Яна Язова – талантливата, красивата, забранената, забравената. А ...
Яна Язова е родена като Люба Ганчева на 23 май, 1912 година в Лом в известно и просветено семейство. Самата тя приключва „ Славянска лингвистика “ в Софийския университет, а през 1937 – 1938 година специализира в Сорбоната.
В литературния свят я посвещава известният проф. Александър Балабанов, създател на катедрата по класическа лингвистика в Софийския университет, една от най-ярките фигури в научните среди и бохемата преди 1944 година
Двамата се срещат през 1930 година, когато гимназистката Люба Ганчева отива при известния професор с тетрадка, цялостна със стихове, с цел да изиска мнението му. Балабанов предлага на начинаещата поетеса с много нормално име ослепителен псевдоним, с който тя остава в българската литература – Яна Язова. Говори се, че професорът се влюбва в младото момиче още на тази първа среща.
Още на идната година витрината на книжарница „ Данов “ осъмва, запълнена с броеве от дебютната й стихосбирка „ Язове “ и с огромна нейна фотография.
Младата поетеса е единствено на 19 години.
Яна Язова през 30-те години...
През идващите години Яна Язова ще става обект на крайни отзиви и даже кавги, поради връзката си с женения проф. Балабанов. Ярката й осанка я трансформира в магнит за очите на обществото. Тя е висока и стройна, през днешния ден бихме я определили като фешън модел, с бухнала гарваново черна коса, ослепителен взор, с тънки, завършени по тогавашната мода вежди, плътни устни и заразяваща усмивка. На писателски празнувания в София, Белград и Прага, тя е звездата на сбирките. На проф. Балабанов се постанова да влиза поради нея в съперничества. След разрушен годеж с индустриалеца инж. Игнат Табаков и провалена бурна връзка с художника маринист Марио Жеков Яна Язова въпреки всичко се омъжва през 1943 година – за инж. Христо Йорданов, заместител шеф на радио „ София “. Той е живял във Франция и от него тя научава доста за света и влиза в елитна среда. Този път проф. Балабанов не съумява да й попречи. Яна остава със брачна половинка си до гибелта му през 1959 година
Преди 1944 година Яна Язова издава два романа – „ Ана Дюлгерова “ и „ Капитан “. След установяването на комунистическата власт обаче тя отхвърля да се включи в редиците на апологетите на социалистическия натурализъм и достъпът й до издателства е отсечен.
Тя се затваря и в самотност написа историческата трилогия „ Левски “, „ Бенковски “ и „ Шипка “, приключена през 1962 година След отвод да напише стихове за Георги Димитров трилогията не е издадена до гибелта й.
А краят на Яна Язова е същинска покруса. През август 1974 година пожарникари влизат в жилището й в София, откакто съседите се обаждат за остра неприятна миризма. Намират писателката мъртва, а тялото и в напреднало разлагане поради горещините и настъпилата гибел преди повече от месец. Според някои откриватели към врата й е бил завит коланът на халата й. Причината за гибелта й по този начин и остава неразгадана. Доказано е, че апартаментът й е разграбен, преди роднините да бъдат позволени в него. Изчезват ръкописи, фамилните бижута, картините на Марио Жеков, бронзовият й бюст, изваян от Андрей Николов… На погребението от страна на писателския съюз идва единствено Елисавета Багряна.
В идващите години е предотвратено издаването на романа й „ Левски “ под непознато име. Малко преди 1989 година стартира издаването на непознатите книги на Язова, „ Левски “ жъне голям триумф със 100 000 тиражирани бройки. Един след различен са издадени всичките й романи, включително биографичния „ Александър Македонски “, приключен още през 1944 година, в който са включени усещанията й от пътувания по следите на пълководеца през Сирия, Палестина, Египет, Турция, Гърция. Издаден е по нейните мемоари, тъй като истинският ръкопис изчезва мистериозно.
С особени заслуги за изваждането от давност на живота и творчеството на Яна Язова е литературният историк Петър Величков. Според него, а и съгласно други специалисти писателят Николай Хайтов е откраднал част от ръкописите на Язова. Дори оповестил обществено, че ще издава разказ за Левски, само че когато се появяват фрагменти от труда на Язова за Апостола, той се отказва…
***
Петър Величков в изявление през 2024 година:
„ За гибелта на Язова е ясно какво се е случило. Минало е извънредно доста време. Убиецът ѝ или крадците на ръкописите ѝ е трябвало да бъдат задържани и съдени, само че за жалост това нещо не се е случило. Няма по какъв начин това в този момент да бъде поправено. Ние не знаем нейният списък какво друго е съдържал. Той идва до нас ограбен.
Аз допускам, че, може би най-важният ѝ разказ, „ Соленият залив “, който разказва събитията в България след 9 септември 1944 година, мисля че е имал и друга част. До нас има достигнали две елементи. Нейната уязвимост към трилогиите ме карат да мисля, че този разказ е имал и трета част.
