Седмицата: България на три мотики!
Яката работа! Съвсем не обаче като това одобрителното възклицание, дето крепко сме го захапали. Примерно: - Глей, брат, кво телефонче си зех! - Ааа, яката работа! ”. И други сходни все “яки работи ”. Яко сме го закъсали, но отново не в смисъла на “мнооо крепко ”, а в прав текст.
Извън якия ни диалект, якостта си е механично напрежение, при надхвърлянето на което се приема, че съответното тяло се унищожава. Яко се унищожава. Та по този метод крепко ни налегна напрежението след “историческия тъмен ден ” през отминалата седмица - денят на срещата “Тръмп-Зеленски ” в овалния кабинет. След която всичко взе да става напълно “четвъртито ” - в смисъла на мъчително не просто чувство.
Пък до момента в който се чудим накъде баш ние да си насочим чувствата, става напълно четвъртито ясно, че " България разполага с малко време ". С мнооо малко време. За да вземем да се нареждаме най-малко малко по-ясно. Без да чакаме примерно следварително статистиката да ни обследва и споделя “къде сме ние ”.
Щото ние сме си в личната глухота на деветата глуха. Тая глухост, че и сляпост под формата на формата, в който постоянно се притаяваме - “снишаваме ”, както му викаше известният социалистически Бай Ганьо с партизанското име Бай Тошо.
Пък като го споменахме, да споменем и исторически, че не - нито той, нито различен някой наш байчо не е взел участие в това огромното Ялтенското пренареждане на света през 1945-а, дето в този момент може още веднъж тъпкано да ни се върне. И нека отново да не си описваме от болежка вицове до болежка 45 години като след резултатите от тая среща на “тримата огромни ”. Нищо общо с “тримата тенори ”, въпреки и песента да ни е била изпята. Примерно като тоя анекдот, който баш на нас ни се е случил напълно в действителност. Та по този начин и по този начин се срещнали Чърчил, Рузвелт и Сталин, решили и да се позабавляват първо с котка. Да я накарат да яде горчица, да потренират един тип по какъв начин ще върви нататък преглъщането. Чърчил изкарал една сребърна лъжичка и почнал да тика горчица в муцуната на котката. Бутал, бутал с лъжичката, котката се дърпала, дърпала и нищо гълтала. Трябва с разбиране, по либерален път, рекъл Рузвелт. Извадил колбас, намазал го с горчица и го поставил в купичката на котката, която обаче даже и не го помирисала. Дошъл ред на другаря Сталин. Той сграбчил опашката на котката, намазал я с горчица и пуснал животинчето сякаш по живо, по крепко. Но пък котешка й работа, незабавно взела да ближе горчицата от опашката си, та да се измие. И изяла горчицата, а Сталин умно заключил: Така е при нас в Русия - всичко е непринудено! ”.
Доброволното незабавно позициониране у нас сега обаче не върви с някаква си една котка, а с три мотики. Под формата на съревнованието: “Глей, брат, ква мотика ще настъпя, моята ще е най-яка ”. При състояние, че съгласно народотворчеството ни единствено простак може да настъпи една мотика два пъти, камо ли три. Но напълно снишени настъпваме ли настъпваме да настъпим за кой ли път мотиката на личната си орис.
Премиерът Росен Желязков застана на страната на Зеленски и европейските водачи с “Украйна, бъди смела, бъди мощна. Ние сме с теб! ”. Президентът Румен Радев зае позата на Тъмп, по-известна като “тръмпистко - путинистката позиция ”, че би трябвало да има скоротечен мир. А водачът на ръководещата партия Бойко Борисов, предложи незабавна среща на върха сред Съединени американски щати и европейските страни, “на която всички гледни точки да бъдат поставени на масата ”. При състояние, че даже и у нас към този момент се провижда, че то “масата ” към този момент е “сложена ” под формата на една “Нова Ялта ” и на нея седят Съединени американски щати, Русия и Китай.
Оказва се, че отговорът на якия въпрос сега към кого да се присъединим, е авансово настъпена мотика. Даже три мотики, които могат да ни се изредят, до момента в който ние все си подвиваме опашката сякаш да се спасим.
Нещо като оня анекдот за три мотики и три дъщери, на които тричките ние ще сме сборен облик. Иванчо бил аргатин при дядо поп. Попът имал три дъщери. Една заран попът рекъл: Иванчо, ставай, ще вървим да копаем лозето с попадията. Натоварили каруцата и тръгнали. Отдалечили се не доста от къщата, и що да видят не запомнили мотиките. - Иванчо, скачай от колата и иди да ги донесеш!, споделил попът. Върнал се Иванчо у дома и гледа трите дъщери на попа, на които от дълго време имал копнеж. Рекъл им: Дядо поп сподели да ви опъна и трите! Те обаче не му повярвали и тогава Иванчо се провикнал: Дядо попе! И трите ли? А попът отвърнал: - И трите, чедо, и трите!
