Янис Варуфакис Полемичен. Привлекателен. Блестящ. Оспорван. Шестте месеца на Янис

Янис Варуфакис

Полемичен. Привлекателен. Блестящ. Оспорван. Шестте месеца на Янис Варуфакис (Атина, 1961 г.) отпред на министерството на финансите на Гърция му завоюваха международна популярност, направиха го нещо като рокзвезда на европейската икономическа политика. Критиците му го дефинират като полулуд ляв екстремист, както и самият той твърди за себе си, влюбен в мощните мотори, шикозните заведения за хранене, кожените сака и в притегателните гръцки острови. Тройката интернационалните кредитори отбелязва, че неговото ръководство е коствало на Гърция 100 милиарда евро.

Най-мекото изявление на критиците му е, че става дума за интелектуалец, чието потапяне в политиката, с изключение на търсене на популярност, може да се дефинира като криво-ляво. На тези упреци наскоро той отговори с упражнение в литературно въжеиграчество, озаглавено " Да се държим като възрастни ". В Испания книгата му бе оповестена наскоро от издателството Deusto.

В нея някогашният гръцки финансов министър предлага неповторим взор върху " кухнята " на Брюксел и без подозрение тя е една от книгите на 2017 година. На 700-те " вкусни " страници той изяснява, поема виновност за някои неточности, и най-много урежда неприключени сметки в една прозаичност на огромна висота, в която звучат и изстрели надясно и наляво. Варуфакис употребява токсичен език и е направил разрушителен разбор за Европа. " Не се подлъгвайте, рецесията продължава; еврото е застрашено ", споделя той в изявление за " Паис ".

Европа нараства с ритъм, който надвишава 2%. Безработицата е спаднало до кота 9%. Подобрява се положението на дефицитите. Популизмът продължава да дебне, само че към този момент остава пред държавните врати в огромните страни. И най-накрая европейските институции предвещават възобновяване. При все това Варуфакис подценява тези сигнали. " Това е циклична реакция ", споделя той и на всички положителни данни опълчва огледални неподходящи числа. И най-много прогнозите му са доста по-слабо оптимистични, в сравнение с европейския хайлайф.

" В най-острата фаза на рецесията на еврото имаше съществени опасности от накъсване (на еврозоната). Европейската централна банка (ЕЦБ) съумя да им се опълчи, единствено че заканите не са отминали, въпреки да получават други форми: Брекзит, Германия, която не съумява да образува държавно управление, крайната десница в Австрия, Каталуния, краят на двупартийната система във Франция и властническите рефлекси в Източна Европа са ясни признаци за едно тежко заболяване. Големите рецесии са моменти за преоценка на пропуските в системата: в Европа видяхме минусите на еврото и в случай че нищо не се промени, ще бъдем изправени пред опасността от последователно деградиране на това, което по табиет назоваваме демократична народна власт ".

Ситуация като създалата се през 2001-а

Най-лошото е минало? Не. Варуфакис, който основа нова партия (DiEM 25), с цел да се бори против нагоре посочената от него болест, се смее, когато му се напомня, че съвсем постоянно апокалипсисът опровергава пророците си: " Най-песимистично настроените анализатори, измежду които са и моите, не са се проваляли през последните години, скърбя, само че е по този начин ".

Най-лошото най-малко отмина ли? " Сегашната обстановка ми припомня за създалата се през 2001-а: зад тила си имахме 20 години оковаване на балони, спука се балонът дот-ком и даже освен това състояние ние продължихме постарому и предизвикахме още по-тежка рецесия с още по-голям балон, който се спука през 2008 година. Изправени сме пред риска да повторим остарели неточности. В Испания общият дълг се усилва. В Италия има приключване на капитали, зараждаща се банкова рецесия, избухлива политическа обстановка. Положението в Гърция не може да се назова възобновяване, а дългът не може да се изплати. Примерите са неизчерпаеми. В цялата външна страна сменихме работни места при цялостна претовареност с частична и по този начин на риск се излагат бъдещите пенсии и основите на европейската стопанска система.

Финансовите и макроикономическите несъответствия освен не понижават, само че даже се усилват: опасявам се, че не ни е до празнуване. Еврото, такова какво е през днешния ден, е незащитимо ".

" Най-обезпокоителното ", съгласно гърка, " е ниското ниво на вложенията и възходящите разлики в еврозоната. Без вложения и конвергенция е невероятно да се приказва за завършек на рецесията. Европа продължава да е в рецесия: 10 години след [срива на] Lehman Brothers, ние не сме в положение да укрепим архитектурата на еврото и тази валута, обратно на изказванията на основателите й, е източник на неустановеност. Европа е доста богата и може да задържи това евро на глинените му крайници известно време, само че в по-далечна вероятност, вярвайте ми, минусите й ще излязат нескрито ".

Грешки и проклятия. Варуфакис споделя в книгата си, че ориста му е на драматичен воин. Споменава някои неточности, които е позволил като член на държавното управление на Алексис Ципрас, въпреки че неговата самокритичност не е на същата висота като неговия книжовен гений. Въпреки това си заслужава да обърнем внимание на неговия разбор.

" Гърция не можеше да одобри никакво съглашение без преструктуриране на дълга й, който е и продължава да бъде неосъществим за заплащане. Само че кредиторите не ги интересуваше да платим: те просто желаеха да дадат урок на Гърция като предизвестие за други страни. В последна сметка, за жал, Ципрас капитулира. В покера, в случай че имаш неприятни карти, има единствено една опция да спечелиш, в случай че сполучливо блъфираш и запазиш хладнокръвие до дъно, само че в случай че вярваш, че съперникът няма да се отдръпна, не би трябвало да сядаш на игралната маса. Горд съм с същинския уплах, въпреки и къс, който се породи у Тройката. Само че не успяхме да устоим ". " Поражението ни имаше голяма цена ", показва Варуфакис в книгата си.

" Проклинам държавното управление за това, че не съумя да устои ", добавя той в диалога ни.

Луис де Гиндос: " Той е един от тях ". Варуфакис подлага на критика остро Европейската комисия. " Еврогрупата и даже работната група на Еврогрупата се разпорежда доста повече ". Упреква остро, без никаква тактичност, Жан-Клод Юнкер (председател на Европейската комисия), Пиер Московиси (еврокомисар за икономическите и валутните въпроси), Йерун Дейселблум (бивш ръководител на Еврогрупата) и мнозина други. През цялото изложение на " Да се държим като възрастни " немският (бивш) министър на финансите Волфганг Шойбле, който стигна до там да предложи излизането на Гърция от еврозоната, едвам " оцелява ".

Анализът му за Луис де Гиндос (министър на стопанската система на Испания) е в полусенки: " Говорим на един и същи език, тъй като Гиндос, за разлика от огромното болшинство в Еврогрупата, схваща от стопанска система. Имахме забавни полемики и при закрити врата сме долу-горе на едно мнение. Само че на срещите Луис се държеше възмутително: главната му цел бе да глоби Гърция, с цел да накаже Подемос (испанската лява радикална партия). И постоянно пръв заявяваше, че Шойбле е прав. С него нещата бяха същите, като с доста други: в частни диалози можехме да стигнем до общи позиции, само че в часа на истината не стават за нищо: от демократично позиция това е подмолно ".