Нобелова награда за мир във време на войни, трябваше ли да бъде обявена „бяла година“
Японската организация " Нихон Хиданкьо ", сплотяваща оживели от американките атомни бомбардировки на японските градове Хирошима и Нагасаки, осъществени на 6 и 9 август 1945 година, завоюва през вчерашния ден Нобеловата премия за мир.
„ Норвежкият Нобелов комитет реши да присъди Нобеловата премия за мир за 2024 година на японската организация „ Нихон Хиданкьо “. Това гражданско придвижване на оживели от атомните бомби в Хирошима и Нагасаки, известни още като хибакуша, получава премията за мир за напъните си за реализиране на свят, свободен от нуклеарни оръжия, и за това, че посредством свидетелски разкази демонстрира, че нуклеарните оръжия в никакъв случай повече не би трябвало да бъдат употребявани “, се споделя в изказването на Норвежкия нобелов комитет, оповестено на уеб страницата на Нобеловите награди.
BREAKING NEWS
The Norwegian Nobel Committee has decided to award the 2024 to the Japanese organisation Nihon Hidankyo. This grassroots movement of atomic bomb survivors from Hiroshima and Nagasaki, also known as Hibakusha, is receiving the peace prize for its…
— The Nobel Prize (@NobelPrize)
„ В отговор на нападенията с атомни бомби през август 1945 година поражда световно придвижване, чиито членове работят неуморно за повишение на осведомеността по отношение на пагубните филантропични последствия от потреблението на нуклеарни оръжия. Постепенно се разви мощна интернационална норма, която жигосва потреблението на нуклеарни оръжия като морално недопустимо. Тази норма стана известна като " нуклеарното табу “, се добавя в текста.
„ Свидетелствата на хибакуша – оживелите от Хирошима и Нагасаки -– са неповторими в този по-широк подтекст. Тези исторически очевидци спомогнаха за основаването и консолидирането на необятно публикувана съпротива против нуклеарните оръжия в целия свят, като се базираха на персонални истории, проведоха информационни акции въз основа на личния им опит и отправяха незабавни предизвестия против разпространяването и потреблението на нуклеарни оръжия. Хибакуша ни оказват помощ да опишем неописуемото, да мислим за немислимото и да разберем по някакъв метод неразбираемата болежка и страдалчество, породени от нуклеарните оръжия “, се показва в изказването.
„ Въпреки това Норвежкият нобелов комитет желае да регистрира един окуражаващ факт: от близо 80 години насам нито едно нуклеарно оръжие не е било употребявано във война. Изключителните старания на „ Нихон Хиданкьо “ и на други представители на хибакуша способстваха доста за установяването на нуклеарното табу. Ето за какво е обезпокоително, че през днешния ден това табу против потреблението на нуклеарни оръжия е подложено на напън “, се отбелязва в текста.
„ Ядрените сили модернизират и усъвършенстват арсеналите си; наподобява, че нови страни се готвят да придобият нуклеарни оръжия; и се насочат закани за потребление на нуклеарни оръжия в настоящи военни дейности. В този миг от човешката история си коства да си напомним какво съставляват нуклеарните оръжия: това са най-разрушителните оръжия, които светът в миналото е виждал “, напомня Норвежкият нобелов комитет.
Nobel Peace Prize Winner Toshiyuki Mimaki:
“I thought the prize would go to those working hard in Gaza.
In Gaza, bleeding children are being held by their parents. It’s like Japan 80 years ago. "
36,000 tons of explosives were dropped on Hiroshima/Nagasaki
82,000 tons have…
— Khalissee (@Kahlissee)
„ През идната година ще се навършат 80 години от момента, в който две американски атомни бомби убиха към 120 000 поданици на Хирошима и Нагасаки. Подобен брой хора са умряли от изгаряния и радиационни увреждания през идващите месеци и години. Съвременните нуклеарни оръжия имат доста по-голяма разрушителна мощ. Те могат да убият милиони хора и биха повлияли пагубно на климата. Една нуклеарна война може да унищожи нашата цивилизация “, показва Комитетът.
„ Съдбите на оживелите от пъкъла в Хирошима и Нагасаки дълго време бяха прикривани и подценявани. През 1956 година локалните сдружения на хибакуши дружно с жертвите на тествания на нуклеарни оръжия в Тихия океан основават Японската конфедерация на организациите на потърпевшите от атомните и водородните бомби. Съкратено на японски език името на конфедерацията е „ Нихон Хиданкьо “. Тя се трансформира в най-голямата и най-влиятелна организация на хибакуша в Япония “, добавя Норвежкият нобелов комитет в изказването си.
„ В основата на визията на Алфред Нобел е убеждението, че ангажираните хора могат да трансформират нещо. Присъждайки тазгодишната Нобелова премия за мир на „ Нихон Хиданкьо “, Норвежкият нобелов комитет желае да отдаде респект на всички оживели, които макар физическото страдалчество и мъчителните мемоари са избрали да употребяват скъпоструващия си опит, с цел да пораждат вяра и да подтикват към ангажираност за мир “, се добавя в текста.
„ Нихон Хиданкьо “ е направила публично притежание хиляди свидетелски разкази, разгласила е резолюции и обществени апели и изпраща годишно делегации в Организация на обединените нации и на разнообразни конференции за мир, с цел да подсети на света за неотложната нужда от нуклеарно разоръжаване “, се споделя в документа.
„ Един ден хибакуша към този момент няма да са измежду нас като очевидци на историята. Но със мощна просвета на паметта и непрекъсната ангажираност новите генерации в Япония ще не престават да предават опита и посланието на очевидците. Те въодушевяват и образоват хората по целия свят. По този метод те спомагат за опазване на нуклеарното табу – причина за спокойно бъдеще на човечеството “, показва Комитетът.
В умозаключение на изказването се показва, че Нобеловата премия за мир за 2024 година дава отговор на желанието на Алфред Нобел да бъдат отличени напъните, които носят най-голяма изгода на човечеството.
Обявяването на носителя на най-престижното отличие за мир в света не оправда прогнозите на песимистите, че тази година поради доста спорове по света няма да бъде разгласен нобелов лауреат за мир и 2024 година ще остане в историята като следващата „ бяла година “. Понятието „ бяла година “ отбелязва годината, в която не се връчва Нобелова премия за мир . В историята на влиятелното отличие това се е случвало общо 19 пъти до момента. За последно „ бяла година “ има през 1972 година по време на Виетнамската война.
Nearly 80 years after the Hiroshima and Nagasaki attacks, Nihon Hidankyo, a group of atomic bomb survivors, received the Nobel Peace Prize on Friday. Many have dedicated their lives to sharing their experiences and campaigning for nuclear disarmament.
