Ядрената енергетика има своето бъдеще в рамките на Европа и

Ядрената енергетика има своето бъдеще в границите на Европа и това все по-отчетливо се вижда в плановете на другите страни. В България обаче към този момент 20 години мъчно се взимат всевъзможни решения за развиването на нуклеарната сфера. Липсва консенсус. Заради това от българския атомен конгрес " Булатом " припомниха какъв брой значим може да бъде един АЕЦ в производството на чиста базова сила и даже водород в хоризонта до 2050 година Заради това от " Булатом " оферират създаване на 4000 МВт нови атомни мощности у нас в идващите 20 години. 2000 от тях ще разрешат заместването въглищните централи, които би трябвало да затворим до 2038 година Другите 2000 ще обезпечат заместващи мощности за 5 и 6 блок на АЕЦ " Козлодуй " след 2047 и 2051, когато ще стартира тяхното извеждане от употреба. " Надявам се, че с напъните на страната и по-младото потомство, което влиза в ръководството на страната, доста съответно ще се реагира на всички експертни оферти като нашето ", изясни доктор инж. Богомил Манчев, ръководител на " Булатом " по време на интернационалната конференция " Зелената договорка - нововъведения, вложения и обективен преход ", която бе проведена от Dir.bg и 3eNews. Още по тематиката АЕЦ 15:00 ч. Ние от " Булатом " се опитахме да създадем в подтекста на зеления преход. Два са главните енергийни източници, с които ще достигнем 2050 година - водород и електрическа енергия. Необходимо е доста увеличение на производството на електрическа енергия, с която да електрифицираме превоза и други промишлености. Нашето виждане е, че базовата част на електроенергетиката би трябвало да се основава на чиста сила. А най-чистата сила все още добиват атомните централи. За илюстрация единствено ще кажа, че под 10 кг CO2 се отделя на всеки създаден мегаватчас електрическа енергия от атомни централи трето потомство. Тези централи имат дълъг живот на употреба от най-малко 60 години, а най-вероятно 80, даже 100 години. За съпоставяне, водноелектрическите централи отделят около13 кг CO2 за всеки създаден мегаватчас. Слънцето, което го отчитаме за доста по-чиста сила отделя 55 кг въглероден диоксид за всеки създаден мегаватчас - в случай че погледнем освен употребата на ФЕЦ, а целия витален цикъл, от производството на слънчеви панели до тяхното погребение. При по-нови и ефикасни панели това число най-вероятно ще се усъвършенства ненапълно, към момента няма задоволително данни. Ние сме изключителни последователи на концепцията върху базовата нуклеарна енергетика да има огромни надстройки от ВЕИ централи. Всякакво разнообразие, което е чисто. Защото по този метод можем да добием и да произведем този нужен водород, който ще използваме и при смесването с природния газ. При съответствие 1:3 ще можем да достигнем мечтаните от Европейски Съюз равнища за нездравословните излъчвания от газовите централи: а точно те да излъчват под 150 кг/CO2 при извличане на един мегават топлоенергия или електрическа енергия. Това е доста значително, тъй като единствено тогава изгарянето на природен газ се смята за " чисто " съгласно Европейски Съюз и ще може да продължи до 2050 г. Нашето виждане е, че би трябвало да развием планове за 4000 МВт конфигурирана мощ в границите на идващите 20 години. Понастоящем в България има две нуклеарни площадки - едната лицензирана площадка е " Белене ", а другата е площадка 2 на АЕЦ " Козлодуй ". Следователно, ние призоваваме да бъдат употребявани и двете. Що се касае двете нуклеарни съоръжения, с които разполагаме на площадка " Белене ", ясно е, че няма по какъв начин в актуалната обстановка да приказваме за построяването им от съветски реализатор. Но дано не зачертаваме това съоръжение с лека ръка. Има и други разновидности за осъществяване на план на площадка " Белене " със съхраняваното сега там съоръжение - в това число посредством китайски, южнокорейски, френски или чешки реализатори и производители. Но безспорното наше виждане е, че страната би трябвало да бъде 100% притежател на нуклеарните мощности в България. Само по този начин може да се подсигурява уговорката на страната ни, който е нужен по доста посоки - и да подсигурява пред обществото, прилежащите ни страни и интернационалната общественост сигурността и сигурността на един предстоящ АЕЦ, и да обезпечи поддръжка от геостратегическите ни сътрудници, и да спомогне за синдикиране на атрактивно финансиране. За страдание политическата неразбория у нас, която тече към този момент няколко години, а както и външни рецесии като войната в Украйна, не разрешават на изпълнителната власт да стигне до приемането на един основен документ. Този документ се споделя Енергийна тактика на Република България до 2050 година, която би трябвало да бъде призната и одобрена от Народното събрание. Тъй като построяването на инфраструктура за водород и за атомна енергетика изисква най-малко няколко 4-годишни мандата време, една Енергийна тактика, каквато и да е тя, с цел да може да бъде осъществена, изисква последователност и поредно осъществяване от редица държавни управления. Надявам се, че с напъните на страната и по-младото потомство, което влиза в ръководството на страната, доста съответно ще се реагира на всички експертни оферти като нашето. Организацията " Булатом " е строго профилирана и в нея вземат участие над 60 компании, университетски институти и самостоятелни специалисти, които към този момент над 30 години съставляват огромната част от родната нуклеарна промишленост. Членува и самата АЕЦ " Козлодуй ". Смятаме, че това, което ние предлагаме, може да послужи за основа на изпълнителната власт. Основа, която след това да се доразвие и от други специалисти и организации, и от специалисти в Министерството на енергетиката и в последна сметка да се внесе за гласоподаване в Народното събрание. За страдание забавянето на процеса по правене и приемане на Енергийна тактика заради политическите промени през последните към този момент над година и половина значи, че се забавя и програмата за градеж на нова нуклеарна мощ - в случай че преди говорехме, че първи нов блок може да имаме в комерсиална употреба до 2030 година, аз съм черноглед, че от днешна позиция можем да го реализираме преди 2035 г. Много е значимо страната да събере експертните отзиви на всички хора, тъй като те имат разнообразни визии. Ние считаме, че през 2050 година с изключение на нуклеарните мощности, у нас би трябвало да има към 10 000 мвт. солари, 2000 мвт вятър и 2000 мвт. паро-газови централи, които да горят 30% водород с 62% КПД - тъй като без значение от актуалните рецесии, в това число войната в Украйна, до този миг не съм чул Европейски Съюз да се е отказал от задачата за беземисионна стопанска система до 2050 година Обръщам внимание, че реакторите трето потомство могат да трансформират мощността си до 70% от нея. Тоест от 100% да слизат до 30% натоварване при потребност. Представете си какво голямо количество благоприятни условия за балансиране на мрежата са това. Когато през работят доста слънчеви паркове и би трябвало да се понижи мощността на АЕЦ, просто би трябвало да произвеждаме водород (т.нар. " бял " водород). А не би трябвало да понижаваме мощ. Това ще е безусловно съответно решение. Приемаме, че европейската общественост ще допусне въглищните централи да работят до 2038 година Но дали цената на пазара ще го допусне не знам. Тъй като макар рецесията, не съм видял Европейски Съюз да са подхванали ограничения за понижаване на цената въглеродните излъчвания. Напротив, чакам тази цена да остане на високи нива и да се повишава. За производството на 1 мвтч електрическа енергия от нашите въглищни ТЕЦ-ове сега се заплащат 120 евро за CO2. Отделно към 45 евро/мвтч са директните разноски. Така себестойността на тока от термичните централи в Маришкия басейн стартира да клони към 170 евро/мвтч. Някак би трябвало да разбираем на хората каква е цената на това да подсигуряваме енергийната си сигурност изгаряйки нашите въглищата - без значение до по кое време - при задължението ни като членове на Европейски Съюз да заплащаме за това въглеродно замърсяване. Така че, ние от " Булатом " считаме, че и да се направи линията. Не може да се гледа мандатно, без значение какъв брой е дълъг мандата на едно държавно управление. Тази крачка би трябвало да бъде направена и се надявам към нея да стартираме да сътворяваме народен консенсус. За страдание ние по нищо нямаме народен консенсус. Но в случай че желаеме да оцелеем и да създадем стопанска система би трябвало да можем да работим целеустремено и поредно в дълготраен проект - което изисква да изградим консенсус по национално значими тематики като развиването на нуклеарната енергетика, приключи Манчев. Цялото видео от изявлението на доктор. инж. Богомил Манчев.