Феликс Менделсон и молитвата за музика
Якоб Лудвиг Феликс Менделсон Бартолди
Композитор, пианист, органист и диригент /1809 – 1847/
Произход: Хамбург, Германия, дете-гений от образовано и богато еврейско семейство
Образование: уроци по пиано от 6-годишен в Хамбург, Париж и Берлин, контрапункт и комбинация при Карл Целтер, пиано и комбинация при Игнац Мошелес, учи езици, изкуство, литература и философия, в Берлинския университет учи хармония, история и география
Специален интерес: Бах – барокова музика и контрапункт
Най-известни произведения: „ Сватбен марш “, част от Увертюрата „ Сън в лятна нощ “, Италианска симфония, Шотландска симфония, ораториите „ Свети Павел “ и „ Илия “, Концерт за цигулка, Октет за струнни
Мнозина са го чували, малко на брой са го слушали.
Феликс Менделсон, музикалното дете-чудо на ХІХ век, умира в популярност едвам на 38. Полузабравен е за 100 години поради мощните антиеврейски настроения в Германия и особените му връзки с Вагнер.
Творбите му в този момент се връщат измежду публиката, въпреки името му още да не заема същинското си място в пантеона на най-големите.
През 1844 година Менделсон написа за цигуларя Фердинанд Давид магически концерт за цигулка и оркестър. Това е измежду най-известните му произведения - като изключим всемирния „ Сватбен марш ”, който в действителност е част от „ Сън в лятна нощ ”, музикална интродукция по пиесата на Шекспир.
Всеки най-малко един път го е слушал онлайн – само че се надявам да е отчел какъв брой иронична е маршовата му церемониалност и по какъв начин пакостливо ни подлъгва да имаме вяра в сънища. „ Сватбеният марш ” става наложителен за тържеството на всяка уважаваща себе си двойка след 1858. Тогава Менделсон е мъртъв от десетилетие, само че кралица Виктория , негова огромна почитателка, включва марша в гала на щерка си, принцеса Виктория.
И тук нормално следва – маестро, музика!
Маестро Якоб Лудвиг Феликс Менделсон Бартолди - композитор, пианист, органист и диригент, е роден през 1809 година година в богато и авторитетно немско еврейско семейство. Дядо Мозес е фамозен еврейски мъдрец, баща Абрам - банкер с демократични възгледи. Феликс освен има най-хубавото допустимо обучение, само че и познава доста фамозни хора.
Семейна другарка написа: „ Цяла Европа идваше на крайници в тяхната всекидневна ”. Освен това, баща Абрам дотолкоз отхвърля еврейската традиция, че дребният Феликс даже не е обрязан. Баща му има търкания със своя татко и става либерал на инат на него. През 1816 година децата на семейство Менделсон са кръстени в Реформаторската черква. Това носи на Феликс имената – Якоб и Лудвиг.
След 6 години се покръстват и родителите, което пък носи на всички името Бартолди, семейството на майка му, Леа Соломон – само че децата не харесват името Бартолди и го използват единствено в публични случаи.
А Феликс, нещо обикновено от фройдистка позиция, също има проблем с татко си – тъй че се ориентира към духовното завещание на дядо си, с което се гордее цялостен живот. Това раздвояване се отразява и върху характера му. Менделсон е привлекателен и обаятелен, само че на моменти е нервозен и мощно раздразним. Това се вижда и в творчеството му. Например от двете могъщи оратории, които написа, „ Свети Павел ” е обвързвана напълно с християнската традиция, а „ Илия ” е отдадена на огромния еврейски оракул.
Музикалният гений на Менделсон е открит рано и той бързо става второто след Моцарт дете-чудо на Европа.
Започва с уроци по пиано от мама Леа, а на 10 учи контрапункт и комбинация при Карл Фридрих Целтер . Обича Бах и неслучайно - около една вуйна, семейството държи истински ръкописи на Йохан Себастиан. Тази обич на младия Феликс е до живот. По-късно, като диригент и продуцент, той прави доста за възхвала на Бах в Европа, а заниманията му с барок и ранна класика са дълбоки и буйни.