— The New York Times (@nytimes)
Седмица преди оповестяването на лауреата на Нобеловата премия за мир през актуалната година Дан Смит, шеф на Стокхолмския интернационален институт за проучване на мира съобщи, че би предпочел 2024 година отново да " бяла година " тъй като по света в този момент бушуват 50 спора, напомня Франс прес. " Може би е време да заявим: " Да, прекомерно доста хора поставиха огромни старания, само че без резултат и би трябвало повече хора и повече международни водачи да се разсънят и да осъзнаят, че ние сме в извънредно рискова обстановка ", съобщи Дан Смит пред Франс прес. " Сега имаме над 50 спора по света и смъртността от тях доста се е нараснала през последните две години ", добави той.
Но в Осло, където Нобеловата премия за мир се присъжда от Норвежкия нобелов комитет, вероятността за " бяла година " се възприемаше като констатация за неуспех на напъните за мир и затова този вид се изключваше. Тази година номинираните бяха 286, само че съгласно регламента на влиятелното отличие описът с имената им се пази в загадка в продължение на 50 години. Това обаче не попречи някои имена въпреки всичко да бъдат оповестени обществено от номиниращите ги. Тази година това бяха няколко организации, свързани с Близкия изток, измежду които Агенцията на Организация на обединените нации за палестинските бежанци и организации за отбрана на човешките права – палестинската организация " Ал Хак " и израелската организация " Б'Целем ", показва Франс прес. Учени от Свободния университет в Амстердам пък споделиха, че са номинирали основаните в Близкия изток организации " Екопийс " ( " Екомир " ), " Уимен уейдж пийс " ( " Жените заплащат за мира " ) и " Уимен ъв дъ сън " ( " Жените на слънцето " ) поради техните старания за реализиране на мир сред израелците и палестинците.
В последна сметка премията не отиде при организация, която по някакъв метод е асоциирана с спора в Близкия изток, който в последния месец ескалира съществено. От война в линията Газа сред Израел и радикалното палестинско придвижване „ Хамас “, разразила се след нападението от 7 октомври на „ Хамас “ против Южен Израел, той се трансформира и във война сред Израел и ливанското шиитското придвижване „ Хизбула “, подкрепящо „ Хамас “ и подкрепяно от Иран. Конфликтът се изроди и в офанзиви с дронове и ракети на йеменските бунтовници хуси против кораби в Червено море и в пленяване на екипажи на плавателни съдове там в символ на поддръжка за палестинска идея. След пленените от хусите моряци има и двама българи. На два пъти през последната половин година Иран, чиито проксита са „ Хамас “, „ Хизбула “ и хусите, предприе и масирани ракетни офанзиви против Израел.
Нобеловата премия за мир не беше връчена и на организация или на физическо лице, което да припомня по някакъв метод за различен парещ спор – този в Украйна, идващ към този момент третата си годишнина.
Не се оправдаха и упованията оценката да отиде при Суданските центрове за незабавна реакция – организация с клонове из цялостен Судан, които дават помощ на засегнатите от гражданската война, вилнееща там и оставаща в сянка на споровете в Газа и Украйна.
Коалицията " Спрете роботите убийци! ", сплотяваща неправителствени организации, борещите се против самостоятелните роботизирани оръжейни системи, също се размина с оценката макар прогнозите в тази тенденция.
Не беше отличено макар някои прогнози и физическо, или юридическо лице, обвързвано по някакъв метод със отбраната на правата на дамите и на човешките права в Афганистан, където след изтеглянето на западните сили се върна на власт режимът на талибаните, въвел жестоки ограничавания за представителките на нежния пол – обстановка, отразяваща съгласно някои анализатори неуспеха на 20-годишните старания на Запада за омиротворяване на азиатската страна.
Тазгодишният Нобелов лауреат за мир, организацията „ Нихон Хиданкьо “, учредена през 1956 година, сплотява в цяла Япония оживелите от нуклеарните бомбардировки или по този начин наречените хибакуша. Хибакуша безусловно идва от думите „ хи “, означаваща „ обиден “, „ баку “ – „ бомба “ и „ ша “ – „ човек “ . Но след август 1945 г. понятието стартира да се употребява най-много за засегнатите от атомните бомбардировки.
Организацията „ Нихон Хиданкьо “ документира опустошителните последици от двете нуклеарни бомбардировки, предизвикали гибелта на 140 000 души в Хирошима и на 74 000 души в Нагасаки единствено в интервала от двата нуклеарни удара през август 1945 година до края на 1945 година Двата нуклеарни гърмежа в Япония на 6 и на 9 август 1945 година провокират убийствено нездравословна в кратковременен и дълготраен проект радиация. Оцелелите от двете бомбардировки през остатъка от живота си са обречени на засилен риск да развият избрани онкологични болести поради радиацията, на която са били изложени. Те също по този начин са били и жертва на жестока изолираност и дискриминация в самото японско общество, в което дълго време се е битувало вярването, че лъчевата болест е заразна, напомня Франс прес.
От основаването си до през днешния ден „ Нихон Хиданкьо “ дава препоръки и помощ на хибакуша, само че последователно се трансформира и в бранител на пацифистката и антиядрената идея. Организацията отдавна е евентуален претендент за Нобеловата премия за мир и се бори за попречване на нуклеарна война и за елиминиране на нуклеарните оръжия, както и за подписване на интернационално съглашение за цялостна възбрана на нуклеарните оръжия. За нобелово отличие за мир тя е била номинирана през 1985, 1994 и 2015 година от основаното в Швейцария Международно бюро за мир, напомня японското издание „ Джапан таймс “.
През 2010 година „ Нихон Хиданкьо “ завоюва Наградата за обществен активизъм по време на Световната среща на върха на Нобеловите лауреати за мир, напомня индийското издание „ Индиън експрес “. През 2003 година организацията печели премията за мир, носеща името на Нобеловия лауреат за мир Шон Макбрайд – ирландски политик, който е бил външен министър и ръководител на Международното бюро за мир.
През годините „ Нихон Хиданкьо “ води акцията си против нуклеарните оръжия, като изпраща хибакуша по целия свят, с цел да описват какво са претърпели през 1945 година Хибакуша са говорили пред страните членки от Организация на обединените нации и са посещавали страните, притежаващи нуклеарни оръжия, с цел да описват там за ужаса, през който са минали преди 79 години.
