумийоши почива три години по-късно, а ориста на дребния принц и на по-малкия му брат ги връща в Токио.
Император Хирохито като малко дете (на три години), возещ се на своя клатещ се кон
Снимка: БТА/AP
Когато принцът е на 11 години, дядо му - император Мейджи, умира и татко му става император Тайшо. Той не е съумява да управлява доста добре, тъй като постоянно го съпоставят с фамозния император Мейджи.
Хирохито посещава учебно заведение за деца от елита (от 1908 до 1914 г.), след което минава особено образование, с цел да бъде подготвен за поста император.
След като приключва учебно заведение, той става първият от императорската фамилия в японската история, който обикаля Европа в продължение на шест месеца - минава през Англия, Италия, Франция, Белгия и Холандия. Това прекарване оказва мощно въздействие върху мирогледа на 20-годишния Хирохито и той постоянно стартира да избира западна храна, увлича се по модата.
Когато Хирохито се завръща вкъщи, е разгласен за регент на Япония (на 25 ноември 1921 г.). Баща му е некадърен да управлява заради неврологични проблеми.
По време на регентството на Хирохито се случват редица основни събития - Договорът за четири сили със Съединени американски щати, Англия и Франция; огромното земетресение в Канто от 1 септември 1923 г.; случаят Тораномон, при който комунистически сътрудник се пробва да убие Хирохито; и разширение на правото на глас за всички мъже на 25 и повече години.
Хирохито се дами за императорската принцеса Нагако през 1924 г.
Император Хирохито
На 25 декември 1926 година Хирохито заема трона след гибелта на татко си. Ранните му години като император са определяни като извънредно бурни. Икономиката на страната изпадна в рецесия още преди да настъпи Голямата меланхолия, а военните стават все по-силни.
На 9 януари 1932 година корейски деятел за самостоятелност хвърля ръчна граната по императора и едвам не го убива при случая в Сакурадамон.
През 1936 година е изработен опит за боен прелом. Бунтовниците убиват редица висши държавни и армейски водачи, а това кара Хирохито да изиска от помощ от армията, с цел да се потуши протестът.
Император Хирохито
Снимка: Имперски списък на Япония
Втората международна война
След края на войната император Хирохито е потиснат и изобразен като нещастна пионка, само че в действителност демонстрира темперамент и е много по-активен участник във военните дейности.
Той персонално позволява потреблението на химическо оръжие против китайците в борбата при Ухан през 1938 година, а също по този начин и дава единодушието си за японската офанзива против Пърл Харбър в Хавай.
След като войната е в ход, Хирохито изисква военните да го осведомят постоянно и работи с премиера Тоджо, с цел да координира напъните на Япония.
Тази ангажираност като присъединяване от император е невиждана в японската история.
Когато имперските японски въоръжени сили минават през Азиатско-Тихоокеанския район през първата половина на 1942 година, Хирохито е същински разчувствуван от техния триумф.
Когато нещата стартират да се обръщат в борбата при Мидуей, императорът притиска военните да намерят друг път за дейстие.
По това време японските медии към момента регистрират всяка борба като огромна победа, само че обществеността стартира да подозира, че войната в действителност не върви добре.
Съединени американски щати стартират опустошителни въздушни набези. В края на юни 1944 година Хирохито издава заповед на народа на Сайпан, насърчавайки японските цивилни там да се самоубият, само че не и попаднат в плен на американците. Над 1000 индивида последват тази заповед, скачайки от скали през последните дни на борбата.
През първите месеци на 1945 година Хирохито към момента има вяра за победа във Втората международна война. След като Германия капитулира през май 1945 година, императорският съвет взема решение да продължи да се бие.
Президентът Хари Труман държи формалния японски документ за капитулация, подписан от император Хирохито
Снимка: gettyimages
През същата година Съединени американски щати пускат атомните бомби върху Хирошима и Нагасаки - през август. Тогава Хирохито афишира пред кабинета и императорското семейство, че ще се съобщи, стига изискванията за предаване да не компрометират позицията му на държател на Япония .
На 15 август 1945 година Хирохито прави радиообръщение, в което оповестява за капитулацията на Япония. За първи път елементарните хора чуват гласа на своя император. След това негово решение, фанатичните милитаристи се пробват да извършат прелом и да завземат Императорския замък, само че не съумяват.
След войната
Според конституцията императорът има цялостен надзор над военните. На това съображение доста наблюдаващи през 1945 година настояват, че Хирохито е би трябвало да бъде съден за военните закононарушения, осъществени от японските сили по време на Втората международна война.
Тогава обаче Съединени американски щати вземат решение, че се нуждаят от Хирохито, тъй като се опасяват, че редица милитаристични организации ще се вдигнат на протест, в случай че императорът бъде свален и изправен пред съд, а по този начин може в страната да настъпи безпорядък.
