Ядрената енергетика отново е на кръстопът
Ядрената енергетика е измежду най-бързо развиващият се бранш. Преди ден се появи известието, че учените от „ Росатом “ благодарение на „ нуклеарно Lego” ще моделират първообраз на „ реактор “ на бъдещето. Разбира се, става въпрос за технологията на реактора на бързи неутрони БН-800, който работи сполучливо в Русия. Значителен прогрес през последните години се записва и при така наречен дребни модулни реактори. Преди дни с подобен триумф се похвали Англия.
Развитието на нуклеарните технологии е от голяма важност за асимилиране на галактическото пространство, за развиването на медицината, разяснява в границите на кръгла маса за нуклеарната енергетика в София, представителят на съветската компания Вадим Титов. В Китай към този момент стартира работа пилотен план за дребен нуклеарен реактор, като се възнамерява от 2020 година там да стартира подмяна на въглищните централи с дребни модулни реактори, изясни специалистът Йордан Янков, като напомни, че освен е съществувал, само че към момента съществува интерес от страна на непознати вложители към България.
Работещите в бранша на нуклеарната енергетика и специалисти от България от своя страна са безапелационни, че няма по какъв начин страната ни да върви напред, в случай че не продължи с развиването и не стартира интензивно подготовката на фрагменти в тази област. Кадровата рецесия в индустрията към този момент е сериозен сигнал и за бъдещето на нуклеарния бранш в България.
В изискванията на растяща стопанска система, по-високо ползване на електрическа енергия и в конкуренция с новите технологии следва до края на годината Народното събрание и държавното управление да вземат решение за бъдещето на нуклеарната енергетика и в частност за плана АЕЦ „ Белене “. Оборудването за втората атомна централа към този момент е тук (очаква се дефинитивно до дни превозването на последната партида). Страната ни заплати до момента извънредно висока морална и финансова цена за план, чиято концепция датира отпреди петдесетина години, а и който към този момент бе спиран неколкократно по политически аргументи. Грешните решения в региона на нуклеарната енергетика от една страна поради Европа (затварянето на дребните блокове) и от друга не толкоз поради политическа неначетеност, а поради напън доведоха страната ни още веднъж на този кръстопът, на който се намира и в този момент.
Темата за нуждата е тази, която би трябвало да преодолеем, без значение от това към какъв план (става въпрос за другите разновидности за плана – с или без непознат инвеститор) ще се насочим, разяснява в границите на полемиката специалистът Антон Иванов, като акцентира, че предвид на днешните действителности би трябвало да се търси вид за реализиране, само че през пазарни правила. Държавата преглежда опцията за реализиране на плана за АЕЦ „ Белене “ с частен вложител, напомни той, като изясни, че това потвърждава нуждата от плана по едни метод. Ако се гледа към модела за АЕЦ „ Пакш 2 “, тогава нуждата би трябвало да се потвърждава по различен метод, счита той. От тази позиция, съгласно него би трябвало да се дефинира нуждата на страната и обосновката й от този план.
Трябва да си дадем отговор какво е софтуерното развиване, по какъв начин се развива потреблението, по какъв начин в европейския подтекст на технологиите и смяната на потреблението, разяснява от своя страна Калоян Стайков от Института за пазарна стопанска система. Според него е значимо да се знае по какъв метод нашата политика дава отговор на измененията, на развиването в самия бранш. За образец Стайков уточни, че в случай че в този момент да вземем за пример упованието е дребните модулни да станат рентабилно най-малко след 20 години, то може след две години да вземем за пример да се окаже, че тази прогноза е неправилна. Както стана ясно от думите му, това са благоприятни условия, които би трябвало да се регистрират при вземането на решение.
Безспорно ролята на страната е от голяма важност. В регулаторен проект да вземем за пример отговорността е нейна. При нуклеарна вреда тя поема цялостна отговорност, само че има такава и при други задължения. Важно е търсенето на гъвкави бизнес решения, уточни от своя страна специалистът по енергийна политика Славчо Нейков. Той напомни смисъла на неправителствените организации. Точно тук обаче би трябвало да напомним, че неправителствените организации в България (а и не само) повече са пристрастни, в сравнение с справедливи във връзка с нуклеарната енергетика, в частност и за АЕЦ „ Белене “.
Както означи проф. Атанас Тасев, в България има две очертаващи се противоположни трендове – не на нуклеарната енергетика и не на ВЕИ. Ключовата дума е баланс, безапелационен е той, като напомни какъв брой доста (700 млн. лева.) струваше на страната ни залитането към ВЕИ.
Електроенергийната система би трябвало да интегрира източниците. Ядрената електрическа енергия не е нещо особено, което би трябвало да води война за своето битие, само че се сътвори такова усещане, поради някои неудачни ходове от самата нуклеарна енергетика, отвърна от своя страна енергийният специалист Люлин Радулов, като напомни дейностите на някогашния енергиен министър във връзка с реактор АР-1000 на американската компания „ Уесингхаус “.
Световния енергиен съвет има един девиз – всички варианти са отворени и споделя, че не съществуват варианти за произвеждане на електрическа енергия, които би трябвало да бъдат отхвърлени и противопоставяни. Това не би трябвало да съществува, а да има в съгласие създаване, напомни Радулов, като изясни, че на първо време е значимо да се знае визията на България в енергийния бранш до 2020 година и след това до 2050 година
Съществуването на опцията за създаване на 2000 МВт към момента е настоящо, защото никой не е отменил признатата от Народното събрание до момента съществуващата Енергийна тактика, напомни от своя страна Славчо Нейков.
Както се оказва България има да взема решение много съществени въпроси и те са свързани от една страна с рисковете, а от друга с регулаторната база. Както означи преподавателят от Софийски университет Атанас Георгиев, „ сегашният модел на регулация на пазар не подтиква нуклеарната енергетика “.
Решението, което би трябвало да вземат Народното събрание и държавното управление следва. То ще е въз основа на разбора на Българска академия на науките, който всички чакат и който ще бъде подложен на рецензия. Експертите ще гледат под лупа входните и изходните данни, въз основа на които е квалифициран разбора. Колкото до технологиите, енергийната система като цяло, да те ще продължат да се развиват, само че както разяснява проф. Атила Асоди от Унгария, решението би трябвало да бъде взето през днешния ден. Безспорно то ще рисково в този момент, само че е от основно значение за бъдещето.
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ




