Япония може да се превърне в следващия голям риск за

Япония може да се трансформира в идващия огромен риск за Уолстрийт. Защо едно решение на най-големия пенсионен фонд в света може да разклати $, облигациите и акциитеПрез последните няколко години съвсем всички вложители следяха едни и същи тематики – Федералния запас, инфлацията, изкуствения разсъдък и американските софтуерни колоси. В същото време един развой се развиваше съвсем неусетно надалеч от Уолстрийт, само че евентуално има силата да промени световните финансови потоци. Това е последователното завръщане на Япония към по-високи лихви, възстановяващата се инфлация и възходящият политически напън японските институционални вложители още веднъж да насочат капитала си към вътрешния пазар. Ако тази наклонност се форсира, следствията няма да се лимитират единствено до японските облигации. Те могат да доближат американските държавни скъпи бумаги, $ и даже акциите на Уолстрийт.В центъра на вниманието се намира Government Pension Investment Fund (GPIF) – най-големият пенсионен фонд в света с активи за почти 1.8 трилиона $. През последното десетилетие фондът последователно усилваше интернационалната си експозиция, защото японските лихви бяха покрай нулата, а локалните облигации предлагаха минимална рентабилност. Американските акции, европейските пазари и задграничните облигации изглеждаха надалеч по-привлекателни. Днес обаче изискванията стартират да се трансформират.Японската стопанска система последователно излиза от десетилетията на дефлация. Инфлацията към този момент не е изключение, а все по-устойчиво събитие. Доходността по японските държавни облигации се повишава, а държавното управление все по-открито приказва за нуждата огромните държавни фондове да поддържат локалните финансови пазари. Макар към момента да няма публично решение за смяна на стратегическото систематизиране на активите, самият факт, че сходен диалог към този момент се води на най-високо политическо равнище, е задоволителен, с цел да притегли вниманието на световните вложители.На пръв взор сходна смяна наподобява като вътрешен японски въпрос. В реалност тя може да има надалеч по-широки последици. Ако GPIF стартира последователно да понижава експозицията си към задгранични активи, това значи продажби на американски облигации, американски акции и други интернационалните вложения. Срещу тези продажби фондът ще би трябвало да купува йени, японски държавни облигации и локални акции. Това съставлява типичен развой на репатриране на капитали – придвижване на средства назад към страната на генезис.Размерът на фонда прави даже дребни промени евентуално значими. Около половината от активите на GPIF са вложени отвън Япония, което значи почти 930 милиарда $ интернационалните вложения. Ако единствено 5% от тези средства бъдат върнати към японски активи, това би означавало придвижване на капитали за над 45 милиарда $. При 10% към този момент приказваме за съвсем 100 милиарда $. За световните финансови пазари това не е сума, която може да бъде подценена.Първият резултат евентуално би се усетил на валутния пазар. За да бъдат закупени японски активи, задграничните валути би трябвало да бъдат обменени против йени. Това автоматизирано усилва търсенето на японската валута. Именно тук се появява един от най-интересните аспекти на актуалната обстановка. Йената се намира покрай най-слабите си равнища от средата на 80-те години, а двойката USD/JPY към този момент мина границата от 163. Подобна уязвимост прави политическия напън за подсилване на валутата все по-голям, изключително когато инфлацията стартира да се форсира.Но валутата е единствено първата част от историята. Ако японските институционални вложители стартират да продават американски държавни облигации, това значи още един продавач на пазар, който така и така би трябвало да всмуква рекордни излъчвания нов държавен дълг. По-ниското търсене естествено оказва напън върху цените на облигациите и надлежно покачва доходността им. За Съединените щати това би означавало още едно затруднение в миг, когато Федералният запас така и така се пробва деликатно да ръководи финансовите условия.Връзката сред японските финансови потоци и американските пазари не е нова. В продължение на десетилетия Япония беше един от най-големите източници на световна ликвидност. Ниските японски лихви подтикнаха по този начин наречения carry trade – тактика, при която вложителите заемат евтини йени, обменят ги за долари и влагат средствата в по-високодоходни американски активи. Докато йената оставаше слаба, а японските лихви – ниски, тази тактика носеше постоянна рентабилност. Но в случай че йената стартира стабилно да се ускорява, а доходността по японските облигации стане все по-конкурентна, част от тези покупко-продажби могат последователно да бъдат затворени.Именно това прави актуалната обстановка толкоз забавна. Пазарите постоянно подценяват смисъла на ликвидността. Инвеститорите нормално наблюдават облагите на фирмите, икономическия напредък или решенията на централните банки. Но огромна част от придвижванията на финансовите пазари в действителност се дефинират от това от кое място идва капиталът и накъде се насочва. Ако един от най-големите институционални вложители в света промени посоката на своите вложения, това може да промени и цената на капитала в световен мащаб.Любопитен знак за сходна смяна е по този начин нареченият cross-currency basis swap сред $ и йената. Макар този индикатор рядко да попада в центъра на вниманието, той мери какъв брой коства на вложителите да хеджират валутния риск сред двете валути. Исторически мощното търсене на валутно хеджиране постоянно съответствува с интервали, в които ликвидността в долари се стяга, а американските акции срещат усложнения. Засега този знак не алармира за суматоха, което подсказва, че пазарът към момента не чака всеобща репатриация на капитали. Но точно по тази причина той заслужава деликатно наблюдаване през идващите месеци.Важно е обаче да се направи едно разграничаване. В момента няма публично решение GPIF да трансформира стратегическото си систематизиране на активите. Засега става дума за политически сигнали и обществени изказвания, а не за съответен капиталов проект. Това значи, че непосреден риск за международните пазари няма. Но финансовите пазари рядко чакат окончателните решения. Те стартират да преоценяват риска още когато вероятността за сходно развиване стартира да нараства.Именно по тази причина историята към GPIF е толкоз значима. Тя не е просто вест за японската пенсионна система. Тя слага доста по-фундаментален въпрос – дали след десетилетия, през които японският капитал финансираше международните пазари, не навлизаме в интервал, в който част от тези средства последователно ще стартират да се връщат вкъщи.За вложителите това би означавало свят с по-високи световни лихви, по-силен напън върху американските облигации, евентуално по-слабо търсене на долари и по-голяма волатилност при рисковите активи. Подобна смяна няма да се случи за една нощ и надали ще бъде трагична в самото начало. Но в случай че Япония фактически стартира да обръща посоката на своите финансови потоци, това може да се трансформира в една от най-важните макроикономически тематики през идващите няколко години.Парадоксално е, че един от най-големите опасности за Уолстрийт може да не пристигна от Федералния запас, инфлацията или корпоративните облаги, а от решение на пенсионен фонд на другия завършек на света. Историята на финансовите пазари неведнъж е показвала, че точно сходни на пръв взор местни промени постоянно слагат началото на най-големите световни придвижвания.Материалът е с изчерпателен и учебен темперамент и не съставлява рекомендация за покупка или продажба на финансови активи.