Ян Скварил е специалист с 15 години опит в бизнес

Ян Скварил е експерт с 15 години опит в бизнес консултирането и сътрудник " Бизнес развиване “ в Некст Консулт. В продължение на 6 години той е бил част от мениджърския екип на мултинационалната консултантска компания Делойт в Централна Европа, където управлява планове на водещи индустриални и строителни компании в Чехия и Словакия. Той е индивидът, който сподели, че младежите в България желаят да са началници с високи заплати след единствено половин година работа. Ето какво сподели той пред " Дойче веле "



-Защо чешката стопанска система и стандартът на живот в страната настигат по-бързо най-развитите страни в Европейски Съюз, в сравнение с това се случва с България?

- Основният проблем на България спрямо развиването на Чехия е, че след 1989 българските комунисти останаха на власт, с цел да крадат от страната. В Чехия въпреки всичко успяхме с лустрация да изгоним огромна част от комунистите и ченгетата от държавните институции. За страдание, олигарсите в България не престават да ползват старите ченгеджийски номера - например да държат с компромати високопоставени политици и служители, които дефинират разпоредбите на играта в българския бизнес. Да, прокуратурата организира многочислени акции против корумпирани предприемачи и политици, но аз не забелязвам някаква особена смяна в България. Докато обществото не види влезнали в действие ефикасни присъди, резултатът от тези напъни за мен ще е постоянно еднакъв на нула.

-Кой може да прави сполучлив бизнес в България?

-В България е доста елементарно да започнеш бизнес, стига да се насочваш към външни пазари. Но в случай че начинаещите бизнесмени попаднат в полезрението на институциите - тогава става ужасно. Причината софтуерните компании да са развиват с доста бързи темпове в България и по този начин да вършат страхотна реклама на страната е, че те работят за задгранични клиенти. Чиновниците тук не схващат с какво тъкмо се занимават и по тази причина не им се бъркат в работата. Така че, с цел да бъдеш сполучлив бизнесмен в България, първото изискване е да работиш за външния пазар.

-А в случай че работиш за вътрешния пазар?

-Ако работиш за българския пазар, незабавно към теб стартират да кръжат всевъзможни контролни и регулаторни органи и поканите за подкуп не закъсняват. Наблюдавахме няколко покупко-продажби, посредством които непознати вложители желаеха да придобият благосъстоятелност и да стартират бизнес в България. Когато прочетете решенията на българските регулатори по тези проблеми, няма по какъв начин да не ви светне, че става дума за поръчка и корупция. Примерите са с последната договорка, която ЧЕЗ се опита да направи в България и напъните на чешкия бизнесмен Петер Келнер да купи Нова телевизия.

Вижте единствено решенията на Комисията за защита на конкуренцията: няма по какъв начин да не забележите светкавичната скорост, с която едни покупко-продажби се утвърждават - изключително тези, които са забавни за локалните олигарси. В същото време решенията за други договори, които в правно отношение са доста по-лесни, се влачат с месеци. Ето за какво на България е по този начин нужно въвеждането на правилото на безмълвното единодушие - след приключването на избран период подателят да претендира, че решението на казуса му е в негова изгода.

Освен това доста периоди за издаване на документи би трябвало да бъдат съкратени, а провинилите се за забавянето (съвсем съзнателно!) служители и институции да бъдат глобявани и да носят действителна наказателна отговорност. Чужденците ми споделят, че ориста на техните планове зависи от това кой в България има интерес те да се случат или да не се случат.



-Дали в България през последните години бизнесът е по-корумпиран, в сравнение с преди? А спрямо Чехия?



-Никога не съм твърдял, че корупцията в Чехия е по-малко публикувана, в сравнение с в България. Даже в противен случай - разпределяният посредством подкупничество запас в моята татковина е в пъти по-голям, в сравнение с в България. Дори чешкият министър председател беше разследван от ОЛАФ за корист с еврофондове. Така че явлението е общо за всички някогашни соцстрани. По отношение на губивремето поради бюрокрацията България стои доста по-добре от Гърция да вземем за пример, където служителите работят от 10 часа сутринта до 13 часа по обед. След това не ги търси.

Но огромната разлика сред България и Чехия е в това, че колкото стопанската система е по-силна, толкоз по-малки са опциите политиците да се месят в нея. Особено благотворно е въздействието на капитали от огромни и добре контролирани стопански системи като немската да вземем за пример. Присъствието им в страни като Чехия и България лимитира опциите за корупция и търговия с въздействие. Защото при всяка сходна интервенция шефът на задграничното дружество се обажда на своя дипломат, което води до извънредно нежелателни реакции извън. Ето за какво българските компании са по-беззащитни. Сивият бранш в България към момента е доста развъртян, само че българските компании от време на време вземат участие в сивата стопанска система непредпазливо, а не тъй като са доста алчни и желаят да печелят повече. Често това е подбудено от изкривената пазарна среда, в която в случай че не криеш налози и осигуровки, просто фалираш.