Извън якия ни диалект, якостта си е механично напрежение, при надхвърлянето на което се приема, че съответното тяло се унищожава. Яко се унищожава. Та по този метод крепко ни налегна напрежението след “историческия тъмен ден ” през отминалата седмица - денят на срещата “Тръмп-Зеленски ” в овалния кабинет. След която всичко взе да става напълно “четвъртито ” - в смисъла на мъчително не просто чувство.
Пък до момента в който се чудим накъде баш ние да си насочим чувствата, става напълно четвъртито ясно, че " България разполага с малко време ". С мнооо малко време. За да вземем да се нареждаме най-малко малко по-ясно. Без да чакаме примерно следварително статистиката да ни обследва и споделя “къде сме ние ”.
Щото ние сме си в личната глухота на деветата глуха. Тая глухост, че и сляпост под формата на формата, в който постоянно се притаяваме - “снишаваме ”, както му викаше известният социалистически Бай Ганьо с партизанското име Бай Тошо.
Пък като го споменахме, да споменем и исторически, че не - нито той, нито различен някой наш байчо не е взел участие в това огромното Ялтенското пренареждане на света през 1945-а, дето в този момент може още веднъж тъпкано да ни се върне. И нека отново да не си описваме от болежка вицове до болежка 45 години като след резултатите от тая среща на “тримата огромни ”. Нищо общо с “тримата тенори ”, въпреки и песента да ни е била изпята. Примерно като тоя анекдот, който баш на нас ни се е случил напълно в действителност. Та по този начин и по този начин се срещнали Чърчил, Рузвелт и Сталин, решили и да се позабавляват първо с котка. Да я накарат да яде горчица, да потренират един тип по какъв начин ще върви нататък преглъщането. Чърчил изкарал една сребърна лъжичка и почнал да тика горчица в муцуната на котката. Бутал, бутал с лъжичката, котката се дърпала, дърпала и нищо гълтала. Трябва с разбиране, по либерален път, рекъл Рузвелт. Извадил колбас, намазал го с горчица и го поставил в купичката на котката, която обаче даже и не го помирисала. Дошъл ред на другаря Сталин. Той сграбчил опашката на котката, намазал я с горчица и пуснал животинчето сякаш по живо, по крепко. Но пък котешка й работа, незабавно взела да ближе горчицата от опашката си, та да се измие. И изяла горчицата, а Сталин умно заключил: Така е при нас в Русия - всичко е непринудено! ”.
Доброволното незабавно позициониране у нас сега обаче не върви с някаква си една котка, а с три мотики. Под формата на съревнованието: “Глей, брат, ква мотика ще настъпя, моята ще е най-яка ”. При състояние, че съгласно народотворчеството ни единствено простак може да настъпи една мотика два пъти, камо ли три. Но напълно снишени настъпваме ли настъпваме да настъпим за кой ли път мотиката на личната си орис.
Премиерът Росен Желязков застана на страната на Зеленски и европейските водачи с “Украйна, бъди смела, бъди мощна. Ние сме с теб! ”. Президентът Румен Радев зае позата на Тъмп, по-известна като “тръмпистко - путинистката позиция ”, че би трябвало да има скоротечен мир. А водачът на ръководещата партия Бойко Борисов, предложи незабавна среща на върха сред Съединени американски щати и европейските страни, “на която всички гледни точки да бъдат поставени на масата ”. При състояние, че даже и у нас към този момент се провижда, че то “масата ” към този момент е “сложена ” под формата на една “Нова Ялта ” и на нея седят Съединени американски щати, Русия и Китай.
Оказва се, че отговорът на якия въпрос сега към кого да се присъединим, е авансово настъпена мотика. Даже три мотики, които могат да ни се изредят, до момента в който ние все си подвиваме опашката сякаш да се спасим.
Нещо като оня анекдот за три мотики и три дъщери, на които тричките ние ще сме сборен облик. Иванчо бил аргатин при дядо поп. Попът имал три дъщери. Една заран попът рекъл: Иванчо, ставай, ще вървим да копаем лозето с попадията. Натоварили каруцата и тръгнали. Отдалечили се не доста от къщата, и що да видят не запомнили мотиките. - Иванчо, скачай от колата и иди да ги донесеш!, споделил попът. Върнал се Иванчо у дома и гледа трите дъщери на попа, на които от дълго време имал копнеж. Рекъл им: Дядо поп сподели да ви опъна и трите! Те обаче не му повярвали и тогава Иванчо се провикнал: Дядо попе! И трите ли? А попът отвърнал: - И трите, чедо, и трите!
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