Ядрената енергетика е неизменна част от зеления преход и това

Ядрената енергетика е неизменима част от зеления преход и това към този момент е все по-ясно очевидно и в Европа. Причината е, че АЕЦ създава базова, постоянна сила, която може да се комбинира с възобновимите енергийни източници. Но преносът на тази сила е предизвикателство в Европа и това би трябвало да е една от основните тематики на тазгодишната конференция Green Transition 2023. Това изясни пред 3eNews и Dir.bg евродепутатът Цветелина Пенкова. От 20-и до 22 юни над 130 панелисти от 10 страни ще вземат участие в конференцията , организирана от Dir.bg и 3E-News за трета поредна година. Включете се в диалога! Регистрирайте се за събитието Именно Цветелина Пенкова ще бъде модератор на една от полемиките - за Енергийната сигурност на страните от Централна и Източна Европа. Освен преноса на сила, значима тематика ще бъде и реиндустриализацията на Европа. За реализиране на задачата може да спомогне и новото законодателно предложение на Европарламента - Net Zero Industry Act или на български - Промишленост с чисти нулеви излъчвания. Още по тематиката АЕЦ 13 юни 2023 АЕЦ 7 юни 2023 Индустрия на фокус 19 март 2023 Г-жо Пенкова, може ли да се каже, че в България и Европа към този момент осъзнават ролята на нуклеарната енергетика и опциите, които тя предлага? Определено се зарадвах, като видях на форума на " Булатом ", който се организира неотдавна, толкоз високо квалифицирани специалисти. Те бяха главно от България, само че и имаше доста задгранични посетители, които демонстрираха мощна експертиза в областта на нуклеарната енергетика. Това, което за следващ път се препотвърждава, е, че на този стадий Европа несъмнено има безспорна конкурентоспособност на пазара и на технологиите, свързани с развиването на нуклеарната енергетика. България също е водач в производството на електричество от нуклеарна сила в района. Но това, че сме водачи, в този момент не е даденост. Това е развой, който доста елементарно може да бъде преобърнат, в случай че не вземем съответните ограничения и не стартира съвсем неотложно създаване на нови нуклеарни мощности. Независимо дали приказваме за площадка на АЕЦ " Козлодуй " или за плана " Белене ". На форума бяха показани значително планове на прилежащи страни, в това число Румъния и Турция. Тоест има страни, които към този момент работят в тази посока и във връзка с развиване на нуклеарните си мощности. Те доста елементарно биха могли да изземат позицията на страната ни сега. Трябва бързо да се ориентираме, тук приказваме за стандарти за сигурност, за експертиза, за ръководство на нуклеарните мощности. Такъв капацитет се натрупа с доста години опит, само че това не ни дава гаранция, че в идващите 15 години обстановката ще е същата, в случай че не реагираме незабавно. А след 15 година няма ли има към този момент и планове за дребни модулни реактори или нови технологии, които да се оферират на пазара? Трудно е да се обвързваш със периоди за нещо, което още не е готово. В момента доста страни, в това число Англия, Съединени американски щати, Китай, Франция работят в областта на дребните модулни реактори, само че към момента няма подготвена, развита технология, която да бъде показана. А и не е доста ясно какви ще са тъкмо функционалностите и задачите на тези дребни модулни реактори. Първо би трябвало да се отговори на въпроса защо и къде ще се употребяват. Много постоянно се подценява фактът, че значително условията и ограниченията за сигурност, свързани с тези ММР, ще са същите, каквито имаме към обслужването на една огромна централа. Тоест дано не си представяме, че някой ще може да се инсталира дребен модулен реактор, даже в индустриална зона, без да дава отговор на безусловно всички ограничения за сигурност. И без да има нужния брой експерти, които да наблюдават за вярното действие на апаратурата. Така че има много незнайни и е добре да се взимат ограничения в точния момент. От българската Агенция за нуклеарно контролиране споделиха, че към този момент две години работят по тематиката и по какъв метод би трябвало да се изградят системите за сигурност. Но те имат проблем, защото специалистите не могат да схванат защо тъкмо ще бъдат употребявани тези дребни модулни реактори и каква ще е технологията, която ще се появи първа на пазара. Тук още веднъж приказваме за борба сред кой ще извади първи работещ първообраз. Обикновено първият взима максимален дял от пазара. В Европейския парламент от предходната седмица имаме към този момент зелена светлина за създаване на първата законодателна рамка за дребните модулни реактори. Работата по плана към този момент стартира, а още от предходната година има опити да убедим сътрудниците от институциите, че не може бъде подценяван този въпрос. Регулацията е значима, само че тя към момента ще бъде в една по-обща рамка. Но е добре да се стартира отнякъде и към този момент щом имаме готовата технология, да се дадат спомагателните линии. Трябва да имаме една базова основа, на която да се стъпи. Може ли да кажем, че Европа от ден на ден приема нуклеарната сила като част от зеления преход? Тя сигурно към този момент е. И даже в новия законодателен акт, по който аз работя - за Промишленост с чисти нулеви излъчвания (Net Zero Industry Act), нуклеарната технология и енергетика участват там като стратегическа технология за прехода. Или са избрани като част от индустрията и технологиите с чисти нулеви излъчвания. Това е преди всичко в плана. Отделно това, което се случи през предходната година в Екологичен потенциал, където, приемайки нуклеарната енергетика като част от таксономията, ние също по един или различен метод я определихме като зелена и устойчива. Това дава опция на частния капитал и вложители да влагат средства и старания в сходни планове. Остава ли годно и основното предписание за резистентност - изпусканите нездравословни излъчвания през целя витален цикъл