Така в епохата, когато музикалният романтизъм е не просто мода, а водеща концепция, композиторът Феликс Менделсон твори сантиментална музика със мощен типичен привкус – една от аргументите за хладните връзки с водещите романтици като Вагнер.
Първият обществен концерт на Менделсон е на 9, само че тогава към този момент интензивно композира и работите му се показват от частен оркестър на приеми в дома им. Първата му творба е оповестена, когато е на 13, на 15 написа първата същинска симфония, а на 16 основава струнен октет, който, смята се, в цялостна степен разкрива гения на детето-чудо.
Този октет, дружно с увертюрата „ Сън в лятна нощ ” , дълго са и най-известните произведения на композитора. А музикалното му завещание е голямо и разнообразно – с изключение на тези ранни работи, Менделсон оставя 5 симфонии, няколко огромни оркестрови пиеси, концерти - главно за цигулка и оркестър, доста камерни и хорални творби, композиции за пиано и орган.
Наследството му като диригент също е неоценимо – той вкарва използването на диригентска палка и оставя сериозна следа в оркестрите на Дюселдорф, Лайпциг и Берлин , които управлява в разнообразни интервали.
За късия си живот, Менделсон изминава дълъг път като музикант и човек. Той пътува из Европа, в това число в Англия, където е доста добре признат. Освен с музика, прочут е и като добър художник с молив и акварел. Има голяма преписка, в която личат изключителни умения в писаното слово – и на немски, и на британски. Междувременно се дами и има пет деца, само че огромната му обич е сопраното Джени Линд - шведка, която среща относително късно и на която предлага да избягат в Америка.
Работата не става, тъй като гибелта, единствено с няколко безмилостни удара на сърцето, отнася в своите селения 38-годишния Менделсон. В писмо той разказва гибелта като „ място, където, уповавам се, още има музика, само че няма никакви тъги и раздели. ” Тези думи на Феликс Менделсон звучат по-скоро като молитва – и нека тя в действителност е чута.
Композитор, пианист, органист и диригент /1809 – 1847/
Произход: Хамбург, Германия, дете-гений от образовано и богато еврейско семейство
Образование: уроци по пиано от 6-годишен в Хамбург, Париж и Берлин, контрапункт и комбинация при Карл Целтер, пиано и комбинация при Игнац Мошелес, учи езици, изкуство, литература и философия, в Берлинския университет учи хармония, история и география
Специален интерес: Бах – барокова музика и контрапункт
Най-известни произведения: „ Сватбен марш “, част от Увертюрата „ Сън в лятна нощ “, Италианска симфония, Шотландска симфония, ораториите „ Свети Павел “ и „ Илия “, Концерт за цигулка, Октет за струнни
Мнозина са го чували, малко на брой са го слушали.
Феликс Менделсон, музикалното дете-чудо на ХІХ век, умира в популярност едвам на 38. Полузабравен е за 100 години поради мощните антиеврейски настроения в Германия и особените му връзки с Вагнер.
Творбите му в този момент се връщат измежду публиката, въпреки името му още да не заема същинското си място в пантеона на най-големите.
През 1844 година Менделсон написа за цигуларя Фердинанд Давид магически концерт за цигулка и оркестър. Това е измежду най-известните му произведения - като изключим всемирния „ Сватбен марш ”, който в действителност е част от „ Сън в лятна нощ ”, музикална интродукция по пиесата на Шекспир.
Всеки най-малко един път го е слушал онлайн – само че се надявам да е отчел какъв брой иронична е маршовата му церемониалност и по какъв начин пакостливо ни подлъгва да имаме вяра в сънища. „ Сватбеният марш ” става наложителен за тържеството на всяка уважаваща себе си двойка след 1858. Тогава Менделсон е мъртъв от десетилетие, само че кралица Виктория , негова огромна почитателка, включва марша в гала на щерка си, принцеса Виктория.
И тук нормално следва – маестро, музика!