През 2009 година, откакто получи Нобеловата премия за мир, тогавашният американски президент Барак Обама посети Хирошима, срещна се с няколко хибакуша и ги прегърна. Това беше историческа аудиенция, защото до този миг нито един от предшествениците на Обама не беше посещавал Хирошима, отбелязва Франс прес
През годините „ Нихон Хиданкьо “ одобри в редиците си и тези, които по време на нуклеарните бомбардировки са били новородени или даже са били към момента неродени, в утробата на майките си, на 6 и 9 август 1945 година Всички тези „ бебета на ужасяващото японско лято “ през целия си живот са преследвани от призрака на нуклеарната покруса. Едно от тези бебета е Джиро Хамасуми. Майка му е била бременна с него, когато е избухнала атомната бомба в Хирошима. В нещастието умира татко му, от чието тяло, превърнато в безформена маса, остават единствено ключ, тока на колан и част от портмоне. Джиро е роден през февруари 1946 година, половин година след нуклеарния смут в Хирошима. За този смут той научава от разказите на по-големите си братя. Те му приказват за ослепителната светлина, за тътена, за пожарите по-късно, за миризмата на горяща човешка плът, стелеща се над града. Самият Джиро за шанс не е обиден от последствията от нуклеарната бомбардировка, белязали доста деца, намирали се при осъществяването ѝ в утробата на майките си.
Организацията „ Нихон Хиданкьо “ счита, че Япония би трябвало да признае отговорността си, че е провокирала войната , довела до големите вреди, породени от атомните бомбардировки и затова да обезщети оживелите от тях. Тя пази приемането на закон, който да планува погашение от страната на компенсации на хибакуша и на техните фамилии. В хода на акцията си асоциацията провежда петиции, походи и седящи стачки. Редовно разгласява и декларации-реакции на събитията по света, в които още веднъж отеква гласът й против нуклеарните оръжия. Членовете й стачкуваха тази година против ученията с тактически нуклеарни оръжия, осъществени от Русия, и против субкритичния нуклеарен опит (опит, при който не последва експлозия), осъществен от Съединени американски щати, напомня Франс прес.
Съпредседатели на „ Нихон Хиданкьо “ са Теруми Танака, Шигемицу Танака и Тошиюки Мимаки. Генерален секретар на организацията е Суеичи Кидо. Двамата Танака са от Нагасаки. Теруми е бил на 13 години по време на нуклеарната бомбардировка, а Шигемицу е бил 4-годишен. Те са се намирали надлежно на 3,2 и на 6 километра от мястото, на което се е взривила атомната бомба преди 79 години. Тошиюки Мимаки е от Хирошима и е бил на 3 годинки, когато там е била пусната атомната бомба. Кидо е от Нагасаки е бил 5-годишен, когато там се е взривила нуклеарната бомба.
Към март на 2024 година общият брой на публично приети за оживели от двете нуклеарни бомбардировки в Япония възлиза на 106 825 души, оповестява японската организация Киодо, като се базира на данни на японското министерство на опазването на здравето, труда и обществените грижи. Броят на оживелите е намалял със 6824 души по отношение на миналата година. Средната възраст на оживелите е 85 години. Това прави още по-спешна и неотложна задачата на „ Нихон Хиданкьо “ да съобщи щафетата на идните генерации, тъй като в скоро време няма да има жив хибакуша.
Задачата на отличената с Нобеловата премия за мир организация е още по-неотложна и поради това че нуклеарното обезсърчаване е заложено във военните доктрини на редица страни по света.
При присъждането на оценката Норвежкият нобелов комитет изрази безпокойството си, че през днешния ден табуто на потреблението на нуклеарно оръжие е под напън и че в границите на войните, вилнеещи в този момент, се прибягва до закани за потребление на нуклеарно оръжие, напомня Франс прес. Това косвено препраща към опасността, пристигнала от съветския президент Владимир Путин в края на септември. Тогава той съобщи, че неговата страна би могла да употребява нуклеарно оръжие в отговор на всяко нахлуване, подхванато против Русия даже от страна, която не има нуклеарно оръжия, само че е подкрепяна от нуклеарна мощ.
От началото на съветската инвазия в Украйна през февруари 2022 година Москва постоянно насочва сходни закани. Целта е да бъдат уверени западните страни да не стигат прекомерно надалеч в поддръжката си за Украйна, споделят специалисти. Последното предизвестие пристигна в навечерието на срещата на украинския президент Володимир Зеленски с президента на Съединени американски щати Джо Байдън във Вашингтон. Там Зеленски беше отишъл, с цел да дискутира разрешаването на неговата страна да употребява западни ракети за поразяване на цели в дълбочина на съветската територия.
Освен заканите за потребление на нуклеарно оръжие, идващи от Москва, бойните дейности се развиват и наоколо до две нуклеарни централи – тази в украинската Запорожка област и тази в съветската Курска област. Ядрената повреда в Чернобил през април 1986 година и нуклеарната повреда във Фукушима през 2011 година демонстрират, че освен нуклеарните оръжия крият опасности. Рискове може да има и от всяка борба в региона на нуклеарна централа.
Присъждането на Нобеловата премия за мир на японската организация, бореща се против нуклеарните оръжия и в по-общ проект против нуклеарните опасности, е косвено предизвестие към участниците във войната в Украйна, най-много към Русия. Но също и е предизвестие към съдружниците на Русия – Китай и Северна Корея. Пекин усилва броя на нуклеарните си ракети и на нуклеарните си подводници, само че към този момент все отново се придържа към политиката си за неизползване на нуклеарни оръжия. В началото на октомври севернокорейският водач Ким Чен-ун заплаши да употребява без съмнение нуклеарно оръжия при положение на офанзива, осъществена против Северна Корея от Южна Корея или от Съединени американски щати. А малко преди този момент, в края на септември севернокорейският водач прикани за усилване на нуклеарните качества на страната му и разгласява първи фотоси от визитата си в обект за обогатяване на уран. През април пък, съгласно севернокорейската държавна организация КЦТА, той е следил персонално първо военно обучение за преструване на нуклеарен отговор на възможна офанзива по територията на Северна Корея. През януари Пхенян разгласи, че е тествал подводна нуклеарна оръжейна система. Още преди две години Ким Чен-ун разгласи за необратим статута на нуклеарна мощ на неговата страна. Този статут беше вписан година по-късно в конституцията на страната.
В допълнение на тези нуклеарни закани, свързани с войната в Украйна, както и със съдружниците на Москва, спорът в Близкия изток също крие нуклеарна опасност . Там основата ос на противоборство е сред Израел и Иран, настоящ посредством прокситата си. Израел нито публично е оповестил, че е нуклеарна мощ, нито пък го е отрекъл, напомня Центърът за оръжеен надзор и неразпространение във Вашингтон. Страната не е част от Договора за неразпространение на нуклеарно оръжие. Според оценки Израел има към 90 основани на плутоний нуклеарни бойни глави и е създал задоволително плутоний за 100-200 бойни глави, се споделя в информация на уеб страницата на Центъра.