Междувременно тримата по-малки братя на Хирохито го притискат да абдикира и да разреши на един от тях да служи като регент, до момента в който най-големият наследник на Хирохито - Акихито, навърши пълноправие.
Тогава обаче Хирохито би трябвало категорично да се отхвърли от личния си възвишен статус и той го прави на 1 януари 1946 година. Това " отричане от божествеността " няма огромен резултат в Япония, само че придобива международен отзив.
През 1945 година, когато войната завършва с цялостно проваляне за Япония, представителите на японския хайлайф са сложени в доста тежко състояние.
Безусловната капитулация лишава императора от каквито и да е благоприятни условия, да повлияе даже върху личното си бъдеще. През септември 1945 година Япония действително губи суверенитета си.
Властовите функционалности са предадени в ръцете на Върховното командване на съюзническите сили, които се оглавяват от военачалник Дъглас Макартър .
По време на бомбардировките от страна на Съединени американски щати Япония губи 98 от общо 206-те си града. Повече от 1/4 от жилищните здания са разрушени.
Генерал Макартър и император Хорихито
Снимка: U.S. Army
Генерал Макартър е решен радикално да промени Япония. Започва работа по промени в Конституцията Мейджи. Поправките официално предават властта на народа, не разрешават на Япония да взе участие във военни спорове и подсигуряват на популацията просторен набор от цивилен свободи.
За най-висш държавен орган на властта е провъзгласен Парламентът, който извършва функционалността на единствен законодателен орган в страната.
В новата политическа система на Япония на пръв взор няма място за императора. Но военачалник Макартър ненадейно взема решение, че Хирохито би трябвало да остане. Причина за това решение стават несъгласията в интернационален проект сред някогашните съдружници от победилата коалиция, които гладко минават в руслото на студената война.
В тези условия Макартър вижда опасност - в случай че японската монархия бъде тотално отстранена, левите сили може да вземат превес в страната и възможното доближаване на Япония със Съюз на съветските социалистически републики.
Разбира се, Макартър не може да допусне сходен процес на събитията. Така се стига до решението Хирохито да резервира императорската си купа , макар че Японската империя действително приключва съществуването си.
За това обаче американците слагат пред Хирохито редица условия. Той остава чисто представителна фигура, лишена от каквито и да е съществени компетенции и е напълно подвластен от волята на Народното събрание и държавното управление. Но най-важното, което американците желаят, е Хирохито да се отхвърли от божествения си генезис.
Император Хирохито слуша послание, прочетено от японския министър председател по време на честванията на 50-годишнината на японския парламент
Снимка: gettyimages
Това историческо събитие се случва на 1 януари 1946 година. На този ден е оповестена декларацията " Нинген-сенген ", в която са обединени Императорската заповед за устройството на нова Япония и Императорската заповед за възобновяване на нацията.
В документа се споделя: " Пребивавайки в единство със своя народ, Ние постоянно сме подготвени да поделим с него насладите и тегобите. Връзката сред Нас и народа постоянно се е основавала на взаимното доверие и обвързаност, а не просто на легенди и митове. Тази връзка не се основава и на лъжливата концепция за това, че императорът е превъплатено провидение (акицу-миками), нито, че японският народ стои над другите нации и предназначението му е да господства над света ".
По-късно, в едно изявление, обещано през 1977 година за авторитетно западно издание, Хирохито самичък декларира, че с декларацията " Нинген-сенген " е нямал за цел да отхвърля божествената си природа.
Въпросът за това от какво в действителност се отхвърля император Хирохито след известно време губи актуалността си. Той остава на трона още над 40 години, през време на които Япония съществено се трансформира, а стопанската система на страната процъфтява.
На 7 януари 1989 година император Хирохито умира от рак на дванадесетопръстника. Той бил болен повече от две години, само че обществеността е осведомено за положението му едвам след гибелта му. Хирохито е завещан от най-големия си наследник, принц Акихито.
Ритуалната част на процедурата по възкачването му на престола включва както държавната процедура, по този начин и религиозната гала на Императорския двор - дайдзьосай.
По време на този ритуал новият монарх се усамотява в скришен храм, където споделя леглото със слънчевата богиня Аматерасу, считана за прародителка на японската царска династия.
След този обред възкачващият се на престола монарх все едно е роден още веднъж от лоното на своята прародителка, само че към този момент е богочовек.
Някои експерти по Япония допускат, че с прекосяването през церемонията дайдзьосай Акихито дефинитивно е " отменил " действието на декларацията " Нинген-сенген ".
Приживе Хирохито обича доста морската биология и още през 20-те години на предишния век провежда научна лаборатория в императорския замък, в която организира проучвания и разгласява няколко писания по тази тематика.
През 1964 година, по време на ръководството му, Япония е хазаин на 18-те летни олимпийски игри, които се организират в Токио. През 1972 година Япония е хазаин на 10-те зимни олимпийски игри, които се организират в Сапоро.
Така японският император става третият политик в света, който открива Олимпийските игри два пъти.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