Маестро Якоб Лудвиг Феликс Менделсон Бартолди - композитор, пианист, органист и диригент, е роден през 1809 година година в богато и авторитетно немско еврейско семейство. Дядо Мозес е фамозен еврейски мъдрец, баща Абрам - банкер с демократични възгледи. Феликс освен има най-хубавото допустимо обучение, само че и познава доста фамозни хора.
Семейна другарка написа: „ Цяла Европа идваше на крайници в тяхната всекидневна ”. Освен това, баща Абрам дотолкоз отхвърля еврейската традиция, че дребният Феликс даже не е обрязан. Баща му има търкания със своя татко и става либерал на инат на него. През 1816 година децата на семейство Менделсон са кръстени в Реформаторската черква. Това носи на Феликс имената – Якоб и Лудвиг.
След 6 години се покръстват и родителите, което пък носи на всички името Бартолди, семейството на майка му, Леа Соломон – само че децата не харесват името Бартолди и го използват единствено в публични случаи.
А Феликс, нещо обикновено от фройдистка позиция, също има проблем с татко си – тъй че се ориентира към духовното завещание на дядо си, с което се гордее цялостен живот. Това раздвояване се отразява и върху характера му. Менделсон е привлекателен и обаятелен, само че на моменти е нервозен и мощно раздразним. Това се вижда и в творчеството му. Например от двете могъщи оратории, които написа, „ Свети Павел ” е обвързвана напълно с християнската традиция, а „ Илия ” е отдадена на огромния еврейски оракул.
Музикалният гений на Менделсон е открит рано и той бързо става второто след Моцарт дете-чудо на Европа.
Започва с уроци по пиано от мама Леа, а на 10 учи контрапункт и комбинация при Карл Фридрих Целтер . Обича Бах и неслучайно - около една вуйна, семейството държи истински ръкописи на Йохан Себастиан. Тази обич на младия Феликс е до живот. По-късно, като диригент и продуцент, той прави доста за възхвала на Бах в Европа, а заниманията му с барок и ранна класика са дълбоки и буйни.
Така в епохата, когато музикалният романтизъм е не просто мода, а водеща концепция, композиторът Феликс Менделсон твори сантиментална музика със мощен типичен привкус – една от аргументите за хладните връзки с водещите романтици като Вагнер.
Първият обществен концерт на Менделсон е на 9, само че тогава към този момент интензивно композира и работите му се показват от частен оркестър на приеми в дома им. Първата му творба е оповестена, когато е на 13, на 15 написа първата същинска симфония, а на 16 основава струнен октет, който, смята се, в цялостна степен разкрива гения на детето-чудо.
Този октет, дружно с увертюрата „ Сън в лятна нощ ” , дълго са и най-известните произведения на композитора. А музикалното му завещание е голямо и разнообразно – с изключение на тези ранни работи, Менделсон оставя 5 симфонии, няколко огромни оркестрови пиеси, концерти - главно за цигулка и оркестър, доста камерни и хорални творби, композиции за пиано и орган.
Наследството му като диригент също е неоценимо – той вкарва използването на диригентска палка и оставя сериозна следа в оркестрите на Дюселдорф, Лайпциг и Берлин , които управлява в разнообразни интервали.
За късия си живот, Менделсон изминава дълъг път като музикант и човек. Той пътува из Европа, в това число в Англия, където е доста добре признат. Освен с музика, прочут е и като добър художник с молив и акварел. Има голяма преписка, в която личат изключителни умения в писаното слово – и на немски, и на британски. Междувременно се дами и има пет деца, само че огромната му обич е сопраното Джени Линд - шведка, която среща относително късно и на която предлага да избягат в Америка.
Работата не става, тъй като гибелта, единствено с няколко безмилостни удара на сърцето, отнася в своите селения 38-годишния Менделсон. В писмо той разказва гибелта като „ място, където, уповавам се, още има музика, само че няма никакви тъги и раздели. ” Тези думи на Феликс Менделсон звучат по-скоро като молитва – и нека тя в действителност е чута.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