И освен този разказ – ние не знам какво е съдържал в целокупност архивът ѝ, а за българската литература това е доста значимо.
Относно това какво се е случило в края на живота ѝ – това е обект на работата на криминалисти.
Портрет на Яна Язова
Случаят с Яна Язова е единственият, при който създателят идва при читателя с копие на своите най-важни романи, а не идва с техния финален текст. Каквото след 1985 година съм приготвил – „ Левски “, „ Бенковски “, „ Шипка “ и „ Александър Македонски “, това са едни доста съществени романи, е издадено по техните чернови. Тоест оригиналите липсват в Централния държавен списък, където черновите са постъпили с помощта на Величка Филипова, която по това време оглавява Главното ръководство на архивите. Тя е съумяла да прибере архивите от вкъщи ѝ, само че преди този момент се счита, че той е бил ограбен “.
***
ПЛЪТТА
Яна Язова
Оковите дрънчат! Оковите дрънчат…
И крясъци след мен — и крясъци ечат…
Обръщам се обратно — зад мен гърми цялостен пъкъл.
Без огън, без лъча — аз гасна и мълча.
И отново напред сама аз потеглям в своя път.
Свободна, само че без мощ… Оковите звучат.
Див шепот ме следи: „ Къде, къде пълзи
таз сянка по върха?! “ — Аз кретам и мълча.
От земния ни пъкъл долавям смях на открито —
пияните от грях… Зад мен оковен звън…
Аз шавам в цялостен мрак и този шепот отново:
„ Тук има единствено пъкъл, върни се наназад! “
Със рев обръщам поглед: „ Аз желая светлина!
Навсякъде е мрак, а там си ти сама “.
На оргии в дола доземам аз пристрастеността.
Крещи прегрешението в кръвта. — Аз пламвам и мълча.
И ето там, от пъкъла — пламък измежду нощта
Разгаря избухлив огън — едничка светлина.
Там — клада от души… Страстта, пристрастеността гори!
Вериги им — плътта! — Аз гасна и мълча…
Оковите дрънчат! Оковите дрънчат.
И крясъци до мен — и крясъци ечат…
Обръщам се обратно — зад мен гърми цялостен пъкъл!…
Там пламна светлина! — Аз рева и мълча.
***
Столична община слага паметна плоча на гроба на Яна Язова през 2022 година – 42 години след злощастната гибел на една от най-талантливите български авторки.
(Използван е текст от Държавния архив)
В литературния свят я посвещава известният проф. Александър Балабанов, създател на катедрата по класическа лингвистика в Софийския университет, една от най-ярките фигури в научните среди и бохемата преди 1944 година
Двамата се срещат през 1930 година, когато гимназистката Люба Ганчева отива при известния професор с тетрадка, цялостна със стихове, с цел да изиска мнението му. Балабанов предлага на начинаещата поетеса с много нормално име ослепителен псевдоним, с който тя остава в българската литература – Яна Язова. Говори се, че професорът се влюбва в младото момиче още на тази първа среща.
Още на идната година витрината на книжарница „ Данов “ осъмва, запълнена с броеве от дебютната й стихосбирка „ Язове “ и с огромна нейна фотография.
Младата поетеса е единствено на 19 години.
Яна Язова през 30-те години...
През идващите години Яна Язова ще става обект на крайни отзиви и даже кавги, поради връзката си с женения проф. Балабанов. Ярката й осанка я трансформира в магнит за очите на обществото. Тя е висока и стройна, през днешния ден бихме я определили като фешън модел, с бухнала гарваново черна коса, ослепителен взор, с тънки, завършени по тогавашната мода вежди, плътни устни и заразяваща усмивка. На писателски празнувания в София, Белград и Прага, тя е звездата на сбирките. На проф. Балабанов се постанова да влиза поради нея в съперничества. След разрушен годеж с индустриалеца инж. Игнат Табаков и провалена бурна връзка с художника маринист Марио Жеков Яна Язова въпреки всичко се омъжва през 1943 година – за инж. Христо Йорданов, заместител шеф на радио „ София “. Той е живял във Франция и от него тя научава доста за света и влиза в елитна среда. Този път проф. Балабанов не съумява да й попречи. Яна остава със брачна половинка си до гибелта му през 1959 година
Преди 1944 година Яна Язова издава два романа – „ Ана Дюлгерова “ и „ Капитан “. След установяването на комунистическата власт обаче тя отхвърля да се включи в редиците на апологетите на социалистическия натурализъм и достъпът й до издателства е отсечен.
Тя се затваря и в самотност написа историческата трилогия „ Левски “, „ Бенковски “ и „ Шипка “, приключена през 1962 година След отвод да напише стихове за Георги Димитров трилогията не е издадена до гибелта й.