Иран пък не престава да развива нуклеарната си стратегия, откогато интернационалното съглашение, целящо нейното ограничение, се разпадна през 2018 година, когато тогавашният президент на Съединени американски щати Доналд Тръмп изтегли страната си от него, показва Франс прес. Иран отхвърля неговата нуклеарна стратегия да има военни цели. Но Техеран предизвести Израел, че възможен израелски удар по ирански нуклеарни обекти, ще провокира още по-силен отговор. Израел пък даде обещание, без да навлиза в детайлности, че ще има смъртоносна, прецизна и изненадваща офанзива против Иран в отговор на иранския ракетен обстрел по Израел от началото на октомври в подтекста на войната в Газа. Последва предизвестие към Израел от американския президент Джо Байдън да не нападна ирански нуклеарни съоръжения, до момента в който претендентът за президент на Съединени американски щати от републиканската партия Доналд Тръмп насърчи Израел да направи тъкмо противоположното. Пред израелските закани за отговор на иранската ракетна офанзива ирански депутати приканиха в четвъртък иранския висш нравствен водач аятолах Али Хаменей да ревизира иранската нуклеарна теория, която публично е с мирни цели. А съгласно Международната организация за атомна сила Иран има първични материали за производството на три атомни бомби.
Присъждането на Нобеловата премия за мир на японската организация „ Нихон Хиданкьо “ затова е и косвен зов да не се прибягва до нуклеарно оръжие и в Близкия изток.
След оповестяването на новия Нобелов лауреат за мир през вчерашния ден генералния секретар на Организация на обединените нации Антониу Гутериш още веднъж прикани за елиминиране на нуклеарните оръжия, които той назова „ мотори на гибелта “. Той напомни, че оживелите от нуклеарните бомбардировки в Хирошима и Нагасаки са пазители на загатна за ужасяващата цена за човечеството от нуклеарните оръжия.
Японската организация получи Нобеловата премия за мир половин век, откакто различен японец беше отличен с това влиятелно отличие. Това беше някогашният японски министър председател Ейсаку Сато. Той получи оценката през 1974 година като самопризнание за подписването от страна на Япония на контракта за неразпространение на нуклеарните оръжия. През 2017 година Международната акция за унищожаване на нуклеарните оръжия получи Нобеловата премия за мир за приноса й за приемането на историческия контракт за възбраната на нуклеарното оръжие. През 2005 година Международната организация за атомна сила и тогавашният неин началник Мохамед ел Барадей получават Нобеловата премия за мир за напъните им да предпазят света от нуклеарна злополука.
Хибакуша, както стана ясно от изказването на Норвежкия нобелов комитет, са тип, жертван на изгубване и един ден хората ще научават за ужаса от август 1945 година не от техните директни разкази, а от разказите на тези, които са поели тяхната щафета. Но на събитията отпреди 79 години са отдадени и редица книги и филми. Три тънички книги, преведени на български език, също може да се каже, че извършват задачата на хибакуша.
„ Летците от Хирошима “ на Ханс Херлин, показва свидетелската позиция на тези, които взели участие в нуклеарната бомбардировка над Хирошима и Нагасаки. „ Историята на говорещото столче “ на Миоко Мацутани връща читателя към ужаса от август на 1945 година под формата на приказка, в която обаче магията не води до щастлива развръзка, а до горчива истина. „ Черен дъжд “ на Масуджи Ибусе демонстрира какво е да си оживял от нуклеарния гърмеж и на каква дискриминация може да те обрече това.
В свят, в който има 50 спора, съществуват над 300 разнородни награди за мир, напомни наскоро за Франс прес Олав Ньолстад, шеф на Норвежкия нобелов институт, подпомагащ Норвежкия нобелов комитет в подбора на лауреатите на Нобеловата премия за мир. Най-новата измежду тях е съветската премия за мир на името на Лев Толстой, написа Франс прес.
На 9 септември на блестяща гала в московския „ Болшой спектакъл “ тя беше присъдена за първи път под патронажа на съветския президент Путин. Първият лауреат на новото отличие е Африканският съюз. Този избор на журито, определящо спечелилите, не е инцидентен. В този миг Русия се пробва да разшири въздействието си в Африка. А от Африка по този начин и не пристигна нееднозначно наказание на съветската инвазия в Украйна. „ Новата премия способства за основаването на един нов обективен многополюсен международен ред “ , увери Путин в изказване във връзка оповестяването на първия ѝ лауреат, напомня Франс прес.
Лев Толстой е един от титаните на съветската и международната литература. Той е бил пацифист. Неговите наследници нямат нищо срещу една премия за мир да носи неговото име. Но част от роднините на Лев Толстой възразяват премията да бъде връчвана от страна, която е нахлула в друга страна и която в този момент води война в нея. Такова е мнението на Стефан Толстой, правнук на Лев Толстой, който в този момент живее в Стокхолм. На друго мнение е Владимир Толстой, пра-правнук на Лев Толстой, който живее в Москва и е шеф на музея „ Толстой “ там, а преди този момент е бил и консултант на Кремъл по въпросите на културата. Така премията за мир се трансформира в мотив за разделяне в клана Толстой.
А нещата стават още по-пикантни, защото в наградното жури попада и внукът на френския военачалник Де Гол – Пиер Де Гол, прочут с прокремълските си позиции, отбелязва Франс прес.
Засега новото отличие за мир има малко шансове да засенчи Нобеловата премия, присъждана в Осло от 1901 година насам. Отличието на името на Лев Толстой по-скоро припомня за опити за други различни награди за мир, учредявани от Москва. Такава е да вземем за пример премията на името на Сталин, основана през 1949 година Впоследствие тя е прекръстена на премия „ Ленин “ и измежду нейните лауреати са чилийският стихотворец Пабло Неруда, френският публицист Луи Арагон, руските водачи Леонид Брежнев и Никита Хрушчов, международно известният художник Пабло Пикасо, кубинският водач Фидел Кастро. Наградата оцелява до разпадането на Съюз на съветските социалистически републики.