на дадена апаратура да не надвишават 100 g CO2 e/kWh приблизително? Това беше контрактувано в плана за таксономията, да. Разговорите ми със експерти и промишлеността сочат, че това би било задоволително изискване. По-скоро би трябвало да се върви в тази посока. Но в този момент има и различен проблем - в новото законодателство се поставя мощен акцент върху новите технологии и дребните модулни реактори, а се подценяват съществуващите технологии. Това не е вярно съгласно мен. Според мен няма по какъв начин да градиш нова технология, в случай че не използваш капацитета на това, което сега го има и е работещо. Сега ще се опитаме, дружно с моите сътрудници да включим в това законодателство и признаването на съществуващите нуклеарни технологии. Не единствено на новите такива. Но смятам, че има много сериозна поддръжка към този момент и от сътрудниците в Европейския парламент и в Европейска комисия. Какво може да чакаме по плана на законодателство Net Zero Industry Act? Основният проблем в този план, който е значим да се подчертава и се поставят старания да се реши, е финансирането. Първоначалната концепция бе това законодателство да не се концентрира върху финансиране, а да е главно за основните технологии, които да се приоритизират за произвеждане в границите на Европейски Съюз. Това може ли да се каже, че е тип законодателен акт за вярната декарбонизация с верните технологии? Аз по-скоро бих го нарекла реиндустриализация на Европа. Тук приказваме за връщане на производства, съставни елементи и технологии, които ще ни оказват помощ за зеления преход и в производството на зелена сила. Но да довърша за финансирането - разновидността на документа, който получаваме от Европейска комисия, и който ще редактираме в Екологичен потенциал в този момент, нямаше заложена глава за финансиране. Но имаше една препоръка за държавната помощ, която може да бъде употребена за подкрепяне и основаване на изискване за такива производства в държавите-членки. Но тук има един проблем: когато приказваме за държавна помощ като главен инструмент за финансиране на производства, то се слагат в неравностойно състояние държавите-членки. Все отново съгласете се с мен, че страни като Франция и Германия да вземем за пример могат да си разрешат в доста по-големи размери да отпускат държавен финансов запас. Докато други страни доста по-трудни биха могли да отделят подобен запас. Тоест в случай че оставим тази част от текста и това да е главния метод на финансиране, то автоматизирано сътворяваме Европа, работеща на две или три скорости. Диспропорциите ще са големи и ще се усилват. И този миг ще бъде отстранен от текста и сигурно няма да остане. Целта е да се опитаме да насочим вниманието и към други европейски средства, които могат да се употребяват за подкрепяне на тази реиндустриализация. Тук приказваме за Иновационния фонд и остатъчните средства от механизма за възобновяване и резистентност. Това са националните проекти, които се оказва, че не са добре осъществени в редица страни - членки. От целия запас, очакван по този механизъм, са усвоени към 30%. Вече сме съвсем в средата на процеса на финансиране на тези проекти и не се чака всичко да бъде употребявано. Заради това ще опитаме остатъчните средства да ги насочим в тази посока за Net Zero Industry Act. Това би било доста по-адекватно, в сравнение с да се разчита единствено на държавна помощ. Третият метод на финансиране, който съгласно мен би трябвало да е основен, е да се подтикват частните вложения. Тук приказваме за публично-частни партньорства, държавни гаранции там, където е належащо. Но да градиш стопанска система на дотации и европейски фондове е меко казано несериозно. Вие ще бъдете посетител на идния конгрес Green Transition 2023. Очаквате ли да се получи добра полемика с толкоз доста експерти, събрани в София за спор за зелените политики? Според мен една от главните тематики, които ще засегнем на форума е свързаността на Европа. Говорим за съгласуваност на самата електропреносна мрежа. Ако желаеме да изградим постоянна електроенергийна система, то преди всичко ни трябват базови енергийни мощности. Мисля че нуклеарната енергетика печели безапелационно това съревнование. На второ място са възобновимите енергийни източници, които са значими и основна част от енергийния микс. За да ги използваме най-ефективно обаче би трябвало да създадем условия за съгласуваност. Когато има остатък на сила, създадена от ВЕИ в една част от Европа, тя би трябвало да може да се придвижва до друга част от континента, където има дефицит на такава. И защото се оказва, че технологиите за предпазване са доста по-скъпи и загубата е огромна, то би трябвало да се начертаят цели. Според мен свързаността на електроенергийните системи е главен въпрос. Говорим главно за съгласуваност главно по оста Север - Юг, и да не остават в изолираност обособени страни. Включете се в диалога! Регистрирайте се за събитието ____________________________________________________________________________________________
Събитието е проведено от Dir.bg и 3e-news в партньорство с Електрохолд, Евроинс, Еврохолд, ПроКредит Банк, Visa, Главболгарстрой Холдинг, Enery Energy, Геотехмин, GCR, ОББ, Артекс Инженеринг АД, Телелинк Бизнес Сървисис, ТоталЕнерджис EP България, Compass Cargo Airlines, Девня Цимент АД с план ANRAV, УниКредит Булбанк, МЕТ Енерджи България, Дънди Прешъс Металс, Фонд ФЛАГ, European Investment Bank, Platform Brown to Green, Топлоелектрическа централа " Бобов дол ", Енергео, Българска банка за развиване, Електроенергиен систематичен оператор, Булгартрансгаз, Керхер, ENplus®, Български атомен конгрес - Булатом, Солвей Соди България АД, Институт " Големи данни в интерес на интелигентното общество " (GATE), DEVIN, БФИЕК. се реализира с медийната поддръжка на Българска национална телевизия, Българска телеграфна агенция, БНР, bTV Media Group, Дарик Радио, Еconomic.bg, ESGnews.bg, Euronews.