Японски монаси са едни от първите в света, които са

Японски монаси са едни от първите в света, които са документирали световното стопляне, без даже да осъзнават това. Биоложка от Канада от години изследва тяхната история.

Всяка зима, когато езерото Сува замръзва, локалните имат вяра, че господ Такеминаката го пресича със своя змей, с цел да посети богиня Ясакатоме. Той оставя единствено стъпките си по леда под формата на мразовит било. Наричат го " омиватари " – в превод " стъпката на Бога ".

През 1397 година шинтоистките свещеници стартират да честват и записват появяването на омиватари. Правят обред на леда, а по посоката на пукнатините предвиждат каква ще е селскостопанската годишна продукция за идното лято. 

Сува - сцена на редкия естествен феномен, е най-голямото езеро в префектура Нагано в централна Япония. Езерото е с формата на правоъгълник с дължина 4,5 на 3,5 километра.

На брега му живее 71-годишният Кийоши Миясака, четвърто потомство духовник в светилищата Тенага и Яцуруги.

„ Ако погледнете старите записи - стоте години през 1600 година Бил е доста леден век и през това време е имало единствено една година, в която езерото не е замръзнало и не основало ледения било " омиватари ". Това е било един път на 100 години. 99 години е имало " омиватари " всяка година и това се е считало за естествено. Но от 1965 година нататък, може би е резултат от световното стопляне, " омиватари " няма и езерото даже не замръзва “, споделя Кийоши Миясака.

Историята на японското езеро стига и до Канада. Сапна Шарма е биолог, профилирана в развиването на езерата, от университета Йорк. Посвещава 15 години в изследване на езерото Сува.

„ Винаги съм се интересувала от климатичните промени. Още в учебно заведение участвах в научни планове по тематиката. Това е нещо, което ме вълнува към този момент десетилетия. За мен това е един от най-важните проблеми на нашето време “, споделя Сапна Шарма.

„ Имаше семинар с учени от целия свят още през 1997 година в Уисконсин. Професор от Япония беше донесъл непокътнатите документи за езерото Сува, от които се схваща по какъв начин въздействат климатичните промени. И аз бях поканена в плана през 2009 година, тъй като съм добра в събирането и обработването на данни. Ледът е доста значим за доста култури. Затова хората водят записи по кое време езерата замръзват и по кое време ледът се топи напролет. Тази информация се събира от целия свят от десетки до стотици години, което е необикновено. Да имаш данни, събрани от хората, още преди появяването на метеорологичните станции е огромна необичайност. В първите 250 години от записите на езерото Сува то е замръзвало годишно, с изключение на в три от годините. В тези три години e докладван и всеобщ апетит в района “, споделя още Шарма.

Научното пояснение е, че омиватари поражда заради разликите в температурите денем и през нощта.

„ През последните 50 години езерото е замръзвало може би една на всеки 5 години. От 1990-а езерото е замръзвало 3-4 пъти на всеки 10 години. Ние сме в контакт с основния духовник, господин Миясака. Той ни изпраща всички обновени данни “, добавя Шарма.

В градския музей на Сува Кийоши Миясака прелиства вековните ръкописи, до момента в който остарели фотоси демонстрират по какъв начин замръзналото езеро е било употребявано като пързалка през 50-те години на предишния век и по какъв начин риболовците са хващали улова си през дупка в леда.

„ Хората в Сува постоянно са живеели край езерото. През зимата ловяха риба в леда. Но защото ледът изтънява и не замръзва, риболовците не могат да си изкарват прехраната. И хората заобикалят да вървят на езерото, тъй като е рисково. Това отслаби връзката – връзката сред индивида и природата “, споделя Миясака.

Сува е едно от многото езера, върху които към този момент рядко има лед.

„ Тази година езерото не замръзна и " омиватари " не се появи. Няма нито един климатичен сюжет, който на този стадий да планува, че след 2040-а година ще имаме " омиватари ". Възможно е да има студени зими и езерото Сува да замръзне в идващите 20 години, само че съгласно нашите прогнози, това ще е рядко събитие и няма да е задоволително за образуването на ледения било. Това ни демонстрира какъв брой бързо се трансформира климатът. Освен от езерото Сува ние имаме данни от към 2500 езера по света и означаваме притеснителни трендове – по-малко ледена завивка и в действителност бърза загуба на лед, изключително в последните 25 години. От това вършим заключението, че зимите стават все по-топли доста бързо “, споделя Сапна Шарма.

„ Най-важният фактор за това са излъчванията парникови газове, които водят до повишение на температурите и надлежно - липса на ледена завивка на езерата.

Страхотното нещо, което виждате зад мен, е замръзнало езеро в Канада. В Канада ние имаме доста езера. Имаме 9 милиона езера. Но в доста други райони по света няма толкоз доста прясна вода. А ние всички се нуждаем от прясната вода, с цел да оцелеем. И аз желая да знам къде се намираме, по какъв начин влияем на околната среда и на водата. Всички можем да създадем по нещо. Действията на всеки един от нас имат значение “, счита Шарма.

Заради световното стопляне прогнозите са, че 215 000 езера по света може да спрат да замръзват всяка зима, а близо 5700 да изгубят дефинитивно ледената си завивка до края на века.