След като Нобеловата премия за мир беше присъдена на китайския отстъпник Лю Сяобо през 2010 година, ядосаният от това Пекин сътвори своя различна премия за мир, наречена „ Конфуций “ и измежду нейните лауреати са съветският президент Владимир Путин, кубинският водач Фидел Кастро, някогашният президент на Зимбабве Роберт Мугабе и други
Олав Ньолстад от Норвежкият нобелов институт приветства появяването на всяка нова премия за мир, само че показва убеденост, че Нобеловата премия за мир си остава най-престижната в света и с това се откроява измежду другите оценки.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
„ Норвежкият Нобелов комитет реши да присъди Нобеловата премия за мир за 2024 година на японската организация „ Нихон Хиданкьо “. Това гражданско придвижване на оживели от атомните бомби в Хирошима и Нагасаки, известни още като хибакуша, получава премията за мир за напъните си за реализиране на свят, свободен от нуклеарни оръжия, и за това, че посредством свидетелски разкази демонстрира, че нуклеарните оръжия в никакъв случай повече не би трябвало да бъдат употребявани “, се споделя в изказването на Норвежкия нобелов комитет, оповестено на уеб страницата на Нобеловите награди.
BREAKING NEWS
The Norwegian Nobel Committee has decided to award the 2024 to the Japanese organisation Nihon Hidankyo. This grassroots movement of atomic bomb survivors from Hiroshima and Nagasaki, also known as Hibakusha, is receiving the peace prize for its…
— The Nobel Prize (@NobelPrize)
„ В отговор на нападенията с атомни бомби през август 1945 година поражда световно придвижване, чиито членове работят неуморно за повишение на осведомеността по отношение на пагубните филантропични последствия от потреблението на нуклеарни оръжия. Постепенно се разви мощна интернационална норма, която жигосва потреблението на нуклеарни оръжия като морално недопустимо. Тази норма стана известна като " нуклеарното табу “, се добавя в текста.
„ Свидетелствата на хибакуша – оживелите от Хирошима и Нагасаки -– са неповторими в този по-широк подтекст. Тези исторически очевидци спомогнаха за основаването и консолидирането на необятно публикувана съпротива против нуклеарните оръжия в целия свят, като се базираха на персонални истории, проведоха информационни акции въз основа на личния им опит и отправяха незабавни предизвестия против разпространяването и потреблението на нуклеарни оръжия. Хибакуша ни оказват помощ да опишем неописуемото, да мислим за немислимото и да разберем по някакъв метод неразбираемата болежка и страдалчество, породени от нуклеарните оръжия “, се показва в изказването.
„ Въпреки това Норвежкият нобелов комитет желае да регистрира един окуражаващ факт: от близо 80 години насам нито едно нуклеарно оръжие не е било употребявано във война. Изключителните старания на „ Нихон Хиданкьо “ и на други представители на хибакуша способстваха доста за установяването на нуклеарното табу. Ето за какво е обезпокоително, че през днешния ден това табу против потреблението на нуклеарни оръжия е подложено на напън “, се отбелязва в текста.
„ Ядрените сили модернизират и усъвършенстват арсеналите си; наподобява, че нови страни се готвят да придобият нуклеарни оръжия; и се насочат закани за потребление на нуклеарни оръжия в настоящи военни дейности. В този миг от човешката история си коства да си напомним какво съставляват нуклеарните оръжия: това са най-разрушителните оръжия, които светът в миналото е виждал “, напомня Норвежкият нобелов комитет.
Nobel Peace Prize Winner Toshiyuki Mimaki:
“I thought the prize would go to those working hard in Gaza.
In Gaza, bleeding children are being held by their parents. It’s like Japan 80 years ago. "
36,000 tons of explosives were dropped on Hiroshima/Nagasaki
82,000 tons have…
— Khalissee (@Kahlissee)
„ През идната година ще се навършат 80 години от момента, в който две американски атомни бомби убиха към 120 000 поданици на Хирошима и Нагасаки. Подобен брой хора са умряли от изгаряния и радиационни увреждания през идващите месеци и години. Съвременните нуклеарни оръжия имат доста по-голяма разрушителна мощ. Те могат да убият милиони хора и биха повлияли пагубно на климата. Една нуклеарна война може да унищожи нашата цивилизация “, показва Комитетът.
„ Съдбите на оживелите от пъкъла в Хирошима и Нагасаки дълго време бяха прикривани и подценявани. През 1956 година локалните сдружения на хибакуши дружно с жертвите на тествания на нуклеарни оръжия в Тихия океан основават Японската конфедерация на организациите на потърпевшите от атомните и водородните бомби. Съкратено на японски език името на конфедерацията е „ Нихон Хиданкьо “. Тя се трансформира в най-голямата и най-влиятелна организация на хибакуша в Япония “, добавя Норвежкият нобелов комитет в изказването си.
„ В основата на визията на Алфред Нобел е убеждението, че ангажираните хора могат да трансформират нещо. Присъждайки тазгодишната Нобелова премия за мир на „ Нихон Хиданкьо “, Норвежкият нобелов комитет желае да отдаде респект на всички оживели, които макар физическото страдалчество и мъчителните мемоари са избрали да употребяват скъпоструващия си опит, с цел да пораждат вяра и да подтикват към ангажираност за мир “, се добавя в текста.
„ Нихон Хиданкьо “ е направила публично притежание хиляди свидетелски разкази, разгласила е резолюции и обществени апели и изпраща годишно делегации в Организация на обединените нации и на разнообразни конференции за мир, с цел да подсети на света за неотложната нужда от нуклеарно разоръжаване “, се споделя в документа.
„ Един ден хибакуша към този момент няма да са измежду нас като очевидци на историята. Но със мощна просвета на паметта и непрекъсната ангажираност новите генерации в Япония ще не престават да предават опита и посланието на очевидците. Те въодушевяват и образоват хората по целия свят. По този метод те спомагат за опазване на нуклеарното табу – причина за спокойно бъдеще на човечеството “, показва Комитетът.
В умозаключение на изказването се показва, че Нобеловата премия за мир за 2024 година дава отговор на желанието на Алфред Нобел да бъдат отличени напъните, които носят най-голяма изгода на човечеството.
Обявяването на носителя на най-престижното отличие за мир в света не оправда прогнозите на песимистите, че тази година поради доста спорове по света няма да бъде разгласен нобелов лауреат за мир и 2024 година ще остане в историята като следващата „ бяла година “. Понятието „ бяла година “ отбелязва годината, в която не се връчва Нобелова премия за мир . В историята на влиятелното отличие това се е случвало общо 19 пъти до момента. За последно „ бяла година “ има през 1972 година по време на Виетнамската война.
Nearly 80 years after the Hiroshima and Nagasaki attacks, Nihon Hidankyo, a group of atomic bomb survivors, received the Nobel Peace Prize on Friday. Many have dedicated their lives to sharing their experiences and campaigning for nuclear disarmament.
