Японските деца са страхотни – повечето от тях са учтиви,

Японските деца са страхотни – множеството от тях са учтиви, другарски настроени и много кротки. В Япония рядко можеш да срещнеш хлапе, което да плаче в супермаркета, въпреки и, несъмнено, да има изключения на това предписание. Смятаме, че е добре да забележим кои са някои от главните правила и трикове, които родителите от Япония следват – и които доста ни харесват!
1. Връзката сред майка и дете е мощна В Япония връзката сред майка и дете е доста мощна. Те спят дружно и майките постоянно носят децата си със себе си. Отношенията им са надълбоко прочувствени – майките одобряват всичко, което хлапетата вършат, те са съвършени в техните очи.

Основното предписание гласи, че преди детето да навърши 5, му е разрешено да прави каквото изиска. Чужденците гледат на това като глезене, само че са в неточност – този принцип демонстрира на децата, че са положителни. Подобно отношение способства за „ амае “ – дума, която няма аналог в другите езици, само че може да бъде преведена като „ предпочитание да бъдеш обичан “ или „ обвързаност “. „ Амае “ е основата на връзките сред майки и деца. Това значи, че децата могат да разчитат на своите родители и любовта си, а възрастните родители одобряват помощта на порасналите си деца. Има изследване, извършено сред американски и японски учени, което демонстрира, че има връзка сред окуражителният метод на образование и детското държание.

Резултатите демонстрират, че позитивното отношение на родителите понижава риска от проблематично държание в децата и усъвършенстват държанието на децата с проблеми в развиването.
2.Системата на образование в Япония Според известната японска система на образование, децата са съвършени преди да навършат 5, като прислужници са сред 5 и 15 години и са считани за равни на родителите си откакто навършат 15. Много чужденци не схващат този метод на мислене и го интерпретират погрешно. Тази философия е ориентирана към развъждането на член на обществото, където човешките ползи не са най-важното нещо. Японските родители се пробват да възпитат съразмерен човек, който ще може да откри своята цел в живота и няма да подценява себе си.

В първия стадий, родителите споделят безграничната обич и грижа с децата си. Във втория стадий, тяхната обич не изчезва.
Детето се научава да живее съгласно разпоредбите на обществото и се пробва да откри своята цел в света. Тъй като връзката сред майка и дете е в действителност мощна, детето се пробва да направи всичко вярно, с цел да не разочарова майка си. В третия стадий, детето се трансформира в пълновръстен член на обществото.

3. Семейството е едно от най-важните неща По предписание майката отглежда детето. Те прекарват доста време дружно: японците считат, че децата не би трябвало да вървят на детска градина преди да навършат 3 години.
Родителите не молят бабите и дядовците да гледат децата, нито пък назначават детегледачки. Но децата въпреки всичко прекарват доста време с бабите, дядовците и другите родственици. Техните връзки с членовете на фамилията са доста топли и грижовни. Семействата се състоят от хора, които постоянно се поддържат и пазят взаимно.

4. Родителите са модели за подражателство Експеримент сред японски и европейски майки включвал дамите да създадат пирамиди.
Японките построили пирамидата сами, а след това помолили децата си да я повторят. Ако децата не успеели, те още веднъж започвали да строят пирамидата. Европейките обяснили на децата по какъв начин да построят пирамидата и по-късно ги помолили да опитат. Майките от Япония следвали правилото „ прави го като мен “, до момента в който майките от Европа предложили на децата си да създадат всичко сами, без да им дадат образец. Японските майки не карат децата си да вършат нещата, които им се постанова.
Те дават образец и демонстрират по какъв начин би трябвало да се прави нещо.

5. Обръща се внимание на страстите За да научиш детето да живее в обществото, е значимо да го научиш да вижда и почита възприятията и ползите на останалите. Японските майки почитат възприятията на децата си: те не ги притискат, нито ги карат да се срамят. Учат ги да схващат страстите на останалите хора и даже неодушевените предмети. Например в случай че едно дете се пробва да счупи количката си, японската майка би споделила „ Горката количка, ще плаче! “. Европейската майка би споделила „ Спри, неприятно е “. Японците не настояват, че техните способи са най-хубавите. В днешно време западните полезности въздействат и на техните обичаи. Но главните концепции в Япония като умерено и любящо отношение към детето, остават непроменени.

Инфо: Дама