WWF и Енергийна агенция Пловдив проучват възможности за употреба на биомаса, без да се изсича гората
WWF прави стъпка напред в активността си, отдадена на битката с климатичните промени. От години природозащитната организация предизвиква постепенния преход към нисковъглеродна стопанска система, сериозен дял в който заема изгарянето на биомасата. Сега обаче специалистите на WWF България стартират работа по нов план, гарантиращ устойчивото оползотворяване на биомаса без спомагателни опасности от изсичане на повече гори. В него WWF ще работи взаимно със експерти от Румъния и Унгария, както и с сътрудници от Енергийна организация Пловдив и Хабитат България. Това оповестиха от природозащитната организация. Защо е значимо да намерим опция? Досегашните модели за произвеждане на сила ни изправят пред редица опасности, водещи до компромис с качеството на въздуха, заличаване на естествените местообитания и разрастваща се енергийната беднотия. Проблемът със замърсяването на въздуха става все по-чувствителна тематика в България. Преждевременните смъртни случаи у нас, дължащи се на излагане на фини прахови частици, азотен диоксид и озон на 1 милион поданици, са измежду най-високите в Централна и Източна Европа.
Освен в допълнение утежняване качеството на въздуха, евентуално увеличаване натиска върху горите би означавало и тежък удар върху биологичното многообразие. По данни на отчета „ Жива планета “ на WWF от 2020 година, популацията на гръбначни животни в света е намаляла с 68 % за по-малко от половин век. Затова поддържането на витални гори, които са значима част от местообитанията на сухоземните животни, е изключително значимо. В същото време в селските региони и дребните градове на България потреблението на дърва за огрев постоянно е съчетано с енергийна беднотия. Проучвания демонстрират, че над 1/3 от българите не могат да поддържат домовете си задоволително топли. „ Горите въздействат позитивно върху климата като улавят въглеродния диоксид от атмосферата. Докато изгарянето на горска биомаса може да въздейства негативно заради отделянето на обилни количества въглероден диоксид. Науката е единомислеща, че във връзка с отделяните количества излъчвания потреблението на остатъчна и отпадна биомаса е по-добър вид спрямо изкопаемите горива. Но не можем да си позволим да изсичаме безсистемно горите, тъй като постигането на въглеродна индиферентност до 2050 година, което е огромната цел на Европейски Съюз, минава през увеличение на горските територии, а оттова и потенциала на хващане на въглерод. Необходими са по-строги национални критерии за оползотворяване на биомасата в страните от Централна и Източна Европа, в това число и България, където се планува доста увеличение на потреблението на биомаса за енергийни потребности в идващите 10 години. “, разяснява Георги Стефанов, началник на процедура „ Климат и сила “ във WWF. Какво ще предприеме WWF? След съвещания със заинтригуваните страни в сферите на енергетиката и горското стопанство и въз основа на положителните практики от района WWF ще създаде рекомендации за въвеждане на по-строги национални критерии за стабилно оползотворяване на биомасата. Страните в Европейски Съюз са задължени да преразгледат своите климатични проекти за 2030 година през 2023 година и своите дълготрайни тактики за климата за 2050 година през 2025 година Тъй като част от проблемите, водещи до замърсяване на въздуха и енергийна беднотия, не могат да бъдат адресирани посредством законодателни критерии, WWF предлага и следните решения:
Ще бъдат създадени онлайн платформи, където общините, локалните жители и бизнесите могат да споделят своя на практика опит за това по какъв начин са понижили потреблението на биомаса или потреблението на сила. По този метод ще могат да бъдат събрани най-хубавите практики с капацитет за използване в необятен мащаб.
В Централна и Източна Европа липсват решения, ориентирани към зависимостта от дърва за огрев на енергийно бедните семейства. Затова такива семейства от България, Румъния и Унгария ще могат да аплайват по стратегия с общ бюджет от 100 хиляди евро, с цел да показват изпълними на локално равнище решения.
Събраните положителни практики и опит ще бъдат селектирани в специфичен набор от принадлежности в помощ на общините. Той ще бъде наличен на български, румънски, маджарски, както и на британски език.
Проектът LIFE Bio-Balance e финансиран по Програма LIFE за ръководство и информация, свързани с климата. Той ще надгради резултатите, реализирани по плана Bio Screen, осъществен с поддръжката на Германското федерално министерство на околната среда и стратегия EUKI.
Освен в допълнение утежняване качеството на въздуха, евентуално увеличаване натиска върху горите би означавало и тежък удар върху биологичното многообразие. По данни на отчета „ Жива планета “ на WWF от 2020 година, популацията на гръбначни животни в света е намаляла с 68 % за по-малко от половин век. Затова поддържането на витални гори, които са значима част от местообитанията на сухоземните животни, е изключително значимо. В същото време в селските региони и дребните градове на България потреблението на дърва за огрев постоянно е съчетано с енергийна беднотия. Проучвания демонстрират, че над 1/3 от българите не могат да поддържат домовете си задоволително топли. „ Горите въздействат позитивно върху климата като улавят въглеродния диоксид от атмосферата. Докато изгарянето на горска биомаса може да въздейства негативно заради отделянето на обилни количества въглероден диоксид. Науката е единомислеща, че във връзка с отделяните количества излъчвания потреблението на остатъчна и отпадна биомаса е по-добър вид спрямо изкопаемите горива. Но не можем да си позволим да изсичаме безсистемно горите, тъй като постигането на въглеродна индиферентност до 2050 година, което е огромната цел на Европейски Съюз, минава през увеличение на горските територии, а оттова и потенциала на хващане на въглерод. Необходими са по-строги национални критерии за оползотворяване на биомасата в страните от Централна и Източна Европа, в това число и България, където се планува доста увеличение на потреблението на биомаса за енергийни потребности в идващите 10 години. “, разяснява Георги Стефанов, началник на процедура „ Климат и сила “ във WWF. Какво ще предприеме WWF? След съвещания със заинтригуваните страни в сферите на енергетиката и горското стопанство и въз основа на положителните практики от района WWF ще създаде рекомендации за въвеждане на по-строги национални критерии за стабилно оползотворяване на биомасата. Страните в Европейски Съюз са задължени да преразгледат своите климатични проекти за 2030 година през 2023 година и своите дълготрайни тактики за климата за 2050 година през 2025 година Тъй като част от проблемите, водещи до замърсяване на въздуха и енергийна беднотия, не могат да бъдат адресирани посредством законодателни критерии, WWF предлага и следните решения:
Ще бъдат създадени онлайн платформи, където общините, локалните жители и бизнесите могат да споделят своя на практика опит за това по какъв начин са понижили потреблението на биомаса или потреблението на сила. По този метод ще могат да бъдат събрани най-хубавите практики с капацитет за използване в необятен мащаб.
В Централна и Източна Европа липсват решения, ориентирани към зависимостта от дърва за огрев на енергийно бедните семейства. Затова такива семейства от България, Румъния и Унгария ще могат да аплайват по стратегия с общ бюджет от 100 хиляди евро, с цел да показват изпълними на локално равнище решения.
Събраните положителни практики и опит ще бъдат селектирани в специфичен набор от принадлежности в помощ на общините. Той ще бъде наличен на български, румънски, маджарски, както и на британски език.
Проектът LIFE Bio-Balance e финансиран по Програма LIFE за ръководство и информация, свързани с климата. Той ще надгради резултатите, реализирани по плана Bio Screen, осъществен с поддръжката на Германското федерално министерство на околната среда и стратегия EUKI.
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