— The New York Times (@nytimes)
Седмица преди оповестяването на лауреата на Нобеловата премия за мир през актуалната година Дан Смит, шеф на Стокхолмския интернационален институт за проучване на мира съобщи, че би предпочел 2024 година отново да " бяла година " тъй като по света в този момент бушуват 50 спора, напомня Франс прес. " Може би е време да заявим: " Да, прекомерно доста хора поставиха огромни старания, само че без резултат и би трябвало повече хора и повече международни водачи да се разсънят и да осъзнаят, че ние сме в извънредно рискова обстановка ", съобщи Дан Смит пред Франс прес. " Сега имаме над 50 спора по света и смъртността от тях доста се е нараснала през последните две години ", добави той.
Но в Осло, където Нобеловата премия за мир се присъжда от Норвежкия нобелов комитет, вероятността за " бяла година " се възприемаше като констатация за неуспех на напъните за мир и затова този вид се изключваше. Тази година номинираните бяха 286, само че съгласно регламента на влиятелното отличие описът с имената им се пази в загадка в продължение на 50 години. Това обаче не попречи някои имена въпреки всичко да бъдат оповестени обществено от номиниращите ги. Тази година това бяха няколко организации, свързани с Близкия изток, измежду които Агенцията на Организация на обединените нации за палестинските бежанци и организации за отбрана на човешките права – палестинската организация " Ал Хак " и израелската организация " Б'Целем ", показва Франс прес. Учени от Свободния университет в Амстердам пък споделиха, че са номинирали основаните в Близкия изток организации " Екопийс " ( " Екомир " ), " Уимен уейдж пийс " ( " Жените заплащат за мира " ) и " Уимен ъв дъ сън " ( " Жените на слънцето " ) поради техните старания за реализиране на мир сред израелците и палестинците.
В последна сметка премията не отиде при организация, която по някакъв метод е асоциирана с спора в Близкия изток, който в последния месец ескалира съществено. От война в линията Газа сред Израел и радикалното палестинско придвижване „ Хамас “, разразила се след нападението от 7 октомври на „ Хамас “ против Южен Израел, той се трансформира и във война сред Израел и ливанското шиитското придвижване „ Хизбула “, подкрепящо „ Хамас “ и подкрепяно от Иран. Конфликтът се изроди и в офанзиви с дронове и ракети на йеменските бунтовници хуси против кораби в Червено море и в пленяване на екипажи на плавателни съдове там в символ на поддръжка за палестинска идея. След пленените от хусите моряци има и двама българи. На два пъти през последната половин година Иран, чиито проксита са „ Хамас “, „ Хизбула “ и хусите, предприе и масирани ракетни офанзиви против Израел.
Нобеловата премия за мир не беше връчена и на организация или на физическо лице, което да припомня по някакъв метод за различен парещ спор – този в Украйна, идващ към този момент третата си годишнина.
Не се оправдаха и упованията оценката да отиде при Суданските центрове за незабавна реакция – организация с клонове из цялостен Судан, които дават помощ на засегнатите от гражданската война, вилнееща там и оставаща в сянка на споровете в Газа и Украйна.
Коалицията " Спрете роботите убийци! ", сплотяваща неправителствени организации, борещите се против самостоятелните роботизирани оръжейни системи, също се размина с оценката макар прогнозите в тази тенденция.
Не беше отличено макар някои прогнози и физическо, или юридическо лице, обвързвано по някакъв метод със отбраната на правата на дамите и на човешките права в Афганистан, където след изтеглянето на западните сили се върна на власт режимът на талибаните, въвел жестоки ограничавания за представителките на нежния пол – обстановка, отразяваща съгласно някои анализатори неуспеха на 20-годишните старания на Запада за омиротворяване на азиатската страна.
Тазгодишният Нобелов лауреат за мир, организацията „ Нихон Хиданкьо “, учредена през 1956 година, сплотява в цяла Япония оживелите от нуклеарните бомбардировки или по този начин наречените хибакуша. Хибакуша безусловно идва от думите „ хи “, означаваща „ обиден “, „ баку “ – „ бомба “ и „ ша “ – „ човек “ . Но след август 1945 г. понятието стартира да се употребява най-много за засегнатите от атомните бомбардировки.
Организацията „ Нихон Хиданкьо “ документира опустошителните последици от двете нуклеарни бомбардировки, предизвикали гибелта на 140 000 души в Хирошима и на 74 000 души в Нагасаки единствено в интервала от двата нуклеарни удара през август 1945 година до края на 1945 година Двата нуклеарни гърмежа в Япония на 6 и на 9 август 1945 година провокират убийствено нездравословна в кратковременен и дълготраен проект радиация. Оцелелите от двете бомбардировки през остатъка от живота си са обречени на засилен риск да развият избрани онкологични болести поради радиацията, на която са били изложени. Те също по този начин са били и жертва на жестока изолираност и дискриминация в самото японско общество, в което дълго време се е битувало вярването, че лъчевата болест е заразна, напомня Франс прес.
От основаването си до през днешния ден „ Нихон Хиданкьо “ дава препоръки и помощ на хибакуша, само че последователно се трансформира и в бранител на пацифистката и антиядрената идея. Организацията отдавна е евентуален претендент за Нобеловата премия за мир и се бори за попречване на нуклеарна война и за елиминиране на нуклеарните оръжия, както и за подписване на интернационално съглашение за цялостна възбрана на нуклеарните оръжия. За нобелово отличие за мир тя е била номинирана през 1985, 1994 и 2015 година от основаното в Швейцария Международно бюро за мир, напомня японското издание „ Джапан таймс “.
През 2010 година „ Нихон Хиданкьо “ завоюва Наградата за обществен активизъм по време на Световната среща на върха на Нобеловите лауреати за мир, напомня индийското издание „ Индиън експрес “. През 2003 година организацията печели премията за мир, носеща името на Нобеловия лауреат за мир Шон Макбрайд – ирландски политик, който е бил външен министър и ръководител на Международното бюро за мир.
През годините „ Нихон Хиданкьо “ води акцията си против нуклеарните оръжия, като изпраща хибакуша по целия свят, с цел да описват какво са претърпели през 1945 година Хибакуша са говорили пред страните членки от Организация на обединените нации и са посещавали страните, притежаващи нуклеарни оръжия, с цел да описват там за ужаса, през който са минали преди 79 години.