-Как оценявате ролята на еврофондовете за напредъка в българската стопанска система през 13-те години участие на страната в Европейския съюз?

-Както в България, по този начин и в Чехия европейските фондове не се употребяват задоволително дейно. Като цяло българската стопанска система усвоява действително сред 20 и 30% от отпуснатите ѝ от европейските данъкоплатци средства. С тези пари доста предприятия в страната си закупиха ново и съвременно съоръжение. Изградена беше солидна транспортна и комунална  инфраструктура, а доста общини бяха благоустроени, което е значителен позитив от българското участие в Евросъюза. По отношение на качеството на пътната мрежа България доста изпревари Румъния, където пътищата не престават да са цялостен призрачен сън. 

- Какво притегля и отблъсква вложителите да вършат бизнес в България?

-От диалозите ми с евентуални вложители в България оставам с усещането, че те не се интересуват от ниските налози в страната, тъй като и прилежащите страни към този момент оферират данъчни и други облекчения. Заради това Сърбия се развива по-бързо и притегля повече задгранични капиталовложения. А сякаш евтината работна ръка в България става все по-скъпа.

Управляващите доста се хвалят да вземем за пример с вложения в производството на автомобилни елементи и съставни елементи. Но в множеството случаи става дума за наемане на неквалифицирана работна ръка, да вземем за пример за ръчно комплектуване на автомобилните кабели. За тази цел компании като японската " Язаки “ в Ямбол или немската " Леони “ в Плевен наемат най-вече хора от малцинствата, защото друга работна ръка към този момент просто няма. Тези служащи не са образец за трудова дисциплинираност и заплащането на живия труд в сходни предприятия в последна сметка излиза доста скъпо на вложителите.

Друго мое усещане от изискванията за правене на бизнес в България е, че тук предприятията се ръководят чрез много прочувствени подходи, включващи другарства, връзки с институциите и персонални връзки сред сътрудниците. Анализите и планирането остават на назад във времето. Българите бързат и чакат мигновен резултат, по тази причина и доста неща се претупват. Тук мотото е: " Да действаме, пък ще забележим какво ще излезе най-после “. В Чехия под въздействие на немския модел за правене на бизнес ръководството на компаниите се основава на диаметрално противоположни правила. Подходите са доста по-рационални и по тази причина много време се отделя на планирането, подготовката и разбора на фирменото ръководство.



 Според Вас, доколко демографската рецесия и обвързваният с нея недостиг на работна ръка ще повлияят на развиването на България?

-С оглед на ниската раждаемост в цяла Европа смятам отворената имиграционна политика за неизбежна - при изискване, че се прави с ясна цел и е ориентирана към страни с капацитет за лесна интеграция на популацията им в българското общество. Работниците от някогашните руски републики са първата алтернатива, само че пък те не се славят с огромна работоспособност. Виетнам за мен е чудесна опция. Виетнамците са работливи и не са толкоз крадливи. Чехия, за разлика от България, прояви предвидливост и не ги изгони след 1989. В момента по неофициални данни виетнамското малцинство съставлява 1% от чешките жители. То се оказа извънредно адаптивно и сполучливо. Виетнамците държат най-голямата комерсиална верига от денонощни магазини с 20% дял от чешкия пазар на дребно. И в Чехия нараства дефицитът на фрагменти, изключително на професионално готови експерти и междинен механически личен състав. Но както в България, по този начин и в Чехия ксенофобията пречи за привличането извън на качествена работна мощ.

- А квалификацията на тази работна ръка?



-По отношение на пригодността на просветителните системи за подготовката на нужните фрагменти би трябвало да отбележа, че и в Чехия, и в България се натъртва повече на механичното струпване на познания, а не на придобиването на умения. Но най-сериозният кадрови проблем пред правенето на бизнес в България, съпоставим с недостига на работна ръка, е доста ниското ниво на подготовка на така наречен приблизително управническо равнище - ръководители на отдели, началници на смени и така нататък Това са експертите, които непосредствено ръководят мнозинството от заетите. Точно нивото на подготовка на " дребните началници “ предопределя дали текучеството на работна мощ в предприятието ще е огромно или обикновено. В това отношение нещата в България не са по никакъв начин добре.