XIX век е времето на свободата. Времето, в което особено

XIX век е времето на свободата. Времето, в което изключително за народите на Балканите, историята гърми с трясъка на революциите. Време, в което за българите чистата и свята република наподобява като все по-възможна цел. Време на падения и възходи на духа.
Днес, когато всякакви вариклечковци се пробват да ни внушават, че всичко в близост си има цена, а идеалите са за наивници с разтърсено схващане - задоволително е просто да създадем бърза инспекция. Нещо като ревизия на самоинсталиралите се измежду нас герои, които работят в изгода роду, до момента в който хранят егото си с непознати ядове. Те са в политиката, разполагат се на необятна нога, пипат от общите пари за... публични поръчки, подвигат телефони и дават поръчки за обществен маскарад с някой уязвим. Пият за здравето на наши и непознати посетители и ръкопляскат на спасителите си, до момента в който подритват прислужниците им. Да, това са същите, които ви приказват за чест, дълг и достолепие, а след това се клатушкат към шведски маси.
Убеден съм, даваме си ясна сметка, че без такива герои умерено можем да минем. Но те без нас не!
Ето ги - чакат ни пред урните и се тъпчат с силата, която изливаме, в кавги между тях. Правят ни на наивници от екрана и работят по този начин, че всичко да е хубаво, само че постоянно да не е готово. Бъркат мишкуването си с подвиг, а героизма - с проваляне.