През 2009 година, откакто получи Нобеловата премия за мир, тогавашният американски президент Барак Обама посети Хирошима, срещна се с няколко хибакуша и ги прегърна. Това беше историческа аудиенция, защото до този миг нито един от предшествениците на Обама не беше посещавал Хирошима, отбелязва Франс прес
През годините „ Нихон Хиданкьо “ одобри в редиците си и тези, които по време на нуклеарните бомбардировки са били новородени или даже са били към момента неродени, в утробата на майките си, на 6 и 9 август 1945 година Всички тези „ бебета на ужасяващото японско лято “ през целия си живот са преследвани от призрака на нуклеарната покруса. Едно от тези бебета е Джиро Хамасуми. Майка му е била бременна с него, когато е избухнала атомната бомба в Хирошима. В нещастието умира татко му, от чието тяло, превърнато в безформена маса, остават единствено ключ, тока на колан и част от портмоне. Джиро е роден през февруари 1946 година, половин година след нуклеарния смут в Хирошима. За този смут той научава от разказите на по-големите си братя. Те му приказват за ослепителната светлина, за тътена, за пожарите по-късно, за миризмата на горяща човешка плът, стелеща се над града. Самият Джиро за шанс не е обиден от последствията от нуклеарната бомбардировка, белязали доста деца, намирали се при осъществяването ѝ в утробата на майките си.
Организацията „ Нихон Хиданкьо “ счита, че Япония би трябвало да признае отговорността си, че е провокирала войната , довела до големите вреди, породени от атомните бомбардировки и затова да обезщети оживелите от тях. Тя пази приемането на закон, който да планува погашение от страната на компенсации на хибакуша и на техните фамилии. В хода на акцията си асоциацията провежда петиции, походи и седящи стачки. Редовно разгласява и декларации-реакции на събитията по света, в които още веднъж отеква гласът й против нуклеарните оръжия. Членовете й стачкуваха тази година против ученията с тактически нуклеарни оръжия, осъществени от Русия, и против субкритичния нуклеарен опит (опит, при който не последва експлозия), осъществен от Съединени американски щати, напомня Франс прес.
Съпредседатели на „ Нихон Хиданкьо “ са Теруми Танака, Шигемицу Танака и Тошиюки Мимаки. Генерален секретар на организацията е Суеичи Кидо. Двамата Танака са от Нагасаки. Теруми е бил на 13 години по време на нуклеарната бомбардировка, а Шигемицу е бил 4-годишен. Те са се намирали надлежно на 3,2 и на 6 километра от мястото, на което се е взривила атомната бомба преди 79 години. Тошиюки Мимаки е от Хирошима и е бил на 3 годинки, когато там е била пусната атомната бомба. Кидо е от Нагасаки е бил 5-годишен, когато там се е взривила нуклеарната бомба.
Към март на 2024 година общият брой на публично приети за оживели от двете нуклеарни бомбардировки в Япония възлиза на 106 825 души, оповестява японската организация Киодо, като се базира на данни на японското министерство на опазването на здравето, труда и обществените грижи. Броят на оживелите е намалял със 6824 души по отношение на миналата година. Средната възраст на оживелите е 85 години. Това прави още по-спешна и неотложна задачата на „ Нихон Хиданкьо “ да съобщи щафетата на идните генерации, тъй като в скоро време няма да има жив хибакуша.
Задачата на отличената с Нобеловата премия за мир организация е още по-неотложна и поради това че нуклеарното обезсърчаване е заложено във военните доктрини на редица страни по света.
При присъждането на оценката Норвежкият нобелов комитет изрази безпокойството си, че през днешния ден табуто на потреблението на нуклеарно оръжие е под напън и че в границите на войните, вилнеещи в този момент, се прибягва до закани за потребление на нуклеарно оръжие, напомня Франс прес. Това косвено препраща към опасността, пристигнала от съветския президент Владимир Путин в края на септември. Тогава той съобщи, че неговата страна би могла да употребява нуклеарно оръжие в отговор на всяко нахлуване, подхванато против Русия даже от страна, която не има нуклеарно оръжия, само че е подкрепяна от нуклеарна мощ.
От началото на съветската инвазия в Украйна през февруари 2022 година Москва постоянно насочва сходни закани. Целта е да бъдат уверени западните страни да не стигат прекомерно надалеч в поддръжката си за Украйна, споделят специалисти. Последното предизвестие пристигна в навечерието на срещата на украинския президент Володимир Зеленски с президента на Съединени американски щати Джо Байдън във Вашингтон. Там Зеленски беше отишъл, с цел да дискутира разрешаването на неговата страна да употребява западни ракети за поразяване на цели в дълбочина на съветската територия.
Освен заканите за потребление на нуклеарно оръжие, идващи от Москва, бойните дейности се развиват и наоколо до две нуклеарни централи – тази в украинската Запорожка област и тази в съветската Курска област. Ядрената повреда в Чернобил през април 1986 година и нуклеарната повреда във Фукушима през 2011 година демонстрират, че освен нуклеарните оръжия крият опасности. Рискове може да има и от всяка борба в региона на нуклеарна централа.
Присъждането на Нобеловата премия за мир на японската организация, бореща се против нуклеарните оръжия и в по-общ проект против нуклеарните опасности, е косвено предизвестие към участниците във войната в Украйна, най-много към Русия. Но също и е предизвестие към съдружниците на Русия – Китай и Северна Корея. Пекин усилва броя на нуклеарните си ракети и на нуклеарните си подводници, само че към този момент все отново се придържа към политиката си за неизползване на нуклеарни оръжия. В началото на октомври севернокорейският водач Ким Чен-ун заплаши да употребява без съмнение нуклеарно оръжия при положение на офанзива, осъществена против Северна Корея от Южна Корея или от Съединени американски щати. А малко преди този момент, в края на септември севернокорейският водач прикани за усилване на нуклеарните качества на страната му и разгласява първи фотоси от визитата си в обект за обогатяване на уран. През април пък, съгласно севернокорейската държавна организация КЦТА, той е следил персонално първо военно обучение за преструване на нуклеарен отговор на възможна офанзива по територията на Северна Корея. През януари Пхенян разгласи, че е тествал подводна нуклеарна оръжейна система. Още преди две години Ким Чен-ун разгласи за необратим статута на нуклеарна мощ на неговата страна. Този статут беше вписан година по-късно в конституцията на страната.
В допълнение на тези нуклеарни закани, свързани с войната в Украйна, както и със съдружниците на Москва, спорът в Близкия изток също крие нуклеарна опасност . Там основата ос на противоборство е сред Израел и Иран, настоящ посредством прокситата си. Израел нито публично е оповестил, че е нуклеарна мощ, нито пък го е отрекъл, напомня Центърът за оръжеен надзор и неразпространение във Вашингтон. Страната не е част от Договора за неразпространение на нуклеарно оръжие. Според оценки Израел има към 90 основани на плутоний нуклеарни бойни глави и е създал задоволително плутоний за 100-200 бойни глави, се споделя в информация на уеб страницата на Центъра.
