Преди десет години Европа беше толкова уверена в енергийната си

Преди 10 години Европа беше толкоз уверена в енергийната си сигурност, че напълно съществено обсъждаше възбрана за вноса на газ от Съединени американски щати. Това време остана надалеч в предишното.

Откакто Европа се отхвърли от съветския газ, американската шистова промишленост два пъти избавя Европа: при започване на 2022 година и в този момент, през 2026 година  Тези избавителни интервенции обаче не са безвъзмездни в директен и метафоричен смисъл, написа колумнистът Хавиер Блас в разбор за Bloomberg. Закупувайки колосалните размери на американския газ, Евросъюзът се оказа обединен по въпрос, който носи съществени стопански и дипломатически последствия: в кой миг „ доста “ се трансформира в „ прекалено много “?

Отказът от тръбите и злагането на танкери

Оставайки без съветски тръбопроводен газ и сблъсквайки се със значителен спад на личният си рандеман, както по политически, по този начин и по геоложки аргументи, Европа се преориентира към международния пазар на полутечен природен газ (LNG).

Предимството на LNG се заключава в това, че след изстудяване до минус 160 градуса по Целзий, газа се трансформира в течност. Той може да се превозва  с танкери по целия свят, сходно на петрола, което отстрани нуждата от строителство на скъпо струващи тръбопроводи. Именно по този начин американският LNG попадна на европейските крайбрежия, а континента стартира да го внася с невиждана пристрастеност.

От началото на тази година Европа получава от Съединени американски щати 59 % от общия си импорт на LNG. През април, когато блокирането на Ормузкия пролив лиши района от доставките от Катар и ОАЕ, този импорт доближи пик от 64 %. До края на годината този дял ще пораства, защото Европа се нуждае от американския газ, с цел да запълни оборудванията си за предпазване преди настъпването на зимния сезон.

На огромните стокови пазари зависимостта от един източник с над 30-40 % се счита за особеност, а обстановка, при която на един снабдител се падат над 60 % от покупките се среща извънредно рядко. Подобно равнище на взаимозависимост в Европа се следи единствено в някои нишови сегменти, като да вземем за пример някои метали (редкоземни детайли, галий и волфрам). Но даже това поражда съществени опасения: районът харчи големи запаси и политически капитал, с цел да смекчи тази накърнимост.

Зад затворените порти европейските служители от дълго време бият паника по отношение на американския полутечен природен газ (LNG). Тези подмолни диалози излязоха нескрито малко преди израелските и американските офанзиви против Иран на 28 февруари. „ Рарзибаме, че не можем да разчитаме на съветския газ, само че също по този начин би трябвало да сме деликатни, с цел да не попаднем в огромна взаимозависимост от американския “, съобщи през януари Тереза Рибера, която оглавява антимонополната работа на Европейски Съюз.

Няколко дни по-късно, еврокомисарят по енергетиката Дан Йоргенсен приказва още по-остро: „ Рискуваме да сменяем една взаимозависимост с друга. “

Историята си изигра жестока смешка с Европа Историята си прави необятна смешка с Европа
Историята обича да се повтаря с подигравателен подтекст. През 2016 година Европа съществено обмисляше възбрана за импорт на LNG от Съединени американски щати. Тогава левите политици се оповестиха срещу хидравличния раздор на пластовете (фракинг), който е нужен за рандеман на шистов газ. Френските чиновници стигнаха толкоз надалеч, че даже предложиха на енергийните си колоси Engie и EDF да прекратят сключването на контракти с американските снабдители.

„ Ще проуча правните благоприятни условия за възбрана на вноса на шистов газ. Във всеки случай тези компании ще би трябвало да се преориентират към други пазари и да внасят единствено стандартен газ “, споделя през май 2016 година Сеголен Роаал, тогавашен министър на енергетиката на Франция.

Минаха обаче 10 години и Европа използва рекордни размери американски газ. Дебатът от 2026 година за нуждата от ограничение на вноса на полутечен природен газ (LNG) от Съединени американски щати завърши още преди да е почнал. Веднага щом войната в Иран избухна, Европа още веднъж беше обзета от страхове от спирания на доставките – този път от Близкия изток. Американският LNG незабавно се трансформира от проблем в избавител.

Сега, когато спорът наближава края си, Брюксел би трябвало трезво да оцени своите енергийни източници, както сегашни, по този начин и бъдещи.

За да направи това, е значимо ясно да се дефинира мащабът на казуса. Въпреки че Европейски Съюз закупува почти 60% от втечнения си природен газ от Съединени американски щати, общият пазар на газ е доста по-голям. Ако се включат доставките по тръбопроводи от страни като Норвегия, Алжир, Либия и Азербайджан, делът на Съединени американски щати в общия енергиен баланс пада до почти 26%. Това към момента е забележителна цифра, само че е по-ниска от 40%, които преди този момент се държаха от съветския газ (чрез тръбопроводи и като LNG).

Освен това, американските доставки на полутечен природен газ (LNG) е доста по-лесни да се заменят с запаси от международния пазар, в сравнение с съветският газ по тръбопроводи. Основното изискване е готовността на Европа да предложи по-висока цена от всеки различен покупател в света.

Какви са рисковете за Европа?

От икономическа позиция, потоците се ръководят от пазара, а не от държавните управления.

„ Американският LNG тече към Европа според главните закони на стопанската система: сега това е най-рентабилният маршрут за американските производители “, изяснява Ан-Софи Корбо, специалист във връзка с газа към Центъра за световна енергийна политика в Ню Йорк.
Въпреки това специалистите по енергийна сигурност упорстват, че най-ефективният инструмент против спирания на доставките е „ диверсификация, диверсификация, диверсификация “. От тази позиция Европа е прекомерно подвластна от един-единствен източник.

Тази свръх взаимозависимост дава на Вашингтон мощно дипломатическо въздействие във всевъзможни договаряния с Брюксел, изключително във връзка с търговията и регулирането в енергетиката.
Основната заплаха не е в това, че Тръмп ще забрани експорта на LNG или ще вкара експортни мита. Основният риск има физически темперамент: покупката на огромни количества газ зависи от няколкото експортни завода, съвсем всички, които са съсредоточени в рискова географска непосредственост по крайбрежието на Мексиканския залив в Тексас и Луизиана.

Достатъчно е да си напомним по какъв начин ураганите Катрина и Рита през 2005 година или Густав и Айк през 2008 година сковаха работата на американските петролни рафинерии.

В идеалния случай Европа би трябвало да понижи каузи си от американския полутечен природен газ (LNG) до по-безопасно равнище – най-малко под 50%. Предвид актуалните пазарни и политически действителности обаче, съществува риск обстановката да се обърне. Европа даде обещание на Тръмп да купува още повече американски стоки; възбраната за съветския LNG е от 2027 година, а стабилността на доставките от Катар и ОАЕ остава несигурна. Ако нищо не се промени, Европа скоро може да се окаже в обстановка, при която зависимостта ѝ от американския LNG ще надвишава 75%.

По Bloomberg