Яков Зеведеев е първият мъченик за вярата от числото на

Яков Зеведеев е първият страдалец за вярата от цифрата на дванадесетте апостоли

Брат е на обичания Христов възпитаник св. ап. и евангелист Йоан Богослов. Двамата братя се родили и израснали в благочестиво юдейско семейство. Баща им се казвал Зеведей. Майка им Саломия била една от първите дами, които повярвали в Христа. Тя постоянно придружавала Спасителя през време на Неговите пътувания из Палестина и Му пособия с материални средства. Била свидетелка на кръстните премеждия, гибелта и погребението на Христа. Била в групата на дамите мироносици, които - съгласно тогавашния бит - в първия ден на седмицата (неделя) отишли рано на гроба, с цел да помажат с аромати тялото Му.
Както Зеведей, по този начин също и неговите синове Яков и Йоан били по поминък риболовци. Зеведей и Саломия възпитавали своите синове в духа на праотеческата религия и благочестие. Цялото семейство живяло с пламенна вяра за това плодородно време, когато в света ще се яви Този Спасител на всички нации. По този метод Зеведеевите синове били подготвени да станат възпитаници и сътрудници на Иисус Христос.
Веднъж Иисус Христос минавал по брега на Генисаретското езеро и видял Якова и Йоана да кърпят мрежите в кораба. Той ги повикал да вървят след Него, те тръгнали след Спасителя и неразделно Го придружавали през всичкото време на Неговата проповедническа активност. Като възпитаници на Иисуса Христа Яков и Йоан показали особена обвързаност и обич към Него, похвално старание в делото на проповедта и непоколебима религия в Неговото божествено достолепие. Затова дружно със св. ап. Петър те станали най-приближени Негови възпитаници и се удостоили да станат очевидци на най-важните събития от Неговия живот и активност. Заради непоколебимата им религия и похвалното им старание Господ нарекъл Зеведеевите синове " Воанергес ", т.е. синове на гърма.
Апостол Яков Зеведеев приключил своя живот страдалчески, като бил посечен с меч. Това станало през времето на Ирод Агрипа I през 44 година

Свети Донат живял по време на свети блажени император Теодосий Велики и бил свещеник в град Еврия /> Недалеч от там, в град Сория, имало рисков извор и всеки, който пиел вода от него, умирал в страшни страдания. Когато светецът схванал за това, дружно с духовенството отишъл при източника и изгонил от него чудовищна змия, която издъхнала. Светецът се помолил, благословил извора и пил вода без щета. Като видели това знамение, хората популяризирали Бога.
Друг път, откакто се помолил, от каменисто изсъхнало място бликнала вода, а по време на суша изискал от Господа дъжд, който напоил земята.
Дъщерята на светия цар Теодосий се разболяла тежко от нечисти духове и свети Донат я излекувал.
Един заемодател, откакто негов дебитор му върнал дълга и починал, изискал повторно парите от вдовицата и спрял погребението на покойника. Светецът възкресил умрелия, с цел да удостовери изплащането на дълга, и откакто разобличил кредитора повелил на възкръсналия още веднъж да си отиде с мир.
Свети Донат умира към 387 г.