Иран пък не престава да развива нуклеарната си стратегия, откогато интернационалното съглашение, целящо нейното ограничение, се разпадна през 2018 година, когато тогавашният президент на Съединени американски щати Доналд Тръмп изтегли страната си от него, показва Франс прес. Иран отхвърля неговата нуклеарна стратегия да има военни цели. Но Техеран предизвести Израел, че възможен израелски удар по ирански нуклеарни обекти, ще провокира още по-силен отговор. Израел пък даде обещание, без да навлиза в детайлности, че ще има смъртоносна, прецизна и изненадваща офанзива против Иран в отговор на иранския ракетен обстрел по Израел от началото на октомври в подтекста на войната в Газа. Последва предизвестие към Израел от американския президент Джо Байдън да не нападна ирански нуклеарни съоръжения, до момента в който претендентът за президент на Съединени американски щати от републиканската партия Доналд Тръмп насърчи Израел да направи тъкмо противоположното. Пред израелските закани за отговор на иранската ракетна офанзива ирански депутати приканиха в четвъртък иранския висш нравствен водач аятолах Али Хаменей да ревизира иранската нуклеарна теория, която публично е с мирни цели. А съгласно Международната организация за атомна сила Иран има първични материали за производството на три атомни бомби.
Присъждането на Нобеловата премия за мир на японската организация „ Нихон Хиданкьо “ затова е и косвен зов да не се прибягва до нуклеарно оръжие и в Близкия изток.
След оповестяването на новия Нобелов лауреат за мир през вчерашния ден генералния секретар на Организация на обединените нации Антониу Гутериш още веднъж прикани за елиминиране на нуклеарните оръжия, които той назова „ мотори на гибелта “. Той напомни, че оживелите от нуклеарните бомбардировки в Хирошима и Нагасаки са пазители на загатна за ужасяващата цена за човечеството от нуклеарните оръжия.
Японската организация получи Нобеловата премия за мир половин век, откакто различен японец беше отличен с това влиятелно отличие. Това беше някогашният японски министър председател Ейсаку Сато. Той получи оценката през 1974 година като самопризнание за подписването от страна на Япония на контракта за неразпространение на нуклеарните оръжия. През 2017 година Международната акция за унищожаване на нуклеарните оръжия получи Нобеловата премия за мир за приноса й за приемането на историческия контракт за възбраната на нуклеарното оръжие. През 2005 година Международната организация за атомна сила и тогавашният неин началник Мохамед ел Барадей получават Нобеловата премия за мир за напъните им да предпазят света от нуклеарна злополука.
Хибакуша, както стана ясно от изказването на Норвежкия нобелов комитет, са тип, жертван на изгубване и един ден хората ще научават за ужаса от август 1945 година не от техните директни разкази, а от разказите на тези, които са поели тяхната щафета. Но на събитията отпреди 79 години са отдадени и редица книги и филми. Три тънички книги, преведени на български език, също може да се каже, че извършват задачата на хибакуша.
„ Летците от Хирошима “ на Ханс Херлин, показва свидетелската позиция на тези, които взели участие в нуклеарната бомбардировка над Хирошима и Нагасаки. „ Историята на говорещото столче “ на Миоко Мацутани връща читателя към ужаса от август на 1945 година под формата на приказка, в която обаче магията не води до щастлива развръзка, а до горчива истина. „ Черен дъжд “ на Масуджи Ибусе демонстрира какво е да си оживял от нуклеарния гърмеж и на каква дискриминация може да те обрече това.
В свят, в който има 50 спора, съществуват над 300 разнородни награди за мир, напомни наскоро за Франс прес Олав Ньолстад, шеф на Норвежкия нобелов институт, подпомагащ Норвежкия нобелов комитет в подбора на лауреатите на Нобеловата премия за мир. Най-новата измежду тях е съветската премия за мир на името на Лев Толстой, написа Франс прес.
На 9 септември на блестяща гала в московския „ Болшой спектакъл “ тя беше присъдена за първи път под патронажа на съветския президент Путин. Първият лауреат на новото отличие е Африканският съюз. Този избор на журито, определящо спечелилите, не е инцидентен. В този миг Русия се пробва да разшири въздействието си в Африка. А от Африка по този начин и не пристигна нееднозначно наказание на съветската инвазия в Украйна. „ Новата премия способства за основаването на един нов обективен многополюсен международен ред “ , увери Путин в изказване във връзка оповестяването на първия ѝ лауреат, напомня Франс прес.
Лев Толстой е един от титаните на съветската и международната литература. Той е бил пацифист. Неговите наследници нямат нищо срещу една премия за мир да носи неговото име. Но част от роднините на Лев Толстой възразяват премията да бъде връчвана от страна, която е нахлула в друга страна и която в този момент води война в нея. Такова е мнението на Стефан Толстой, правнук на Лев Толстой, който в този момент живее в Стокхолм. На друго мнение е Владимир Толстой, пра-правнук на Лев Толстой, който живее в Москва и е шеф на музея „ Толстой “ там, а преди този момент е бил и консултант на Кремъл по въпросите на културата. Така премията за мир се трансформира в мотив за разделяне в клана Толстой.
А нещата стават още по-пикантни, защото в наградното жури попада и внукът на френския военачалник Де Гол – Пиер Де Гол, прочут с прокремълските си позиции, отбелязва Франс прес.
Засега новото отличие за мир има малко шансове да засенчи Нобеловата премия, присъждана в Осло от 1901 година насам. Отличието на името на Лев Толстой по-скоро припомня за опити за други различни награди за мир, учредявани от Москва. Такава е да вземем за пример премията на името на Сталин, основана през 1949 година Впоследствие тя е прекръстена на премия „ Ленин “ и измежду нейните лауреати са чилийският стихотворец Пабло Неруда, френският публицист Луи Арагон, руските водачи Леонид Брежнев и Никита Хрушчов, международно известният художник Пабло Пикасо, кубинският водач Фидел Кастро. Наградата оцелява до разпадането на Съюз на съветските социалистически републики.
След като Нобеловата премия за мир беше присъдена на китайския отстъпник Лю Сяобо през 2010 година, ядосаният от това Пекин сътвори своя различна премия за мир, наречена „ Конфуций “ и измежду нейните лауреати са съветският президент Владимир Путин, кубинският водач Фидел Кастро, някогашният президент на Зимбабве Роберт Мугабе и други
Олав Ньолстад от Норвежкият нобелов институт приветства появяването на всяка нова премия за мир, само че показва убеденост, че Нобеловата премия за мир си остава най-престижната в света и с това се откроява измежду другите оценки.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