А краят на Яна Язова е същинска покруса. През август 1974 година пожарникари влизат в жилището й в София, откакто съседите се обаждат за остра неприятна миризма. Намират писателката мъртва, а тялото и в напреднало разлагане поради горещините и настъпилата гибел преди повече от месец. Според някои откриватели към врата й е бил завит коланът на халата й. Причината за гибелта й по този начин и остава неразгадана. Доказано е, че апартаментът й е разграбен, преди роднините да бъдат позволени в него. Изчезват ръкописи, фамилните бижута, картините на Марио Жеков, бронзовият й бюст, изваян от Андрей Николов… На погребението от страна на писателския съюз идва единствено Елисавета Багряна.
В идващите години е предотвратено издаването на романа й „ Левски “ под непознато име. Малко преди 1989 година стартира издаването на непознатите книги на Язова, „ Левски “ жъне голям триумф със 100 000 тиражирани бройки. Един след различен са издадени всичките й романи, включително биографичния „ Александър Македонски “, приключен още през 1944 година, в който са включени усещанията й от пътувания по следите на пълководеца през Сирия, Палестина, Египет, Турция, Гърция. Издаден е по нейните мемоари, тъй като истинският ръкопис изчезва мистериозно.
С особени заслуги за изваждането от давност на живота и творчеството на Яна Язова е литературният историк Петър Величков. Според него, а и съгласно други специалисти писателят Николай Хайтов е откраднал част от ръкописите на Язова. Дори оповестил обществено, че ще издава разказ за Левски, само че когато се появяват фрагменти от труда на Язова за Апостола, той се отказва…
***
Петър Величков в изявление през 2024 година:
„ За гибелта на Язова е ясно какво се е случило. Минало е извънредно доста време. Убиецът ѝ или крадците на ръкописите ѝ е трябвало да бъдат задържани и съдени, само че за жалост това нещо не се е случило. Няма по какъв начин това в този момент да бъде поправено. Ние не знаем нейният списък какво друго е съдържал. Той идва до нас ограбен.
Аз допускам, че, може би най-важният ѝ разказ, „ Соленият залив “, който разказва събитията в България след 9 септември 1944 година, мисля че е имал и друга част. До нас има достигнали две елементи. Нейната уязвимост към трилогиите ме карат да мисля, че този разказ е имал и трета част.
И освен този разказ – ние не знам какво е съдържал в целокупност архивът ѝ, а за българската литература това е доста значимо.
Относно това какво се е случило в края на живота ѝ – това е обект на работата на криминалисти.
Портрет на Яна Язова
Случаят с Яна Язова е единственият, при който създателят идва при читателя с копие на своите най-важни романи, а не идва с техния финален текст. Каквото след 1985 година съм приготвил – „ Левски “, „ Бенковски “, „ Шипка “ и „ Александър Македонски “, това са едни доста съществени романи, е издадено по техните чернови. Тоест оригиналите липсват в Централния държавен списък, където черновите са постъпили с помощта на Величка Филипова, която по това време оглавява Главното ръководство на архивите. Тя е съумяла да прибере архивите от вкъщи ѝ, само че преди този момент се счита, че той е бил ограбен “.
***
ПЛЪТТА
Яна Язова
Оковите дрънчат! Оковите дрънчат…
И крясъци след мен — и крясъци ечат…
Обръщам се обратно — зад мен гърми цялостен пъкъл.
Без огън, без лъча — аз гасна и мълча.
И отново напред сама аз потеглям в своя път.
Свободна, само че без мощ… Оковите звучат.
Див шепот ме следи: „ Къде, къде пълзи
таз сянка по върха?! “ — Аз кретам и мълча.
От земния ни пъкъл долавям смях на открито —
пияните от грях… Зад мен оковен звън…
Аз шавам в цялостен мрак и този шепот отново:
„ Тук има единствено пъкъл, върни се наназад! “
Със рев обръщам поглед: „ Аз желая светлина!
Навсякъде е мрак, а там си ти сама “.
На оргии в дола доземам аз пристрастеността.
Крещи прегрешението в кръвта. — Аз пламвам и мълча.
И ето там, от пъкъла — пламък измежду нощта
Разгаря избухлив огън — едничка светлина.
Там — клада от души… Страстта, пристрастеността гори!
Вериги им — плътта! — Аз гасна и мълча…
Оковите дрънчат! Оковите дрънчат.
И крясъци до мен — и крясъци ечат…
Обръщам се обратно — зад мен гърми цялостен пъкъл!…
Там пламна светлина! — Аз рева и мълча.
***
Столична община слага паметна плоча на гроба на Яна Язова през 2022 година – 42 години след злощастната гибел на една от най-талантливите български авторки.
(Използван е текст от Държавния архив)
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